Изпрати стари снимки от Видин и областта

Водици в Градец

История - Чешми

Хайдук чешма
Православната традиция е инкорпорирала празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът - Христос, Свети дух - във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някои легне болен.

На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъка от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата, заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чем-ширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с "нов" огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.

Вечерта срещу Йорданов-ден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Поверия за Йордановден са:
- Ако на Йордановден времето е студено и сухо -годината ще бъде добра и плодородна;
- Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита;
- Който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.

На Водици в село Градец е отколешна традиция сутринта да се отиде на служба в местната църква "Свети Пророк Илия" и след като отчето свети водата, всички заедно да отидем на река Тополовец, минаваща в края на селото. Там отчето хвърля кръста, а местни смелчаци скачат във студените й води, за да го хванат и да станат героите на годината. А по това, кой е извадил кръста, местните хора гадаят каква ще бъде цялата година- бедна, богата, работна и спорна или пък мързелива и лентяйска.

Градец е от щастливите села, защото Господ е отредил да бъде богато на питейна вода и множество водни ресурси - кладенчета, чешми герани (бунари), потоци, блата и минерални извори.

На центъра в селото има чешма, построена в началото на миналия век, която и сега бълбука, а хората наливат вода от нея всеки ден. На нея има паметна плоча за загиналите наши съселяни в освободителните войни на Отечеството ни.

Друга е чешмата на Сарая -така се нарича стария център на Долния край на селото - построена по времето на Осман Пазвантоглу, където още стоят изписаните колони от владетеля на Видинско през турското робство.

Третата чешма е в местността "Драката" в края на Горния край на село Градец, където се е състояла кървавата буна от Дето 1850 и на чешмата е сложена мемориална плоча за загиналите над 300 бунтовници в това епично за Видинско въстание.

Извън пределите на селото в западна посока, както и в землището на селото, има още няколко чешми: в "Пашиното", Смърделата чешма в местността "Смърдан", в "Селището", в "Кукуравото", Хайдук чешма, в "Горния елак", на Манастира ("Алботин"), както и чешмите в Криви поток ("Годжавото"), "Йовиното", "Черналева" ("Суата чешма"), "Танчовото", "Малушници", "Мушията", "Баба Илинка" (между Градец и Плакудер) "Рояка", "Равницата", "Балабановото". Или това прави около 20 чешми и повече. Същото може да се каже и за гераните (бунарите) в селото, построени от местното население почти на всяко кръстовище или мегдан, носещи имената на фамилията, живееща най-близко до тях: в западна посока от центъра на селото: до Поповите ("Бъчварския геран" със суа (махало), Белчавия, Груевия, Тонавия, Вражалийския, Раевия, Пасуниния, Дуциния, Марчавия, Киравите, Перчинкавия, Смърданския, Москиния, Пантавия (до Ранджо Пантавия), Мишавия, Дуцавите, до Димитър Кичашкия и Дилкавите, Гунчавите, Василавите, до Петко Поповия, до Борис Пулавия, Кънчавите, Еван (Иван) Станков, до Дюбчо Цанкавия, флякавия, които също излизат на около 25 или повече, ако е пропуснат някой, или ако се прибавят от околностите на селото: "Голиделския" - Москиния, Шаранкавия, "Пашиното", "Кукина ливада" (Манчалавия), "Криви" ("Криа паток/поток"), на "Чуката", "Рояка", Датинския геран, Труцавите във "Велка", в "Кутига", Гицавите на "Суревището", на Чурчумел в "Кутига", на Бъкавите в местността "Цигания" и др. Всичко това надминава завидният брой от около 40 герана (бунара) в село Градец и около него. Много от тях са с макари, кофи, синджири и покрити, а някои с така наречените суи (махала).

Почти около 20-30 е и броят на и потоците, които също носят имената на собствениците на прилежащата земя или гора около тях, истината е, че около самата река Тополовец има доста кладенчета, които захранват притока на реката и при голяма суша или спирането на единия от ръкавите на реката, тя продължава да има вода и да бъде от полза за обитателите й - животинки или птици.

Блатистите райони и блатата също са една природна притурка към водното богатство на Градец и неговото землище, подхранващи флората и фауната в района.

Друга придобивка от водните ресурси на Градец са минералните извори.

Известно от архивите на селото е, че долината на река Тополовец, където е разположено село Градец, е от неприкосновените запаси на страната ни от топли и студени минерални извори. Най-известна е Сондата, в края на селото, открита през 1959 година, извираща от 600 метра дълбочина с начална температура на водата от 32 градуса. Изворът спада към така наречените хлоридни-натриеви води, в които преобладава хлорният анион според книгата на Димо Караколев "Дечебен справочник за българските минерални води", издадена през 1990 година.

Извори с такива води в България са осем: Мирово и Върбица, Варненско, Слънчев бряг и Долно Езерово, Бургаско, Градец и Сланотрън, Видинско, Д. Дъбник, Плевенско и Козлодуй, Врачанско.

Много от крайпътните чешми на село Градец също са минерални и това го знаят много от хората, идващи да налеят натурална минерална вода от тези източници.

Много вода е изтекла от направените чешми и кладенци в селото и около него, много са пресъхнали, наринати, затлачени, изоставени или продължават да текат с пълна сила.

Много са и песните, преданията и легендите, свързани с тях.

От българския фолклор знаем как са възпети много подобни чешми и кладенци, защото народът ни е тачил този природен дар, а всеки преуспял българин или добър майстор е градил чешма, за да остане името му навеки.

Истината е, че всичките тези водни източници са народно богатство, дар от Природата и Бога.
Истината е, че водата е синьото злато на нашата планета Земя.
Истината е, че трябва да я пазим и тачим като очите си, защото без нея няма живот.
Истината е, че има държави по света, където водата е по-ценна от парите. Истината е, че има държави, където с водата променят климата и поминъка на населението. Истината е, че с вода правят Рай в пустините, а без вода и Рая става пустиня. Истина е, че е ВОДИЦИ и водата е не само светена на този ден, но е и свещена и трябва да бъде всеки ден и миг такава от нашия живот, защото Животът започва, съществува и завършва с нея - ВОДАТА.

вестник Видин Брой 2 (2223) 12-14 януари 2015 г. Пролет БОРИСОВА, секретар на читалище "Просвета" - с. Градец

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин