Животоописание

Събота, 18 Декември 2010 21:12

Написано от ivailo

Матей Игнатов Иванов (4 август 1885 г., с. Протопопинци - 12 май 1957 г., гр. Белоградчик)

ЖИВОТООПИСАНИЕ

В началото на 1894 година почина баща ми Игнат Иванов и аз останах сирак. Той е бил учител, кмет и кръчмар и от това бе купил малко имот. След неговата смърт майка ми продължи кръчмарството и от доходите и тя купи малко имоти и ме издържа да завърша образованието си.

През м. април 1903 г. ми приеха за практикант писар в Търговишката селска община, а през септември 1904 година бях назначен за писар в Белотинската община и от 1 януари 1906 година за секретар бирник на същата община до м. май 1907 година, когато напуснах за отбиване на военната тегоба.

През м. октомври 1907 година след отбиване на военната си тегоба бях назначен за секретар бирник на Карбинската община, където служих до края на 1908 година и напуснах. През м. февруари 1909 година бях назначен за писар в Белоградчишкото мирово съдилище и служих до края на м. септември с.г. Тогава по домашни причини напуснах и останах в с. Протопопинци бакалин и земеделец.

Обяви се войната с турците и аз отидох в редовете на армията, гдето участвах във всички боеве на 15-и пехотен Ломски полк. През 1913 година сърбите бяха навлезли в селото ми и неотговорни лица бяха разграбили бакалницата и аз останах без средства и това ме принуди да започна съвместна работа с п.адвоката Петр Статев от началото на 1914 година при условие каквото изкараме от писмената работа да остане за мен и понеже, както казах по-горе, имах познанства в околията, изкарвах добри пари.

Поразплатих част от задълженията си и понеже се обяви Европейската война през м. септември 1915 година пак постъпих в редовете на армията в 15-и пехотен Ломски полк до края на войната м. октомври 1918 година. Върнах се отново в кантората на п.адвоката Петр Статев и работата ни се увеличи още повече.

През 1924 година започнах съвместна работа с адвоката г. Хараламби Ладозов, който бе добър юрист и бивш съдия в града ни. Ето защо работата вървеше много добре. С него работих до м. октомври 1934 година, когато той постъпи наново съдия, а аз започнах работа с п.адвоката г. Киро Панов от гр. Белоградчик, който пое недовършената работа на г. Ладозов и който също имаше добра клиентела. С него работих до края на м. август т.г., когато той напусна адвокатството по болест и старост, а аз също напуснах да обработвам имотите си на село, за да не бъда засегнат от аграрната реформа.

Както казах по-горе, имах задължения през 1912-1919 години и защото бях притиснат от съдия изпълнител, продадох наследствено лозе в м. "Орля" от около два декара, наследстен яхър и други още имоти, та се разплатих и купих за 1500 лева наследствените права на сестра ми Гюргя Игнатова по мъж Томова, сега покойница.

През 1918/1919 година първата ми съпруга се разболя и почина. С нея имахме три дъщери, които трябваше да продължат образованието си заедно с природената с втората жена. След това ги ожених и направих отново задължения. За да платя данъците за упражняване на адвокатската професия до 1932 година в размер над 35000 лева, които поискаха принудително да съберат, продадох едно селище по бащино наследство в с. Протопопинци, от което сега съм лишен, тъй като наследствената къща в същото село по проектоплана на селото се отчуждава и аз съм принуден да живея в полето - на лозето на 1 км от селото.

От 1920 до 1926 година подобрих наследствените си бащини и майчини имоти като засадих 7 декара лозе и над 600 кюстендилски сливи върху 19,5 декара площ, които са на плод и от които само през 1938 или 1939 година продадох на "Загорка" - гр. Видин над 8000 кг сливи. Облагородяването на тези имоти приключи с построяването на американска сушилня за плодове и модерен рибарник.

От спестяванията, които имах, купих в гр. Белоградчик празно дворно място (нотариален акт № 152 от 6 юни 1928 година) от 137 кв.м. за 10000 лв, което като негодно за строеж трябваше да изравня и водоснабдя и понеже нямах средства, същото място и до сега стои незастроено.

През 1930 или 1931 година със средства на Борис Попов заедно купихме имоти в с. Горни Лом, в с. Върбовчец и в с. Търговище. Тези имоти като недоходни никой не искаше да обработва само срещу данъците и понеже за тях бе дал пари Борис Попов по силата на договора ни той си поиска парите и аз срещу заем му ги върнах. Във връзка с това и за свои нужди задълженията ми се увеличиха още повече и достигнаха 100000 лева.

През 1935 година излезна закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита. Поисках това по облекчително дело № 420/35 г., обаче комисията сметна, че не съм земеделец и не ми даде облекчение по чл. 14 буква "а", а ми даде такова по чл. 14, буква "б" - разсрочка. Обжалвах това решение, междувременно законът се измени и аз поисках наново облекчение по облекчително дело № 532/39 г., каквото също не получих. Кредиторът ми Белоградчишката популярна банка използва това положение и наложи възбрана върху всичките ми васледствени имоти както за моите лични задължения, така и за задълженията на лица, на които аз съм поръчител. Притиснат по този начин аз бях принуден да продам на безценица всички купени през 1930-1931 година имоти и да сключа нов заем от Иван Додин от с. Костичовци за 25000 лева. През 1940 година платих задълженията си към Популярната банка и останах да дължа освен посочената по-горе сума от 19000 лв на Търговишкото черковно настоятелство и 7500 лв на Димитър К. Конов от гр. Белоградчик.

След 1940 година, понеже трите ми дъщери се ожениха, облекчи се положението ми и от доходите, които имах от стопанството си и от адвокатството, успях да изплатя наема, който дължах на наемодателя си Никола Митков от гр. Белоградчик.

През 1943 година п.адвоката Киро Панов от гр. Белоградчик ме увеща да ми продаде къщата, която жена му Александра К. Панова по баща Иван Божинкова има и която била уговорила да продаде на Крум Ив. Пенев от същия град, но последният не устоял на задълженията си. Купих казаната къща с нотариален акт № 30 от 23 февруари 1943 година за 59000 лв, която сума взех в заем от зета ми Михаил Антов от с. Репляна 30000 лв, от зета ми Вълчо Тошев 19000 лева, от дъщеря ми Софка П. Цанкова 5000 лева и останах задължен към Киро Панов с 8000 лева разликата.

През същата година се издаде закон за вписване на договорите. П.адвокатът Киро Панов, виждайки моето затрудвено положение за извънреден труд, мой и на семейството ми, ми заплати за около 3 месеца над 15000 лева, с която сума заплатих горните задължения и направих ремонт на къщата.

Доколкото си спомням по години съм имал дледните доходи от стопанска и адвокатска дейност: през 1935 година около 50000 лева; през 1936 година около 50000 лева; през 1937 година около 50000 лева; през 1938 година около 50000 лева; през 1939 година около 50000 лева; през 1940 година около 60000 лева; през 1941 година около 60000 лева; през 1942 година около 60000 лева; през 1943 година около 200000 лева; през 1944 година около 180000 лева; през 1945 година около 180000 лева; през 1946 година около 100000 лева.

През същата година за посредничество при покупко-продажба на имот от съдия изпълнител, като техен скрит пълномощник, по изп. дело № 137/44 г. от Тома Русинов Джонов от с. Боровица 20000 лева, по изп. дело № 85/42 г. от Григор Петков Лиячов от с. Белотинци 50000 лева, от Иван Йорданов Малкочев от с. Търговище 1000 лева, от Еленко Р. Цекин от с. Стакевци 3000 лева и по изпълнително дело № 570/943 г. от Томо Лилов от с. Търговище 10000 лева. Първите две продажби са неподеляем наследствен имот и съм дал имотите на съсобствениците, третата е продажба за дълг на наследника и имотът съм дал на сина на длъжника, а последните две са на длъжници към държавното съкровище и имотите съм дал на свои хора на данъкоплатеца.

Освен горното съм имал и доходи около 8000 лева за представени от мен гаранции на подсъдими. От тая сума са ми конфискувани 3000 лева и за освобождаване на представените гаранции съм изразходвал около 2000 лева, така че чистата ми печалба е около 3000 лева.

През 1946 година имам заложени облигации за около 40000 лева. За тях съм давал заем по 70, 80, 90 и даже 100%. Някои от собствениците си ги взеха, обаче има още 30000 лв. Имената на заложителите не знам, защото са уволнени офицери по съкращение и са взели пари за прекарване на багажа си. От тези облигации имам печалба около 8000 лева.

.....................................................................................................

Бележки:

Настоящето изложение е написано във връзка с конф дело № 359/946 г., заведено неоснователно и спечелено от Матей Игнатов, което е видно от приложения по-долу документ:

Министерство на правосъдието

Видински областен съд

№ 359/46

21 май 1947 год., гр. Видин

УДОСТОВЕРЕНИЕ

Дадено на Матей Игнатов Иванов от гр. Белоградчик, в удостоверение на това, че конфискационно дело № 359/946 г. по описа на II Видински съдия-следовател, образувано по издирването дали той е придобил имотите си чрез спекула или по незаконен начин, съобразно с разпоредбите на чл. 1 и последен от З.К.И. , с определение № 46 от 23 април 1947 г. на съда е прекратено по липса на данни и доказателства за такава неправомерна дейност.

Настоящето да му послужи, където стане нужда.

Секретар: п. (не се чете).