Изпрати стари снимки от Видин и областта

Спомени за Белоградчик от 80-те и 90-те

История - Белогрaдчик

В.М., ок 50 г., гр. Белоградчик

Белоградчик идва...всъщност било е и Белград и да се отличава от Белград в Сърбия.Белоградец е било и т’ва „чик” накрая- умалително е, нали Белград е голем град, а Белоградчик е малък и от там. Всъщност в Белоградчик беше забранено да си направиш къщата в к’ъв цвет си искаш, примерно не можеш да си направиш къщата зелена или жълта...виж че всички къщи са бели- в Белоградчик и Белград има такова нещо. Като се правеха къщите не се даваше да се боядисват в друг цвет- примерно зелени, жълти, оранжеви и бенбени и т.н. Виж нема една къща да е бела- от по-старите става на въпрос. Градът датира може би още 3ти-5ти век, тука некъде. Ама никога не е бил примерно село, па да е станало град- винаги си е бил град. Ние тука не казваме

например- отиваме тука в Белоградчик, а отивам у град. ‘81ва година отиваме на кандидат-студентските изпити в Плевен и отседаме в един ресторант и цела нощ пиене нали, както и да е, и ние се готвиме за следващия ден за лекциите нали четеме, и по време на четенето идват там управители, доста хора и станахме голема компания, и пита управителя от къде сме, и ние викаме- от град. И той вика- ми аз също съм от града, нали от Плевен съм. И тоя моя приятел нали вече беше бая си подпийнал и вика - абе ти не мое да бъдеш от град бе! От град сме я, тоя, тоя и тоя. А ние бехме четири човека...И тоя вика- слушайте сега другарю да ви кажа- аз съм кореняк плевенчанин, родителите ми също са от града. –Абе ти не може да бъдеш от град бе- и тоя пак почва.

Та така тука- къде отиваш- отивам у град. В Чипровци е същото, само че в Чипровци викат в града. Начи като отиват от Чипровци за Монтана не казват отиваме в Монтана, а отиваме в града.

(бракове)

Мойта съпруга е от Пирдопско. В Белоградчик има толкова много снахи, има от Петрич, има от Варна…кво правят тия тука от Бургас и от Варна не знам... Не знам как се разполагат паметните плочи попринцип, но в това село всичко е в безпорядък- коя на лево, коя на десно...

(торлаците)

Торлаците са били диви хора и сега са диви. Торлашкото население е такова население, което казват че е охранявало границите на времето. Аз т’ва не си го обяснявам щото на времето не е имало граница...Торлаците са както власите, както шопите...

По мое време почти никой не гледаше българска телевизия, щот немаше к’во да се гледа нали. На Нова година имаше филмов маратон- петък почваше, петък, събота и неделя- 3 дена нон-стоп филми- американски, най-избраните филми- страхотно! Ние сме гледали само сръбска телевизия, мойто поколение е отраснало само със сръбска телевизия, с Бело дугме, най-много сме слушали Рибля чорба и Бело дугме . Не сте ли чували- Горан Брегович, нали го знаете? Е той беше соло-китарист на Бело Дугме. Аз свободно го говоря сръбския. Тука Бело Дугме изнесоха на летното кино страхотен концерт, Венци братовчед ми го изгониха от концерта, щото тогава нали не бехме в много добри отношения с Югославия, и едно момче беше написало с боя на един бел лист картон: „Вива Бело Дугме!” и отдоле ЮГ – нали Югославия, и т’ва беше всъщност пропагандата, демек „Да живее Югославия!”, и Венци вдигна тоя плакат и го вкараха в полицията и има бая проблеми братовчед ми. Т’ва е било 81ва или 82ра година лятото. Тогава отношенията беха, даже малко преди т’ва са били още по-обтегнати отношенията. Ние като отидохме при един наш приятел в Княжевац и отидохме на Родната куча- куча значи стока, т’ва е магазин, където се продава абсолютно всичко, все едно влизаш в Кореком, в някой лъскав МОЛ, където за първи път виждаш някои нови неща. И техните магазини беха такива. Значи жена ми много обичаше Фа дезедорантите на времето, нали продуктите на Фа, и от Кореком съм й взимал, нали занимавал съм се с износ, търговия- чейндж нали, и винаги съм взимал за празници комплект Фа с душ гел, и тогава не сме знаели и сме се чудели- какво е т’ва душ гел бе? Шампоан некакъв..И купувах и душ гел, шампоан, сапуни, и четири сапуна си пази- ти не го отваряш да се къпеш с него ами си го пазиш- сложиш го в гардероба и го отвориш само от време на време, полюбуваш му се малко и пак го пребереш. Значи ние отиваме на морето и накрая си пазим пари за края на морето и си купуваш от поляци от чехи сушуар, маша и т.н. Те гледат да изкарат некой лев, ем земат пари за него, обаче си го купят на същата цена и си го купят ново. Палатки, масички, столчета- тогава немаше сгъваеми столчета и масички.

Аз не знам дали ви казах ама Емко тогава ме питаше- абе тати ние толкова ли сме били бедни, че не сме могли да си купим кола? И аз му обяснявам, че имал съм парите нали да купим Лада, обаче съм се записал и вече 18 години чакам да си купим кола. Майка ми и баща ми направили вноска като съм се родил сигурно..И той вика- добре де като с мама сте имали тия пари, що не сте си купили тая кола? И аз му обяснявам, ма той малък тогава- на две-три години. И аз му обяснявам, че немаме право, не можем да си я купиме. Мани колата и телевизора- ами стоки от първа необходимост- е Белоградчик в петък караха салам. Имаше два вида салам- кучешка радост и телешки, и сега имаш право да си купиш един килограм салам, нямаш право да си купиш 3 кила или кило и половина, нема- един килограм! Банани имаш право да си купиш един банан или два банана, по некой път и един килограм. Ма беше и в София същата работа. И основно по Коледа се купуваха и тогава носим от Сърбия банани и Лили ме пита- тате зима ли е? Тя само зимата е яла банани...

(Чернобил)

Значи ние тая инормация за Чернобил сме я научавали от сръбската телевизия и от сръбското радио- имаше едно предаване, сега не мога да се сетя как точно се казваше по радиото, в което се пускаше хубава музика и се разказваха вицове. И сръбският коментатор- водещият казва- у Сърбия има радиация, у Румъния има радиация, у Турско има радиация, а у Бугарско нема- там прави оазис. Начи ние сме затворили чак границата и насам радиация не идва..Даваха вечер по телевизията да съветват гражданите какво да правят- да слагат мокри одеала да оплътнят прозорците, да ядат консерви, а ние тогава правихме на Лили една година рожден ден и маеме марули като откачени. В Сърбия предпазваха населението, са не знам колко са го предпазвали де, но поне имаше некаква гласност, а тука...тука не смееш да кажеш нещо...Дъщеря ми е на 4ти май родена 85та година, а Чернобил става на 29ти- 30ти април 86та, и ние празнуваме една годинка няколко дни след случката..Ние каниме гости, тъщата от Пирдоп идва, бог да я прости, идват 4-5 коли и правиме рожден ден на дъщерята. Навънка имаме едно корито циментово- пълно с марули- а марулата специално най-много е дърпала от тоя радиационен прах.

Ами да ви кажа сега поне нали съм председател на фенклуба на Левски, ако да ви кажем за Гунди за погребението какво чудо е било...Аз тогава съм бил малък- на 11 години, тогава много не се говореше, имаше 3ма загинали руски космонавта по това време. 3ма руски космонавта там нещо е станало и са изгорели в самата капсула на космическия кораб там при приземяването. И народът толкова много обичаше Гунди, че никой не обърна внимание на т’ва нещо, на т’ва погребение дето загинаха тия космонавти. В България беше обявен траурен ден- 3 дена за тия космонавти. И тогава на стадиона- на Герена е било некакъв кошмар- дошли са хиляди хора от цела България, които са били разпръсквани с полиция. Автобуси, линейки, коли от цела България при влизане в София долу на Витиня, на Петрохан е имало милиция, която ги е връщала, питала ги е накъде отиват, к’во ше правят и ги е връщала- обратно, не те пускаха да влезнеш в София. Абе кво да ви кажа...т’ва време да се не връща!

Е т’ва беше заставата. Тука най-много са бегали в тоя район, щото тука е най-проходимо, най-лесно за минаване. Докато горе при нас- Върбово, Чупрене- т’ва е баир начи като ненормален требва да ходиш.

Отивам да взимам калци от Сърбия и минаваме границата „Връшка чука” и ше ви покажа едно време къде си криехме бензина- едни поляни, засети с магарешко тръне, засети нали- не се обработват. И тея деца питат, а той се казва Мика и му викат чичо Мика, и му викат- чича Мика, ща е т’ва дето бугари са садили, а той за да излезне от положение вика- абе т’ва е едно растение, дето от него се извлича сок и се прави много скъпо лекарство. А то наоколо е само магарешки тръни и пустиняк. И вече минаваме покрай пъта и много близко го има т’ва нещо, и едно дете вика- бе т’ва е магарешки трънйе бе чика Мика, що ни лъжеш? От което вече всички млъкваме и не можем да кажем нищо нали...И той искаше човека да ни защити, да не кажат че сме мързеливи или че сме...

Начи е т’ва са били имотите, тука тея три-четири къщи- като чифлик е било. Ей там три-четири къщи и натам продължават към село Раяновци- разпръснато е селото, не са така една до друга къщите. Т’ва му е къщата и т’ва му е имота там- 20, 30, 50 дка. Е там друга къща по същия начин.

Прибирам се от Сърбия една нощ, некъде към 1ч., с жена ми двамата и е тук на тоя завой, тука на пътното имаше пясък, и точно като излизам от тука, точно ей тука сега къде сме- един огромен елен на пътя. Значи изброил съм му 11 разклонения на рогите- стои на пътя и не мърда. А т’ва е начи по време на югоембаргото- имало некакъв резерват, в който имало страшно много дивеч, обаче немало с к’во да го хранят сърбите вече и отварят оградите, махат загражденията и тия животни всъщност от там идват тука при нас. Страшно много животни са преминали границата да търсят тука храна.

По тоя път съм пътувал през 4 дена, в продължение на 2 години. През 4 дена съм минавал с 4 коли. А не, даже лъжа че през 4 дена съм ходел, щото съм ходел и с мотор малко и малко като пешеходец, ама като пешеходец съм отивал до там с кола пак, а минавам пеша границата. Като пешеходец носех по 7,8,10 кила максимум. Е тука минаваше клъона покрай пъта, е тука вървеше успоредно с пъта теленото заграждение. Светле виждаш ли ей там като кули се вижда нещо- т’ва е в Срацимир, нали там има такова, к’во се викаше за житото- силози.

Аз не съм очаквал тука, че ше има некъде насаждения, гледай! Прави ми добро впечатление тука гледам нещо насадено, тука и там пак, окосено...Начи ей сега ше минеме границата живот и здраве, т’ва нещо няма да го видите в Сърбия никъде! Пустиняк!

Начи тя застават тука не е в Подгоре ами някъде в гората, заставата е в селото единствено в Раяновци, Долни Лом, над Срацимир, над Раковица, над Чупрене също горе имаше застава...

Тука страшно много е било развито животновъдството, щото немало к’во да се развива друго. Предимно овци и кози, и специялно една порода, която сърбите много я изучават- казва се раклянска овца (от Раковица). Те са много непретенциозни значи, те много се приспособяват към лошите атмосферни условия. Те са дребни, не растат много грамадни. Е т’ва е Раковица, те Раковица и Подгоре са едно до друго. Абе тука е кипял живот бе, имало е по 2хил човека и отгоре, а сега не може 100 човека да има, не могат да се съберат 100 човека в т’ва село. Т’ва е Кулско всъщност, то и Подгоре е Кулско вече. А в Раковица най-големата маслобойна мисля че е била.

Има носталгия по социализма, знаеш ли защо има носталгия- щото никой не е работил е за т’ва! А е получавал пари за т’ва нещо. К’во е било добре да си купим един вид салам, всичките да си купим един вид гащи, блузки и т.н. За мен не е било по-добре- аз не съм могъл да слушам музика, да ходя с дълга коса, не съм могъл да ходя с широки панталони...Сутрин директора седеше на вратата и ни правеше е така, да ни провери косата- стърчи ли малко- връща те обратно! И когато беше гимназията, за бала вече, спим нощно време с на майка ми найлонов чорап, и сутрин станем и си напръскам с лак за коса косата, и той стане като коричка твърдо. И така като каже директора му се плъзват ръцете и не може да види колко ми е, та да имам малко коса за бала. И само

летото пускахме тънки кичари- некъде от май месец почваш да не се подстригваш. Летото си олабиш кичара, така се казваше- да си олабиш кичара. Съученичките ги мереха тука от коленото, със сантиметър. Едно време са били печати, малко преди мене, са им били печати е тука, като ходиш с къса пола. И тоя печат не може да се измие и ти щеш не щеш обличаш дълга пола, докато се изтрие печата. Ние моят набор съученици сме били страшно големи бунтари- преди нас не е имало и след нас още не е имало такъв клас като нашия. Ние сме имали три състава и само свирехме рок, само слушахме западна музика, правехме забави нон-стоп в младежкия дом с жива музика- ние си свирихме. Носехме широки панталони, дълги коси, шапките- фуражките ни бяха задължителни, с една малка козирка- ние с ония западните, с големите козирки. И в училище ни остригаха целия клас 0 номер, можеш ли да си представиш...Майка ми като ме видя, че са ме остригали 0 номер, за т’ва че сме се събрали да празнуваме един празник- фашистки, западен празник, там беше на некакъв рок фестивал, забравил съм вече.

А ето го Раковичкия манастир, е тука съм бил на военно обучение 20 дена като ученик. И тука вечер ни казваха да внимаваме, че можем да бъдем нападнати от „сръбския агресор”. Абе моля ти се...Ние сме се „отбранявали” тука от сърбите. Всички съученички си имаха гаджета там от некакви военни...Абе пълна тъпотия бе, т’ва време да се не връща!

А един мой съученик си купил в девети клас дънки и ги носим поред- днеска ги носи той, утре Иван, утре аз, ама аз съм по-дебел и не можем да ги закопчаем. Аууу проблем- са на мене ми е ред и ходим с откопчани отпред дънки, и тука не мога да ги закопчим, щото имам шкембе. И майка ми се принуди, имаше един пътуваше всеки ден до Сърбия с такси- екскурзия, а екскурзията с цел шопинг нали...И директно отива в циганската махала в Зайчар и от там купува дънки- един носи от Турция, много цигани

носят дънки. И аз я чакам вечерта- лелее сега ше имам дънки, ала бала...и тя вика- леле тоя е заминал за Турция, нема ни един чифт дънки! Майкооо разочарование страхотно! Обаче върнала динарите там да отиде след 10 дена. И в тоя момент пускат във Видин Корекома и от начало го дават, можеш да купуваш и с динари, и отивам и си купувам първите дънки „Райфел”- спал съм с дънките, целувал съм ги, галил съм ги се едно некоя мадама е легнала до мене. Идваха разни комсомолски секретари и разправяха, че момчетата не трябва да носят дънки, щото ще им се повредат тестисите и няма да имат поколение. И много е лошо да се носят дънки! И тия чарлстон- вади директора ножицата и ми цепи панталона, представяш ли си? Той да ми хване моя панталон и да ми го сцепи!

Е тука изгоря първата белоградчишка кола по време на югоембаргото- става късо съединение някъде, човекът е напълнил навсекъде с бензин, един полски Фиат изгоре. От тука под тъбло, навсекъде беше бензин, накъдето бръкнеш- бензин, тука вадиш от всекъде- от ушите си вадиш бензин. Е точно тука изгоре колата, преди моста, т’ва съм го запомнил. Късо съединение дава и той навсякъде беше сложил бензин. Е т’ва е митницата там- от тука си вече под напрежение. Е тука Връшка чука, къде слиза ниското т’ва е границата. Имаше опашки, примерно съм седел по 68ч. да влезна в Сърбия, ако мислиш че т’ва не е опашка...носиме си ядене, пикаеме тука по горите.

А т’ва казах ли ви го, една вечер гледаме „Студио Х” тука бях взел едно малко телевизорче, идва един от компанията дето гледа телевизията и отива, а то е било юли месец, кога е била окосена, ожъната ръженицата. И вика тамън съм клекнал нали там в тъмното и до него чул стъпки- мъж и жена тихо си говорят. И буквално на метри, и нали почват хората и тя вика- ела ти отдоле, че мен ме боде т’ва в дупето, и вика почнаха и са булвално на метри от мене, и вика аз не мога вече да клеча- изтръпнаха ми краката, требва да станем! А той не смее да диша даже...И вика аз се изправям и тия като хукнаха натамо...Идваха хората тука и съчетаваха нали- бензина със секса. Други идваха и си правеха ремонт на колите, тука като имаше некой ремонт да се прави за два дена, той си седи на опашката и си работи по колата.

Е от тука почвахме да си криеме бензина- криеш си бензин за връщане, щото в Сърбия изпразваш всичко нали и се прибираш на изпарения от там, в резервоара имаш некви стотина-двеста грама и за да се пребереш в Белоградчик трябва да си си скрил некъде бензин...обаче има некои хитреци с бинокъл и се качат горе на дърветата и гледат белоградчичани къде си крият бензина и съответно ти си криеш бензина и си бегаш и оня отиде и ти свие тубата. Събере днеска 100 туби от по 5л и прай сметка к’ва му е далаверата. Качат се на дървото с бинокъли, местни тука хора...И аз си носим лопата, сърбите ме питат- ти що си носиш лопата, аз си я носим да копаем с нея. И аз си изкопаем дупка да сложим тубата и събирам земята, абе к’во да ви кажем то ми е смешно...за да не може да разбере къде съм копал тоя с бинокъла, щото той ше види горе-доле къде е района и вътре изкопаеш земята и я сложиш в найлонов плик, за да не може да види къде си копал, и я изсипеш на друго место да го заблудиш. И сложиш тубата и отгоре слагаш чим и т’ва като го направиш не се познава въобще и от тука вече почваш да мериш 10 крачки от т’ва дърво налево, на изток, на запад, щото иначе нощно време не можеш да ги намериш.

Аз съм намирал чужда туба и си я оставим там, пипам, пипам, той до мен си оставил някое шише. И аз го оставим, щото наеш ли к’во е да разчиташ на тея 5л бензин да се прибереш в Белоградчик, независимо къде, и да ти го е взел некой...Начи ти отидеш и не знаеш кога ше минеш- вечер, денем, кога им скимне на ония да те пуснат тогава. Е тука зад тия храсти криехме. Та така деца, така беше по време на „развития” социализъм. Сега ми е забавно ама тогава въобще не ми беше забавно. Тука всичко беше...като запалиш цигара всичко щеше да гръмне сигурно, тука всичко беше с туби и с бензин.

А па зимно време знаете ли как е...зимно време нали следите, стъпките водят до дупката, къде си скрил и аз бех един метод измислил- отивам до там, заравям си тубата в снега и пишкам отгоре, все едно съм отишъл до тоалетна и човека там не рови, на него му е кофти да рови в тоя снег. Е па зимата нали като отиваш там и има пътека и аз пишкам там до т’ва къде съм заровил тубата...И така през 4 дни в продължение на две години. Значи имам право с тоя бус, с тоя номер- те го пишат на паспорта на последната страница пишат датата, и имам право да излезна след 16 дена със същия микробус. И той като си запише, първата работа на митничаря беше да ти отвори паспорта да види кога си минал, на коя дата, тогава ти гледа снимката. И аз за т’ва взимам 4 коли- има две коли- едната на баща ми, едната моя, а другите съм ги взел под наем от приятели, в смисъл не под наем- те не искат да се занимават с това нещо и сме се разбрали така- резервоарът е 40л- 20л за него, 20л за мене. Той ми дава пари за 20л да заредим, аз му давам печалбата за 20л, които ще продам. Отделно к’вото си скрия т’ва си е мое, щото нали могат да ми го намерят на мене. Т’ва всеки знаеше, че си го правиме т’ва нещо- кой да подозира- кмета или шефа на полицията, той шефа на полицията и той вкарваше бензин. Аз съм ходел в Берковица с ремарке, с барели по 200л бензин.

А сега отиваме в Душанци с жена ми и отиваме на родова среща, тука при нас се кът пластмасово шише- нема да намериш пластмасово шише да се убиеш! Така, аз пътувам с един пепитен костюм, с бела риза и вратовръзка и на всека бензиностанция спирам и почвам да ровя в контейнера за бутилки с костюма, можеш ли да си представиш! И всичките хора изпадат в шаш- к’ъв е тоя с костюма рови като клошар некакъв...И спирам на Правец, значи до Враца не моем да намерим една бутилка никъде, спирам на Правец, отварям контейнера- злато! Вътре пълен с бутилки! Приготвил съм си от Белоградчик чували и почвам да слагам, щото нали са мръсни бутилките и в чувала. Така, идва тоя бензинджията и вика- абе момче к’во праиш бе, к’ва е далаверата и аз му обяснявам така и така при нас е много кът такова нещо...Занасям бутилките в Душанци и викам на тъщата- тука има едни много ценни неща, и тя не ме пита к’во е и кога си тръгваме я питам нали- къде са там ония и тя вика- ааа прибрала съм ги и съм ги заключила.

Начи от тука почваше опашката деца, от тука почваше опашката с колите- 2км опашка, а стигала е и до по-надолу. При тех беше страшно начи разликата в цените беше много голяма. Значи отначало ходехме в Зайчар, обаче после специално за това направиха пазар в Сръбско на 500м от митницата. Сложиха чакъл и там си стана пиаца една, пазар регламентиран за горивото, да не ходиш надолу, щото после нагоре е баир и не моеш да изкараш, не ти стига горивото нагоре и закъсвахме за гориво, аз три пъти съм закъсвал и са ме теглили с лека кола. Е т’ва е заставата там. Виждате ли границата къде върви просека, е т’ва е границата отсреща. За тази ръженица ви казах къде се случи онази случка, точно е тука се случи...

Прибирайте фотоапаратите да няма проблеми, особено при сърбите...

А ето тука съм първа кола на бариерата, а на калниците на Форда съм сложил двулитрови шишета от Кока Кола с бензин и тука вече са проверени, и аз вече съм въодушевен, че съм минал, и кога тръгвам едното шише пада, и го настъпвам с предната гума, и то шишето хвръква и удря митничара у коленото, а зад мене ми разправя един приятел. И вика- пада ти шишето и ти не знаеш, и като го хвърга гумата

и бие ония по коленото, и той се наведе и почна да се свива тука...

(Разговор с митничаря)

М -Добър ден!

В -Добър ден!

М -К’во нещо организирано ли?

В -На разходка.

М -На разходка, браво! Я дайте да ви видя...Всички ли имате 18г.?

В -Да!

М -И моете да си правите к’вото си искате, така ли? В Сърбия ли отивате?

В -Отиваме в Зайчар и в Княжево.

Начи имаше една митничарка...най-голямата гад беше, ей сега и видях никролога- март месец е починала. Начи тая Петя, бог да я прости, не мога да го кажа т’ва „бог да я прости” ама айде...тая Петя ни е правила на маймуни! Иван Трифоноф го знаеш инжинера, горе на кулата къде е, питай го Иван какво е правила с него тая същата...тая беше началник смена- гад страхотна! Нас ни е връщала, мен 4 пъти ме е връщала- 4 пъти съм си изгубил ходенето в Югославия, щото ми се удари печат, че съм излезнал КППееца и ми пише номер на колата и дата, че съм излезнал, и тая Петя намери бензин в колата и ме върне. И аз и се молим- дее пусни ме де! Тя една ледена такава, майката й! Тая колко псувни и клетви е отнела! Е явно са я стигнали. Аз разбирам да съм некакъв трафикант на не знам си какво- аз отивам да вържа двата края! Е аре не да вържа- да изкарам пари всъщност.

Виж са, всеки си носи туба железна, щото ние българите скачаме върху тубата да стане по-малка, а те па надуват тубата да стане повече, разбираш ли? И вика- ааа ти не си ми сипал 20л, а си ми сипал еди колко си. Първо се уточнява мерката каква е- моя туба, твоя туба или еди каква си, след т’ва се уточнява цената и след т’ва се почва смученето- дърпаш и готово (бензина). Първоначално съм гълтал десетина пъти, но после станах професионалист- само пипам маркуча и потече веднага.

Тука където продавахме бензина е идвала икономическа полиция, но не като продавахме бензина, а като продавахме цигари. А идва един приятел, за първи път идва в Белоградчик, свърши бензина почнахме с цигарите- носиме цигарите и тука ги продаваме. И идва един приятел и вика- дай да дойдем Васко да видим к’во е т’ва, и идваме ние тука и някой се е обадил и идва икономическа полиция и почваме ние да бегаме на оная страна. Всичките българи бегаме на там- стотина човека. А един човек си оре нивата с мотокултиватор, минаваме покрай него и се скрихме у гората, и по едно време чуваме некой баууу- некой стреля, и ние залегнахме у т’ва и траеме. Минаха некъде около двайсетина минути и чуваме тука сърбите викат- братя бугари излезнете, отишли са си полицаите! И ние се връщаме по обратния път и гледаме тоя къде оре му гръмнала гумата. А ние мислиме, че ония стрелят по нас...

А глейте- е тука беше сметището тука в края, тука си хвърляхме къде е края на поляната- примерно кутия от цигари, кутия от бира нещо...и аз отивам тамо да си изхвърля мойта кутия от цигарите, нали празна, и гледам на земята 10 марки. И взимам ги и отивам и казвам на тия мойте приятели, щото ние група по 5 човека идвахме тука- никога не съм идвал самичък тука, щото е опасно да идваш самичък, в смисъл такъв требва некой да гледа, требва да имаш 4 очи- да не ти открадне некой бензин, нещо да не стане...И като им казах на тия мойте и всички преровиха ония болкук- всичко, да търсят 10 марки.

А ние първо продавахме бензина в Зайчар- немаше нищо тука- аз съм бил един от първите, които сме идвали тука, тогава беше за нула време- отиваш в Зайчар, продаваш бензина- абе за 20мин си готов и се връщаш. И тука не беше регламентирано още т’ва и са ше ви покажа една отбивка- спирам, с едни сърби се договаряме там да спреме на една отбивка да слеземе в гората, щото тогава още ни гонеше полицията. И почваме ние петимата с петте коли, почваме да точиме бензина и по едно време минава една сръбска кола и тоя сърбина вика, свирка му на тоя, и тоя би спирачки и се върна, и дойде при нас у гората. И тоя вади некакъв спрей сърбина, където е с колата, и ме напръска мене. И аз викам- Иване, Иване тия ме напръскаха със спрей, а тия сърбите се смеят. А ние се уплашихме, аз си мислим нещо искат да ни вземат т’ва и да избегат с бензина. Е тука сме давали бензина отначало- село Прелит. А той некакво магическо мастило и след 10мин се изпари и нищо не остана. И той си направи майтап с мене, а аз вече си мислим, че нещо друго...

Начи аз когато съм идвал с нашата кола съм идвал с жена ми, а когато с на баща ми колата, баща ми е идвал с мене, щото на негово име е колата. А той баща ми седне и си приказва с тия сърбите аз докато се оправим, и тоя хвъргаше по едно око на колата и си приказва с него...общи приказки е така, той па му беше кеф.

Като ходех пеша през границата тука съм си направил като сутиен и шишетата пластмасовите шишета плоските и ето тука горе на шишето кукичка такава, и си ги качим като коледна елха по мене и тука нали с презрамки да не пада надолу. Все едно

със сутиен- тука с едни дебели презрамки, и тука така едни шишета цък-цък (показва как е нареждал шишетата по цялото си тяло) и отгоре обличам блуза, яке едно и една шуба отгоре и втория ред е ей тука на колана- начи от тука 3 шишета (показва как ги е

слагал на колана) и отзад три шишета, горе отпред и отзад по 3 шишета- общо 12 шишета. Обаче един ден у бързината като съм закачвал шишето, вместо да го закачим на колана съм го закачил на елика, а беше студ страхотен- елече, вълнено елече. Обаче елечето ми дълго и Мире седи срещу мене и нещо ми маха и аз не моем да го разберем и митничаря идва при мене, а Мире е сръбския митничар, а аз съм закачил шишето на елека и то е провиснало и се мандахерца долу и виси. И митничаря вика- Васко, нали, не ми вика по име де, но вика шишето по-нагоре си го прибери, щото...Еее не е да е нямало контрол, то ако беше така щеше да бъде шапка на тояга...Глей са на всеки му е ясно за к’во отиваме, значи контрол е упражняван ама лек контрол, ти представяш ли си какво щеше да бъде ако нямаше контрол хич, щеше да си накачим тука шишета ако ще на главата тука да ми се виждат...или щех да си хвана две туби у__”
Събрал: Елиза Савова Юли 2010 г. гр. Белоградчик prehodbg.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин