Изпрати стари снимки от Видин и областта

Пътеписи - 2

История - Белогрaдчик

Тодор Янков. Пътеписи. С кратки исторически сведения и спомени. Книга
III. Т.Ф. Чипев, София, 1939, 280 с. Подшита
Малко история: Минало и име на града (с. 167)
За далечното минало на Белоградчик нещо положително не се знае, но пък може с основание да се допустне, че това първокласно стратегическо място е било използвано от римляните. Поводи за това има доста. Пътят от Ulpia Ratiaria (Акчар, Видинско) за Naissus (Ниш) е минавал през Белоградчик. Само по себе си се разбира, че е имало и крепост, щом е имало споменатия път. Доказателство за това са остатъците от разрушена римска крепост - Латинското кале, както се нарича тя днес. Види се, че е имало цяла система от крепости, тъй като и на някои други места, както бе отбелязано по-горе, има старинни развалини, една от които, в местността Долни крупец, носи също името Латинско кале.
Както се вижда в историческите данни за Видин, съдбата на Белоградчик е била винаги свързана с този град. Пътят на Василия II Българоубиец за настъпление към Видин (1002) е бил през Белоградчик. Има доказателства, че градът е съществувал в епохата на Видинското царство до неговото пълно завлядаване от турците (1396). Към тия доказателства може да се причислят още и: използването на римската крепост чрез разширение с характерните български белези и издълбани кръстове. Названието на една местност край стария път за Видин - Страшимирица 1), както и местността с българското име Зелени град. Много вероятно е на това място да се е намирал градът, разрушен от турците, а впоследствие да е бил основан на север от крепостта. Името на новооснования град, както виждаме, се състои от прилагателното "бели" и умалителното съществително "градчък" - Белиградчък, станало впоследствие Белоградчик. Това название иде, вероятно от градеж, градище - оградата около града, каквато в онова време всички по-важни селища са имали, особено пък при близка крепост, както е в случая. И Белоградчик е бил ограден и е имал две врати, източна и западна, които вечер се затваряли, а утрин - отваряли. Освободително движение: След Берковското и Пиротското въстание, е последвало Нишкото в 1841 г., а след него - Видинското в 1850. В това въстание Белоградчик е взел живо участие. То е било уговорено в манастира при с. Раковица, Кулско, при участието на няколко първенци от Белоградчик, начело с баш-кнеза Цоло Тодоров. Определено за 1 юни, то избухнало един ден по-рано, поради преждевременно убийство на турци. Градът бил обсаден от около 3000 въстаници, въоръжени почти всички с брадви, коси и сопи. Обсадата траяла 8 дни, при артилерийска стрелба от крепостта. Пристигналите от Види башибозуци започнали страшно клане, след като въстаниците били разпръснати. На сления ден, при тъпани и зурли, били обезглавени зад крепостта затворените още преди въстанието 8 души първенци, в числото на които и Цоло Тодоров. На лобното място днес се издига в тяхна памет възпоменателна плоча.

Освобождението:
През януари 1878 градът е бил обсаден от сръбски войски, заменени по-късно, по нареждане на руското главно командване, с румънски. За да спрат обстрелването на крепостта, турците принудително закарали в нея част от българското население. След падането на Плевен през февруари 1878, турският гарнизон се предал, при условие: да се оттегли с оръжието си в Македония през прохода Св. Никола. След това в града бил тържествено посрещнат отряд от руски войски, които останали там до окончателното уреждане на новата българска държава.

Последвалите войни
:
През време на Сръбско-българската война в 1885 г., сърбите обсадили града, в който нямало други войски, освен 400 души опълченци и< доброволци, които под командата на поручиците Чолаков и Дворянов, макар без артилерия, успели след тридневни сражения около крепостта, да изгонят сърбите зад границата (ноември).
Във време на Междусъюзническата война (1913) съсредоточената в града Първа армия настъпила в Сърбия и стигнала до Княжевац. Но отпосле, поради румънското нашествие в България, била оттеглена в София. През юли сърбите обсадили града. Малкото войскови части отбили неприятеля. Без да знае това, нашето главно командване заповядало да бъде изпразнен града през нощта на 8 юли, а наличните войскови части да засилят отбраната на Видин. Насъпило общо смущение. Населението започнало да бяга към Лом, незает още от румъните.
Като узнали, че градът е опразнен, сръбските войски го заели. Ограбени били много къщи и дюкяни. След една седмица забегналите семейства се завърнали, вследствие една обява на сръбския гарнизонен началник. Окупацията траяла цял месец - до сключването на Букурещкия мир.
И в Световната война (1915-1918) Белоградчик е видял цяла армия в града и околността и самият престолонаследник, царствуващият днес владетел Борис III. =========================== 1)Вероятно от името на цар Иван Александрова син Страцимир, роден от първата му жена, румънка, комуто дал, както знаем, Видинското царство.

Поминък -
Занаятчийство, лозарство, скотовъдство и дребна търговия. Градът притежава 30 хил. декара дъбова гора и един овощен разсадник. На 1 км от града се намира каменовъглената мина Зелени град, частно притежание; на 2 км - медната рудница Щастие, също частно притежание. Поради разни причини, днес и двете не работят. Градът има всички условия да бъде отлично летовище. При наличността на тия преимущества той, макар и по-късно, все ще се издигне.
Църкви и джамии -
В града има само една църква - "Св. Георги", построена през 1868 г., и една джамия - Хаджи Хюсеин джамиси, построена в 1751 г.
Просвета -
Първоначално училище "Св. Кирил и Методий"; прогимназия "Хр. Ботев", която се помещава в построено през 1901 г. здание; непълна смесена гимназия и Държавно практическо столарско училище. Освен това - театър "Пчела" и читалище "Развитие", които се помещават в едно красиво здание, построено в 1893 г. В града има пограничен гарнизон и офицерско събрание, построено в 1895 г.
Дружества -
Културно-стопански комитет, Потребителна кооперация "Успех", търговско-еснафско сдружение, ловно дружество "Сокол", Лозарско дружество, Пчеларско сдружение, юнашко - "Балкански юнак", скаутска организация, туристически дружества "Миджур", "Ведерник" и др.
Макар малък, Белоградчик стои доста високо в културно отнощение (сс. 169-170).
====================
[O]тпътувах за Орешец. Времето беше все тъй хубаво като през миналия ден. Потъващи в сянка, височините ме посрещаха и изпращаха, без да възбуждаха повече любопитството ми - бях преситен от впечатления. До пристигането на влака от Видин, с който трябваше да отпътувам за София, имаше още цели три часа. За да убия времето, влязох в една кръчма, седнах и си поръчах закуска. В кръчмата имаше доста пътници, тъй също очакващи влака. На масата, на която седнах, заварих едно селско семейство, което, както изглеждаше, беше доста състоятелно. Запознах се. Това семейство, което се оказа доста съобщително, беше от с. Долни Лом. Един през други ме запитваха неговите членове отде ида и накъде отивам. Голямо впечатление ми направи странният български език на тия хора, особено на сина им - едно 12-13 годишно момченце, ученик в прогимназията в селото им. То казваше, напр. "в книгуту писует; в главуту" и т.н. Още не съвсем отърсен от впечатлението, добито във Видин, в търговската част на града, където продавачи и купувачи, селяни, разговаряха на румънски, сега пък чувах един невъзможен идиом от родния и хубав наш език. И чудих се, че децата в Долни Лом достигат до прогимназия с такъв български език! Беше се вече съвсем стъмнило, когато нощният влак от Видин пристигна. Настана временно оживление. Качих се и отпътувах... (с.с. 170-171)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин