Археологически открития и разкопки през 2008 Conbustica

Проучванията през настоящия сезон бяха съсредоточени в непосредствена близост до оградния зид, опасващ северния склон на хълма. Бе заложен сондаж с размери 4 х 2 м. Тук имаше стар иманярски изкоп, разкриващ зида в дълбочина до 0,90 м. При разчистване на натрупа ния в изкопа насип бе извадено голямо количество керамика. Сондажът беше изчерпан на дълбочина 1,90 м от повърхността, на което ниво беше достигнат жълт стерилен слой. Незасегнат от иманярската дейност пласт беше засечен единствено на ниво 1,50 – 1,70 м от повърхността (- 0,73 м от Врачанския централен репер). На тази дълбочина голямо количество мазилки маркираха ниво, вероятно подово. То е със следи от силен пожар. Разкритата част от укрепителния зид е изградена от средно големи камъни с хоросанова спойка. От външната страна на зида е разчистено допълнително ук- репване (камъни и хоросан), засега останало недопроучено. Камъните, използвани при строежа на укрепителния зид са в по-голямата си част бял варовик, срещаш се в изобилие в околността. В настоящия момент може да се каже, че в проучвания сондаж навлязохме в помещение с битов характер, за което свидетелстват големия брой тежести за стан (общо 5), разкрити на това място, както и части от хромели. Разкопките през следващия сезон ще изяснят характера на това съоръжение, както и структурата на оградния зид. За съжаление не бяха открити материали, ко- ито да дадат сигурна датировка на укреплението.

Античният обект до с. Кладоруб, община Димово, е локализиран още през ХVІІІ в. от Ф. Каниц. През 1890 г. В. Добруски посещава мястото и описва четириъгълна крепост с размери 140 х 140 крачки със зидове, дебели до 4 м (Добруски 1890, 33). Още по това време обектът се иден- тифицира с римската пътна станция Conbustica, отбелязана в Tabula Peutengeriana на пътя между Ratiaria и Timacum Minus за Адриатика (TP VII 5). Селище с подобно име (Combusticia) се споменава в Anonymi Ravennatis Cosmographia (RC IV 7), но разположено на пътя между Philippopolis и Serdica. Няма други данни за името на селището. Още от края на ХІХ в. обаче името Conbustica (Combustica) се възприема в специализираната литература и влиза в обръщение като древно- то име на селището, разположено в околностите на съвременното село Кладоруб (Бешевлиев 1955, 289). В средата на миналия век Б. Геров, въз основа на епиграфските данни го определя като „най-значителен център с градски живот и романско население в хинтерланда на Ratiaria“ (Геров 1950 – 1952, 23, 79).

Обектът е разположен източно от съвременното с. Кладоруб, върху обширно плато, за- ключено между водослива на река Салашка (или Вещица) в река Арчар (Обр. 1). Платото заема пространство от над 20 ха на средна надморска височина 170 м и доминира над околния терен, като осигурява видимост над долината на река Арчар. От север, изток и юг стръмните брегове на двете реки представляват естествена защита на терена, който е достъпен само от запад.

Проучванията през 2008 г. констатираха съществуването на правоъгълно укрепление, раз- положено в центъра на платото и ориентирано СИ – ЮЗ с размери 140 х 110 м. В района край укреплението бяха локализирани още останки от пещ за изпичане на битова керамика, както и два некропола – в южната част на съвременното село и северно от платото.

Целта на сондажното проучване беше да се съберат данни за хронологията на обекта, както и да се добие първоначална информация за стратиграфията на културните отложения. За тази цел беше заложен сондаж от вътрешната страна на източната крепостна стена с размери 5 х 2 м (Обр. 2/1). Беше установено, че на дълбочина 2 м от повърхността културните отложения лежат директно върху жълт материков варовик. Върху него беше констатиран пласт от пепел с дебелина до 30 см, прерязан от дълбок до 1 м изкоп (вероятно яма за вадене на камъни) (Обр. 2/3). Въпреки сравнителната компактност на материалите, произхождащи от него, този изкоп е унищожил почти изцяло стратиграфията в изследвания сектор, като е засегнал и вътрешното лице на крепост- ната стена. Вследствие обръщането на културните отложения, върху дебелия около 1 м запълни- тел са попаднали по-ранни материали, като в най-горния пласт бяха разкрити голямо количество фрагменти terra sigillata и метални находки от края на І и началото на ІІ в.

Същият изкоп прерязва по дължина и куртината. Поради разрушаването на вътрешното лице на стената, върху стратиграфския разрез е отразен емплектонът на зида (Обр. 2/2). Суб- струкцията на стената достига на дълбочина 1 – 1,10 м и се състои от големи дялани камъни. На места между камъните бяха регистрирани компактни петна от жълта глина, използвана вероятно за спойка на основите. Суперструкцията в изследвания сектор е запазена до 50 см височина и е маркирана от големи обработени квадри, споени с хоросан. Предвид данните от запазените учас- тъци на куртината, може да се предположи, че квадрите в изследвания сектор маркират банкет в основата на зида, над който градежът вероятно е продължавал от необработени, плътно подре- дени камъни. По време на разкопките монети не бяха открити. Хронологията на обекта на този етап може да бъде определена въз основа на произхождащите от сондажа други находки. Най-ранна дата да- ват фрагментите terra sigillata, представени от североиталийски и южногалски форми (Drag. 17, 24/25, 18/31, 35), чиято горна граница достига управлението на император Траян (Обр. 3/1 – 4). Две фибули, произхождащи от сондажа (Тип 5а и Тип 12а по Генчева: Генчева 2004, 20, Табл. ІІ/9, 36 – 37, Табл. VІІІ/1 – 6), потвърждават тази датировка (Обр. 3/9 – 10). Към Тибериево-Нероново време може да бъде датирана и една находка на мраморизиран съд (Обр. 3/7), открит на повърх- ността (Cermanović, Jovanović 2004, 77 – 78, 80, Kat.61).

Следващият период, който беше регистриран по време на проучванията, е свързан с вре- мето на късната античност. Керамичният материал от сондажа, а също така и от разрушената от иманяри пещ в западната част на обекта, представя форми, характерни за втората половина на ІІІ и ІV в. От гледна точка характера на местната керамична продукция, интерес представляват съдовете, изработени от глина, придобила след изпичането жълтеникаво-бял цвят. Тази техно- логична група, която е регистрирана и в съседни на Conbustica обекти (Кабакчиева 2005, 92 – 96), е представена от фрагменти, изпълнени както от фино пречистена глина, покрити с оранжев, некачествен лак, така и от глина със силни примеси от ситен пясък. Формалният репертоар на съдовете, работени в последната техника, е много богат и до голяма степен повтаря форми, харак- терни за т. нар. група на „сиво-черната керамика“, която от своя страна на обекта е представена само от 22 от общо 2715 обработени фрагмента. Тези данни ни позволяват да предположим органична връзка между последните две групи. Част от съдовете, работени по този начин, са покрити с оранжев, некачествен лак, което от своя страна твърде вероятно има отношение към произхода и развитието на разглежданата група. Песъкливата керамика е водеща технологична група сред фрагментите, събрани около керамичната пещ, което подсказва производство ѝ на това място.

Към характеристиките на групата ще трябва да добавим и една находка на фрагмент от голям съд с апликирана върху него релефна сцена.

Изложените по-горе данни определят хронологията на обекта в периода от втората поло- вина на І до към края на ІV в. Засега не съществуват данни за по-късно обитаване на терена. Ранната датировка, както и планировката на отбранителното съоръжение, ни позволяват да из- кажем предположението, че известната от изворите Conbustica е възникнала като военен лагер на помощна част, вероятно още преди Дакийските войни на император Траян. Изясняването на хронологията на укрепителното съоръжение в бъдеще, както и изследването на планировката във вътрешността на укрепеното пространство, ще разкрият нови данни, свързани с първите години на римското присъствие в съвременните български земи.

Литература:

Бешевлиев 1955: В. Бешевлиев. Латинските местни имена в Мизия и Тракия. – Известия на Археологическия институт, 19, 1955, 279 – 303.

Генчева 2004: Е. Генчева. Римските фибули от България от края на І в.пр.н.е. до края на VІ в. на н.е. Велико Търново, 2004.

Геров 1950 – 1952: Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики (част І). – Годишник на Софийския университет, Филологически факултет, 47, 1950 – 1952, 17 – 121.

Добруски 1890: В. Добруски. Археологически издирвания в Западна България. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 2, 1890, 1 – 45.

Кабакчиева 2005: Г. Кабакчиева. Римска и сива излъскана керамика. – В: Кастра Мартис. Квадрибургий и кастел. София, 2005, 81 – 127.

Cermanović, Jovanović 2004: A. Cermanović-Kuzmanović, A., Jovanović. Tekija. Београд, 2004.