Изпрати стари снимки от Видин и областта

Основна тема на интервюто – Икономическо развитие и текущо състояние на село Върбово. Миграции и социални промени.

История - Белогрaдчик

Интервюиран: В. К., мъж на около 55 г.;
Жител на с. Върбово.
В хода на разговора участие взе и В. М. (респондентът от първото интервю),
но основният информатор е В. К..
Разкажете малко за историята на селото.
(В. К.) Черквата по документи е 1500 – 1600 г.. Някои твърдят, че е от 1480 г., но във Видин в архива има документ, че е от 1600 г., това значи, че селóто е от преди 1600
г.. Били са долу между двете главни, после се е изместило тук. Те са дошли от към Пролазница, какви са били, ‘що са били, и са се населили. … Има едно село Ново село,
Видинско, то е центърът на власите, там влашки не се говори, говорят торлашки и даже има и трънски. … (В. М.) Значи Ново село е създадено по време на Чипровското въстание, те бéгат …, защото в Чипровци е било голямо клане, както и в Белоградчик, те са избéгали чак до Банат. …
Колко човека живеят в селото в момента? Има ли цигани, колко са и с какво се занимават?
По постоянен адрес са 98 човека, като от тях 21 са цигани. Една къща циганска имаше, това като се „разнесе”, вместо да се махат те ги влачат тука и станá… има 12 ей толкова (б.а. – малки деца) и другите са стари, много крадат и са изключително мързеливи! Християни са, не помня да са засадили един стрък, казвам им „Орете, копайте, съдете, колкото искате!”, не ‘щът! Ама тия малките нали им носят, дават им по 400 лв. майчински за 5 деца, за два – три дена всичко се изпие и после, дай, та дай, само знаят да искат и нищо не правят. Сега тука имаше, нали на билките сезона, и оскубят билките, желéзо оберат на хората, защото тука имаме 156 къщи, които не се обитават!
Тука колективизацията завърши 1956 г., от ’56-та до ’63 – ’64 г. 60 къщи са заминали само за Лом (б.а. – Горни Лом), там има цяла наша махала, имаше работа там. Другата
половина отиде в завода (б.а. – телефонен завод в Белоградчик), 1961 г. масово заминаха за Белоградчик, и във Видин имаше. Ако са се върнали има 4 семейства, но те са като пенсионери, се върнаха тука. Но тука е нещо страшно, тия берковски цигани, където дойдоха тука след 1990 г., преди около 15 г. се заселиха оттатък Чупрене, 3 – 4
къщи купúха, те са много работни, но изключително се занимават с дърводобив и имат по 25 – 30 коня, но нямат къде да затворят добиче и те изтъпкáха всичко и направúха …
и хората вдигнаха ръце и оставиха всичко, няма управия. Горе в селата в Монтанско е страшно нещо – има 300 души цигани и гръмнá фабрика, зимата гръмнá и всички бяха на заеми, и изведнъж овехнáха. Тая циганска сган виси на шията на българите, взима се от българите и се дава на циганите!
С какви стопански дейности са били заети хората от селото по време на социализма? Как се променя това с идването на демокрацията?
(В. К.) Тука на 9-ти ’44 г. е имало 5 000 овце и кози, по време на ТКЗС-то, в последните години на ТКЗС-то бяха към 1 200, преди да се разбие ТКЗС-то, бяха – долу един и тука един, два – 200 – 300 да са били овцете. Та, от това са живели хората – овце, кози и говеда. Ние, така, имаме и земя малко повечко от другите села, ама е малко далечко, тя е чак долу до Гръцкá река, Белоградчик … ние така ú викаме на р. Лов. …
Нали ви казвам до ’89-та колко народ е бил ангажиран тук, сега всичко това изчезна. След това даваха някакви погранични, допълни средства, имаше веселба, имаше работа
тука, това беше пълно с народ, тука ‘що агнета са изядени, все измисляха различни празници.
Земя има изкупена (б.а. – от крупни частници), но това явно е правено с някакви други сметки, да се купи да се смени, няма такъв да е обработил един дка, няма такъв!
… Той е учител, жена му е агроном и се интересуват и ги донесоха тия червеи тука (б.а. – канадски червеи), но имат земя и за тéх си ги гледат, няма, кой да се занимава с
бизнес. … Тука няма кой да се запали (б.а. – по земеделието), хората които са по – млади от мене, това са пияниците. Приходящи няма (б.а. – хора работещи в
Белоградчик и живеещи в с. Върбово), в Белоградчик няма работа. Тука хора, които не са пенсионери има 12 – 13 човека, даваме им от време на време по малко работа.
Всичко рухна в съседното – Чупрене, имаше МТС (машинно – тракторна станция), ДЗС (държавно земеделско стопанство), шивашки цех със 150 жени, дърводелна, цех на
казанлъшкия военен завод – 200 души, в Долни Лом имаше шивашки цех и там 150 шивачки бéха, и телефонния завод в Белоградчик, в Горни Лом да не говорим, (б.а. – след 1989 г.) в продължение на по – малко от година всичко се затвори. (б.а. – ТКЗС-то се разтури) до 1993 г., тука извън дворовете да се обработва общо няма 10 дка, повечето продават на безценица, другото остана пасище, имаме един човек със 140 крави, овце. Ние сме тука горски район има общинска земя, има договор със с.
Митровци, Монтанско, да падат по малко пари от там за общината и кърпим, но сега ни орезáха 150 000 лв.. Има ли училище в селото? Къде са най – близките болница, полиция и пожарна?
(В. К.) Тука имаше училище, но е затворено от 1965 – 1966 г., сега училище има в Чупрене, 8 клас аз учих тука, 3 години след мен го закриха. Имаше детска градина, само лятно време за децата, дето идваха тука, хората работеха в ТКЗС-то, децата бяха там.
Шефа на охраната на Тодор Живков беше от Чупрене, той помогна да стане община Чупрене, иначе щеше да отиде към Белоградчик. … (В. М.) Сега искат да обединят община Чупрене с община Белоградчик … (В. К.) Да, те искат да ги обединят, за да намалят администрацията, след това – община Чупрене нямат връзка с парламента, предполагам, че ще издържат и тия избори, но на следващите ще се отиде към община Белоградчик. … (б.а. – Управниците искат да затварят болницата в Белоградчик!) какво ги интересува, ще ходят (б.а. – хората от Белоградчик и околностите) във Видин! Болницата в Кула я затворúха, сега всичко е във Видин! В
Чупрене има един пункт (б.а. – полицейски), иначе те са си в Белоградчик, … (б.а. – квартален) имаме, имаме един офицер и двама полицаи.
Разкажете за църквата в селото. В селóто има една много стара църква на „Св. Йоан Кръстител”, вътре няма икони, тука при мене има една икона, но тя не е на патрона. ‘щото то всичко откраднáха, …, първите студенти, които дойдоха в селóто бяха от Художествената академия, обаче първата им работа, като дойдат тука, беше да откраднат иконите! И ги събирахме после, чак по Русе ги бяха отнесли. Това става 60-те години, тогава бяха първите бригади, тука имаше дка с малинови насаждения… по 200, по 300 човека бéха
тука… и после тия дето успяха да ги върнат (б.а. – икони) ги бéхме оставúли там, ама не им понесе, ли ‘що, та ги взех при мене. Викаме поп от града. Значи тука бéха иконите, тука беше амвона, … тука се слагаше покойника, тука се кръщаваше, (б.а. – църквата е била достроявана, не е ясно кога, но в момента достроената част е съборена), а от тук насам имаше една огромна постройка, която можеше да побере поне 500 човека, … 60-те години това се махнá, ‘щото с керемиди беше, значи покрива паднá и го очистúха.
Къде в България и чужбина има хора от селото и околността, да живеят/ работят там, временно или постоянно? Кога заминават и защо? Ходят ли с цялото
си семейство?
Цяло Чупрене беше в София, аз не знам чупренец, който да не е бил в София и всички бяха полицаи, военни. Всъщност ние нямаме хора в чужбина, от Чупрене има много по Гърция, Испания, работят в оранжерии и други работи, само по един (б.а. – от семейство)заминава и бързо се връща, защото там има много работа. О, не, не (б.а.
– не ходят да работят с цялото си семейство). Ей, сега се върнáха, били са 7 – 8 години в Испания, върнáха се преди два месеца, иначе жителите на Видиново решиха тука да се установяват, нямало работа там и искали да гледат тука овце. (б.а. – В Аржентина) са отишли 50-те години, те са емигрирали, във Франция имаше двама, в
САЩ – 1, не никой не е идвáл (б.а. – след 1989 г.). Само един си е идвáл, него го убиха на границата, той е политически емигрант, заедно с още един и са заминали нататък
(б.а. – Югославия), ние бяхме в изключително лоши отношения тогава (б.а. – 60-те г.), много лоши, ние си мислехме, че Тито ще ни напада, тука надолу са правúли едни заслони, та тия двамата са отишли нататък и те са ги вербували и ги пращали тука по разни истории. И на един събор, защото черквата не е била това, което е сега, тя е била много по – напред… и се прави училищен събор, маси се рéдят, музика, хоро в двора, те са били на черквата отгоре с бомби. Тоя другият го е спрял, единият е на Некси
Падарски чичо му, а другия е Руси Нисторов виждат, че има деца в двора, след това те си заминават, обаче имат ятаци от горния край и ДС ги надушват, правят им засада на
границата с Чупрене, единия го убиват, другия успява да се измъкне и вече не се връща.
От ГДР един имаше със семейство, с „Трабант”, „Трабант”-а го бéха зарезáли нéкаде тука отгоре, те са се пообъркали малко, тръгнáли от тука пеша … тогава си имаше психоза тука, има ли непознат човек и веднага се обаждат. (б.а. – има народ, който се нарича „гърци” в региона) (В. М.) Идват от селó Градец, не казват аз съм от Градец, а „Я съм градчанин” или от Гърци, то старото му име е било Гърци, така се е казвало, а после е станало Градец … ’57 г., там като е ставало стопанството, те са имали много земя, и равна земя и плодородна, и като им взимат земята всичко живо там е бегáло Америка, по глава от населението, колко е вярно това не знам … от България са избягали най – много от това село Гърци, сега Градец, те са избягали в Сърбия, после кой на къде види. Емигрирали са страшно много хора, страшно много хора, почти от всяко семейство поне по 2 – 3 е имало. … Тогава и една моя тетка, на майка ми сестра, от Търговище са избягали в Боенос Айрес, тука през Чупрене и в Сърбия, то е било организирано …
Кога и как се зароди идеята за събора „Да се завърнеш в бащината къща”?
Това нещо го правихме, колко, две – три години го правихме – 2005 – 2007 г., само от селото, … до Силистра и Ахтопол имаме хора. А по чужбина … гурбетчии – нямаме, те са белоградчичани. Тука се женят главно между Чупрене и Върбово, (б.а. – но не остават да живеят в селото, заминават за градовете, защото няма работа), от
Стакевци се женят от Чупрене, на времето до 50-те години така е било … (В. М.) Майка ми е от Върбово, а е женена в Търговище, едно село тука, … и ’62-ра отиват у
Белоградчик, … обикновено при мъжа (б.а. – остават след сватбата да живеят).
Къде в региона е имало застави преди 1989 г.? Имало ли е случаи на дизертьори, които да минават от тук, по време на социалистическия режим? Имало ли е местни
хора, които да са участвали в контрабандата по време на Югоембаргото?
В Долни Лом имаше комендатура, иначе заставите бéха горе на Чупрене, прохода (б.а. – Кадъ боаз), Стакевци. Мрежата е горе на границата, долу имаше пост …
(В. М.) На Кантона имаше знак „Забранено”, написано на български и отдолу (б.а. – на знака) написано „Само за чужденци” ... Такова имаше сложени на Луженци и преди
Гранитово, на разклона за Бéла. И после тука се опитвахме да правим туризъм, то си го отблъснáл вече един път туриста. …(б.а. – от селото тръгват две екопътеки) Не, не, не, няма никой, ей тука има една табела … (В. М.) Значи тая пътека започва от Долни Преслап …
На Стакевци, там имаше нéколко случая, ги хванáха, горе на Чупрене са пренасáли, но масово, „легално”, горе (б.а. – Връшка Чука). Тука с камиони, едни с камиони ги хванáха, горе на Чупрене, и то докторът го уличиха, с колата на началника на районното! С една „Виетнамка” (б.а. – товарна кола), (В. М.) най – малко 20 варела, 200 л., прави си сметка… (В. К.) Ама освен бензин и лекарства беше понесъл… (В. М.) Него го бéха кръстúли „д-р Шел” (б.а. – на бензиностанции „Shell”), едвам спасиха „Виетнамката”, да не я конфискуват, ама опрвú се работата, он си останá на работа… Изкарват, колкото да преживеят. … Знаеш ли кой е забогатéл, Иван Петракиев – Барона, тука то просто е било да преживееш и за старт на малък бизнес, които са по – така … И аз съм стартирал така, аз съм ви казвал, от там направúх магазинчето, купúх жълтия бус, купúх кола и това е. На 4 – 5 пъти по – голяма цена (б.а. – са продавали бензина в Сърбия, от колкото са го купили), направи сметка сега – 0,06 лв. е бил
бензинът ние сме го продавáли на 3,50 марки, не помня на колко е бил марката спрямо лева. По магазините се търгуваше само с марки, всичко с марки, за тях марката беше
свято нещо. (В. К.) Те бéха по Германия и по Австрия (б.а. – гастарбайтери) … (В. М.) И те благодарение сега на тия пенсии на тия хора, те се издържат, аз имам много познати, много приятели, … имам един приятел в Княжевац, по – миналата година загина детето му, удави се в Тимока, те единствено живеят от това, дъщеря му е в Германия, те са безработни и двамата, може би от 10 г. и повече, от както затворú МТ-то в Княжевац – завода за мултикултиватори и тракторни парчета, те и двамата работиха тамо, сега са си в едно село – Бунивац, на село са си, ей тук ходúх преди месец веме, преди два месеца ходúх при него, ако не е Йована… като адвокат работú и добри пари изкарва …
(В. К.) Това, което видéх на Кадъ боаз миналата година, там няма да се отвори КПП още 50 години, това са приказки на Михов, … а и те оттатък сърбите не държат на това и там е бедно, бедно е много. … Но отива си нашия край и нищо не може да го спре!
25.VII.2010 г.
с. Върбово,
общ. Чупрене,
област Видин
prehodbg.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин