Археологически проучвания на ранноримски военен лагер и късно римско селище Conbustica до село Кладоруб, Община Димово 2009

Археологическите разкопки на античния обект до с. Кладоруб започна през 2008 г., когато бе установено наличието на правоъгълно укрепление с размери 110 х 140 м, съществувало от І до към края на ІV в. Данните от тези първи разкопки ни дадоха основание да интерпретираме обекта като лагер на ауксилиарна единица или легионно вексилацио, настанено тук още преди Дакийските войни на император Траян (Лука 2009, 441).

През 2009 г. продължиха проучванията по протежение на източната крепостна стена, южно от заложения през 2008 г. стратиграфски сондаж. Разкопана беше площ от около 60 м2, източно и западно от крепостната стена (Обр. 1). Установено бе, че теренът, попадащ във вътрешността на укреплението, е изцяло унищожен от иманярските вкопавания. В западната част от проучваната площ бяха установени три периода на обитаване с обща дебелина на културния пласт до 1 м.

Директно върху стерилната льосова почва беше регистрирано ниво, представляващо глинена обмазка, дебела от 3 до 10 см. Над обмазката има жълтеникав пласт с дебелина до 50 см, съдържащ голямо количество въглени и глинени отложения, както и миниатюрни фрагменти от гладка тера сигилата (Обр. 2). Пространството, върху което беше регистрирана въпросната обмазка обхваща около 15 м2. Вероятно тя е подово ниво на постройка с лека конструкция.

На същото ниво и под пласта със жълтеникав цвят бяха разкрити още две съоръжения – настилка, разположена северно от останките от постройка, и плитка овална яма (яма №1), южно от него. От находките, произхождащи от пълнежа на ямата, трябва да се отбележи една дисковидна фибула (Обр. 3/1) – тип 25б по Е. Генчева, която се отнася към периода от Клавдий до Флавиите (Генчева 2000 a, 67, табл. ХХV, 4), както и тънкостенната керамика (Обр. 3/2), произвеждана в Sirmium в предфлавиево и флавиево време (Dimitrova-Milčeva 2000, 25, Taf. 25/399 – 411; Taf. 26/412 – 422).

Военният характер на обекта през този най-ранен период се доказва ясно от откритите фрагменти от lorica segmentata (Обр. 3/3 – 6) (Генчева, 2004b, 135, Обр. 3), както и от една бронзова посребрена пластина – обков на кания на меч, с гравирана върху нея сцена „Виктория надписва щит, окачен на трофей” (Обр. 3/4). Сцената има почти точни аналогии върху монети на Домициан, сечени през 85-86 г., както и на Траян от времето на Първата дакийска война (103 – 111 г.).

(Изказвам своята сърдечна благодарност на Евгений Паунов, който ми оказа неоценима помощ при интерпретацията на посочената сцена и от когото бяха определени и каталогизирани всички монети, произхождащи от проучванията на обекта през 2009 г.)

Непосредствено над най-ранните останки бе установен подравнителен пласт с дебелина до 50 см, в който е вкопана субструкцията на крепостната стена. Нейната дебелина е 1,50 м. Градежът й е от речни камъни. С оглед на характеристиката на подравнителния пласт, в който е вкопана стената, нейното изграждане може да бъде отнесено най-рано към къснофлавиево време.

Третият и последен период на обитаване в изследвания сектор е през късната античност. Датиран е с монети, най-късната от които е на Хонорий (408 – 423). Проучени бяха деструкции от помещение, разположено фронтално на крепостната стена, както и останки от две пещи (с кръгла в план скара и един подпорен стълб), регистрирани още през 2008 г. западно от укреплението. Анализът на произхождащия оттук керамичен материал потвърди предположението ни от 2008 г., че разрушаването на керамичния център е в самото начало на V в.

Може да се обобщи, че най-късно в тибериево-клавдиево време на това място е настанена военна единици. Регистрираните най-ранни структури могат да се свържат с период на дървено-землено строителство и използване на постройки, градени от плет и глина. Военният лагер значение по времето на Флавиите и по-конкретно при войната на Домициан с даките в 85-86 г., когато предвижването на римските войски в посока към Дунава е ставало по пътя Naissus – Ratiaria (Иванов 1999, 102-103). Вероятно непосредствено след този период е предприето и изграждането на каменно отбранително съоръжение. Промяната в обстановката след войните на Траян с даките и по-точно редуцирането на римските войски южно от р. Дунав, е документирана добре при обекта. Стратиграфските данни тук свидетелстват за един сравнително дълъг период, през който изследваният терен не е обитаван. Ограниченият обхват на проучената площ обаче, както и публикуваните от Б. Геров надписи от времето на Северите с местонамиране при с. Кладоруб (Геров 1950 – 1952, №20, 237 – 239), не ни позволяват да допуснем, че обектът е изоставен изцяло. Епиграфската информация може да бъде допълнена с данните за още два надписа, открити в околността от местни жители. Първият от тях е документиран на снимка. Може да се разчете като: I.O.M. DOL | ……........ | ………BE | COSLEG | ………... Вторият е с неточен препис: M.D KOS | ANQIDS BE | COS LEGVM | LAGENSV | VOTO POS. Въпреки непълните косвени данни, ясно е, че става въпрос за посвещения, направени от beneficiaries consularis. При втория надпис се разчита и името на Пети Македонски легион.

Резултатите от 2009 г. показаха сигурно обитаване на изследвания терен в края на ІV и началото на V в. Предвид анализа на керамичния материал, долната хронологическа граница на този период на обитаване може да бъде поставена в самия край на ІІІ в., след 272 г., когато изоставянето на отвъддунавска Дакия е довело до преселването на големи човешки маси в районите южно от река Дунав. Периодът е с добре документирано занаятчийско производство, представено от богата колекция железни инструменти, както и от керамичния център, разположен западно от крепостта. По това време запазеното от по-ранно укрепително съоръжение е преизползвано, но поддържането на неговите отбранителни функции не е сигурно. Селището е загинало в самото начало на V в. от хунското нападение, при което е било разрушено и укреплението при гр. Кула.

Геров 1950 – 1952: Б. Геров. Романизмът между Дунава и Балкана от Хадриан до Константин Велики (част І). – Годишник на Софийския университет, Филологически факултет, 47, 1950 – 1952, 17 – 121.

Иванов 1999: Р. Иванов. Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий. София, 1999.

Генчева 2004a: Е. Генчева. Римските фибули от България от края на І в.пр.н.е. до края на VІ в. на н. е. В. Търново, 2004.

Генчева 2004b: Е. Генчева. Въоръжението на римската армия през времето на Принципата. – В: Археология на българските земи, Т. І, София, 2004, 133 – 153.

Dimitrova-Milčeva 2000: A. Dimitrova-Milčeva. Terra Sigillata und Dünnwandige Ceramik aus Moesia Inferior (Nordbulgarian). Sofia, 2000.

Лука 2009: К. Лука. Сондажни археологически проучвания на античен обект „Калето” при с. Кладоруб, Община Димово. – Археологически открития и разкопки през 2008 г., София, 2009, 437 – 441.