История - Белогрaдчик

Профил на поета и драматурга от Белоградчик Валентин Качев, член на този Лист и член на редакционната колегия на "Венец", вече бе представен тук .

 

ЩАСТИЕ

 

Къде е щастието?

В светлината на деня,

или в лунния блясък –

открил ни нощта…

 

Има ли щастие някъде,

или е жалка мечта,

омесена в съдбата

на сълзи в самота?

 

Или е в изгрева,

зад пурпурния лъч,

донесъл надежда

за праведен път!

 

Някъде в извора,

край стария дъб,

нашепва легенда

и търси мига!

 

Нима е в торбата

с лъжи и мечти,

захвърлена някъде

в нашите дни?

 

Или е във вяра,

във съвест и срам,

които ни праща

творецът от там?

 

Има ли щастие? -

питам се аз.

Дали е в шейната

На Дядо ви Мраз?

 

- Има за някой! –

отвръща ми той.

Кой ли е този –

бандит ли, герой?

 

А ние се питаме

що е живот -

щастие или мъка

да теглим до гроб!

Валентин КАЧЕВ

 

ПОЕТИЧЕСКА ДУША

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

 

С ВАС БЯХМЕ НЯКОГА ДЕЦА

 

 

 

 

 

 

Уважаеми Госпожи и Господа,

Вие добре знаете, че времената се менят, поколенията си отиват, но честно написаното слово - остава, като история, животопис за града и неговите хора.

Сполай им на тия, които са спомогнали за издаването на такива духовни паметници, които остават за вековете!

Днес пред нас е книгата на Валентин Качев “Духът на старата къща”, тя е емоционална и поучителна, вълнуваща и мъдра. В нея той разказва за родния си град – уникалния Белоградчик, за неговите хора и събития през последните сто и няколко години. Освен детските и юношески спомени на автора, вплетени са предания и исторически факти, лирични разкази на живи хора с уникални съдби и борчески биографии, преминали през града и през старата къща, чиито дух витае във времето. Прекарал детството и юношеството си в Белоградчик, запазил прекрасни спомени, авторът винаги е носил в сърцето си жезъла на мъдростта на своите предци, свидно е пастрил техния пример и завет, че родината е една единствена и друга няма. Валентин Качев е завършил авторитетни университети – Литературният институт, основан от самия Максим Горки, както и университета по кинематография – ВГИК в Москва, живял е в различни страни, общувал е с едни от най-изтъкнатите представители на съвременната европейска интелигенция, които са му гостували в родния град Белоградчик и това също дава привкус на неговия вдъхновен разказ.

Валентин Качев е автор на пет книги с поезия и кинодраматургия на български и на руски език: “Вещий рог Аспаруха” - Москва, “Привечерен град”, “Лепестки света” - Москва, „ Да пазиш Михалята”, “Незабравимият Михаил Улянов” със сценария “А розите цъфтят при всички режими”, член е на Съюза на българските писатели, както и на Съюза на писателите на Русия.

Редактор на книгата НИКОЛА РАДЕВ,

Председател на Съюза на българските писатели (1999-2003),

Лауреат на международната Шолоховска награда за литература през 2005 година, както и на Международната награда “Атлант на славянството” – 2010г.

София

19.12.11.

ЩОМ ТРЕНДАФИЛ ЗАЦЪФТИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

 

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОМНИ И ТОВА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

 

БЕЛОГРАДЧИК – РОМАНТИЧЕН И ВЕЛИК

БЕЛОГРАДЧИК!

Над дъното на старото море,

бял като цветчетата на пролетта,

закърмен в тайнството на любовта!

 

Омаен, нежен и велик,

свил снага под стражата на крепостта.

Нима си верен като онзи исполин,

от камъка граден, от вятъра изваян?

Застанал тук, край своя хълм велик,

от Бога осветен, от векове омаян.

 

А времето лети,

в история се превръщат дните

и твоята природа те крепи,

защото ти си в хоризонта на мечтите.

 

А може би, защото съм роден,

закърмен с красотата феерична

и няма друг във вселенския ми ден,

за който да се моля патетично.

 

Израснах в теб, край твоите скали,

сред вълшебната природа!

Катерих се и търсех там следи,

оставили великите ти хора.

 

Стъпвах сигурно във пепелта

със въглени от древното огнище

и чувах тихо песента,

отвела те над морското равнище.

 

Защо си земен и Велик,

какви епохи си изграждал,

запазил чрез скалите

своя светъл лик.

 

Когато днес светът те разпозна,

а ти го покори със скалите,

една звезда изгря над крепостта

и твоят образ отлетя във висините.

 

Валентин КАЧЕВ

СИНОВЕТЕ НА МЕЧТИТЕ

Стиховете са посланието Божие!

Те не носят хляб, но опрощават грях.

А поетът като призрак броди,

за да запише небесния им знак.

Той остава като някаква химера,

знание, отправено към вечността.

Днес за жалост то не се приема,

но пътува с бъдещето на света.

 

Него ще го срещнат след години,

украсил орнамент на надгробен знак,

или скрит за вековете живи

ще зазвучи от лира на Орфеевия брат.

 

Този стих изгарял като пламък,

въздигал в небесата нечия душа,

затварял е пред някого вратата,

за друг е разоравал целина.

 

Нима таз рима сила не таи?

Не е ли като ледохода в океана?

Понякога почиваща на морските вълни,

донасяща отнякъде любов и вяра.

 

А защо поетът в този светъл ден

е в старото палто, с пробитите шушони?

Дайте му коричка хляб и малко сол,

Нали той божието слово на земята води!

 

Поетите не са любимците на този свят!

Понякога гадаят под звездите.

И спят под старите мостове на рахат,

прегърнали те музата с мечтите!

 

Валентин КАЧЕВ

КОРАБИ СЛЕД БУРИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

ПОЕТИЧЕСКИЯТ ГЛАС

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

ПРИНЦОВЕТЕ НА ДУХА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

 

БАБИНАТА ПИТКА

Перото е наточено, но няма сила,

с която да се боря през нощта.

Един въздъхва, друг пък се присмива,

аз ще трябва с мислите си да споря!

 

Да търсим магия не е тъй лесно.

Само жриците го имат този дар.

Да разровя втасалото тесто

и да видя тайната на моя хляб…

 

Тайни няма, има само обич,

нощви и побелели от брашно ръце.

И тази стара баба да припява,

все едно, тя чергите тъче.

 

Нали с туй е пазила живота.

Да нахраниш, да ги завиеш, че да спят.

Остава дядо да разпрегне коня

и да седнат на софрата да ядат.

 

След тежък ден и те да помечтаят,

да погледнат спящите деца.

Кой ли утре кон ще оседлае,

друг пък ще погива в пепелта.

 

Аз седя на топло и се питам,

дали тоз спомен ще е жив?

Защото пърлената селска питка

е отчувала и български войник!

 

Има върхове на славни битки.

Светът днес знае и Славянското писмо.

От космоса ни пращаха усмивки.

Имаме си Дунавско хоро!

 

Имаме България – това е!

И народ, опазил я в страшни векове!

Но бабината селска питка

през живота светъл лъч ще донесе!

 

 

Валентин КАЧЕВ

 

ЖИВОТЪТ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

СЛЕД БУРЕН ВЯТЪР

 

Белоградчик за мен е само спомен

от щастието на детския ми свят.

Приятелите се стопиха в този дивен

с аромата на липите град.

 

Днес вървя по улиците родни.

Няма на кого да кажеш „добър ден!”.

Наоколо са вечно недоволни,

пуст е и площадът в този ден.

 

Празна е торбата на народа!

Гладна мисъл не играй.

Да се философства е на мода.

Какво, че тук природата е рай?

 

Къде са враните жребчета?

Скалите пазят ли онез мечти,

когато младите момчета

искахме да ставаме орли.

 

И поехме кой където види,

а светът видя и нас!

Кой професор, друг аргатин -

носим спомена за този град!

 

Вярно, не живеем в него,

имаме си други светове,

но ни пази онзи огън,

топлил ни във бабините домове.

 

Заспиваме със родната ни стряха

край лозницата в утихналия двор.

Само горе се играй луната,

осветила приказния скален дом.

 

То, детството, е като театър,

обърнеш ли се, ти си вече друг!

Кажи, момче, дали след бурен вятър

някой спомен ще те върне тук?

 

 

Валентин КАЧЕВ

“ДУХЪТ НА СТАРАТА КЪЩА”

 

Това е старата ми къща!

Триста страници лежат!

Никой днес не ги разгръща –

те са във единствен екземпляр!

 

Аз написах ги със радост.

Моето сърце е тук.

И родът, и град във младост

тука ще се преродят!

 

Не поливах си домата,

както казваше съседът строг,

но излизаха словата

като септемврийски грозд.

 

Словото ми е вълшебно!

То дойде в уречен час.

Без да пита ми отвори

приказки от стария ми град.

 

Тук отдъхват много хора –

биографии, съдби, кураж!

Ако някой днес се моли,

ще ги видите веднъж.

 

Да направиме салата

и ракийца в старото бърде,

пък да влезе, който чака

приказки за старото градче.

 

Днес времето е сложно!

Книга няма кой да издаде.

Ще четеме по седенки

приказки от моето сърце!

 

Все и този ден ще дойде!

Ще потропа някакъв юнак,

че иска книга да печати,

за нашия прекрасен град!

 

 

Валентин КАЧЕВ

ПАМЕТ

На 01.02.1991 г. почина баща ми Иван Качев

 

Паметта ще вдигне воала на спомена!

От ефирния свят ще огрей светлина.

Там нашите близки очакват да видят окачена

вярата, с която напуснаха тази земя.

 

Тя е в синовете, снахите и внуците.

В този род, що дошъл е след тях.

Дали днес те още чуват звуците,

скрити тайно от нашия свят?

 

И голото бърдо живее със спомена

за вятър и буря, за пролетен дъжд.

Капки роса, седемцветна дъга,

склонила се тихо над детската глъч.

 

Унесен в тези странни видения,

опитвам се пак да намеря следа,

защото съм тръгнал да търся умения,

оставили нашите на тази земя.

 

Край мен е духовното утро –

плуга и чука и остра коса.

Остава ми да тръгна безшумно

в полето, що знае това-онова.

 

Полето го знае, орел ли го пази,

поглеждащ отгоре на този живот.

Вървим ние долу, с човешките нрави

и търсим съвест, морал и любов.

 

Ще дойде ли вечер - да грейне луната?

Че всичко това за романтика бди.

Ще блесне ли някакъв мит в тишината,

дали от небето ще литнат звезди?

 

А ние сме някъде под родната стряха,

с огнище, що топли пак стария дом.

В душите ни памет има вродена

и чакаме гости да дойдат от онзи живот!

 

Валентин КАЧЕВ

ПОЕТИЧЕСКОТО ЧУВСТВО

 

Залезът е като птица,

която те оглежда от високо вън.

Бродира някаква шевица

лекокрилият и акробатичен звън.

 

Той е като утро, но във пурпурна позлата,

не посреща, а изпраща слънчевия лъч.

Нали след него ще изгрей луната

и романтиката ще покрие този нежен кът.

 

Залезът не е ли пък надежда,

пред загадъчната немощ на нощта?

Щурците свирят, а отсреща –

безмълвна е и спящата скала.

 

До нея е астрономическият покрив –

площадка с купол, телескоп, тръби,

с които се докосваме до Господ

за съвет в тези страстни дни!

 

Ето я и крепостта отдолу!

Един безмълвен знак със толкова съдби!

Тук имало е римски гарнизони

и турските разпасани паши.

 

Чувате ли онзи свист на ятагана?

И сопите, с които камък се троши.

Онез поборници за свободата на рода ни,

чийто дух е жив сред тези крепостни стени.

 

Нощ е, но да паднем на колене

пред дедите, вдигнали велики бунт!

Кръвта им не застива от столетие,

а с вярата им ще го има българският път.

 

А след нощта ще блесне утро.

ще докоснат тез скали и други векове!

Защото поетическото чувство

е от древността за вечни светове!

 

Валентин КАЧЕВ

СИЛА, С КОЯТО ПРЕЖИВЯХ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

КОГАТО СПОМЕНЪТ БОЛИ

Прехвърлям броеницата

и чакам да излезе някакъв късмет.

Мечтая за лозницата,

когато ще се стопи този сняг.

Тук съм се подпрял до парното

и мисля си за стария оджак,

където огънят ме топлеше,

когато бях хлапак.

А сега съм с натежали спомени –

домашна топлина, уют.

Писалището мило, чака ме,

да наточа молива си лют!

И кафе от джезвето -

с онзи аромат,

както баба ми го правеше -

с малко ръжен прах.

Какво, че съм далече от природата -

в тих и хубав столичен квартал!

Засядам всяка вечер с волята

да помъдрувам с моя идеал.

Навън е руска зима,

като в моята Москва.

Тя към нас премина,

за да си спомним Шипка

и братушките, донесли свобода!

Помним и забравяме

с кого сме яли хляб и сол.

А пък често и съдбата

ни е хвърляла в копривен дол!

И пак сме ставали и тръгвали,

но този път без поза, без морал…

Кому държавата си да предложим

и да ближем от обувките му кал.

Зимата и младостта ще си отидат!

Ще дойде пролетният весел май.

Дали един ден, когато ни попитат,

кой от нас ще се покай?

Аз не давам отговор за всички!

Ето тук, от белия ми лист –

записвам, че сърцето ми е чисто

и духът ми български - ВЕЛИК!

 

Валентин КАЧЕВ

РОМАНТИКАТА НА ДУХА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

СТУДЕНО

 

Въздишам, а не зная защо?

Дали да поспя съм орисан,

или в студената нощ

ще ми дойде някаква мисъл?

 

Някой ще чукне отвън,

или пък ще робея

да чакам онзи звън,

когато в стих ще запея!

 

Тук топло е, а вън

февруарската зима е люта.

Не вярвам в никакъв сън,

отпивам си чая от мъка.

 

Пил съм тоз чай с колежки добри

в московската моя квартира,

любовните страсти, с искрящи очи,

ето този спомен го има.

 

Имаше Кремъл, с червени звезди

и пърхащи като снежинки

русокоси красавици със сини очи –

всички ми бяха любимки.

 

Зимата не беше ни страшна, ни зла,

на сърцето ни беше горещо.

Учехме се в златна среда

и ни беше някак си лесно.

 

С натежала от мисли глава

опитвам се нещо да пиша,

а се нося далече в Москва,

дето моето щастие диша!

 

Ето че зима дойде и при нас,

а навън е неспокойно и странно.

Нали и там бяхме в същия клас -

Днес студено е.

и младостта е далече от нас.

 

Валентин КАЧЕВ

 

ПОЕТИЧЕСКИЯТ ДОМ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

БЕСИЛОТО, ТО ВЕЧНО ЩЕ МЪЛЧИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Валентин КАЧЕВ

ВУЛКАНЪТ С ПОЕТИЧЕСКАТА КРАСОТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

< Предишна		Следваща >