Белоградчишкият метеорит

Събота, 24 Март 2012 03:00

Написано от ivailo

Б.В. ТОШЕВ

Увод

Метеоритът, паднал в района на Белоградчик2) (с. Върба, 43о32’ N 22o38’ E), присъства във всички престижни метеоритни колекции, но днес той не е представен в България. Най-голям къс от него (3040 g) се пази в Музея по естествена история в Будапеща, къс от 104 g може да се види в Музея по естествена история във Виена, 74 g се намират в Музея по естествена история в Париж, три къса с общо тегло 38 g могат да се видят в Британския музей. Малки образци с тегло 1,5 g, 4,5 g и 1,8 g се намират съответно в Музея по естествена история в Берлин, Колекцията от метеорити във Ватикана и в Музея по естествена история в Чикаго.

Метеоритът е паднал с ужасяващ шум в една дъбова гора, забивайки се на 1 м дълбочина, и бил с тегло 3,6 kg. Това се е случило в годината 1291 по турски, на 20 май, стар стил, или на 1 юни (нов стил) 1874 г. Събитието е станало на място, отдалечено на ¼ час от малкото белоградчишко селце Върба, което, дори 10 години по-късно, е имало едва 15 къщи (Коцев, 1884) Днес в световните метеоритни каталози този метеорит най-често се означава с името Virba, но други използвани синоними са Urba, Belgradjek, Belgrade Djik, Wirba (Prior, 1923; Grady & Graham, 2000).

Първа публикация за белоградчишкия метеорит

Първата публикация за белоградчишкия матеорит е на Г.-О. Добре [Gabriel-August Daubrée] (1874) в Comptes rendus de l’Academie des Sciences (Фиг. 2). Това съобщение веднага е било реферирано в прочутите тогава и сега Nature [13 август 1874 г.] (1874) и Chemical News [25 септември 1874 г.] (1874).

По-долу за пръв път се представя български превод3) на това научно съобщение, чийто оригинал е показан на Фиг. 3.

КОСМОЛОГИЯ. Бележка върху метеорит, паднал на 20 май 1874 г. в Турция, в село Вирба до Видин; от г-н Добре

Имам честта да представя на Академията парче от метеорит, паднал на 20 май 1874 г. в Турция, в село Вирба до Видин. Парчето ми беше изпратено от Негово Превъзходителство Сафвет паша, министър на образованието.

Както обикновено, падането е било съпроводено от силен шум. Тялото, чието тегло е само 3,600 кг, е проникнало в почвата на дълбочина 1 метър. То е покрито изцяло с черна матова кора. Формата му е фрагментарна, както се вижда от една снимка. На мястото на отчупването се наблюдава светлосиво вещество с вид на камък (литоидно), много дребнозърнесто, грапаво на пипане, в което са разпръснати многобройни зрънца с метален блясък. В някои части се вижда глобуларна структура. При изучаването под микроскоп върху тънка плака се наблюдава, че почти всички каменни зрънца са прозрачни, почти безцветни, много напукани и реагират на поляризирана светлина.

Металната част се състои главно от зрънца с неправилна форма, със сивия цвят на желязо и състоящи се от никелирано желязо. Както показва обработката с киселина, има примеси от железен сулфид, които най-често може и да не са видими. Многобройни, но изключително малки, черни зрънца, състоящи се от хромирано желязо, са разпръснати сред каменната маса. Въпреки разликата в плътността, те така са разпръснати, че е много трудно да се разделят чрез промиване.

След като частта, привличаща се от магнит, се отдели колкото е възможно по-добре, оставащото неметално вещество се атакува от разредена солна киселина. Образува се желе, подобно на перидот (разновидност на минерала оливин). Има нереагирал остатък, който съставлява по-малко от половината от общото тегло и който вероятно съдържа енстатит (безводен магнезиев силикат MgSiO3).

Метеоритът от Вирба принадлежи към групата на sporadosideres, от раздел oligosideres. Той се отнася към най-разпространения вид, като метеорита от Люсе (Сарт, департамент в северозападна Франция) или луцеит. Неговият изглед го доближава до много метеорити от този вид, между които ще спомена следните:

-------------

Деветнадесет години по-късно

Следващата публикация за белоградчишкия метеорит (Meunier, 1893) се появава в същото списание в 1893 г. Ето нейният български превод,3) а нейният оригинал е показан на Фиг. 4. Автор на тази статия е Станислас Мение (Stanislas Etienne Meunier):

СРАВНИТЕЛНА ГЕОЛОГИЯ. За два турски метеорита, получени неотдавна в Музея за естествена история. Бележка от Станислав Мение

Неотдавна получих, чрез посредничеството на г-н Ле Мел, две проби от метеорити, подарени на музейната сбирка от г-н Халид Едем бей, в памет на баща му, покойния Едем паша. Камъните не са били досега обект на публикация, доколкото знам.

Първият камък е паднал близо до Търново, в Румелия, неизвестно кога, а е бил намерен през 1873 г. Част от повърхността на пробата, която е пред очите ми, е обвита с черна матова коричка с дебелина най-малко 1 милиметър. Мястото на отчупването е светлосиво, забележително преди всичко с кластичната си или фрагментарна структура. Плътността е 3,690. Сравнението с изследвани вече образци показва, че това е литологичен тип, известен от 1870 г. в колекцията на музея, под името месминит (mesminite). Различават се лесно два скални пласта, смесени под формата на фрагменти: тези два пласта проявяват съответно отличителните черти на два типа, наречени луцеит и лимерикит, всеки от които е представен от многобройни различни метеорити1.

(1 Интересно е, че се откриват отличителни черти на значително сложни по състав и структура маси, паднали в доста различни региони: новият Търновски метеорит във всяко отношение е идентичен на тези от Mooza-Khoorna (Индия) 23 май 1865, Свети)

Казват, че кластичните метеорити съдържат в хетерогенната си структура едно от най-чистите доказателства за старите стратиграфски взаимовръзки на различни типове метеоритни скални отломъци.

Вторият метеорит е паднал на 2 юни 1883 г. в една гора до село Юрба (Urba) в района на Белоградчик (Belgrad Djik). Той е равномерно бял и възпроизвежда всички черти на луцеита, скален пласт, който, както току-що беше споменато, влиза в състава на метеорита от Търново и който е съставна част на повече от 60 метеорита, намерени в цялата страна от 1768 година до днес.

Камъкът от Юрба (Urba) има плътност 3,427. Той е много фино зърнест, а под микроскоп се разкрива, че е почти изцяло кристален. Все пак тук-там се наблюдават стъкловидни участъци. Силикатите, предимно магнезиеви, и частично атакуеми от киселини, са свързани с изключително разклонени зрънца (сачмички) от никелирано желязо и пиротин (минерал железен сулфид, pyrrhotine).

Кои са Добре и Мeние?

Сравняването на двете публикации разкрива някои съдържателни различия и голяма разлика в датировката на падането на метеорита в Белоградчик – при Добре това се е случило през 1874 г., а при Мeние събитието е станало през 1883 г. Не е изключено това да е печатна грешка, защото в статията на Мeние се говори за турски метеорити, а през 1883 г. Белоградчик вече е в територията на Княжество България. „Камъните не са били досега обект на публикация, доколкото знам” – пише Мание, а това е особенно странно, защото, както ще се види от следващото изложение, Мeние е бил дълги години (от 1864 до 1892 г.) помощник на Добре и едва след смъртта на Добре през 1892 г. той е заел

(Месмин (Aube) 30 март 1866, Кангас де Онис (Испания) 6 декември 1866, Бандонг (Ява) 10 декември 1871, Тисн (Норвегия) 20 май 1884 и др.)

мястото му в Лабораторията по геология в Париж, като тогава е получил и званието професор (Caillet Komorowwski, 2006).

Габриел-Огюст Добре(1814 – 1892) e прочут за времето си минералог и геохимик, член на Академията на науките и професор по геология в Националния музей по естествена история в Париж. Образованието и научната си подготовка Добре е получил в особено престижното и сега Политехническо училище – Училище по науки и инженерство (École Polytechnique) и в Минното училище (École des Mines). Оглавяването на Лабораторията по Минералогия към Националния музей по естествена история е дало възможност на Добре да проведе широки проучвания на огромен брой минерални образци, между които и метеорити. Това е довело до сериозно разширение на съществуващата вече метеоритна колекция. Може да се каже, че тази колекция в научния си вид е дело на Добре и годината на нейното раждане е 1861. Плод на проучванията на Добре в геохимията на минералите и метеоритите са над 1 400 публикации в изданията на Френската академия на науките. Всичко това е намерило широко научно и обществено признание – Добре е кавалер на най-големите френски научни и граждански отличия. Затова една година преди смъртта си той е имал основанията да каже (цитира се по [8]): „Постигнах всичко, което поисках”. А прочутият френски химик Марслен Бертло (Marcellin Berthelot (1827 – 1907)), секретар на Академията на науките в Париж, определя живота на Добре така (Berthelot. 1905): „Добре израсна в богато семейство, имаше лесен живот и плодоносна и много успешна кариера”.

Станислас Етиен Мение (1843 – 1925) от 1864 до 1892 е бил помощник на Добре в Лабораторията по геология на Националния музей по естествена история в Париж. Поради голямата обществена заетост на

Добре, Мение е реалният организатор и куратор на колекциите на Лабораторията. След смъртта на Добре Мение е получил званието професор и титуляр на Катедрата по геология. Геологията на метеоритите е неговата научна област. Смята се, че след него експерименталната геология е получила статут на самостоятелна научна област. Подобно на Добре и Мение има богато научно творчество – той е автор на повече от 600 публикации, между които са 30 книги. Като професор е известен със живото си въображение и младежкия си устрем в преподаването; проницателен, добронамерен и учтив – така е приеман Мение от студентите си. Мение е помощник на директора на Музея от 1910 до 1919 г., когато се е пенсионирал на 75 годишна възраст, без обаче да прекъсва научната си работа чак до смъртта си 6 години по-късно.

Заключение

С природните си забележителности и в много други отношения Белоградчик е познат на културния свят от столетия: „Нито теснините на Ollioules в Прованс, нито дефилето на Pancorbo в Испания, нито Алпите, нито Пиринеите, нито най-дивните планини на Тирол и Швейцария, биха могли да се сравнят с това, което видях при Белоградчик” (Blanqui, 1845)4) – е едно от многото свидетелства за това. Белоградчишкият метеорит внася един нов и непознат досега (поне на широката публика) щрих в историята на този български град.

БЕЛЕЖКИ

1. Версия на тази статия вече е публикувана: Тошев, Б.В. (2009). Химия, 18, 143-153.

2. Белоградчик (Фиг. 1) е град в Северозападна България, тогава с една от най-големите турски крепости, запазена почти напълно и сега. Районът на Белоградчик е между най-красивите в България с прочутите Белоградчишки скали, разположени на голяма площ, пещерата Магура, пещерата Козарника и много други природни и културни забележителности. Нищо чудно, че сега Белоградчишките скали намират достойно място в световното състезание за новите седем световни природни чудеса.

3. Преводът от френски е на доц. д-р Адриана Тафрова-Григорова.

4. Българският превод на този пасаж се цитира по (Савчев, 1928; Панов, 1938).

ЛИТЕРАТУРА

Коцов, Д.Ц. (1884). Описание на Видинския окръг. Русе.

Панов, К. (1938). Белоградчик (минало и настояще). Белоградчик: Стамен Каменов.

Савчев, Н. (1928). Пътеводител на гр. Белоградчик. София: Белоградчишка популярна банка.

Berthelot, M. (1905). Notice historique sur la vie et les travaux de M. Daubrée, membre de l’Academie. Review Scientifique Ser. 5, 3, 33-38; 65-71.

Blanqui, A.-J. (1845). Voyage en Bulgarie. Paris: W. Coquebert.

Caillet Komarowski, C.L.V. (2006). The meteorite collection of the national museum of natural history in Paris, France (pp. 163-204). In.: Bowden, G.J.H & Howarth, R.J. (Eds.). The history of meteorites and key meteorite collections: fireballs, falls and finds. London: Geoloical Society.

Chemical notices from foreign sources. (1874). Chemical News, September 25, 155.

Daubrée, G.-A. Note sur une meteorite tombée, le 20 mai 1874, en Turquie, à Virba prés Vidin. Comptes Rendus Acad. Sci. Paris, 79, 276-277.

Grady, M.M. & Graham, A.L. (2000). Catalogue of meteorites: with special reference to those represented in the collection of natural history museum. London: Cambridge University Press.

Meunier, S. (1893). Sur deux meteorites torques récemment parvenus au museum d’histoire naturelle. Comptes Rendus Acad. Sci. Paris, 97, 257-258.

Prior, G.T. (1923). Catalogue of meteorites with special reference to those represented in the collection of the British Museum (natural history). London: British Museum.

Societies and academies: Academy of Sciences, Paris. (1874). Nature, August 13, 298.

Tags: