Изпрати стари снимки от Видин и областта

Пътеписи

История - Белогрaдчик

Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита

Слязох на малка чистичка станция [Oрешец], последван от още един пътник, отиващ за Белоградчик. Сговорихме се да тръгнем заедно. Той
беше един средна възраст, твърде интелигентен човек, търговец на бакърени съдове, който, както изглеждаше, беше тук всеобщо познат.
Когато отиде да се разпорежда със стоварената му от влака стока, аз се заех да да разгледам местността и селището.
Самото село Орешец се намира на около един километър южно от станцията, а при нея се е образувало малко, доволно оживено на вид, селище. Но след заминаването на влака, то потъна в онова безмълвие на осамотеност, което навява мъчителна скука. Кръстосах го във всички посоки, а след това възлязох на една височина над шосето, водещо за Белоградчик, и през погледа ми се изправиха притихнали в утринния час гористи възвишения между които лъкатушейки, шосето се губеше. Завръщайки се, заварих моя случаен другар да товари, при помощта на свои хора, две коли с всевъзможни бакърени съдове, предназначени за пазаря, който предстояло да стане на другия ден нейде в Белоградчик. Това зрелище поразпръстна притискащата ме скука, която съвсем изчезна, когато натоварените коли тръгнаха и ние с търговеца се отправихме с файтон за Белоградчик.
Местностите, през които минавахме, ставаха все по-живописни. Гористи възвишения се изправяха от двете страни на шосето, което се катереше по тях, извиваше и криволичеше в тяхната междина.
Макар разстоянието до Белоградчик да не е по-дълго от 11-12 км, видя ми се двойно по-дълго. Завивайки, след малко се намерихме в източната част на града - обширен площад със зеещия отвор на главната улица; триетажен хотел, наляво в нейното начало, и театър  "Пчела", с поглед на юг към площада, над който се издига част от полуразрушена крепост. След скромен обяд, тръгнах, според навика си, да разгледам градеца. Въпреки ярко греещото слънце, доволно дългата главна улица, прошарена с нови и стари скромни здания, тънеше в сянка, с изключение на по-широките й места, дето слънцето хвърляше светли, златисти петна. С около две хилядно население малкият градец е извънредно уютен и привлекателен. Тук всяка нервна преумора би скоро преминала и организмът би се възродил. Но не само това. Жадната за изгледи и природни красоти душа тук би ги намерила в нийде другаде не видени форми и очертания, надминаващи всяко въображение (с. 162-163).
Тодор ЯнковПътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита
Б]елоградчик е един вид наблюдателница, около която се разстила един приказен мир. На юг и югоизток - на повече от 50 км - пред погледа се изпречва един чудесен планински лабиринт с в. Ком. На запад и северозапад погледът отминава в. Черноглав и Връшка чука и литва далеко зад границата, за да долови в далечината величавият зъбер Рътън и Карпатите при Железна врата, а след това да се плъзне по низината към Видин. На юг погледът достига горните очертания на Западна Стара България с Къдабоазкия проход в нейната дълбочина; на север - Венеца, а на юго-запад - величавият Ведерник, сполучливо оприличен от Н. Савчева 1) на гигантски лъв с разрошена грива, изправен на предни крака и с отправен към север поглед.
Върху възвишението над самия град се отбелязват двете турски крепости, от които по-малката се издига върху отделна скала; стълба води към нея. Някога тук е имало римска крепост.
И открива се една местност с долове и низини, за която географът равнодушно казва, че в нея има скали, едни от най-красивите в България. А пътешествениците ги намират за най-красиви в целия европейски континент. Открити най-напред от френския академик Бланки 2) в 1842 г., той с възторг ги описва в своето съчинение "Voyage en Bulgarie", като казва: "Ни теснините Олиулски в Прованс, ни прохода Пинкорбо в Испания, ни Алпите, ни Пиринеите, нито пък най-дивните планини на Тирол и Швейцария биха могли да се сравнят с тях".
Прочутият пък европейски пътешественик Феликс Каниц, който е обиколил цяла България и резултатите от своето пътуване е изложил в ценното си съчинение "Donau-Bulgarien und der Balkan", с не по-малък възторг и поетично настроение описва белоградчушките скали, като казва: "Месечината току що беше изгряла. За нас тя осветяваше едно от най-фантастичните творения на Всемогъщия. Когато видите при лунно осветление тия колони от червен пясъчник, които се редят като дървета на гигантска алея и горните части на които често представляват живописни групи от къщи, обелиски, параходи, човеци и животни, тогава чак разбирате произхода на окаменелия град в триполитанска Керенейка, за който се говори в една арабска приказка".
За да видите необикновената красота на всичко около Белоградчик, не трябва да се ограничавате само с това, което е непосредствено пред вашите очи: крепостите над града, близките скали, възвишението, усеяно с белеещи къщички. Трябва да идете и в по-близките и по-далечни околности на града. Да видите Магаза, 4 км западно от града - една тайствена местност, оградена ор скали, дето в подножието на величавата скала Сбег са открити основите на един манастир. Около три км още по-нататък, западно, се издига покритата с гора височина Кокошевец, дето са открити основите на една старинна крепост и на втори един манастир. Малко по-долу друго манастирище - Царицин гроб. А на изток от града се издига, подобно на грамадна пирамида, Банова глама.
В по-далечните околности изненадата е още по-голяма. По прохода за Лом, 9 км от града, между разнообразни групи от скали, се издига на възбог Боровият камък, усеян с вековни борове, от които е произлезло името на селото Боровица. А още три км по-надолу се открива живописната местност Фалковец 3). Тук се събират трите притоци на р. Лом, един от които образува от високо падащ водопад. Тук е и възела на шест пътища, отиващи в разни посоки. Още по-надалеко, около с. Рабиша, се намира Могурата - пещери със сталактити и подземна река. Тая река е създала източника на студената вода Врело, който пои с. Рабиша. Същата река образува, на север към с. Толовица, и едно планинско езеро (с. 163-165).
======================
1) Н. Савчев.  Пътеводител на гр. Белоградчик.
2) М. Бланки е изпращан от министерството на Гизо във Франция да изучи положението в турската империя. Придружаван бил от от старозагореца, известният народен деец Александър Екзарх.
3) От латинското название faco - сокол, ястреб. В Римско време тук е имало селище.
Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита
С]поред руско-турския мирен договор, сключен през 1829 г. в Одрин, Тимошко било отстъпено на Сърбия, тъй че Белоградчик станал погранично място. Турците започнали още по-добре да го укрепят. Работата траяла 7 години, тъй като е била прекъсвана от появилата се чума, когато населението бягало да се крие в гори и пещери. В по-голямата от двете крепости е имало скривалища - хумби - с тайни изходи и казарми. Наистина, тая крепост представлява едно бележито строение от този род. Потънала днес в мълчание и пустота, тя все още прави впечатление, особено с околнте скали. Затъвайки в царството на скалите, когато слънцето се е вече скрило и е насъпил вечерен здрач, вие сте поразен от чудни гледки, които и самата фантазия не би могла да създаде. Необикновено съчетание на скали и расттелност; невъобразими пропасти, завои, стръмнини; стърчащи каменни колони; групи от скали, напомнящи храмове и дворци, хора и животни...С една дума един приказен свят, вкаменен под махването на магическа пръчка. На едно място сте изненадан от два каменни исполина, наречени Адам и Ева. Наистина, те напомнят тая праисторическа двойка, смазана в неподвижност, с отправен нанейде поглед. В местността Субашин имате неочаквано разнообразие от растителност и пръснати по просторни ливади скали, напомващи разни видове постройки, групи от конници и пешеходци. В местността Дервиша виждате един вкаменен град с площади и улици, украсени с ивици от гъста растителност. Има изгледи, които ви поразяват със своето диво величие, каквито нийде другаде, дори и в Пирина не можете да срещнете. Изгледът от Мислен Камък е надминал всяка изненада: грамаден простор, изпълнен с пропасти, стръмнини, издигнатини, скали - и всичко това напомня предвечния хаос в момента на сътворението. На друго място виждате исполински сфинкс, а срещу него из залесена дълбина - носа на грамаден параход; нейде се издига векиколепна белееща джамия, нейде - величествен някакъв паметник. Неизброими са чудните гледки на Магаза: тъмнеещи в растителност пролази, над които бдят вкаменени стражи; открити простори с пръснат по тях камънак, напомващ омагьосани във време на сражение войници. Но една от най-интересните гледки в местността Долня е една грамадна наръбена от вековете скала, която напомня готически храм. Тук изпъкват монасите - група от скали, напомващи монаси, които, поприведени в смирение, отиват кън храма. Безбройни са сътворените от природата изгледи.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин