Изпрати стари снимки от Видин и областта

Белоградчик - 1938 - 2

История - Белогрaдчик

Киро Панов. Белоградчик (минало и настояще). Печатница Стамен Каменов, Белоградчик, 1938, 21 с. С 6 илюстрации и 1 стихотворение

Относно културно-просветното дело на Белоградчик и Белоградчишкия каймакамлък може да се каже следното: Белоградчик е бил средище (център) на просветата и културния напредък в този край. В него имало българско училище от незапомнени времена, което може да е открито едновременно със заселването на града с българи след първото му опустошаване от турците. Знае се, че в някои семейства в града и околията са се съхранявали ценни старинни книги и ръкописи, които по хитър начин са отнети от Видинския гръцки владика. Тук са учителствали стари калугери и учители местни жители и такива дошли от други краища на България. От тия учители като най-добър педагог се сочи поп Иоаники, за когото столетници разказваха, че преди повече от 80-90 години е учил учениците си на география, геометрия и др.

По-рано от поп Иоаники е учителствал тука един учител, името на когото не се помни, но който е известен с прозвището "Гърбавия даскал", понеже е имал физически недъг и е бил гърбав. Неговите ученици са хвърлили първите просветителски искри във Видинския санджак. По-късно ученикът на поп Иоаники, даскал Петър Златков, е учителствал в града и обвинен от турската власт като враг на държавата (тай като той е будил националния дух на раята и я подканял към бунт против тиранията) бил принуден да емигрира в Русия. Там той учителствал ред години в селата на българите-колонисти в Крим и починал в с. Новоцарицино, Бердянски уезд. След него са учителствали в града учениците му: Пунчо Цолов, Даскал Иван Кръстев и др. Учението се е преподавало по-рано в една килия, близо до старата църква, и в частни къщи в църковната махла, а после в старата школа (училище), която е съборена в 1874 година и на мястото й е съградено училището "Св.Св. Кирил и Методий" (зданието, в което днес се помещава Общинското управление). В последното училище са преподавали до Освобождението учителите: Васил Тодоров, Даскал Симеон (по-късно Ерей Симеон), Петър Лефтеров Арнаудов - свършил Болградската гимназия, Иван Велков - по-късно учител в I-а Софийска гимназия и др. И всички учители са учили учениците си само на български. Лефтеров само ги е учил и на турски. Гръцко писмо и четмо не се е учило в Белоградчишкото училище никак, нито пък се е служило някога в църквата на гръцки. Именно затова първият български екзарх Антим I Видински митрополит, като зае екзархския пост и остави за свой заместник Архимандрита Кирила, оценявайки делата на Белоградчишките българи, при ръкополагането му в епископски сан му даде титлата Епископ Белоградчишки при все, че в епархията му има по-големи градове от Белоградчик.

Преди Освобождението, когато книжнината у нас едва се е зараждала, Белоградчик - най-малкият град във Видинския санджак, е дал най-много абонати на издаваните в Русе и Цариград български вестници и списания от другите градове на санджака. Това се вижда от изложението на Георги Димитров в книгата му "Княжество България". Тогава обаче е имало и условия за културен напредък, тъй като градът е бил почти вътрешен, с добре развити търговия и занаяти, а гражданите са живели добре, даже охолно. В последствие, когато след Освобождението, Берлинският договор анулира Сан Стефанския такъв, като откъсна от Сан Стефанска България Пирот, Враня и Лесковец и затвори керванния път Ниш-Пирот-Белоградчик-Видин, а още и отне възможността в селата от презпланинието (Пиротско) да търгуват с Белоградчик, градът западна икономически; положението на гражданите се влоши и голяма част от тях - предимно турците-чифликчии се изслелиха, та градът от 600 домакинства намаля само на 180-200.

Изгубил консумативния си интерланд и лишен от пътища и съобщения, градът постепенно започна да губи значението си на търговски център. Днес той брои едва 2000 жители, вкрючая гарнизона и учениците от околията посещаващи прогимназията и непълната гимназия. С една реч, населението му е намалено почни на половина ото това, което е имал в турско време. Железницата, която свързва Видин и Лом с вътрешността на Царството, минава далече от града. Отговорните фактори винаги са се старали да отклонят пътищата, които би трябвало да съединяват центъра с периферията (града с околията) към Видин и Лом. По този начин за сметка на Белоградчик се повдигнаха Ружинци и Александрово, и се отне залъка от устата на много белоградчишки занаятчии и търговци. Градът и неговите естествени позиции са се оценявали само, когато държавата се е намирала в опасност. В такива случаи се е заговаряло за прекарване прези около града ижелезопътна линия - разбира се от стратегически съображения, обаче, минавала ли е опасността, всичко се забравяло. И Белоградчик си оставал при старото положение.
Във време на турското господарство кожухарският, бояджийският, табачкият, златарският, абаджийският, папукчиският и други занаяти тук са били в цветущо положение. От шадравана (пл. Фердинанд 1)) до края на града, към циганската махала, главната улица и улица "Крепостна", от пазарището до "Хаджи Мехмед Джамия" са били усеяни с работилници и търговски дюгени, в които е кипела работа и се е давал поминък на стотици семейства. Днес съществуващите работилници и дюгени се равняват едва на 1/4 от числото на тия преди Освобождението.

С непосилен труд гражданите и общината поддържат Непълна Смесена Гимназия, която дава образование на стотици младежи. Освен непълната гимназия в града имаше и Столарско-дърводелско училище, което се подържаше от държавата, но последното по бюджетни причини се закри. Българското население в града, както и това в околията, в най-тежките времена е било буден страж за запазване на националността и вярата, което то доказа на дело като даде редица борци за национална свобода в 1812 година, когато начело на борците е застанал храбрия хайдук Велко, който със своите смелчаци - герои-българи, съставляващи конницата му, е влизал два пъти ненадейно в самия град и избивал множество турци; славата на когото се обсеби от сърбите, след загиването му при Неготин през 1813 година, при все, че по-рано самите сърби го бяха възпели като български витяз със следните стихове:

Хвала тебе Бугарски витаже,
Сабля твоя свуда турци реже,
Хайдук Велко юнак болье нема,
бугара - весела му майка 2)

През бурната 1850 година, когато всичко събудено в града загинало и целият град се потопил в траур, инициаторите на въстанието са били Белоградчишки граждани, делата на които поменахме в предните редове на брошурата.

В 1876 година, когато сърбите обявиха война на турците и нашите българи, смятайки че е дошъл денят на нашето освобождение, обявиха Априлското въстание, Белоградчик изпрати борци за Отечествената Свобода, някои от които загинаха при Кадъ Боаз, Бабина глава и Гредетин.

В 1885 година (в Сръбско-българската война) Белоградчишките опълченци и доброволци, командувани от поручиците Чолаков и Дворянов (сега полковник от запаса), проявиха нечуван героизъм, отблъсквайки и разбивайки 10 пъти по-многочисления нападател. В памет на тая светла дата общинската управа по инициативата на будни белоградчишки граждани, постави при входа на града на шосето Белоградчик - Лом, на една скала възпоменателна плоча със следния надпис:

"Нека знаят грядущите поколения, че на 6 ноември 1885 г. след тридневни сражения около града, четиристотин души български опълченци и доброволци, командувани от поручиците Чолаков и Дворянов, геройски отбиха вероломното нападение на десет пъти по-многочислен нападател - сърбите"

Бележки:

1) В турско време на площада е имало шадраван, за който са служели водите на чешмата, която е до общинското управление.

2) Преди 50 години почина Белоградчишката гражданка баба Живана Гергова, столетница, която ни е разказвала за подвизите, извършени в града от хайдук Велко и неговата дружина. И през Освободителната война Белоградчик даде не малко борци, които на Шипка, Шейново, Стара Загора и пр., заедно с другите българи- опълченци, прославиха българското име. През същата война Белоградчишката крепост биде най-напред обсадена от сърбите. Впоследствие, по нареждане на Руското главнокомандуване, сърбите снеха обсадата, като ги замениха румънците (Бригадата Кантили от 3-а дивизия на полковник Хараламб). Румънските войски се ограничиха с блокадата и бомбардировката на града и крепостта в продължение на повече от 30 дена без да уязват чувствително било града, било крепостта. Най-после на 12/25 февруари 1878 г. гарнизонът (защитниците на града и крепостта - турци) капитулира под условие - турците да напуснат града и крепостта с оръжието си и с всички бойни припаси и да заминат през Св. Николския проход за Македония, което и стана. Неописуема бе за нас, Белоградчишките граждани - българи, от освобождението ни от петвековното иго. Великден беше за нас денят, в който стъпиха в града войските на нашите освободители. Всички българи излязохме край града, до сегашната циганска махла, за да срещнем освободителите си. На Видинската капия се беше построило отделение турска войска за отдаване почести на победителите и за предаване на града. По шосето най-напред се зададе ескадрон руски казаци, на чело на които вървеше майор Димитрий Вукович Караджич 1) с персонала, който трябваше да поеме гражданското управление, а след казаците - румънските войски начело с музика. Посрещането бе трогателно - българското "ура" цепеше въздуха, лееха се сълзи на възторг и умиление. И пътят на освободителите бе усеян с цветя. Веднага освободители и освободени отидохме в църквата да благодарим на Бога за даруваната ни свобода. През време на молебена, при възгласа за многолетието на Царя Освободител, на Княз Карл и на руския, румънския и български народи, се дадоха 21 топовни салюти. Ние, тогава още деца, счетохме изстрелите като нападателна стрелба, и от упЛаха се разплакахме почти всички, та трябваше надълго да ни се обяснява, че тия гърмежи са халосни, и че се дават от благодарност към Бога за успешното освобождение на града от турското иго. Не след много румънците си отидоха като бяха заместени от руски войски, които в късо време бяха заменени с българска земска войска - първи български военен набор. Тук най-напред квартируваше част от 8-а Врачанска дружина, след нея част от 9-а Берковска, а най-после през 1880 г. гарнизонът бе вдигнат, та до войната в 1885 г., а и след войната, ние Белоградчишките граждани виждахме войници само, когато наши съграждани, служащи в армията, си дохождаха в отпуск. Войната със сърбите 1885 г. обаче даде на нашия Генерален щаб да разбере, че за да може да се пази София и Видин, е нужна Белоградчишката крепост. Именно затова през 1889 г. - 1891 г. Белоградчик бе укрепен и от 1890 г. насам не е оставян без гарнизон. Бележки: 1) Караджич е син на прочутия сръбски писател Вук Караджич и е бил офицер на руска служба. Той е бил предан на службата си и е имал стълкновения със сръбските войски, които са били завзели Дъбрава и Чифлиците на 4-5 км от града. Караджич стоя тука кратко време, началството му го премести във Видин и негов заместник дойде щабс- капитан Бурулей, след заминаването на когото управлението мина в ръцете на българите като за пръв Белоградчишки окръжен началник дойде Пенчо Черковски.

Хубав е Белоградчик. Той се гордее със старинната си крепост, която ежегодно се посещава от хиляди туристи; гордее се със своето театрално здание и то не затова, че то представлява от себе си някакъв грамаден монумент, а затова, че то и красивата му фасада за един малък градец като Белоградчик е много нещо, още повече, че е построено тогава (1894 г.), когато и големите градове не помислюваха даже да строят театри. Други забележителни сгради са: Военният клуб, казармите, прогимназията, зданието на Земеделската банка, хотелите "Родина" и "България" и някои частни жилища, както и Ловния дом - новопостроенна сграда в Ловния парк, близо до Мислен камък, дето дачници прекарват охолно летните горещини при чист въздух, хубава балканска вода и освежителна лятна баня. Красиви са скалите около него, затова ги възпеха и чужденци като Каниц и Бланки 1); хубави са самораслите гори, които го заобикалят, както и изкуствените насаждения - борове, акации и пр.,също и местата за разходка, създадени от майката - природа. Те ще станат още по-хубави тогава, когато човешката ръка поработи върху тях. И не след дълго време Белоградчик и Белоградчишката околност ще се обърнат на летни жилища за Видинци и Ломци, жадуващи за чист прохладен въздух. В местностите "Долня", "Прокиня - Каварналиевата котловина" 2) и "Черна падина", гдето котловините са запазени от ветровете, гдето слънчевите лъчи стопяват най-рано снеговете; там, гдето пониква най-рано кукуряка и синчеца, и дето има хубава балканска вода, не след дълго ще се издигнат летни къщички. И горите около тях ще се огласяват от хиляди гласове на млади, жизнерадостни хора, дошли тука на разходка и почивка, а чистият балкански въздух и хубавата вода ще засилват изтощените организми на слабите. И тогава Белоградчик и неговата околност включая и хубавия "Горни Крупец" с неговите "Голема" и "Малка дъбавица", с галерията от природни статуи, с целебната и освежителна вода в "Елъше", от гдето красиви ханъмки са отнесли неизгладими спомени в Стамбул, Ески Шехир, Бандерма и Юскюдар (Скутари), както и приветливата "Маркашница" с хубавите плодове - сливи, ябълки, круши и грозде и със синьо- железната си вода, която поправя разстроени желъдъци, ще станат истински курортни места, а особено тогава, когато общинската управа довърши започнатото дело по водоснабдяването на града. А имаме ли в изобилие вода, електрическо осветление и други удобства в града и околността му, ще имаме гъмжило от посетители. Тогава всяка вечер ще се трупат на "Мислен камък", в Боровата култура, из парка "Борис III", в "Писана бука", на "Кучешкия камък", из хубавото дефиле, дето се мъдрят няколко самородни статуии, на "Субашин" и в други места за разходка хиляди хора. На "Кърнина ливада" и "Поплилов камък" ще се качват ежедневно млади туристи, за са се любуват на хубавата гледка и на слънчевия заник, а от "Венеца" - от "Смедерев връх" ще дочакат изгрева на слънцето и ще гледат тихия, бял Дунав как лъкатуши между равна Румъния и "Бдинско поле". На "Банова глама" с хубавата котловина, гдето е построена модерната свинарница, с приветната до нея къща, годна за летовище на дачници, ще квартируват такива. През прохода "Столове", до който е построен общинския дом за почивка, пред който дом ще бъде поставен голям фенер - фар, за да осветлява околността и гдето пътника по всяко време ще може да намери закуска и чаша вино за подкрепа, и от дето гледката към града и "Загорието" - полето е чудно хубава, както и по новата варианта на шосето Видин - Белоградчик, която се вие като змия между горите, ще се движат няколко десетни файтони, кола и автомобили и стотици пешеходци на път за и от Белоградчик. И тогава малкият Белоградчик - стария "Зелен град", ще заприлича на Швейцарско градче. Бележки: 1)Франзузинът Бланки, прочут член на Парижкия институт, който през 1841 г. е пропътувал България с политическа мисия, като описва хубостите на Белоградчишката околност, между другото пише: "На живописци и геолози препоръчвам слизането от Белоградчишката височина към село Върбово. Тесните проходи на Олиула в Прованс, теснината Панкобро в Испания, Алпите, Пиринеите, най-дивните Тиролски планини и Швейцария, не притежават нищо, което би могло да се сравни с това". Австрийският учен Феликс Каниц в книгата си "Дунавска България и Балканът" описа - просто възпя същата околност. 2) Местността "Прокина", дето беше лагера на бившия 15-и пехотен полк, се преименува в "Каварналиева котловина" на името на бившия през 1907 г. командир на полка подполковник Каварналиев, който като командир на полка остави неизгладими спомени в сърцата на гражданите, офицерското тяло и войниците със своя благ характер и добра душа. Той, като командир на Втора бригада от Балканската дивизия, загина геройски в неравен бой с коварните наши съюзници - гърците при Гевгели през 1913 година.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин