Изпрати стари снимки от Видин и областта

Маларията във Видин

История - Бедствия и аварии

Още много неща могат да се знаят за нашия град. Град, като град. Чака ни мост на Дунава, но нещо ... Добре е да си спомним за него такъв, какъвто беше през времето на средата на 30-те и 40-те години. Среден град. Беше обаче най-евтиния град. Това го правеше предпочитан от някои хора. Тогава чиновниците, офицерите и съдиите, та дори банковите и пощенските служители, както и железничарите, ги местеха по службата им, доста често в различни местослужения. Спомням си за съдиите, защото от дете съм свързан с хора от този, така да го наречем, бранш. Допълнителен член - съдия сте в окръжен съд. Това е първата степен, първата длъжност като служител на Темида. Изкарвате необходимия стаж и идва време да ви повишат. Преместват ви от Видин за заместник околийски съдия да кажем в Кюстендил. Служите там колкото се полага и трябва да станете вече околийски съдия. Може и в Кюстендил, но може и в Луковит. И така по няколко години в няколко различни градове - и в големи, и в малки. Спомням си, че по едно време в гимназията, в класа ни дойде нов ученик. Баща му беше железничар, служил в Габрово, откъдето го преместили за началник на Сточна гара - Видин. Гражданите от другите градове се плашеха не от друго -евтинията тук беше известна, плашеха се от маларията. Комарите бяха ужас за града! Не можеш да се разхождаш в градската градина без да носиш някакво клонче в ръка, с което да се отбраняваш от, непреувеличено казано, хилядите комари, които просто на рояци налитаха върху хората. Привечер, когато комарите излизаха на лов за човешка кръв, по махалите почти пред всяка къща се запалваше огън, в който се слагаше и някаква трева или друг зеленяк, за да се образува дим, който поне малко да разгони комарите. По тогавашни сведения, от 20 000 жители е имало към 14 000 маларични. Маларията се характеризираше със смяна на телесното състояние между висока температура и голям студ. Имаше и малария, наречена "терциана" - проявяваше се на всеки три дни. Във Видин имаше специална противомаларична станция. Тя, според силите и възможностите си, се бореше с маларията. В класната ни стая, наред с ликовете на нашите възрожденци, най-накрая стоеше в голям формат и снимка на комар. От онова време съм запомнил, че хапят само женските комари, и че маларичният комар каца на стената косо към нея с наведена глава. Немаларичният комар пък каца успоредно на стената. Тук си спомням, че хора от маларичната станция идваха при нас в училище запознаваха ни с комара, и ни водеха на борба с него. Отивахме извън града, където те напръскваха многобройните малки наводнени площи с отрова - "парижко зеленило" или пък само с газ. Тези отрови се пръскаха с обикновена лозарска пръскачка. Обясняваха ни и как се развъжда комара. Като ученици в отделенията поставяхме в двора някакъв съд с вода, обикновено леген, защото беше в повечето случаи бял, и така по-добре виждахме в него. Само след два-три дни легенът беше пълен с яйца, снесени от комарите. Картината представляваше нещо като малки лодчици от слепени яйца с големина по-малка от главата на една карфица. От тези яйца се излюпваше една страшно грозна ларва. Тя стоеше на дъното на водата, но често излизаше горе, подаваше за миг главата си, глътваше малко въздух, и пак се потопяваше долу. Точно този начин на дишане на ларвата беше използван за борба с комара. Когато се напръскваше повърхността на водата с "парижкото зеленило", ларвата се отравяше и умираше, а когато се пръскаше с газ, тя се разпростираше по повърхността на водата и образуваше тънък филм, от който ларвата се задушаваше при опит да поеме въздух. Сега има и други средства, но говорим за тогава. Това беше част от здравната ни просвета в училище.

Маларията се лекува май само с хинин. През време на войната нямаше внос на хинин и хората се лекуваха с едно немско лекарство - "Атебрин", което не беше толкова ефикасно, а и от него се пожълтяваше. В града хинина се раздаваше безплатно. Във всеки квартал имаше по няколко души, които се наричаха "хининари". Те раздаваха хинин на заболелите. Още си спомням на входната пътна врата на добрия човек, дърводелеца бай Петър на улица "Бездомнишка" надписа "Хининар". Често му се обаждах, когато минавах оттам, за да му изразя своето уважение. Такива хора-хининари имаше доста много в нашия град. Добре е, че сега няма хининари, защото няма малария.

Искам обаче да изтъкна нещо по този повод. При мен идва мой клиент и угрижен ме пита какво ще стане, когато умре сестра му. Дадох му съответния отговор, а на моето запитване от какво е болна, същият ми отговори, че не знае. Имала постоянно температура и от видинската болница, след като я лекували известно време, казали на близките й, че е безнадеждна. Сега щели да я водят в София и той се интересува какви ще бъдат неговите права. Човекът беше много разтревожен. След може би месец го срещнах и се заинтересувах какво е станало, а той ми каза, че в София открили, че е болна от малария и я излекували. Е, в града, в който имаше противомаларична станция, някой е могъл да забрави проявите на маларията и нея самата като бич за града в не толкова далечното минало. Но стига с тази болест.

Тук е уместно да засегна и един друг много важен въпрос - водата, която пиехме. Модерен водопровод прокараха в града ни през 1935-1936 година. Дотогава пиехме дунавска вода, която е много мека и колкото и чудно да е, дори сладникава. С тази вода видинлии готвеха и перяха. Имаше определени хора, наричахме ги "сакаджии" (водари), които продаваха вода. Те имаха едно буре, поставено на двуколка, което пълнеха с дунавска вода срещу днешното, пък и тогавашно, кафене "Роялъ", където имаше наклонен път до водата. Като напълни бурето с двете си тенекета (за сирене, мед, олио или газ) с една дървена дръжка, закрепена на тенекето, сакаджията тръгва по махалата да продава водата като високо викаше: "Сакау су". Който имаше нужда от вода го спираше, спазаряваха водата от бурето (саката), продавачът източваше по две тенекии вода и я внасяше там, където посочваше клиентът. Бурето в задната си част имаше отвор, затворен с чеп, от който се източваше водата. За едно буре с вода се плащаше на сакаджията по 10 лева. Така съм го запомнил. Сега пък трябваше водата да се пречисти, защото дунавската вода е понякога доста мътна. Това пречистване ставаше по следния начин. В дома си човек трябваше да има един варовиков камък с форма на конус, издълбан отвътре. Наливаш в него колкото поеме вода и чакаш да започне да капе от върха му капка по капка вода в друг чист съд. Но има и друг много по-бърз начин. След като личната ти каца в мазето вече е пълна, в една мащерпа (бакърен или емайлиран съд от един литър) стопяваш във водата бучка стипца, горе-долу като кибритена кутия и получената смес се изсипва в кацата, разбъркваш цялата дунавска вода и след един-два часа водата е бистра като сълза. Разтворената стипца е обрала всичкия мъторляк и водата е вече годна за пиене. Чудно нещо, това пречистване не беше довело никога до епидемия от тифус във Видин.

От стари хора съм слушал, че под Видин тече още един Дунав. Затова някои къщи са леко поддадени на юг -посоката в която тече Дунав при Видин. Действително и нашата къща, макар и много масивна, имаше лек наклон в-същата посока. Но затова може да има и други причини.

Помпата за вода в двора ни беше на 16 метра дълбочина. Знайно е обаче, че на по-голяма дълбочина от 9 метра, тя не може да вади вода без спомагателен цилиндър. По време на голямото наводнение през 1942 година водопроводът по обясними причини не работеше. Изглежда, че от цялата незалята от Дунава част от града само в нашия двор имаше такава помпа, но тя не работеше. Дойдоха военните да вземат вода за войниците, но разбраха причината, поради която помпата не може да вади вода. Дойде майстор, постави спомагателен цилиндър, доведоха около един взвод войници и започнаха на смени да помпят през целия ден, като две военни водоноски чакаха в двора да откарат веднага водата в казармата. Имаше и майстор - железар, който постоянно сменяше изхабения гьон на помпата. Така "спасихме" войниците с подземната вода.

Дойде време и нашата къща да бъде отредена за строеж на нова голяма жилищна сграда. Един ден в двора ни (приблизително там, където е сега кухнята в блок "Лотос") дойдоха сондьори, забиха сонда с доста голям диаметър, около 25-30 сантиметра, и започнаха ръчно да пробиват терена. Докато сондата се намираше в двора, един работник ме повика и ми каза, че след 16 метра земя започва вода, която била дълбока също толкова метра. Пуснахме с него един камък през желязната тръба и се заслушахме, а той, както се казва, "отиде, та се не чу". В Дунава и около града няма такава дълбочина на воден слой, а в центъра на Калето се доказа, че има. Изглежда прави са били старите хора за подземната река. Резултатът от сондирането е бил съобщен на инженерите, така че няма опасност някой от живеещите в блок "Лотос" да го напусне панически.
Богдан Минков - Видин, такъв какъвто беше

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин