Изпрати стари снимки от Видин и областта

Мишо Хаджийски

История - Белогрaдчик

На 7 декември 1944 г. в малка къща срещу казармата в Белоградчик се самоубива със собствения си пистолет големият български писател от Таврия Мишо Хаджийски (1916-1944). По това време той е само на двадесет и осем години. Сто дни преди този трагичен момент, на 28 август, младежът се е венчал за девойката Савка Николаева. В деня на самоубийството младоженците са в дома на лелята на Савка, където са й дошли на гости. Поводът - тримата униформени милиционери, повикали гражданина Мишо Хаджийски "за справка". Това е неговото второ призоваване в милицията - преди това в продължение на петдесет той е в следствения арест (от 26 септември до 16 ноември 1944 г. заедно с известния хуморист Райко Алексиев и публициста Огнян Бояджиев, където е инквизиран. Вероятно причината за освобождаването му от първия арест е намерената в джоба му телеграма от тогавашния регент Тодор Павлов, с когото се познавали от Украйна (Симеонов, 2006)

Бележни:

Тази къща наистина беше срещу казармата, но вече не съществува. Наричаха я "дървената къща", защото изцяло бе облицована с почерняло от времето дърво. Поради близостта с казармите на 15-и пехотен Ломски полк, там под наем живееха офицери. В периода 1942 - 1944 там живееха със семействата си последователно майор Орешков, подпоручик Вълчо Тошев и накрая Мишо Хаджийски.

Венчавката на Мишо Хаджийски със Савка Николаева е станала в старата черква на с. Боровица (по сведение на д-р Иван Орешков от София, син на подполковник Орешков).

Ето няколко от издадените книги на Мишо Хаджийски:

М. Хаджийски. Българи в Таврия, С., 1943;

М. Хаджийски. Пуста чужда чужбина, С., 1943

Б.В. Тошев

Мишо Хаджийски не е Аспарух, а млад българин, самоубил се през 1944 г. в Белоградчик. Факт е обаче, че той връща 1500 българи в родината през Втората световна война с каруци, пеша, с вързопи - от съветска Таврия. Мишо (Михаил) Пантелеев Хаджийски загива на 28 като обещаващ писател, общественик, изобщо много ярка личност. Документалният филм разказва за съдбата му - счупена като толкова други през това динамитно време. Мишо е потомък на българи - преселници в Украйна през средата на XIX век. Губи родителите си в кървавия хаос на Руската революция и глада през 1921-ва. Израства в епохата на колективизация и чистки, но показва литературен дар отрано. Втората световна война пробужда активността му по организиране на българите в Украйна - вижда шанс да ги върне в родината. Пише до цар Борис III с молба за съдействие - изглежда, това му е бил големият грях. Сам повежда първите хиляда и петстотин с каруци през територия, обхваната от война и хаос. Със салове преминават Дунава и се връщат в старото отечество - това става през 1943-та. През 1944-та в България идва Съветската армия и за Мишо настъпват лоши времена, защото е извел население от окупирана територия без санкцията на Сталин. За да се спаси от преследване, Мишо се самоубива, а върналите се в България са изселени отново в СССР, като този път са изпратени чак в Таджикистан. Техните потомци там и днес са жертви на етнически междуособици, разтърсващи постсъветските пространства.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин