Психопат отвлече самолет на БГА Балкан по курса Видин – София

Понеделник, 23 Юли 2012 04:36

Написано от ivailo

Най-известният спец по терора и диверсиите в системата на ДС - о.з. подполковник Бончо Асенов, е на мнение, че тероризмът в България по времето на Тато не е бил насочен срещу режима. "В мнозинството си терористичните актове (извършени, опити, приготовления) в страната са резултат на ававнтюристични, психопатни прояви. И само в отделни случаи могат да се търсят политически мотиви за тяхното извършване".

Като "лице с психически отклонения" е определен и 22-годишният Румен Димитров, който на 18 юни 1977 г. отвлече АН-24 на БГА "Балкан", пътуващ по курса Видин - София, и принуди пилота му да извърши аварийно кацане в Белград. Истинската цел на похитителя е Лондон. Но командирът на самолета стъкмява капан на "терориста" и търси помощ от сръбските си колеги, които с доста зор го обезвреждат. През това време затворените в машината пътници колабират от стреса и жегата.

Разследването така и не установява как Румен е успял да внесе оръжие на борда. Предполага се, че го е направил със служебна карта. Пистолетът, с който отклонява курса на аероплана, е марка ТТ. Води се законно притежание на неговия баща - старшина.

В деня на инцидента нищо не предвещава, че екипажът и пътниците ще станат заложници на младеж с болна психика. Но именно това се случва.

"Терористичният акт" започва с крясък: "Аз съм вече командирът! Отиваме в Лондон! Включи ми микрофона!". Млад мъж е извил ръката на стюардесата. Лицето й е изкривено от болка. Девойката определено няма късмет, защото това е един от първите й полети. Ситуацията изглежда безнадеждна, понеже похитителят е опрял дулото на пистолет в главата й. При най-малка съпротива от нейна страна ще натисне спусъка. Или ще започне да стреля безразборно по пасажерите.

В салона настава паника. Спокойствие цари само в пилотската кабина, която е чак през две врати от пътническото отделение.

Въпреки надвисналата смъртна опасност стюардесата се бави да даде знак на командира по радиостанцията. Тогава Румен Димитров побеснява. Насочва дулото на пистолета към тавана. Чува се гръм и руква вода. Писъци огласят салона. Стюардесата най-после се свързва с пилотската кабина. Ридаейки, предава на командира Димитър Чокоев ултиматума на психаря. Опитният летец разбира, че трябва на всяка цена да забаламоса терориста. Иначе всички ще загинат. При това не от куршумите на похитителя, а от пробитата обшивка на самолета. "Ако се лети на голяма височина, при разхерметизиране аеропланът може да се пръсне", пояснява Чокоев.

Оттук нататък започва игра на нерви. Пилотът незабавно се свързва със София, но получените указания - да кацне в София или Пловдив, не го устройват. Твърде голям е рискът за живота на пасажерите. Решава на своя глава да "преговаря" с въоръжения младеж. Предлага му да направят аварийно кацане под предлог, че горивото свършва. Но това е блъф. Защото през това време командирът се свързва с Белград. Моли да извикат посланика и да осигурят храна и напитки за пътниците.

Но керосинът наистина се оказва на привършване. "И да стреляш, и да не стреляш, имаме гориво до Белград. Даже я кацнем, я не. И да убиеш някого, и да не убиеш, всички ще умрем", била присъдата на пилота. Психопатът обаче продължава да вилнее. После, явно подплашен от думите на командира, се кротва. И определя нова цел - Мюнхен. В най-краен случай - Виена. Но горивото няма да стигне дотам. За да избегне катастрофата, Димитър Чокоев не трябва да се отклонява от "плана Белград". Румен изпада в цайнтнот, но не се предава. Наумил си е да задържи аероплана на летището в Белград, докато не го зареудят с гориво. И след това - здравей, Лондон!

Аеропланът най-сетне каца в Белград. Жегата е убийствена. Пътниците припадат, няма вода. Сръбските полицаи са оградили машината, но не предприемат никакви действия. Минават два часа, които се струват на изтерзаните заложници цяла вечност. Най-накрая пилотът събира смелост да разсече гордиевия възел. Лъже Румен, че му трябват пари за гориво. "Ако ти имаш - дай. Защото в противен случай оставаме тук", обявил Чокоев. В крайна сметка терористът скланя. Командирът на самолета слиза и тръгва пеш по пистата към аерогарата, за да разбере какво става. Разстоянието не е малко - близо 3 км. А навън вече е тъмно като рог.

В административната сграда на летището го чака нашият посланик и шефът на полицията. Започват да обсъждат ситуацията. Димитър Чокоев лансира идеята да пуснат газ в салона, за да обезвредят терориста. Без да се замисля, че това може да убие пътниците с болно сърце. Слава Богу, сърбите отказват.

Спират се на друг вариант. Командирът се връща в самолета, придружен от 20-на въоръжени до зъби полицаи от спец частите. Обяснява на психопата, че без пари сърбите няма да му налеят керосин. Но пък можели да можели да дадат на Румен политическо убежище. След кратък размисъл, похитителят кандисал. Но още щом отворил вратата и си протегнал оръжието, му пускат прожектори. Ослепен от ярката светлина, той не може да разбере ккаво става. Когато идва на себе си, вижда насочените дула. Съобщават му по рупора, че трябва незабавно да се предаде. Той вдига ръце и олюлявайки се, слиза по стълбичката. Вместо да му дадат политическо убежище, сърбите му щракат белезниците и го тикат в затвора. После го разменят за друг бандит и така Румен Димитров се връща в България, където го чака съд. Наказан е с 12 години престой зад решетките. Съдебните лекари са на мнение, че младежът страда от разстройство на личността.

След инцидента стюардесата никога повече не се качва на самолет.

Силвия ПЕШЕВА blitz.bg

Tags: