Изпрати стари снимки от Видин и областта

Белоградчик - 1938

История - Белогрaдчик

К. Панов. Белоградчик
Изглежда естествено библиографията за Белоградчик да започне с книгата на Киро Панов "Белоградчик (минало и настояще)". Тази книга днес е библиографска рядкост. Авторът, виден белоградчишки гражданин и п. адвокат, е напълно непознат на съвременните граждани на Белоградчик. В печатницата на Стамен Каменов, също забравен днес, той е издал две книги. Едната е горната книга, а другата в две издания (1911 г. и 1937 г.) съдържа материали за белоградчишкото въстание от 1850 г.
В нашата група книгата за Белоградчик ще се появи отново в пълен обем. Това навярно ще стане в няколко части, а тук откриваме рубриката "Библиография" с предговора на Белоградчик (минало и настояще). Оригиналът е собственост на Матей Игнатов (1885-1957) и върху него има автограф на автора: "На г. Матей Игнатов, за спомен, К. Панов, Белоградчик, 18 май 1938"
ПРЕДГОВОР
Преди 85 години, французкият писател и публицист Бланки, а по-късно австрийският учен Фликс Каниц, описаха, дори възпяха, хубостите на нашия град и околността му, а нашите учени при все, че се минаха цели 50 годиви от освобождението ни макар, че нашата държава даде легиони учени, в числото на които влизат и не малко наши съграждани, не се погрижиха да опишат в подробности тия хубости, а заедно с това - историята на нашия град и край. Именно, затова аз със слабите си сили, взех грижата да събера оскъдни материали за историята на града и околността му, защото с ицчезване на нас - старите, ще изчезне и това, което сме чули и научили, ако то не бъде записано, или предадено по друг начин, за да може да се знае и след смъртта ни. Заедно с това, аз се постарах и да посоча и някои от по-красивите места в околността на града.
Нека този оскъден и невещо написан материал да послужи на по-учените от нас, та като го разработят и допълнят да имаме нещо по съвършенно. И историята на града ни да може да се знае и то не само от тия, които са се родили и живели в него, но и от посетителите му.
Белоградчик, Спасовден, 1926 г.
Киро Панов
Правописът на автора е запазен, но осъвремен, поради това, че "е- двойно" и "ъ-широко" след езиковата реформа от 1945 г. напуснаха (за
съжаление) българската азбука] В] Белоградчишката околия (кааза) само около Стара планина били останали малки групи от старите й жители, а в полето, на мястото на избягалото население са били заселени преселници от Македония, Тетевенския и Троянския балкан, а и от други места. Белоградчик, обаче, останал руина до средата на XVII век, когато са се запалили първите освободителни искрици в Източна Сърбия и Западна България (нашия край) -обстоятелство, което накарало турските бейове да сe заселят до крепостта, та по този начин е образувано ново заселище на мястото на стария Зелен град, който е стоял в размалини цели 250 години, на което било дадено името "Бератчик" (по името на гр. Берат в Албания), или "Белиградчик" от името на Белград в Сърбия. Само че като на малък градец и в двата случая е прибавено към името му частичката "чик", което в умалителна форма на турски означава "Белоградче". Едно предание, по-малко правдоподобно, говори, че Белоградчик е заселен от преселници от градището Бела, което се е намирало при изворите на Белската река (руини от които и сега личат), гдето преди падането на Второто българско царство е била лятната резиденция на Срацимир Видински 1) и от друго едно заселище, което се е намирало в местността "Селище", където е сега Белоградчишкия овощен разсадник и носило името "Градчик", та от съединението на двете имена се е образувало името на града "Бело-градчик". Казваме нещо по-малко правдоподобно, защото нито турците, нито българите са могли да назоват едно заселище с името "градчик".
Бележки:
1) Местността граничеща с тези развалини и сега носи името "Страшимирица", а по турски "Истрашимир".
2) При риголване почвата за разсадника се откриха основите на сграда, от които се заключава, че тя е била мохамедански молитвен дом - джамия, а около нея са открити гробове, в които в главите на някои от скелетите се намериха забити гвоздеи (пирони) ковачка изработка. Защо са били забити в главите на тия покойници гвоздеите остава да си кажат думата историците и археолозите. По-нагоре край рекичката се откриха и развалините на турска баня и основите на сгради - паянтови, несолидни постройки.
Чe Белоградчик е старо заселище, че е бил разрушен по време на турското нашествие, освен преданието 1) има и други доказателства. Такива са например: разваления римски водопровод в местността "Крещаница", отстоящ на 4-5 км на изток от града, който е носил вода за напояване града до самата крепост, както и на намерените развалини на стари сгради и старинна църква в центъра на града, там дето е домът на покойния Стефан Андреев (до къщата на д-р Ал. Стефанов). В развалините на тая църква са намерени кръстове, сир восък и други. А до тия развалини беше открит и един кладенец (бунар) изидан с дебели церови талпи и запълнен с пръст. Трите турски (мохамедански) молитвени домове (джамии), две от които са разрушени през освободителната война и след нея са имали берати, от които явствувало, че са построени преди 180-200 години, две от тях на мястото на съборените дървени (паянтови) такива стари вековни сгради бяха до 1885 и 1898 година. "Войводеният конак", който беше в двора на прогимназията "Христо Ботев" - двуетажно здание, направено от дебел камък, долния етаж и долма (горния) с богата резбарска украса на таваните и долапите, което здание личеше, че ще да е строено преди поввече от 1-2 века. То изгоря във време на Сръбско-болгарската война в 1885 г. и Новия конак - красиво каменно двуетажно здание с два закрити балкона, строено по-късно, което беше повредено отчасти при бомбардировката на града от румънската артилерия, която стреляше от калето над с. Боровица. И това здание беше доста старо, то бе съборено през 1898 г. и на мястото му се прострои Военния клуб. Стари сгради бяха още и Астахенето (болницата), което беше над "Тиквината градина" и др. Оснен това джамиите х. Мехмед и х. Юсеин, първата от които и сега съществува, са придобили с тапия, издадена от Осман Пазвант, ливадата в м. Планиница, Яньовско землище, бивше притежание на разрушения манастир "Рождество Св. Иван Кръстител" (Еньов ден) още през 1790 г., а воденицата в с. Бела до извора на реката при Срацимировата (Страшимировата) лятна резиденция, която според преданието била обслужвала Срацимировите палати, защото в нея се мелело житото за нуждите на резиденцията му, е минала като джамийски вакъф още при заселването на града. Всичко това иде да подкрепи твърдението, че не след много време, от падането на българското зарство под турско иго, градът е подновен и заселен с турци, а заедно с тях и с българи, търговци и занаятчии.
Бележки:
1) Старите хора и сега показват групата скали в м. "Збег", на запад от града на 3-4 км, дето било избягало населението, за да скрие от турското нападение и сочат една скала, от която се била хвърлила една девойка, за да не попазне в турски ръце, косите на която се били закачили на едно ясеново дърво, което растяло в скалата, та увиснала на него и така умряла, като стояла обесена, докато се разпадала, както и на скалите "Борич", гдето според преданието са станали люти битки между турците и българите до завладяването им от първите.
Kато административен център Белоградчик е бил седалище на воевода (каймаканин). В границите на Белоградчишкото войводство са влизали всичките села, които и по настоящем влизат в Белоградчишката административна околия. Имало е и три татарски селища, заселени от Кримски татари, при селата Влахович, Рабиша и Дражинци, през 1852 год. и едно черкезко, наречено Османие, което е било на мястото на новото село Александрово - сега пазарен център на ж.п. линията Видин - Мездра 1).
Белоградчишките бейове (господари)са имали власт над раята (българите), не само в Белоградчишкото вайводство, а са господствали и на голяма част от раята в Сахренската 2) (Кулската) и Шаръкьойската (Пиротската) каази, като всеки един бей (господар) е бил владетел на по няколко села, които са му давали изполица от всички произведения, получавани от обработваната от тях земя, а също и от животински произход: жито, кукуруз, боб, грах, масло, сирене, вълна, па даже и ръкоделни произведения. До Освобождението селяните от презпланинието - Пиротско, които не бяха освободени от чифлигарство, тъй като нашият край си беше извоювал свободата от това бреме в Белоградчишкото въстание (1850 г.), носеха на господарите си турци ежегодно по няколко десетки чифта чорапи, стотина лакти аби, вълна, часло, сирене и др.
Бележки:
1) При административното делене на населените места в този край, както в миналото, тъй и сега, са се правили и правят грешки във вреда на Белоградчик. Така селата Извор, Лагошевци, Шипот и др. от Видинската околия, Ярловица, Толовица и др. от Ломската, отстоящи от Белоградчик само на 15-20 км, а от Видин и Лом на повече от 40 км, вместо в Белоградчишката околия, са оставени във Видинската и Ломската такива.
2) Кулската околия в турско време се именуваше Сахренска - Сахра от Загоре. И целия полски край в нашата и Кулска околия се наричаха Загоре. Когато някой планинец или презпланинец тръгваше за полския край, казваше "Отивам в Загорието".
З]а запазване сигурността на държавата, имота и живота на белоградчишките бейове и техните семейства, разрушената Срацимирова крепост е била вторично възобновена, а по-късно 1828-1837 г. и разширена със съзиждане на външни две прегради. На юг от нея на самотна скала е бил издигнат каменен редут за изкачване до който се е вървяло по 80 стъпала, а градът с изключение на чисто българската (църковната) махала е бил ограден с ограда "шарампол" от дебели дъбови бутуци (игли) с бойници за стреляне с пушки. Оградата е имала две главни капии (порти): "Видин капия" и "Ниш капия" и няколко второстепенни, които се затваряли всяка вечер и отваряли сутрин в определо време за влизане и излизане на хората. През цялото време на нощта, силни патрули са обикаляли извътре на оградата, и за да бъдат будни на постовете си, са се ободрявали с повика "Каракол" (патрул), на който повик са получавали онговор "Азър Ол" (готов бъди). Из крепостта са се подавали дулата на няколко десетки оръдия. И Белоградчишката крепост е била страшилище за външните и вътрешните врагове на Турската империя. При все това Белоградчик е бил нападнат от немците и маджарите в края на XVII век 1689 г. Има предание, че гористата местност западно от града по посока на сръбската граница, е получила названието "Карловица" от името на един австрийски полководец, загинал в този край. През 1850 година и раята - българите подчерта, че не страхува от турските оръдия и се повдигна масово срещу тиранията на четиривековните си врагове - турците. Това въстание прехвърли границите на Видинския санджак (окръг), и въпреки че инициаторите му събудени Белоградчишки граждани са били предателски избити, не остана безрезултатно. Идеята за въстанието е дадена от Руския престолонаследник по онова време Константин Николаевич, брат на о`бозе почившия наш освободител Александър Николаевич, чрез свитата му, на Белоградчишките първенци - Вълчо Бочев, Недялко Първанов и Лило Панов през 1848 година, когато те са били на поклонение в Светогорските (Атонските) манастири, дето по същото време се е намирал и престолонаследника. И те след завръщане по домовете си, с помощта на съгражданите си първенци Цоло Тодоров, Константин Янев, Казанджи Петко и дедо Божин Джуджин, проагитирали това пред по-събудените добри българи из целия Видински санджак, след което на Света Троица 1849 година станало общо събрание (първото оборище) на Раковския манастир от представители на санджака, гдето се образувал един комитет за набавяне оръжие и бойни припаси и за подготвяне народа за въстание, като било решено да се въстане на 1 юни 1850 година (Спасовден). Определени били сборните пунктове на въстаниците Гърци и Паликовец, Видинско, Козя гърбина и Хасановата махала, Ломско, Сухи дол - между Берковската и Белоградчишката каази, прохода Св. Никола на Стара планина и околността на Белоградчик. За обсаждането на града цяла година се събирали средства и набавяло оръжие. И никой не дръзнал да предаде апостолите на това свято дело. В навечерието на въстанието, обаче, жената (повторка) на Цоло Тодоров, една гювендия именуема Стойна, предала инициаторите на това велико народно дело, та били заловени и затворени в крепостта преди започването на въстанието. Това предателство и изстъпленията извършени в някои села над органи на турската управа станаха причина да се въстане по-рано от определения ден. Въстанието е било потушено след 10 дена, като в санджака са паднали около 600 въстаници. Най- много е пострадал Белоградчик, защото, освен инициаторите, са били избити около 40 души, глави на семейства.

Tурското владичество е било отнело всички права на белоградчишките граждани-българи. На тях дори не е било позволено да реставрират съборената си църква, нито пък да погребват покойните си в околностите на града, та са били принудени да ги погребват вън от градското землище, на 6 км далеч от града при запустялата черквица близо до башовичките лозя. Турците пък напротив са имали най широки права, по-големи от сънародниците им турци във всички други населени пунктове на царството. По силата на един султански берат белоградчишките турци са били войници по рождение, т.е. били са длъжни да пазят крепостта, в замяна на което са били освободени от сякакви други тегоби. Всяко турско дете (момче) още от рождението си получавало назначение в охраната на града - "топчу", "пиаде" или "суварие" (артилерист, пехотинец или конник), и щом стигнело до възрастта да може да носи оръжие, е било настанявано в охраната на крепостта. Така е вървело до белоградчишкото въстание (1850 год.), когато турците са усилили Белоградчишкия гарнизон с редовна войска, без да са били лишени гражданите-мохамедани от придобитите със султанския берат права.
Българите, съставляващи занаятчийското и търговското съсловия в града, са успели да издействат берат за съграждане на нова църква едва в началото на XVIII век и то вън от града, там гдето е сегашната църква "Св. Георги Победоносец". Тая църква е била построена в земята - ниска, влажна и тъмна (като катакомба) 1). За съграждането на сега съществуващата църква е издаден берат едва в 1855 година, а последната е съградена в 1858 година, когато е осветена. Разрешение за погребение българите в околността на града е дадено през 1828 година (когато е върлувала чумата в този край). Така че първият болгарски християнски гроб в околностите на града след новото му заселване датира от 1828 година.
Бележки:
1) Пред църквата "Св. В.Мъченик Георги Победоносец" стоят побити два каменни стълба (свещници), на единия от които има издълбан с хубави букви надпис: Никола Дончев 1834 лето, а на другия - Димитър Димитров. Тия стълбове по-рано служеха за свещници, но преди 7-8 години ги извадиха от църквата. На иконата Св. Иван Кръстител има сребърна украса - подарък от Божин Джуджин, която датира от 1840 год. - видно от самия надпис върху нея.
2) По-подробно описание и материал по Белоградчишкото въстание са дадено от нас в отделна брошура, издадена от Комитета "1850 г." [първо издание 1911 г., второ издание 1937 г.], който наскоро ще издигне общ паметник за падналите във въстанието и който е издигнал скромен такъв при крепостта за мъченически загиналите инициатори на въстанието, а старият народен учител Тома Виденов от с. Търговище възпя делото на борците със следните стихове:
Т. Виденов- учител
На 7-те водители на въстанието в 1850 г., посечени в Белоградчишкото кале
На вас, герои, борци народни,
Първи сеячи на славно семе,
На ваший подвиг и дух свободни,
Чест и слава да отдадеме.
Че с една вяра, с кривак дренови
Вий строшихте робски окови
За славна борба с души пламнали
Вий събудихте роби заспали.
Живот в робство вий презрехте,
Да мрете славно вий предпочехте.
Защо човек е честен тогава,
Кога родът си той защитава.
Калето за вас не бе преграда,
Тежки топове играчка беха.
Славната мечта всичко завладя
Вашите криваци надмощие взеха.
Защо робството герои ражда,
Несносна мъка борци създава,
не викан човек не се обажда
И без неволя борба не става.
И вас, герои, робството стресна,
От черни роби то ви направи
Борци достойни, в борба ви тласна,
Спомен в народа за вас остави.
Вий, ако бехте чада продажни,
Турски шпиони, братоубийци,
Не би лежали в тъмници влажни
Не би умрели като мъченици.
Защо измама надви и тука,
Надежда златна побегна, скри се.
Вий умрехте с голема мъка,
Ала народа от туй свести се.
Плеяда борци борба подеха:
Вашия подвиг тях ги създаде,
И много от тях като вас умряха,
Дорде семето своя плод даде.
Спете, герои, мир на праха ви,
Ратници първи на нашата слава!
За туй, герои, вий не сте мъртви:
Вашето име вечно остава!
9 април 1910 г., с. Върбовчец - Белоградчишко

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин