Изпрати стари снимки от Видин и областта

Стефка Цветкова

История - Белогрaдчик

Стефка ЦветковаСтефка Цветкова и израстнала сред тази приказна красота в учителското семейство на един известен педагог Цветко Стоянов, майката също е учителка и това е причината тя да живее на Орешец, Карбинци, Върбовчец, Александрово, и Гюргич. Описва и чара на лозарската местност „Башовица”, наричайки я „Българската Бохемия”, където е била и родната къщичка с бунара и лозето, където са се събирали скъпи хора, колоритни личности от рода й и от Белоградчик. Там е написана и „Синигеровата сватба” на големия български композитор от Белоградчик проф. Георги Димитров, който е приятел на Цветко Стоянов. А в живописната местност Башовица птичите концерти не прекъсват, наслаждавайки душата. С благородството и достойнството на бащата и любовта си към майката и нейната строгост ни запознава и води от страница на страница в повестта „Седем незабравки” авторката. Учила в Лом, завършила гимназия в Белоградчик, българска филология във Велико Търново, преподавала в Белоградчик, Разград, а после във Велико Търново, където живее и сега. Написала и издала шест книги, от които четири стихосбирки: „Магии за вяра”, „Търново чудо Велико”, „Ще дойде Сивойница” и „Къща за звездите” и две в проза „Пищов за ботев” и „Седем незабравки”. Двете книги за Белоградчик, „Къща за звездите” и „Седем незабравки”, са отпечатани със съдействието и подкрепата на община Белоградчик в подкрепа на кампанията за новите седем природни чудеса на света. Метафорични са и двете заглавия „Къща за звездите” – стихотворенията за „Ученичката”, „Мислен камък”, „Първа плоча” и други скални феномени и природни забележителности. А „Седемте незабравки” – първите седем тодини от детството е едно незабравимо връщане във времето.

БЕЛОГРАДЧИК

 

Самолетът дори не ме радва.
Бясно мисля – не е занататък.
И на танци съвсем не попадам –
То не ми е хоро под петата.

 

 

Не желая да гледам и филми,
Ни за лошите, ни за добрите.
Искам гледка, ей тъй, да ме милне –
И на снимка обичам скалите.

 

 

А понякога всичко отвземам
Уморена и лудостно кротка.
Самолети, тапети, поеми –
Все весла на отпусната лодка.

 

 

Само аз ли го знам – за скалите?
Там нашир и на много далеко
Неразказана обич е скрита
И излъчва добро за човека.

 

 

Най е простичко: тръгвам, отивам.
Да погледам. Почти много умно.
Как от старото вечно огниво
За душата ми огън да лумне.

 

 

Ще съм гладна да пиша и скитам.
За танцуване тръпнат лозята.
Дават писти високо скалите,
От отвъдното дума ще пратят.

 

 

Ще вървя по листенцата есенни,
Както всякоя земна царица,
На която се пада, естествено,
Да върви по жълтици.

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин