Археология - димовоски регион

ЩЕ ВИ РАЗКАЖАЗА " РАЦИАРИЯ "

Кое ме накара да присъпя към разказа ? Пък и много приятели и други хора ме молят да споделя за проучванията и началото на археологическите разкопки на античната и величествена " Рациария " при с . Арчар , Видинско . Един ден бях дежурен в отдела Археология и възраждане на Окръжен исторически мозей в гр . Видин . На посещение в музея дойде група от Градския народен съвет - Видин , водена от зам . Председателя на съвета инж . Виолета Ангелова , родена в с . Арчар , завършила Арчарската гимназия .

Когато завършихме разглеждането на две от залите , в които експонатите са повече от Арчар и Рациария , инж . Виолета Ангелова рече да се похвали с думите : " Виждате ли какви сме били ние , Арчар ", но един от групата отвърна : " Да , но сега сте нищо ". Нито тя , нито аз казахме нещо , но това дълбоко ме засегна и подтикна към архивна изследователска дейност и тръгнах из страната като Хилендарският монах Паисий да събирам и търся документални материали за Арчар .

Казах си : щом земята на Арчар е запазила и съхранила до сега толкова веществени доказателства , вероятно на много места ще бъдат открити документални материали от които ще може да се напише Кратка история на Арчар от древността до наши дни . Тръгнах по библиотеки , музей и други и ето какво открих . Природно - стратегическото място при Арчар създало идеални възможности за сигурен заседнал живот , поради което още в древността било избрано за главно селище на тракийското племе МИЗИ , от когато са останали тракийските надгробни могили , които чакат веща ръка и око на археолога траколог да бъдат проучени и изследвани и да попълнят все още белите петна на българската история .

В Египет има " Долината на фараоните ", а ние можем да говорим за " Район на тракийските надгробни могили ". Твърде възможно е човешки живот по нашите земи да е имало и преди , защото се откриват кремични оръжия и кремични оръдия на труда , както и кости от големи животни , вероятно мамути . По време на археологическо лято на обекта бяхме със студенти от групата на италианските археолози , когато бе открита кост на голямо животно . Със студентите дълго оглеждахме костта , но поради незнание и неопитност я сложихме в количката за изхвърляне с пръстта .

По късно на мястото на това старо тракийско селище възниква голям , богат и многолюден град " РАЦИАРИЯ НА МИЗИТЕ ", по думите на летописците , който станал столица на новообразуваната римска провинция " КРАЙБРЕЖНА ДАКИЯ " с граници : на изток град Ескус - днешното село Гиген , на юг Стара планина , на запад река Тимок и отвъд в земите на днешна Югославия , на север река Дунав .

- В новата столица били построени много монументални сгради , разкошни храмове , прочут театър - Рациария бил един малък Рим . Новата столица Рациария се наредила в числото на главните оръжейни доставчици на римската армия и един от големите центрове на скулптурата и прилажното изкуство . Тук се извършвал основен ремонт на корабите на военната Дунавска римска флота . Може би това е ставало на едно от пристанищата на Рациария , което отстои на 150-200 метра североизточно от сегашната Бензиностанция - Арчар в м . " Скелето ". Мястото тук е защитено от студените северни ветрове от насрещните острови .

Рациарските златари били прочути из цялата Римска империя . Произведенията им били ненадминати по своя финес и прецизна изработка .

На Рациарските пристанища кипяла оживена дейност - тук идвали търговци от Далмация и далечна Сирия , от тук се отправяли на път тежки товари с оръжия за многобройните римски легиони из Европа и Азия .

Животът тук продължава и след идването на славяните и прабългарите . При разкопките откриваме монети от десети век , което потвърждава казаното от нас . Старото име Рациария е трансформирано в Ацара . Под това име селището е отбелязано на военна карта от 1388-1393 год . съхраняваща се в Парижката Национална библиотека . В първия навигационен план на на Долни Дунав средновековното българско име Арзелград се запазва до Осемнадесети век . В Турски документи се среща турското име Акчар . В Руска карта след руско - турската война от 1768-1774 г ., съхраняваща се във военният архив във Виена , селището е отбелязано като град Акчар с околия .

В манастира " Свети Никола " край Акчар паланка духовен сан е получил създателят на Търновската книжовна школа Теодосий Търновски . Това показва , че Арчар в Средновековието продължава да е голямо духовно селище . Манастирът е разрушен през 1396 год ., а богатата му книжнина е разграбена и разпиляна от озверелите турци след победата им при Никопол над обединените сили . Вероятно много от цения манастирски архив и книжнина , монасите са успели да укрият и да изнесат в Русия , от който архив и сега черпим сведения за Българската история .

В горите край Акчар паланка с четата си е бродил Панайот Хитов . Това той сам съобщава в " Спомени от хайдутството ".

ЗЛАТОТО НА РАЦИАРИЯ

На шести септември 1986 год . на един от обектите на " Рациария " бе открито 23- каратово уникално златно съкровище , състоящо се от четири златни пръстена с благородни камъни , две големи обици , две огърлици с оригинална изработка , игла за коса , златна масивна гривна с точкуван латински надпис , вероятно името на собственика или дарителя , златна игла за коса .

Откривателят смята , че съкровището е било скрито със сандъче в една стена , като е смятал при преминаване на опасността да се върне и си го прибере , но тава не е станало

РИМСКИ КЛАДЕНЦИ БУНАРИ

Вероятно в двора на Никола Цеков Лилов е имало извънградска римска вила , защото при риголоване открива много части от римска битова и строителна керамика , а целите предмети сабира и съхранява . Веднъж Лилов попада на обработени камъни , зидани в кръг . Камъните са обработвани на самото место . Лилов започва да копае в кръга и стига до дъното на оказал се кладенец . Разчиства хубаво дъното , поставя ел . водна помпа и полива и сега зеленчуковата си градина .

Римски кладенци - бунари има и в други дворове на с . Арчар и района , например в двора на свещеник Спиридон Ангелов - поп Киро , зидан с хубаво изпечени квадратни тухри деветнадесет на деветнадесет сантиметъра . Свещеникът поставя ръчна водна помпа и ползва и в момента водата за питейни и битови нужди . Римски кладенец - бунар е имало и в югоизточната част извън мохамеданското гробище , който до скоро е ползван от населението на с . Арчар за питейни и битови нужди . Вероятно римски кладенци - бунари е имало и има и на други места в Арчар и района , но още не са открити за сега . Такъв има и в двора на Мито " Подвижния казан ", зидан с необработен ломен камък . Собственикът казва , че ползва водата и е годна .

ПРИСТАНИЩА

Като много голям град , Рациария вероятно е имала не едно пристанище . Едното може би е било западно от пътният кантон при механа " Рациария ". Там се откриват много части от битова и строителна керемика , цели тухли , керемиди , монети , глинени лампи , ломени камъни и др . Западно от пристанище Арчар водите на р . Арчар бяха отмили прекрасен камък с ходожествена орнаментика , но бе раздробен на парчета от иманяридърсеики злато , както било писано в апокрифите им. .

Брегът на р . Дунав до с . Ботево е осеян с римски останки и монети , а на автоспирката бе открита базилика , където вероятно е била християнски манастир , разрушен през 1396 г . от турците , при завладяване на Видинското царство , както са сторили с всички манастири край р . Дунав .

На юг от автоспирката в с . Ботево личат останките на масивен римски зид и големи камъни т . н квадри . На завоя между селата Ботево и Симеоново вероятно е имало някакво римско селище - личат останки от римска битова и стоителна керамика .

Друго пристанище на Рациария вероятно е било на 150-200 метра северо - източно от бензиностанция Арчар , до напоителна станция " Скелето ". Твърде възможно е тук да е извършван основен ремонт на корабите на Дунавската римска флота , както и да са зимували корабите . От север насрещните острови са спирали студените ветрове - погребения в саркофази са откривани на острова отсреща . На площ от около десет декара има изобилие от части от битова и строителна римска керемика и големи обработени камъни т . н " квадри ". Районът се именува " Скелето ", което показва , че е съществувало някъкво пристанищно съоръжение .

Възможно е в древността римски кораби да са зимували и при с . Симеоново , където съществуващият остров е защитавал от студените северни ветрове . Доскоро там зимуваха и съвременни кораби . Мястото се именува " Чифтелера "

ПРЕДРИМСКО ВРЕМЕ

Със сигурност се знае за населението от тракийското племе МИЗИ , за което има писмени сведения , но къде точно е било селището на траките , за сега все още не ни е известно . Главният научен ръководител проф . Велизар Велков , лека пръст на големия учен и човек , като обикаляше и оглеждаше коноригурацията на района - терена , предполагаше , че селището на траките твърде вероятно да е било на височината на бившото корито на завоя на река Арчарица , където е жилищната зграда на екс файтонджията Дервиш . От тази височина се открива панорама към почти всички посоки на света , гледката е неповторима - може да се съзерцава безкрай .

Покойният професор Велков предлагаше да бъде направен сондаж на височината , за да се провери предположението му , което би било положително , според мен . И тук шетат иманяри от цялата страна и откриват много неща и ги разрушават .

ПОГРЕБЕНИЯ

В района са открити няколко римски некропола - гробища . Да изключим района с Тракийските надгробни могили . На бедните римляни некропол е открит западно от Пуцова поляна , в акациевата гора . Гробовете в некропола са единични , зидани с ломени камъни от кариерата край с . Владиченци , където камъкът е по - лют и е в близост до некропола . Там са открити части от битова керамика , глинени лампи и монети . Некрополът е в близост до т . н от нас " трако - римско светилище ", където сградите вероятно са били солидно строени с хоросан , примесен за здравина с части от счукана керемида - затова са устояли на времето до сега . Към " светилището " води път , идващ вероятно от Рациария , застлан с части от строителна керамика , широк два метра , с дебелина на настилката двадесет сантиметра . Такъв път - улица открихме при разкопките , минаващ покрай хипокауста - това е отоплителна инсталация , отоплявала голяма обществена сграда , както и южната кула защитаваща от юг главната порта на Рациария . И сега личи камъкът , на които се е въртяло лявото крило на главната порта на града . Некропол на робовладелската римска аристокрация е открит в м ." Парлозите " в лозята на бившото ТКЗС , където погребенията са извършвани в мраморни каменни съркофази и такива от ломен камък , както и в зидани фамилни гробници с едно , две , три и четири помещения в научната литература

Този некропол на Рациария варварски се разрушава , погребалният инвентар се разграбва от иманяри от цялата страна . Иманярите ползват трактори , с които разорават навсякъде в района на с . Арчар и всичко чупят , интересува ги само златото и другите ценни предмети мраморни , бронзови , сребърни и др . статуетки , апликации , фибули , монети , лампи глинени , бронзови , сребърни глинени , бронзови , сребърни и др . предмети .

Некропол на римската робовладелска аристокрация е открит и в м ." Бабуя ", където също шетат иманяри от цялата страна и безогледно унищожават всичко .

- Елита на Рациария е погребан в мраморни , с художествена изработка саркофази , каквито са произвеждани в работилниците на града , продавани и извън пределите на римската провинция Крайбрежна Дакия . Такива са намирани в днешна Югославия - изработвани в Рациария . Открити мраморни саркофази са изложени в двора на Окръжен исторически музей във Видин , както и в двора на замъка " Баба Вида ". Публикация за тези съркофази има от бившата директорка на Окръжен исторически музей във Видин , заслужилия деятел на културата Йорданка Атанасова в " Скулптурата и приложното изкуство на Видинския музей ".

- Откривани са погребения в оловни саркофази - в двора на Димитър Антонов Иличовски , както и в двора на Кирил Георгиев Митракиев . Оловен саркофаг е открит и в м . " Ялията ", който е счупен от бутащата го машина - багер . Не знаем какъв погребален инвентар е имало в оловните саркофази . Единични погребения са откривани на много места в Арчар и района .

При набиване на колове за боб е открито детско погребение в двора на Илия Попов Асенов със златен погребален инвентар , който е публикуван от проф . Богдан Филов . Също интересно детско погребение бе открито в източната част на улица " Никола Банков Камберов ", възглавницата на покойника е издялана от самия саркофаг . Преди да приберем саркофага в двора на археологическата база в Арчар , съседи задигнаха погребалния инвентар .

- На улицата до двора на учителя Димитър Николов е открито погребение на атлет , погребалният инвентар на който се намира в една от залите на Окръжен исторически музей Видин . Зидани единични погребения са откривани и с т . н бипедални тухли . Тези тухли откривателите са използвали при строеж на жилищните им сгради , които са ги поставяли за стабилност на ъглите , под покривите . Можем да видим такива тухли на двуетажната къща на Петър Антонов Иличовски , неизмазана отвън , а също на едноетажната жилищна сграда на Борис Иванов Митов .

ИЗВЪНГРАДСКИ РИМСКИ ВИЛИ

На няколко места са откривани такива .

Едната е южно от бившия цех за ризи на ДИП " Вида ", в района на бившия военен завод . След оране там се откриват шестоъгълни подови плочки , битова и строителна керемика и много монети , които иманярите обират , мраморни и ломени камъни и др .

Вероятно по улицата , отиваща към р . Арчарица е бил некропола на елита на Рациария , защото при т . н Коритарска махала са откритите с ходожествена изработка мраморни саркофази , изложени сега в двора на Окръжен исторически музей и в двора на замъка " Баба Вида ". Проф . Велков разказваше за римския обичай край пътищата да погребват умрелите си

- Възможно да е имало през р . Арчарица мост на път идващ от главната порта на града .

- Другият мост над р . Арчарица със сигурност се знае , че е бил на устието на р . Бързарци , основите на който до скоро са личали . За този мост има публикация в научната литература . Мостът свързва Рациария с отиващият път към Вътрешна Дакия - днешна София .

Друга извънградска вила е открита южно от бившия Горски разсадник , на завоя на шосето за Извор - Димово . И там се откриват шестоъгълни подови плочки , битова и строителна керамика , монети и ломен камък . В източната част на вилата личат иманярски изкопи , където са търсили злато и други ценни предмети . Северно от вилата личи , че е имало някога път към Рациария и западната порта на града . Южно от вилата е настилката на отиващия път към наричаното от нас трако - римско светилище . Възможно е и на други места да има извънградски вили , например в района на птицефермата при с . Владиченци , където има изобилие от строителна и битова керамика , обработен ломен камък .

КЕРАМИЧНО ПРОИЗВОДСТВО , БРОНЗОЛЕЯРСТВО , ЗЛАТАРСТВО , СКУПТУРА , ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ

Още в древността е имало керамично производство . Откриват се и сега глинени лампи с един , два , три и четири фитила , някои от които са изложени във витрините на Видинския исторически музей . На много от лампите личат имената на фирмата производител - Фортис , Октави , Вале , Вивиан и др

По време на археологическите разкопки откриваме керемиди и тухли с печати на последователно пребиваващите войскови единици - римски легиони четвърти Флавиев легион , Пети македонски легион , Седми Клавдиев легион , Дванадесети двоен легион . Един легион е наброявал от 3600 до 6000 легионера . За обслужването на такава голяма армия е трябвало да се грижат много за изхранването , обличането и за снабдяването с оръжие .

В Рациария е имало производство на оръжие за римската армия . Тук са произвеждани щитове , копия , мечове , лъкове и стрели , които чрез пристанищата на Рациария са изпращани за римските легиони из Европа и Азия . Това показва големината и величието на Рациария .

При археологическите проучвания в града открихме много бронзови предмети , статуетки , бронзови фибули , бронзови лампи , а една като полюлей със закачени със синджири бронзови лампи . Открихме бронзова статуетка на богинята на победата Нике - подобна се е присъждаше на световния първенец по футбол - златна . Откривахме много бронзови монети , различни емисии , единични и колективни , а в началото на разкопките 224 броя . Когато бях веднъж на обекта разкрихме колективна находка с юбилейни монети . Емисията е сечена по случай основаването на Рим 753 г . пр . н . е . На този ден старите римляни тържествено празнували всяка година основаването на своя град . На монетите ясно личат бозаещите на Капитолийската вълчица Раул и Рем . Откривахме и много други бронзови предмети и апликации . В Арчар са откривани и много златни предмети , но това е ставало случайно и най - вече като погребален инвентар в гробниците и погребенията , а на шести септември 1986 год . бе открито 23- каратово златно съкровище , за което вече говорихме . Откривани са и много мраморни скулптори , също случайно . Много от тях са изложени в музеите на Видин , Лом , НИМ - София , а прекрасната мраморна статуя на Херкулес прослави по смета Арчар , Рациария и България . При работа в двора си Иван Младено Димитров / Иван на Младен дългия / откри мраморна статуя в цял ръст без глава , която е изложена в една от залите на Окръжен исторически музей във Видин , за да говори на бъдещото поколение за велечествената и неповторима " РАЦИАРИЯ " при Арчар .

При копаене на канал в археологическата база в Арчар работникът Иван Бонин откри мраморна статуя на мъж , а работникът Марин Ванков Вълчев / Гулежа /, при работа във вътрешно помещение в правоъгълна кула с изпъкналост навън , откри мраморна статуя на римско божество .

Земеделието е било добре развито в Рациария , сеели са пшеница - има хромели за смиляне на житото и за вършитба , лозарството също е било добре развито , провеждали са големи Дионисиеви празници , завършвали с леенето на обилно вино , което личи от изработките по откритите предмети . В двора на археологическата база се съхранява мраморна плоча с изобразен грозд с едро сочно грозде . И сега Арчар се слави с лозарство и празникът " Св . Трифон Зарезан " е на голяма почит . Почти на всеки ъгъл е имало кръчма а сега караванки и барчета - това е продължение от древността . Правихме читателски конференции , на които прочутия лозар академик Неделчо Неделчев споделяше опита на нашите Арчарски лозари .

На няколко места е откривана цветна мозайка . Синът на Любен Митранов започнал да копае канал за отводняване на битова вода и му направило впечатление , че преминава през някакви цветни камъчета . Спира работата и събира камъчетата в торбичка и ме извиква за проверка . Оказа се , че е преминал през цветна подова мозайка , като не разбрахме какви са фигурите на мозайката . Цветна подова мозайка бе открита на един от обектите с геометрични фигури . Мозайката бе свалена и изложена в една от залите на Окръжен исторически музей Видин . В много тържествена обстановка в присъствието на много граждани от Видин и района . Слово произнесе един от италианските специалисти д . р Дарио Джорджети . Залата в която бе изложена за посещение мозайката се оказа малка та се наложи някои от посетителите да останат навън .

С питейна и за битови нужди вода Рациария се е водоснабдявала главно от извора " Жидовец ", отстоящ на 7-8 км . западно от града . Каптажът е още от римляните , водата се ползва и от населението на Арчар и с . Държаница . Тръбите са минавали по десния бряг на р . Арчарица , а през реката при с . Държаница е бил построен акведукт / мост /, останки от които и сега са запазени .

Двойните търби на водопровода при с . Държаница са пръстени . Заедно с един от италианските специалисти , археолога Дарио Джорджети проучвахме при с . Държаница водопровода на Рациария , двойните тръби са пръстени южните са положени направо в земята , а на северния търбопровод е построена масивна поставка , с много добре изпечени тухли , а хоросанът за здравина е примесен със счукана керемида , така че до сега е устояла на времето .

В извънградското пространство разкрихме и двойни оловни тръби , с отдушници на определено разстояние , за да не се спукат от налягането . Предимството на двойния водопровод е голямо при спиране за ремонт , водата се пуска по другия и вода е имало постоянно .

ОТВОДНИТЕЛНИТЕ ТЪРБИ

Отводнителната канализационна мрежа на Рациария била изградена много добре . При археологическите проучвания на града попаднахме на отводнителни зидани канали , много широки . Отпадните води от битовите нужди , както и дъждовната вода спокойно са побирани от каналите , които са били и много дълбоки . Иманярите попаднали на тях смятали , че това са " Катакомбите " на Рациария и подхранват апетитите им за лесно забогатяване . Отпадните води са се изливали в р . Арчарица , която тогава е била много по - пълноводна , защото наоколо е имало вековни гори . В центъра на града попаднахме на отводнителни канали , изградени от каменни плочи .

Гражданката Цонка Стоянова разказва , че при строежа на жилищната сграда , при изкоп на основите попадат на зидан отводнителен канал , но го зариват , защото пречел на строежа .

В двора на гражданина Младен Димитров и сега личи в брега широк отвор на вероятно отводнителен канал , идващ от центъра на града . Такъв отвор в брега има и в двора на най - западната част на южната крепостна стена , който и сега се вижда добре от улицата .

НАЧАЛОТО

През месец април 1957 год . на проф . Велков , тогава научен сътрудник в археологическият институт на БАН , било възложено да дойде в Арчар и да проведе сондажи проучвания . Те били предизвикани от едно масово унищожаване на римския некропол на Рациария в местността " Парлозите ". Допусната е била сериозна грешка в желанието да се разширят площите с лозя . Сондажите са потвърдили , че една не малка част от некропола е безвъзвратно изчезнала . Проведени били разчиствания на погребения и саркофази , събран бил много и разнообразен керамичен материал на тухли с печати . Проучени били и част от разрушените тухлени гробове и мраморни съркофази .

Взетите били строги решения за опазване територията на древния град Рациария за бъдещите и дългогодишни разкопки . В периода 1958-1962 год . са били проведени сондажни работи със задача да се установи приблизително посоката на западната крепостна стена и с оглед на това се препоръчва да се правят насаждения , които няма да унищожават останките на древния град . Заедно с Йорданка Атанасова , тогава директор на Археологическия музей във Видин , започват да се правят тези проучвания .

- Преди 9.9.1944 год . в този район не са правени никакви археологически проучвания и разкопки . При полеви работи обаче местното население е попадало на различни находки , главно от разрушени гробове . Така се откриват не малко погребения със златни накити , поставени като грабни дарове .

При градежи в западната част на Арчар в т . н " Турска махала " се откриват също скулптурни творби , предмети на бита , оръдия на труда , бронзови статуетки и др .

През първото десетиление след 9 септември 1944 год . откритията на Рациария продължават да имат случаен характер . Например по повод прокопаването на водопровода през 1962 год . се разкриват погребения в саркофази с латински надписи .

С разкопките от 1968 год . започва първия етап на археологическите проучвания на града .

През тези години биват открити основите на някои обществени и частни сгради , очертано е приблизителното място на западната и северната крепостна стена . Откриват се и много метри от двата водопровода на Рациария в извънградското пространство . Биват открити и основите на почни извадената каменна крепостна стена на високия северен бряг над р . Дунав . Намерени са и добре запазени части от крепостната стена на южния бряг над р . Арчарица ; изяснена е приблизително и евентуалната посока на източната крепостна стена , която е преминавала през североизточната част на Арчар . В резултат на тези първи разкопки , които са прекратени поради липса на средства и поради липса на достатъчно научни кадри , които да поемат по - големи проучвания , е установено в общи линии пространство върху което през V-V І век се е издигал римския град Рациария . С оглед на това се вземат различни мерки за характера на насажденията в Калето , което действително съхрани останките до времето , когато започнаха големи и мащабни разкопки на основата на дългогодишна програма .

Бяха побликувани на български език и в чужди издания и първите обобщения върху историята , епиграфиката и културата на Рациария . Следващият етап от разкопките започна през 1976 год . под научното ръководство на ст . н . с . Янка Младенова . За кратко време тя успя да постави основите на бъдещите проучвания на обекта , да организира и съсдаде необходимата материал но - техническа база . Тя почина през 1981 год ., лека и пръст , като до последните дни от живота си отдаваше всичките си сили на проучванията на Рациария . В този етап от разкопките се включи екип от археолози от университета в Болония - Италия , под общото ръководство на проф . Донанкарло Сузини . В последвалата ежегодна работа основно участие вземат проф . Мария Болини , д - р . Джорджети , покрай които и други млади италиански археолози се обучават и навлизат в археологическата практика . Първоначалният замисъл на италиянския екип бе с оглед установяването на евентуалното пристанище на Рациария прочуто през V-V І век / без да предполагат , че като много голям град Рациария да е имал не едно пристанище , както е установено по - късно /. Италианските археолози откриха останките на някаква крайградска вила с многоцветна подова мозайка от Първата половина на III век , разположена на високия бряг на р . Дунав в м . Ялията , недалеч от сегашното пристанище . Мозайката е Консервирана и изложена в Окръжен исторически мезей - Видин , за което се говори по - горе . Край нея бяха открити зидани гробници , изглежда че тук се е разположила част от некропола на Рациария .

Бългорският екип успя да открие на голямо протежение западната крепостна стена - аз я наричам укрепителна система , установено бе мястото на някои кули и установи хронологията на укрепителната система в различните периоди от нейното съществуване .

Заедно с колежката Антоанета Николова открихме на главната порта на града забележителен епиграфски паметник с надпис : " АНАСТАСИЕВАТА РАЦИАРИЯ ВИНАГИ ДА ПРОЦЪФТЯВА " - император Анастасии - 491 – 518 год . Разкрит монумент на обществена сграда от V-V І век ., издигната върху постара сграда .

В града бяха маркирани жилища с многоцветна подова мозайка в пласт от края на V-V І век с много важни резултати за характера на поселищният живот в края на античността , които имат стойност не само за самия град .

След 1981 год . българският екип бе разширен с оглед на голямото значение на разкопките и проучванията и с оглед на голямото международно и национално значение на резултатите от проучванията на един град като Рациария . От АИМ на БАН участвуват : проф . Велизар Велков като главен научен работник , ст . н . с . Добринка Найденова , ст . н . с . Георги Кузманов , н . с . Бистра Божкова / за нумизматния материал /, от Окръжен исторически музей Йорданка Атанасова , Антоанета Николова , Любен Пашански / до 1986 г ./, Илко Цветков / от 1987 г ./ Мария Лилова / техник /.

- ЕТО КАК ЗАПОЧНА : През м . ноември 1973 год . е проведена среща при председателя на Окръжен народен съвет - Видин Петко Илиев на която присъстват : проф . Велизар Велков , зам . директор на Археологическия институт при БАН , проф . Александър Фол - директор на Института по тракология при БАН , Пейо Бербенанев - зам . председател на Комитета за култура , а от Видин Васил Минков секретар на ОК на БКП , секретаря на градския комитет на БКП - Видин Кирилка Пешева , Петър Митев - председател на Окръжен съвет за изкуство и култура и Йорданка Атанасова , директор на Окръжен исторически музей Видин . На срещата се взема решение за провеждане на редовни проучвания на римския и късноантичен град Рациария . Окръжния народен съвет поема задължение и решение да направи постъпка за отчуждаване на терен от фонда на обработваемата площ тогава на АПК - Видин местността " Калето " в землището на Арчар и да изгради и оборудва археологическа база . При посещението на обекта било определено и място на базата североизточния сектор на Калето .

На 15 септември 1974 год . Секцията за Антична археология при АИМ на БАН определя за главен ръководител на археологическите проучвания на Рациария ст . н . с . Янка Младенова и за ръководител ЗДК Йорданка Атанасова директор на Окръжен исторически музей Видин .

о късно през 1976 год . в ръководството на обекта влиза и Георги Александров уредник в градския исторически музей в Михайловград / Монтана /, а от АИМ при БАН Гергана Кабакчиева . През 1975 год . Въло Вълов от АИМ - Видин разработва идейна скица за разположението на базата ,

Разпределението на помещенията и титулярен списък за оборудването и .

- Бяха закупени две бараки , всяка една с квадратура 151,25 кв . м /27,50 на 5,50 м ./. 3 апочна монтирането им в което взе дейно участие Методи Лазаров - председател на музейния съвет в Арчар . В бараката се помещават и заседателна зала , столова , кухня и фотолаборатория . Междувременно от Окръжен исторически музей - Видин е назначен на базата в Арчар и касиер домакин , а в началото на 1975 год . и уредник Любен Пашански . Предвиждаше се в проучванията на Рациария да вземе участие и италиански екип .

- От първи до 12. октомври 1975 год . инж . Петър Вълев от АИМ постави зациментирани репери в две основни линии по посоките на света , на разстояние 50 м . един от друг . Реперите на цялата останала площ за разпределението и на квадрати бе извършено от техничката на Окръжен исторически музей - Видин Мария Лилова през пролетта на 1976 год . По този начин местността „ Калето ” беше обхваната в посока север - юг , римски цифри , започващи от север , а в посока изток - запад буквите на азбуката , започващи от запад .

- На 22 май 1976 год . въз основа на договора между Окръжен съвет за култура и Института по геодезия и картография в 13.30 часа и 15,50 часа бяха направени аерофотоснимки на месността " Калето ", при неокосена люцерна , а няколко дни по - късно и при окосена люцерна .

Не се е знаело , че извън територията на града има тракийски надгробни могили , извънградски римски вили и др ., за да бъдат снимани със самолет и тия и други обекти .

- На 22 май 1976 год . излезе решение на Министерския съвет на НР България за извършване на археологически разкопки и съсдаване на проучвателна база - решение № 123-8.

В програмата за проучванията на Рациария залягат два проблема - укрепителната система и градоустройството . С оглед на тях бе решено разкопките да започнат в най - западния край на Калето , където при един сондаж през м . ноември 1975 год . се попадна на крепостна стена , а във вътрешността непосредствено до нея на аерофотоснимката се очертава цяла система от зидове .

В полза на избрания терен се прибавя и трето съоръжение - проучванията на двете задачи трябва да се осъществят с разкопки само на един сектор , защото като начало работенето на два сектора крие някои неудобства . От страна на Общинския комитет на БКП и Общинския народен съвет в Арчар , във всички случай , при които имаха затруднения или се нуждаехме от помощ , получавахме пълно съдействие и подкрепа . Беше окосена люцерната в двата квадрата УВ и УС . Беше поставена квадратната мрежа от 100 кв ., със страни пет метра .

ОТКРИВАНЕТО

На 22 Юни 1976 год . / понеделник / с вълнуващо тържество бе открит за предстоящи разкопки археологическия обект " РАЦИАРИЯ ". На откриването присъстваха представители на общесвеността в Арчар - от Об . К на БКП , Об . НС , ТКЗС , ПК " Рациария ", пионери и комсомолци от училището , младежи , девойки и др ., както и представители на вестник " Червено знаме ".

Тържеството се води от първия секретар на БКП в Арчар Ерослав Стефанов Ангелов , който го откри с кратко слово . След това той даде думата на главния научен ръководител ст . н . с . Янка Младенова , която говори за значението на разкопките на Рациария за науката .

- Първата копка направи Емил Маринов - представител на Окръжния съвет за култура гр . Видин

19-23 август 1985 година . Долнодунавски лимес - симпозиум с международно участие , на който присъства проф . Донанкарло Сузуни , ръководител на италианския екип на археологическите разкопки на Рациария , както и археолози от Бългория и много други страни .

- Проф . Велизар Велков прочете научен доклад за локализация мястото на светилището на тракийското племе МИЗИ като главно селище при Арчар .

- На 20 август 1985 година участниците в симпозиума на място в Арчар бяха запознати с археологическите разкопки от заслужилия деятел на културата Йорданка Атанасова , със строителните периоди на западната укрепителна система на града и подовата цветна мозайка в центъра на града .

ЗАПИСКИТЕ СА НА ПОКОЙНИЯ ЛЮБЕН ПАШАНСКИ

scribd.com

Следваща >