Други видински граждани - Other Vidin citizens

Други граждани

Сряда, 08 Декември 2010 22:01

Написано от ivailo

И ТЕ СА ДАЛИ НЕЩО

Аладжемов, Майер. Архитект. Роден е на 28март 1886г. във Видин. Дългогодишен член на видинското израелско синагогално настоятелство. Автор на много архитектурни проекти, допринесли за европейския вид на Видин. Запазени сгради – страта поща и къщата на семейство Мишкови.

Аладжемов, Соломон /12.01.1885 г. – 28.11.1977 г./ Културен деец, собственик на кино “Кале” /изгорялото кино/. Свързва живота си с всички културни събития в града.

Аладжемов, Мони. Художник. Роден е във Видин

Александров, Богдан. Художник. Роден е във Видин

Александров, Георги. Диригент. Роден е през 1929 г. в село Аспарухово Михайловградско. Дирижира хора на видинските химици и академичен хор в София.

Алиев, Яшар /1922 г. – 1978 г./ Фотограф. Роден е във Видин. Оператор и директор на ДП”Фотография” от 1952 г. до 1973 г.

Алишех, Елизар. Художник. Роден е във Видин през 1908 г. Учил в Мюнхен. Живял в Анверс и Париж. От 1951 г. живее в Буенос Айрес. Виж още

Ангелов, Александър. /Сашо градинаря/ Създател на зеленото богатство на Видин в продължение на 35 години. Разширява градската градина до игрище”Юнак”и “Баба Вида”.

Ангелов, Златко. Фотограф – художник. Роден е във Видин през 1946 г.

Андреев, Андрей. Диригент

Андрейков, Тодор. Киновед и кинопродуцент. Роден през 1933 г. в село Големаново, Видинско.
Виж още

Арнаудов, проф. Васил. /1933 г. – 1991 г./ Хоров диригент. Поставя началото н школуваното пеене през 1966 г. във Видин. Почетен гражданин на Видин.

Арнаудов, акад. Михаил. /1878 г. – 1978 г./ е роден в Русе. Преподавател по български език и литература във Видинската мъжка гимназия през учебната 1900/1901 г.

Атанасов, Васил. /1876 г. – 1943 г./ Художник. Историк. Роден е във Видин. Създател на археологическото дружество в града. Участва активно в създаването и изграждането на паметниците “Скърбящият воин” и на площад “Бдинци”

Атанасова, Йорданка. Археолог. Проучва античния град Рациария. Участва в първите разкопки на “Баба Вида” и на късноантичната крепост “Кастра матост”.

Бадев, Ангел. /1920 г. – 1984 г./. С голям принос за създаването на Видинската и Бреговската художествени галерии, опазването на културните и историческите паметници във Видинско. По негова идея се преустроива пещерата “Магура”. Бил е зам. министър на културата и дипломат.

Бадев, проф. Георги. Цигулар. Роден е във Видин през 1939 г. Преподавател в Българска държавна консерватория. Лауреат на Димитровска награда. Почетен гражданин на Видин.

Барух, Йосиф Яков. – Йожи /1921г. – 1984 г./ е роден във Видин. Бил е главен редактор на в-к”Видин” и в-к”Отечествен фронт”. Заслужил деятел на културата.

Бдински, Ромил е роден вероятно през втората четвърт на ХІVв в средновековен Бдин. Майка му е българка, баща му – грък. Един от най-старите видински книжовници, провъзгласен за светия от нашата църква. Виж още

Бегови, Халил и Ибрахим Ахмед. Братя близнаци – потомци на благородно турско семейство от Видин. През 1826 г. Завещават всичките си имоти и пари за построяването и обзавеждането на турското училище “Шефкат”.

Благоева, Стела. /1887 г. – 1954 г./. Дъщеря на Димитър Благоев. Родена във Видин. Умира в Москва. Автор на много статии и брошури. Първата жена - посланик на България.

Божков, Христо Ал. Един от основателите на Дома за изкуствата и печата във Видин. Издава в-к “Видинска селска дума” през 1926 г.

Бойкова, Милена е родена през 1974 г. във Видин. Музиковед и изкуствовед.

Бойчинов, Петър /1902 г. – 1978 г./ Художник. Роден във Видин. Учител по рисуване.

Бораджиев, Рашко. Демократ. Дружинен командир в Балканската и Първа световни воини. Командир на Трети пехотен бдински полк. Автор на учебник по стрелково дело. Кавалер на три ордена за храброст. Редактор на в-к “Просвета”. Председател на комисията за културно повдигане на Видинския край. Виж още

Боримиров, Даниел е роден във Видин през 1970 г. Кариерата си като футболист започва във ФК “Бдин”. Играе във ФК”Левски” и баварския футболен клуб “Мюнхен 1860”. Участник в световното първенство по футбол в САЩ, проведно през 1994 г. и носител на бронзов медел като участник в националния ни отбор, класирал се на ІV-то място. Виж още

Бояджиев, Васил Атанасов. Видински учител. Редактор и сътрудник на в-к “Просвета”.

Бояджиев, Васил. Лекар. Народен лечител. Управил на видинската държавна болница от 1920 г. до 1929 г.

Бояджиев, Георги. Журналист. Роден във Видин. До 1976 г. работи във в-к “Труд”. От тогава живее в Женева – Швейцария. Кореспондент на сп.”Славяни”.

Бърдаров, Иван. Будител. Първи директор на гимназията в град Брегово и основател на първия духов оркестър в селището.

Василев, д-р Никола. /1888 г. – 1978 г./ Лекар. Роден във видинското село Бела. Откривател на антибиотичното действие на чесновия лук при заболяване от туберколоза.

Ведров, Асен Турдов. /1914 г. – 1945 г./ Истинското му име е Асен Иванов Турдов. Близък приятел на големия български поет Никола Йонков Вапцаров.

Велков, Васил. Художник – сценограф.

Велков, проф. Велко. /1908 г. – 1972 г./ Работи в областта на овощарството.Член-кореспондент на БАН. Автор на повече от 180 научни и научно-популярни трудове.

Велков, проф. Велизар. Историк. Археолог. Преподава история на стария свят в СУ”Климент Охридски” – София. Ръководител на археологическите разкопки на Рациария. Разчел е най-стария античен надпис Бонония. Носител на Хердеровата награда по история.

Вецин, Димитър. Художник. Виж още

Видинлиев, Иван. Журналист и издател. Редактира в-к ”Бдински новини” през 1924 г., “Бдински глас” от 1925 г. до 1929 г., в-к”Бдинска заря” и др.

Витанов, Теодоси. /1861 г. – 1930 г./ Лекар във Видин. Издател на медицинското списание “Медицинска бесеца”.

Войнов, Найден. Шах-майстор. Участва в първата международна изява на националния български отбор по шах мат на турнира на нациите през 1936 г. Един от учредителите на българският шахматен съюз и негов секретар. Заслужил деятел на физкултурата. Виж още

Волонит-Димо Добрев /1919 г. – 1938 г./ Художник и писател – хуморист, роден във Видин. Публикува свой творби във в-к”Млад бдинец”, “Златоструй”, “Горчив смях”, “Глобус”, в-к”Хоровод”.

Вълканова, Бисера. Художник. Родена във Видин.

Вълев, Вълъо. /1932 г. – 1994 г./ Археолог. Научен сътрудник. Откривател на калоянов пръстен. Автор на монографията “Царевград Търнов” и на 30 научни публикации с принос в изследването на средновековната история и археология.

Вълчев, Александър е роден във Видин през 1877 г. Диригент. Композитор на маршове, светски и църковни песни за мъжки и смесени състави.

Вълчев, Вълчо Пуев е роден около 1850 г. в кулското село Бойница в семейството на известния Пуйо войвода. През 1835 г. открива училище в дома на баща си. Заедно с него подготвят бунта по време на Нишкото въстание /1841 г./ Виж още

Вълчев, Генади е роден през 1931 г. в село Шишинци, Видинско. Автор на много ценни краеведски книги за родния си край. Един от основните автори в тази книга. Виж още

Вълчев, Никола. Художник, роден е през 1897 г. в село Макрещ, Видинско. Виж още

Вълчев, Пламен. Художник, роден е през 1952 г. в село Бойница, Видинско.

Въртопалията, Иван /1820 г. – 1906 г./ Войвода. Роден е в село Карбинци, Белоградчишко. Участвал във въстанието през 1850 г. Бил е околийски управител на Видин.

Гайдарски, проф. Радослав. Хирург. Бил е главен републикански експерт по хирургия, завеждащ катедра по обща хирургия в клиника по чернодробна хирургия в Медицинска академия. Министър на здравеопазването в коалиционното правителство на Сергей Станишев. Почетен гражданин на Видин. Виж още

Генчев, Генчо е роден през 1942 г.в град Кула. Диригент. Композитор. Дългогодишен ръководител на ансамбъла за народни песни и танци “Дунав” във Видин. Има много записи във фонотеките на БНТ и БНР. Виж още

Георгиев, Асен Николов. Основател на завод “Металик” във Видин. С основна заслуга за производството на водни помпи в него. Почетен гражданин на Видин.

Георгиев, проф. Благой, /1921 г. – 1984 г./. Музикант и общественик, роден в село Кладоруп, Видинско. Има принос в създаването на видинската самодейна опера, симфоничния оркестър, хор “Боян Чонос” и музикалните школи към читалище “Цвят”.

Георгиев, Валери. Художник

Георгиев, Иван – Шмайзера. Карикатурист.

Георгиев, проф. д-р Румен е роден във Видин през 1943 г. Първият доктор по икономическа кибернетика у нас /1971 г./ Бил е първи зам. председател на БНБ. Дългогодишен председател на съюза на икономистите в България. Народен представител във Великото Народно Събрание. Сега е вицепрезидент на Международния съюз на икономистите.

Георгиев, проф. д-р Трифон е роден в град Димово видинска област. зам. ректор на ВИИ”Карл Маркс”.

Гешев, Йордан /1907 г. – 1973 г./ Художник, роден в кулското село Чичил. Виж още

Гешев, Иван. Художник.

Гидиков, проф. Александър Атанасов. Физиолог. Роден във Видин през 1929 г.

Горчева, Галя. Оперна певица – родена във Видин.

Господинова, Анелия. Състезателка по каяк в ДФС “Бенковски” – Видин. Родена е във Видин през 1945 г. Треньор в ЦСКА и повече години в “Левски – Спартак”. Заслужил треньор.

Лозанов, Илия Гочев е роден през 1920 г. в село Извор, Видинско. Главен редактор на в-к”Червено знаме” – Видин от 1959 г. до 1979 г.

Горанов, Борис. Художник.

Гочев, Петринел. Скулптор. Роден е във Видин през 1968 г. Излагал е в галериите “Арт, 36”, Унгарски културен център, в изложбени зали на Катовице и Братислава. Виж още

Градинаров, Захари. С принос видинската Скобелева гимназия да стане държавно училище. Почетен гражданин на Видин.

Груев, Вътйо. Изявен учен в областта на селскостопанските науки.Виж още

Грънчаров, Димитър /1919 г. – 1989 г./ Актьор. Патриарх на видинският театър.

Гуляшки, Любомир. Художник. Роден в село Раковица, Видинско. Син на писателя Андрей Гуляшки.

Дамянов, Дамян. Старши треньор на националния отбор по кану-каяк от 1985 г. С неговото име са свързани големите успехи на българското кану-каяк. Роден е във Видин през 1951 г.

Дамянов, Федя е роден във Видин през 1950 г. Състезател по кану. Бронзов медалист от олимпийските игри в Мюнхен. Неколкократен републикански шампион. Заслужил майстор на спорта.

Данчев, Цвятко. Защитил званието майстор в художествената керамика. Един от основателите на задругата на художествените занаяти в София.

Даскалов, Здравко. Роден е във Видин през 1927 г. Юрист. Карикатурист. Публицист. Автор на 24 самостоятелни изложби с карикатури и шаржове, две от които в Чикаго и Ню Йорг. Публикувал е над 1500 карикатури и 500 щаржа. Член на СБХ. Има над 400 публикации в столичния и извънстоличния печат. Умира през 2005 г. в София.

Денев, Любомир. Диригент. Роден е през 1951 г. Разкрива дарбата си в ДМТ”Стефан Македонски”- София. Композира симфонична, камерна, театрална и филмова музика. Носител на много награди. Виж още

Денков, Георги. Певец, композитор и китарист – роден през 1953 г. във Видин. Участва в много конкурси и международни фестивали като естраден певец, композитор и автор на текстове за песни.

Десев, проф. Любен Николов е роден през 1937 г. в село Буковец, Видинско. Преподавател по педагогическа психология в СУ”Климент Охридски” – София.

Джамов, Христо. Роден в Брацигово. В края на 19 век се заселва във Видин. Основоположник, с Михалаки Георгиев, на първите селскостопански конкурси през 1896 г. и 1897 г. в града, които през 1898 г. се превръщат в традиционен панаир. Пръв засажда крайпътни дървета в този край. Има принос в модернизирането на овощарството, лозарството, пчеларството, земеделието и скотовъдството. Организатор на своеобразна подвижна земеделска катедра. Убит, заедно с Ганчо Косовски и Иван Хаджиминчев, след атентата през 1925 г.

Джонов, Боян Стефанов. Доцент по история на немския език в СУ”Климент Охридски”. Роден е през 1918 г. във Видин.

Джонев, Ванко /1856 г. – 1909 г./ Индусриалец. Подпомага издаването на български вестници списания и книги. Построява първите дъскорезници край Дунав, спиртни фабрики, първите у нас барутни фабрики в селата Ружинци и Буковец. Избиран за помощник-кмет на Видин.

Дилова, Румяна. Пианист и диригент. Първата жена диригент на симфоничният оркестър във Видин и самодейната опера от 1965 г. до 1970 г. Една от основателките на детската музикална школа в читалище “Цвят”, преподавател в нея и нейн директор.

Димитриев, /ич/, Александър /1815 г. – 1856 г./ е роден във Враца. Виш турски сановник, губернатор на Видин преди Кримската война, син на Димитраки Хаджитошев. Отровен в София от гърци.

Димитров, проф. Георги П. /1904 г. – 1979 г./Композитор. Педагог. Хоров диригент. Роден в Белоградчик, Видинска област. През 1929 г. завършва Варшавската консерватория. Бил е преподавател по хорово дирижиране в БДК.

Димитров, проф. Димитър е роден през 1931 г. във Видин. Завършва технически университет в София и е негов ректор от 1992 г. до 1999 г., когато става министър на образованието в правителството на Иван Костов. Сециализира в Московския енергетически институт. Умира внезапно през 2000 г.

Димитров, акад. проф. Михаил е роден в село Чупрене, Видинско през 1881 г. Учен – ботевовед. Удостоен е с Димитровска награда и е носител на званието “Народен деятел на науката”.

Димитрова, Боряна. Стенописец. Родена е във Видин.

Добринович Тодор е български военен деец, войвода на чета на Македоно-одринското опълчение.Добринович е роден във Видин. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15 на Македоно-одринското опълчение. Ранен е на 9 октомври 1912 година. Награден е с орден „За храброст“ ІV степен. Четата е оглавена от Пейо Яворов

Дончев, Мартин е роден във Видин през 1968г. един от основателите и собствениците на кабелна телевизия Видин. Областен управител в родния си град /2001 г. – 2005 г./ и заместник областен управител от 2005 г. до излизането на книгата.

Драгушано, Анета. Художник. Родена в Румъния. Живее и твори във Видин. Има много самостоятелни изложби в страната и чужбина. Член на СБХ и СРХ. Носител на международни награди.

Дюлгеров, Младен е роден през 1934 г. Старши треньор на националния отбор по кану-каяк от 1985 г. Многократен републикански шампион по едноместно кану и в партньорство.

Евстатиев, Ивайло. Художник. Роден във Видин. Син на художника Евстати Маринов. Живее и твори в Бургас.

Евдокимов, Илия /1883 г. – 1961 г./ Авторитетен лекар. Завършва медицина в Женева. Главен лекар на видинската държавна болница от 1938 г до 1945 г.

Еленков, Стефан /1937 г. – 1997 г./ Именит български оперен певец. Могъщият му бас е звучал от сцените на световно известните оперни театри “Ковънт Гардан”, “Метрополитен”, Болшой театър, Миланската скала, Рим, Виена и Сан Франциско.

Иличов, Валери. Поет. Актьор и певец. Роден през 1957 г. в село Ружинци, Видинско. Завършил е ВИТИЗ – София. Работи в Бургаският драматичен театър.

Желев, Пенъо. Художник

Желязков, Младен /1838 г. – 1904 г./ Син на първият български екзарх Антим І. Завършва медицина в Москва. Участва в Руско-турската освободителна война. След освобождението е видински губернски лекар.

Живков, проф.д-р Венелин, Роден през 1940 г. Преподавател и ректор на техническия университет – София. Автор на много публикации у нас и в чужбина.

Иванов, Богдан. Легендарен представител на видинската гребна школа. Републикански шампион на едноместно кану без прекъсване в продължение на 11 години. Участник в летните олимпийски игри в Рим и Токио.

Иванов, Боян, Фотожурналист. Роден във Видин.

Иванов, Георги – Юнака е роден през 1877 г.в село Раковица, Видинско. Учител, председател на колоездачно дружество “Стрела “. Организира състезание с велосипеди и първия футболен мач пред видинска публика /1907 г./

Иванов, Пандели Стоянов. Ботев четник, роден във Видин през 1855 г.

Иванова, Елена Дх. /по баща Шишманова/ е родена във Видин през 1824 г. Първа радетелка на женското дружество “Съгласие” в Свищов. Баба на големия български писател Алеко Константинов.

Иванова, Бранимира - Златна медалистка по гребане. Родена във Видин. Бранимира има около 18 медала, повечето, от които са златни

Игнатиев, Александър. Плодовит книжовник роден през 1883 г. Четири години интендант на видинският театър и библиотекар на читалище “Цвят”. Автор на книгата “Трети пехотен Бдински полк във Великата освободителна война”. Членува във видински просветни и родолюбиви организации. Бил е помощник-кмет на града.

Игнатиев, Ст. Поет. Драматург. Комедиограф. Роден е във Видин през 1900 г.Издава стихосбирката /заедно с Драган Хаджиангелов/ “Отломки от душата”.

Илиев, Желязко. Оркестрант във видинският симфоничен оркестър от 1951 г.

Илиев, Константин. Диригент. Композитор. Негов е основният принос за организирането на традиционните прегледи на българската камерна музика във Видин.

Илиев, Петко. Председател на окръжния народен съвет във Видин през втората половина на ХХ в, с принос за развитието на видинския край.

Илиев, Сашо. Състезател по кану-каяк в ДФС “Бдин” – Видин, ЦСКА и ДФС “Левски – Спартак”. Роден е през 1949 г. във Видин. Републикански шампион.

Илиев, Стефан. Роден е през 1954 г. във Видин. Състезател по кану в ДФС “Бдин” и ЦСКА.Включван е в националния отбор.

Йонов, Величко е роден в село Покрайна, Видинско през 1960 г. Народен представител в 38-мо Народно събрание. Областен управител от 1999 г. до 2003 г.

Йорданов, Асен. Легенда на американската аеронавтика. Има данни, че родовите му корени са от Видин.

Йорданов, Николай Начев. Легендарен състезател по кану. Роден е във Видин през 1959 г. Бронзов медалист от световното първенство в Пловдив през 1989г. Участник в олимпийските игри в Австралия.

Йотови, Мантина и Олег. Художници – самодейци.

Йошев, Георги. Секретар на Руското консулство във Видин след освобождението от Турско робство.

Йоцов, Йоцо. Публицист, роден във Видин през 1935г. Автор на книгите “Черно–бели времена”, “Викове от пещерата” и “Обратни пътища”.

Камарашев, Вълчо Тодоров е български актьор. Роден е на 12 септември 1937 г в град Видин. Завършва през 1959 г. ВИТИЗ Кръстьо Сарафов в класа на професор Филип Филипов. След това три години играе в Драматичния театър в Бургас, след това две години в Перник, а после две години в Русе и около 20 години в театър "Сълза и смях", 15 години в Театър Българска армия.

Калинов, Ставри. Художник. Един от майсторите на малката пластика в българското изобразително изкуство. Скулптор – експериментатор. Еколог. Общественик. Спортист.

Каменов, Захари. Изтъкнат български график, роден на 30 юли 1949 г. във Видин. Завършва художествената академия в столицата – специалност живопис. Негови творби са собственост на най-известните галерии у нас, Европа, САЩ и Азия.

Каменов, Илия. Заместник-кмет по икономическите въпроси на Видин през мандата на кмета на града д-р Иван Ценов.

Кенаров, Димитър. Хоров диригент

Кирилов, Йоан. Карикатурист. Син на видинските художници А.Драгушано и Г. Петров.

Киров, Стефан. Писател. Автор на сборника с разкази “Разкази”

Кисимов, Константин. Артист. Почетен гражданин на Видин.

Кикелски /Киселски/, Иван Попкиров е роден през 1820 г. в Котел. Губернатор на Видин за кратко време след освобождението от турско робство. Умира около 1881 г. в Русия.

Ковачев, ст.н.с. Богомил Живков е роден на 17 август 1932 г. в Белоградчик. Астроном. Специализирал е астрофизика в Москва, Ленинград, Крим и Берлин.

Коджаманов, Руси Стоев /1866 г. – 1933 г./.Учител по музика във видинската Скобелева гимназия. Диригент и композитор. Създател на първия ученически църковен хор, първият самодеен граждански хор във Видин и първия смесен черковен хор в Германия. Остава голямо музикално творческо наследство. Роден е на 16 април в село Върдун, Търговишко.

Коджаманов, Тихомир Русев. Художник. Дългогодишен учител във Видин. Има 28 самостоятелни изложби за повече от 60 години творческа дейност.

Кален, Елиза Йосифова е родена във Видин. Куриерка на Георги Димитров.

Кожев, проф. Ангел е роден на 22 ноември 1933 г. Автор на над 190 научни и научно приложни публикации. Директор в центъра за научна и развойна дейност и производство “ЕЛБИ Булгарикум”АД /бившият институт за млечна промишленост/. Носител на златен медал и титлата “Човек на годината” присъдена от американския биографичен институт в Северна Каролина за патентовани млека.

Кожухарова, Вили е родена в дупнишкото село Самураново. По-късно семейството и се премества да живее във Видин. Тя е най-известната жена “каучук” /феноменално състояние на костната и мускулна човешки системи/ в Европа. Рекордьор на ГИНЕС за най-дълго практикуваща жена – “каучук”. Играла е с голям успех в най-известните казина, вариетета и театри във всички страни на Европейският континент.

Кокоранов, Венелин. Художник – акварелист. Член на дружеството на видинските художници. Работи и живее във Видин и е автор на едни от най-впечатляващите акварели на древния замък “Баба Вида”.

Костов, Александър. Композитор, диригент и учител. Роден е на 1 февруари 1879 г. във Видин. Завършва загребската консерватория през 1901 г. Учителства в Ломското педагогическо училище. От 1907 г. живее и работи във Варна. Дирижира катедрален хор, хор и оркестър на музикално дружество “Гусла”, хор “Морски звуци”.Ръководи Варненското музикално училище и артистичния съвет на варненския общински оперен театър. Издател на сп.”Играй и пей”. Един от основателите на Българския музикален съюз. Първи директор на радио Варна . Композира солови и хорови песни. Много са популярни неговите песни “Луд гидия”, “Що ми не дохождат”, “Коне яхай”, “Що ме мъчиш, душо Яно”… Умира на 17 юли 1945 г.

Костов, Борис. Общественик. Роден в град Димово, Видинска област. Секретар на ОК на БКП по идеологическите въпроси във Видин, с особен принос за развитието на изкуството и културата в района. Автор на документална книга за родния си град и художествено-документална книга за изворския манастир, край село Извор, Видинско.

Костов, Борислав е роден на 12 ноември 1954 г. във Видин. Състезател по кану на ДФС “Бдин”-Видин и ЦСКА. Бронзов медалист в олимпийските игри в Москва от 1980 г. Заслужил майстор на спорта.

Коцев, Петко /1877 г. – 1966 г./ Завършва духовна семинария през 1908 г. Полкови свещеник в Трети пехотен бдински полк от 1915 г. до 1925 г. и свещеник в катедрален храм “Свети Димитър” от 1923 г. Председател на храма до 1941 г.

Кръстев, Красимир. Художник-плакатист. Син на художника Кръстю Кръстев

Кръстев, Кръстю. Художник. Роден във Видин. Педагог. Създател на първата детска ученическа школа за даровити деца във Видин. Автор на много самостоятелни изложби в страната, Париж, Румъния, Унгария.

Кръстев, Мирослав. Музикант. Роден във Видин. Директор на Държавна филхармония Видин от 2000 г. Творец, съхранил живота на музикалната общественост във Видин и допринесъл творчеството на оркестрантите да се слуша ежегодно във Виена, Рим, Венеция и други европейски градове.

Воднянски, Никола Петров /1881 г. – 1916 г./ Художник.

Кръстев Петър. Военен.Книжовник. Общественик. Командир на бдинска бригада. Съден от народния съд. Умира през 1953 г.

Куртев, Димитър. Журналист. Сътрудник на много вестници.

Лазарови, Славка и Владимир. Поети. Автори на стихосбирката „Багри”, издадена през 1940г.

Лазаро,в Георги. Журналист. Роден е във Видин през 1919г.

Проф. Лалков, Милчо. Израсъл във Видин. Доктор на историческите науки. Автор на 15 монографии, 7 учебника и на над 100 научни студии. Носител на Хердерова награда през 1993г.

Проф. Лиджи, Марко Леон. Роден е във Видин през 1916 г. Заслужил деятел на науката. Почива през 1980 г.

Милков, Иван. Художник – фотограф.

Лин, Робърт. Основател на международна компания за пощенски пратки в САЩ. Роден във Видин. Почива във американският град Сиатъл на 78 годишна възраст.

Лишков, Христо. Изявен краевед.

Лозанов, Анто. Известен търговец. Активен член на видинското търговско дружество.

Лозанов, Тома. Индустриалец. Търговец. Дарител.

Любенов, Борис. Състезател по кану-каяк. Роден през 1947 г. Многократен републикански шампион по кану. Бронзов медалист на световното първенство през 1970 г. Заслужил майстор на спорта.

Любенов, Димитър. Художник.

Мански, Владимир. /1914 г. – 1983 г./. живописец. Роден във Видин.

Марек, Иван. Учител по латински, немски и география. Директор на видинската гимназия от 1889 г. до 1896 г. и от 1908 г. до 1909 г. радетел за създаване на ловния парк край града.

Маринов, Евстати. Художник. Роден в село Кошава, Видинско. Носител на национални и международни награди за живопис.

Маринов, ген. Кръстьо. /1855 г. – 1927 г./ Бележит български военен деец. Участва в Руско-турската освободителна война като опълченец. Ръководи защитата на обсадения Видин от сърбите в края на 1913г. и се противопоставя на заповедта на главното командване да предаде града. Негова е паметната мисъл: “Българите знаят да превземат крепости, но не и да ги предават.”

Маринов, Петко /паша Петко/, /неизвестно 1851г./ Кнез. Бунтовник. Участва в събранието в Раковишкият манастир, проведено на 1 юни 1850 г., на което се взема решение въстанието да избухне през 1850 г.

Маринов, Тома. Секретар на културния комитет във Видин. Сътрудник на вестниците “Просвета” и “Литературен глас”.

Марков, Генчо. Оперен певец роден във Видин през 1898 г. Един от основоположниците на българският музикален театър. Заслужил артист.

Маркова, Йонка. Родена е в село Бойница, Видинско през 1860 г., според Генади Вълчев, или 1865 г. според д-р Бърни Бончев. Доброволка в Сръбско-българската война, наградена със сребърен медал и медал за храброст – ІV-та степен. Умира в София. Погребана е с военна музика.

Миланова, Перка /1920 г. – 1990 г./. Певица. Солистка на хор”Китара”, хор “Боян Чонос” и самодейната опера. Радетел на читалищното дело във Видин. Солист и диригент на хора при църквата “Свети Димитър”.

Милев, Георги. Създател на хор “Боян Чонос”, детски хорове, театрални и танцови състави във Видин. Съставител на два тома народни песни от Видинско.

Милкова, Борислава. Състезателка по каяк. Многократна републиканска шампионка. Родена е във Видин през 1966 г.

Милотинович, Сима. Учител и поет. Преподава в гръцкото училище във Видин от 1816 г. до 1818 г. Във Видин написва най-хубавите си песни. От тях са запазени само 19. Роденият в Сараево творец е автор на първата отпечатана българска приказка.

Милчев, Венцислав. Художник.

Минков, Кирил Кънчев е роден през 1888 г. във Видин в семейството на родолюбеца Кънчо Минков. Завършва Военна академия и служи като офицер-миночистач. Като помощник-командир на миноносеца “Дръзки” през Балканската война разрушава противников миноносец.

Митков, Митко. Художник. Роден е в село Брегово, Видинско.

Митев, Тодор Стоянов е роден през 1834 г. в Пирдоп. Учител във видинското училище през учебните 1858 г. – 1859 г. След 1865 г. става свещеник. Изповядва Васил Левски в предсмъртния му час.

Митрополит Дометиян е роден на 11 ноември 1932 г. в село Хасковица, Смолянско. Притежава висока богословска еродиция. Полиглот. Специализира в духовни центрове на Франция, Швейцария и Англия. Видински владика в момента, когато се издава тази книга.

Михайлов, Борислав. Диригент и даровит музикален художествен ръководител на Видинския симфоничен оркестър. Създател на самодейният симфоничен оркестър в града и инициатор за неговото одържавяване. Капел-майстор на военния духов оркестър в града.

Мишов, Ангел е роден през 1907 г. в село Грамада, Видинско. Загинал като интербригадист в Испанската гражданска война през 1938 г.

Мишев, Мишо /1911 г. – 1984 г./. Секретар на ЦК на БКП.

Младенов, Ангел. Руски разузнавач. Участник в националното освободително движение.

Младенов, Георги. Видински индустриалец. Инженер. Основател на порцелановата фабрика във Видин. Умира през 1974 г.

Младенов, Димитър. Писател. Журналист. Лекар. Цигулар с принос в музикалния живот на Видин.

Младенов, проф. Максим /1930 г. – 1992 г./. Езиковед, Диалектолог и етнолингвист. Има принос в областта на балканското езикознание със своите над 370 научни публикации и няколко монографии. Научен ръководител на проект за изследване на влашкото население във видинско.

Младенов, акад. Стефан /1880 г. – 1963 г./. Той е роден във Видин Автор е на повече от 1100 публикации по литературни и исторически въпроси. Историк на българския книжовен език. Носител на много отличия.

Младенова, д-р Цветанка центърът на женския отбор от Първа гимназия и студентския отбор на Медицинския институт – Пловдив, посвети дейност- та си на спортната медицина. Получи заслужено признание за своя всеотдаен труд

Мутафчиева, Вера. Писател. Историк. Пресъздава миналото на видинският край в историческите си романи „Летопис на смутното време”, „Последните Шишмановци” и други.

Пешов, /Петров/ Нино /Нено/. Заточеник в Диар Бекир от Видин.

Народников, Б. Писател. Публикува разказа „Велко на село” във в-к „Просвета”, орган на Комитета за културно пробуждане на видинския край, бр. №8 / 15 април 1928 г.

Натан, Рента. Журналист.

Нацин, Веско / Веселин Маринов Нацин/. Художник.

Начев, Калоян. Художник.

Неданов, Христо Ганев /1912 г. – 2004 г./. Издател – стопанин. Издавал е в-к „Литературен глас” във Видин. Роден е в охридското село Мраморец. Баща му е участник в Илинденско-преображенското въстание и след потушаването му се преселва за малко в Румъния, а след това се установява във Видин.

Недялков, Никола. Учител и директор на Видинската гимназия от 1892 г. до 1897 г. Провежда реформи в учебния й процес.

Нейнски, проф. Александър е роден през 1920г в с. Стакевци, Белоградчишко. Виолончелист, музикален педагог, композитор. Народен деятел на изкуството и културата. Герой на социалистическия труд.

Нейов, Иван е роден през 1930 г. във Видин. Със основна заслуга за видинските кануисти и каякари. Заслужил треньор. Потомък на стари видински родове.
Ненков, Георги Иванов е роден през 1877 г. в село Раковица, Видинско. Учител във Видин. Пръв организатор на плувни, гребни и колоездачни състезания. Автор на гимнастически упражнения. Ръководител на колоездачно дружество „Стрела”.

Ненов Борис. Художник.

Ненов Васил. Градски лекар на Видин от 1901 г. до 1914 г. Редактира сп. “Здраве” и в-к “Видинско общински вестник”, един от тримата /с Т. Витанов и Балев/ идеалисти – апостоли на здравната просвета във видинския край.

Ненчев, Крум. Художник.

Нешев, Никола. Архитект /1869 г. – 1928 г./. Роден във Видин. Завършва и специализира в Мюнхен.

Никифоров, Валери. Художник.

Никифоров, Константин. Първият военен министър на България след Освобождението й от турско робство. Има голяма заслуга в успешната отбрана на Видин по време на Сръбско-българската война, атакуван от значителни сръбски военни части и защитаван само от доброволци под командването на Атанас Узунов.

Ников, Петър /1884 г. – 1938 г./. Историограф. Професор. Председател на историческото дружество в България. Член на БАН. Автор на над 70 монографии.

Николов, Андрей /1878 г. – 1959 г./. Автор на видинския паметник „Скърбящият воин” пред гарата във Видин и бюста на Никола Петров пред градската художествена галерия.

Никола Йоница е роден в село Капитановци през 1862 г. Дарител на значителни суми за просветното дело във Видин 500 хил. лв. за старчески приют и други.

Николов, Коста /1891 г. – 1961 г./. Архитект.

Николов, Пано. Адвокат. Есеист. Библиофил. Меломан. Фотограф.

Николова, Снежина. Писателка. Драматург на видинския драматичен театър. Активен участник в културния живот на града. Автор на няколко сборника с разкази и литературна критика. Доктор на филологическите науки.

Николов, Стоян е роден в село Малък турчин, видинско през 1818 г. Войвода на чета във въстанието от 1850 г.

Нинов, Йончо. Участник във въстанието от 1850 г.

Нинова, Иванка. Оперна певица.

Николов, Лозан е роден през 1911 г. във Видин. Учен в областта на педагогиката и литературознанието. Един от съставителите на „Речник на литературните термини”. Редактор на сп. “Български език и литература”.

Ницелова, Розалина Лозанова. Доцент по съвременен български език в СУ”Климент Охридски”. Родена е във Видин през 1940 г. Авторка на монографии, статии, студии и рецензии.

Ножаров, Михаил /1907 г. – 1962 г./. Архитект. Роден е във Видин. Завършва архитектура в Париж през 1931г.

Нотов, Георги. Диригент на хор „Боян Чонос” и хора при ДМЗ – Видин.

Овчарова, Бистра. Диригент на пионерски хор във Видин.

Осман паша /Пази Осман/ - /1837 г. – 1900 г./. Турски военноначалник, взел участие в Руско-турската освободителна война като главнокомандващ на турските войски във Видин, успял да се укрепи в Плевен, където е пленен от руските войски.

Ошавков, Лъчезар. Художник, роден във Видин през 1868 г. Живял във Франция.

Павлов, проф.Борис е роден през 1916г в село Макреш, Видинско. Бил е заместник-ректор на института по пневмология и физиотерапия в София.

Павлов, Лука. Главен учител в класното училище във Видин от 1857 г. до 1864 г. Роден в Пирдоп през 1828 г. Занимава се с издателска дейност. Издава в Белград книгите си „Кратка граматика на началните училища” в 2 000 екземпляра и „Кратък писмовник” през 1858 г. Умира на 17 март 1884 г.

Павлов, Младен Калинов /Козлодуйското даскалче/ - /1848 г. – 1935 г./ е роден във Видин. Учителства в Козлодуй. Участник в ботевата чета след преминаването й на българска земя.

Панов, Никола. Поборник – доброволец в четата на Панайот Хитов през 1876 г. Живял във Видин. Член на поборническото опълченско дружество в града.

Пантев, проф. Андрей е роден през 1939 г. в село Раковица, Видинско. Историк, доктор на историческите науки.

Паскин, Жул /Юлиус Маркас Пинкас/. Художник, роден през 1885 г. във Видин в семейството на богат еврейски търговец. Живее в Будапеща, Виена, Мюнхен и Берлин. Учи живопис във Виенската академия, художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен и в Берлинската академия. През 1905 г. се заселва в Париж. През 1907 г. осъществява първата си самостоятелна графична изложба. Самоубива се на 2 юни 1932 г. Погребан е в парижкото гробище Сент - Уан. Оставя след себе си над 500 живописни платна, стотици графики и хиляди акварели, пръснати по целият свят в различни колекции във Франция, Германия, САЩ и др.

Пасков, Виктор. Писател. Автор на повестта „Балада за Георг Хенрих”. Родовият му корен произхожда от видинското село Кошава.

Паул, Ангел. Румънски писател, живял във Видин. Участва във втората среща на български и румънски писатели.

Пеков, проф. Михаил е роден през 1941 г. във Видин. Професор по хармония в Държавна музикална академия „Панчо Владигеров”.

Перчински, Иван. Учител. Заместник-кмет на Община Видин в екипа на кмета д-р Иван Ценов.

Петков, Младен Иванов. Поборник роден във видинското село Въртоп през 1843 г.

Петков, д-р Никола. Учител. Философ. Хуманист и морален идеолог на радикал – демократическата партия. Редактор на сп.”Праг” през 1898 г.

Петров, Богомил. Щангист. Турист. Еколог. Фоторепортер.

Петров, Георги. Художник.

Петров, Йордан. График. Роден във Видин през 1933 г.

Петров, Кирил. Художник. Учителствал в Кула, Белоградчик и Видин.

Петров, Никола /1881 г. – 1916 г./. Той е роден във Видин. Има много самостоятелни изложби в Париж /1900 г./, Сент Луй /1904 г./, Брюксел /1905 г./, Мюнхен /1909 г./, Рим /1911 г./, Берлин /1916 г./. Днес художествената галерия в родния му град носи неговото име.

Петров, проф. Станко е роден през 1881 г. в с Ново село, Видинско. Работи в областта на ветеринарната медицина

Петров, Чавдар. Художник, роден в русенското село Екзарх Йосиф, но създава творчеството си във Видин. Печели с конкурс участието си в двумесечна специализация в Париж.

Петрович Иван е роден в село Пояна Маре /Велика поляна/, село край румънския град Калафат. Участва в Трета опълченска дружина, ІV рота на полк. Калитин в боевете на Шипка, по време на Руско-турската освободителна война. Произведен е в чин унтерофицер и награден с георгиевски кръст ІV-та степен. Той е първият секретар на Видинската община от 26 юли 1878 г. до 1890 г. Големи са заслугите му за отбраната на Видин в Сръбско-българската война. Умира на 14 март 1890 г.

Петаков Георги Хаджитомов /1785 г. – 1854 г./. Възрожденски писател, роден във Видин. Живял и починал в Румъния. Работил като драгоман в румънското министерство на правосъдието.

Пизанти Султана. Първата жена – социалистка във Видин, родена през 1875 г. Основателка на женското дружество в родния си град. Участва в антифашисткото септемврийско въстание през 1923 г.

Пизанти Челеби. Виден представител на местната еврейска общност, роден във Видин през 1883г. Активен стопански, обществен и културен деятел. Собственик на тъкачна фабрика. Подарява къщата си за родилен дом и парка „Нора Пизанти”на Видинската Община.

Пизи, Ангел Младенов. Поет. Автор на две поетични книги в началото на ХХ в. Брат на Георги и Стефан Младенови.

Пинкас, Абрахам. Художник, роден във Видин. Преподавател в Парижката академия за изобразително изкуство.

Пинкас, Мариус /1846 г. – 1910 г./. Заможен търговец, виден представител на еврейското общество в града, създал дарителски фонд на свое име. Баща на Жул Паскин.

Поп Пунчо. Книжовник от село Макреш, Видинско.

Поплилов, Александър. Художник, роден през 1916г в Кула, Видинско. Живописец и приложен график. Илюстрира книги. Създава юбилейни марки. Професор в Художествена академия в София. Народен художник.

Попниколов, Желязко. Дарител.

Попов, Димитър. Юрист. Роден е през 1927 г. в Кула, Видинско. Бил е председател на Софийския градски съд. Има над 1 600 публикации с правно-обществено и историческо съдържание. Автор на книги с правно съдържание, законови и нормативни сборници. През 1990 г. е секретар на Централната избирателна комисия за избори на Велико Народно Събрание. Министър-председател на Република България от 20 декември 1990 г. до 11 ноември 1991 г. От 1992 г. е председател на видинското землячество в столицата на България.

Попов, Иван Василев Един известен режисьор , потомък на с.Раковица и раковишката фамилия Поповите Виж още

Попов, Димитър Анев. Възрожденски учител във Видин във видинското класно училище, роден в Свищов. След освобождението на града от турско робство е заместник на видинския окръжен началник.

Попов, Живко. Проектант и строител с художествени заложби. Автор /заедно с Майер Аладжем и Леон Мароне/ на пластичния образ на стария видински герб. С голям принос за водоснабдяването на града.

Попов, Лападат /1897 г. – 1976 г./ Един от организаторите на лозарското движение във Видин и ловното дружество „Сокол”. Инициатор за построяването на ловния дом. Активен деятел за възраждането на БЗНС.

Попов, Саша. Именит диригент и прославен цигулар. Участвал активно в музикалния живот на Видин.

Попов, Стефан. Виолончелист, роден в село Дреновец, Видинско. Завършил е Московската консерватория. Лауреат на международния конкурс „Чайковски” през 1966 г. Преподавател по виолончело в „Гултхоскул” – едно от най-реномираните музикални училища в Лондон.

Попов, Тодор Илиев. Ботев четник, роден в село Върбово, Видинско.

Поптодоров, проф. Радко е роден в село Градец, Видинско. Председател на съюза на свещениците в България. Автор на много публикации в областта на църковно-правните въпроси и историята на Българската православна църква.

Пасока, Никола Йон /ов/ е роден в село Ясен, Видинско през 1815 г. Един от водачите на въстанието през 1850 г.

Проданов, Продан. Скулптор.

Пуйо войвода. Неговата година на раждане в село Бойница, Видинско не е известна. Почива през 1949 г. Участник в Нишкото въстание през 1841 г. През април, 1949 г. вдига бунт в родното си село, превзема и опожарява турската застава в Големаново и преминава в Сърбия. По искане на турските власти е върнат в България и хвърлен във видинския затвор, където умира.

Пуев, Вълчо. Бунтовният даскал. Син на Пуйо войвода, главен организатор на пуйовите размирици през 1849 г.

Първанов, Ангел. Поет. Роден в с. Връв, Видинско. Автор на няколко поетични книги.

Първанов, Илия Гечев. Участник във въстанието през 1850 г. Роден в село Чорлево, Видинско.

Райчев, Георги. Писател. Живял във Видин. Влюбва се в младата еврейка Лора. Посвещава й сонети и й изпраща писма.

Раковски, Стоян Пешов /Войводата/ е роден през 1821 г. в село Раковица, Видинско. Сподвижник на капитан Кръстьо войвода, ръководител на въстанието в северозападна България през 1850 г. Доброволец в Кримската война. Кавалер на Георгиевският кръст за храброст. Войвода на малка чета през 1863 г., която се бие с турците при село Макреш. Подвойвода – сотник в Зайчерската чета през 1867 г. Доброволец в сръбско-турската война и участник в боевете при село Арчар през 1885 г. Умира през 1904 г. в село Добри дол.

Рибаров, Христо. Един от известните видински журналисти през 20-те и 30-те години на ХХ в. Издава първият всекидневник във Видин. Съучредител на Съюза на българските журналисти през 1925 г.

Родев, Цончо. Писател. Роден е в село Ново село, Видинско.

Савов, Христо. Писател. Издал е книгата „Героят на Достоевски”.

Соколов, Васил. Самбист. Роден е във Видин през 1960 г. Световен шампион в категория 74 кг. в Милано през 1987 г.

Спасов, проф. Христо Георгиев е роден през 1920 г. във Видин.

Спасов, Цеко е роден в село Старопатица, Видинско. Знаменосец на зайчарската чета, организирана от Иван Кулин.

Средков, Петър. Художник.

Станков, ст.н.с.д-р на с.н. Илия е роден в село Делейна, Видинско.

Стефанов, Иван. Състезател по кану и старши треньор на националния отбор от 1978 г. до 1980 г. Републикански шампион.

Стоянов, Велко. Опълченец роден във Видин. Умира през 1905 г.

Стоянов, Димитър /1886 г. – 1949 г./. Учител и директор на мъжката и девическа гимназии във Видин от 1912г до 1938г. Завършил е Духовната семинария в София и Духовна академия в Санкт Петербург.

Стоянов, Любомир. Лекар. Завършил медицина във Франция. Главен лекар на Видинската държавна болница от 1954 г. до 1969 г. Със значителен принос в борбата с туберкулозата във Видинския край.

Стоянов, Петър – „Московеца” е роден във Видин. Участник в Кримската война и войната срещу Турция в помощ на Русия.

Страшимиров, Антон /1872 г. – 1937 г./. Писател. Учител във Видинската мъжка гимназия по литература през 1897г. член на настоятелството на читалище „Цвят”. Редактор на литературното сп.”Праг”. Във Видин издава първата си книга смях и сълзи” и започва работа над романа си”Хоро”. Съпругата му Стефка Симова е от Видин. Виж още

Табаков, проф. Виден е роден през 1920 г. в Белоградчик. Професор в Синсинати, САЩ. Участва в подготовката на американският полет до Луната. Създател на нови материали, устойчиви на корозия. Участва в екипа, създал най-големия реактивен самолет в света.

Табакова, Димитрина. Концерт майстор на Видинската филхармония от 1973 г. удостоена е с приза „Златна лира”

Тенев, ген. Георги. Бележит пълководец оставил трайна следа в българското военно изкуство. Командир на ІІІ-ти Бдински полк и герой от Балканската война. Загинал и посмъртно произведен в чин генерал – майор.

Тимофеев, Цветан. Художник.

Тодоров поручик Ангел. Защитник на Видин през Сръбско-българската война.

Тодоров, Георги. Съставител на първия немско-български технически речник с участието на инж. Кирил Василев.

Тодоров, Петко. Държавен треньор по кану-каяк от 1951 до 1957г. роден е във Видин през 1925г.

Тодоров, Петър /1905 г. – 1988 г./. Публицист. Историк. Ревностен църковен служител. Секретар на Видинската митрополия през 1936 г. с достоен принос в културния и обществен живот на града.

Тодоров, Стефан. Художник – сценограф на театър „Вида”. Стилизира графичния образ на видинският герб. Бил е директор на ОХГ в града. Роден е във Видин през 1911 г.

Тодоров, Тодор Хаджи е роден през 1845г във Видин. Четник в ІІІ-та Видинска опълченска чета. За проявен героизъм в сръбско-българската война през 1885г в боевете при Брегово и защитата на Видин е награден с ордени за храброст ІV- та, ІІІ-та и ІІ-ра степен. Умира през 1938г.

Торосян, Оник /1899 г. – 1973 г./ Талантлив фейлетонист. Има принос в дейността на читалище „Цвят”.

Тофишев, Кръстьо. Един от създателите на симфоничният оркестър във Видин и негов солист. Носител на международни награди.

Тухолски, Лев. Първият видински генерал – губернатор след подписването на Сан-Стефански мирен договор.

Филипов, Алекси. Адвокат. Един от основателите на либералната партия във Видин. През 1881 г. се обявява против изменението на Търновската конституция. С Найчо Цанов създават демократическата партия във Видин. Един от тричленката която управлява видинската община сред разтурването на Общинския съвет през 1922 г.

Филипов, Богомил Димитров. Писател.

Филчев, Иван. Художник.

Хаджипетров, Петър /1907 г. – 1992 г./. Адвокат. Музикален педагог. Един от основателите на видинския симфоничен оркестър и пръв негов концерт-майстор.

Хаджипетров, Петър. Писател, роден във Видин. Автор на няколко сборника с разкази, между които е книгата „Видински истории”

Хаджийончев, Иван. Фейлетонист, роден във Видин през 1891г. един от първите ученици на изтъкнатия музикален педагог Стефан Вапорджиев. Чест солист на симфоничните концерти във Видин. Член на дружество „Китара” и преподавател по флейта. Убит, заедно с Г. Косовски и Хр. Джамов, извън Видин след атентата в София.

Хаджицанова, София. Видинската Баба Тонка. Родена във Видин през 1833 г. или 1840 г. Участва активно в живота на читалище „Цвят”. За участието си в защитата на видинска крепост като милосърдна сестра е наградена. Подпомага изграждането на църквата „Свети Димитър”. Умира през 1911 г.

Петрович, Велчо – хайдут Велко /1780 г. – 1813 г./. Смята се, че след опожаряване на родното му село Леновци, Зайчарско, от видинския паша Осман Пазвантоглу идва да слугува във Видин. Войвода в първото сръбско въстание. През 1811 г. е утвърден за войвода на Неготинска нахия. През 1812 г. съветът в Белград му поверява отбраната на Североизточна Сърбия. Умира в Неготин улучен от турско гюле в гърдите. Виж още

Хайдутов, Жельо. Опълченец. Учител. Книжовник. Съмишленик на Д. Ценов, Н. Цанов и Михалаки Георгиев.

Христов, Иван Кънчев. Художник роден във Видин през 1900г. от 1924г до 1974г има 50 самостоятелни изложби. Излага свой творби в Рим, Генуа, Варшава, Букурещ, Берлин. Народен художник. Герой на социалистическият труд. Един от най-изтъкнатите майстори на пейзажа в българската живопис. Почетен гражданин на Велико Търново и Трявна. Виж още

Христов, Мартин. Преводач от унгарски. Роден във Видин.

Цветков, проф. д-р Димитър е роден през 1939г в село Ружинци, Видинско. Създава първата клиника по андрология /болести на мъжката полова система във всичките й аспекти/.

Цветков, Цвятко /1915 г. – 1987 г./. Учител – физик повече от 40 години във Видинската гимназия. Секретар и председател на читалище „Цвят” 39 години.

Цеко войвода /Цеко Петков Дългошевски/. /1807 г. – 1887 г./. Един от водачите на видинското въстание 1850г. Заради голямата си храброст печели прозвището „българският орел”.

Цеков, Христо. Търговец. Завършва икономическото си образование в Австрия. Строй първото спортно игрище във Видин.

Ценков, Тодор. Писател. Роден във Видин през 1903 г. Автор на романите „Великият океан”, „С превързани очи”.

Ценов, проф. д-р Ганчо /1870 г. – 1949 г./ е роден в село Бойница, Видинско. Завършва история с един от първите випуски в Софийския университет. Защитава блестящо докторска дисертация в Берлинският университет. Тезата му за произхода на българите е отречена от проф. Златарски и официалната българска история. Автор на научните трудове „Кроватова България и покръстването на българите”, „Народността на старите македонци, началото на българската държава и българската църква”. След 9 септември 1944 г., понеже е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за „фашист и велико-български шовинист”, а книгите му забранени в България.

Ценов, Панталей Ценов. Роден е във Видин. Генерал. Виж още за генерал Ценов

Цухлев, Димитър /1864 г. – 1932 г./. Учител и книжовник. Автор на една от най-изчерпателните истории на Видин и Видинския край.

Цухлев, Марин Димитров /1892 г. – 1919 г./. син на Димитър Цухлев. Роден е във Видин. Загива в боевете срещу белогвардейските банди край Киев.

Чапкънова, Снежана. Фотограф. Родена е във Видин. Съпруга на известният български художник Георги Чапкънов.

Челебиев, Мехмед. Известен фотограф основател на кино-фото клуба в града.

Чергов, Михайл. Оперен певец. Роден в село Ново село, Видинско.

Черния, Михайл Вълков. Доброволец в четата на Панайот Хитов. Опълченец в Руско-турската освободителна война, награден с Георгиевки кръст. Роден през 1845 г.

Чернополски, Ефрем Николов. Ботев четник роден в село Черно поле, Видинско.

Чоно,с Боян /1921 г. – 1943 г./ е роден във Видин. Секретар на Окръжния комитет на РМС в града /1942 г. – 1943 г./. Един от организаторите на партизанското движение във видинско. Осъден на смърт и обесен.

Чонос, Иван /1885 г. – 1962 г./. Изтъкнат революционер роден във Видин.

Шалваров, Живко. Самбист, роден в Белоградчик. Световен шампион в категория до 52 кг. на световното първенство в Испания.

Шишманов, Александър Емануил. Крупен търговец принуден да напусне Видин и отиде в Свищов. Там е основател на едно от първите читалища в България през 1856 г. и негов пръв председател.

Шишманов, Димитър /Таки/ Еманоилов /1832 г. – 1875 г./. Роден е във Видин. Основател на първото българско търговско училище в Свищов. Свързва името си с развитието на читалищното дело в същия град и откриването на самодеен театър в него.

Шишманов, Емануил /1776 г. – 1850 г./. Търговец роден във Видин. През 1830 г. става австрийски поданик. Вдъхновител и ръководител на борбата против гръцкото духовенство във Видин.

Шишманов, проф. Иван Димитров /1862 г. – 1928 г./. Внук на Емануил Шишманов. Като министър на просвещението става инициатор за създаването на Софийския университет и е един от първите професори в него. Инициатор за създаването на народната библиотека и народния театър в столицата. Основател на българската етнография и фолклористика. Най-крупният представител на просветната политика в нашата история.

Шишманов, Петрак /Петър Емануил/ /1818 г. – 1848 г./. имал е интереси в науката и просветата. Ранната му смърт опечалява не само родствениците му, но и видните наши поети Петко Рачев Славейков и Кръстьо Пишурката, които посвещават стихотворения на неговата кончина.

Шишманов, Ставри Емануил. Учи във Видинското килийно училище при черквата „Свети Панталеймон”. Продължава образованието си в търговската академия в румънския град Тимишоара, където и остава да живее. Синът му Милан се завръща в България и работи като виден адвокат. Дъщеря му Мели живее в Австрия и пише родолюбиви стихове, разкази, статии и репортажи. Печата в Австрийските вестници и списания преводи на литературни творби от български автори.

Шишманова, Екатерина Д. е внучка на Емануил Шишманов. Омъжва се за богатия видински търговец Хаджитомаки х. Цанов. Раждат им се двама сина, по-късно много известни българи Илия Т. Цанов и Найчо /Никола/ Т. Цанов.

Шишманова, Мария Димитрова внучка на Емануил Шишманов. На 3 октомври 1885 г. се омъжва за капитан Тодор /Фьодор/ Кургонович, ротен командир в ІІІ-ти пехотен полк и заминава за Русия.

Язова, Яна. Писателка. Авторка на исторически романи. Живяла е във Видин. Има стихотворения посветени на този град.

Яковлев, Николай. Поет, писател.

Янков, Йон Йонов е роден през 1851 г. в село Връв, Видинско. Участник във Видинското въстание през 1876 г. и четата на Михаил Никифоров Попов. Умира през 1925 г.

Яръмов, Хари. Фотограф. Спортен журналист. Дългогодишен кореспондент на БНТ.

Тези страници са подготвени по каталога в отдел „Краезнание” на регионална библиотека „Михалаки Георгиев”, подготвен от Стефка Щипкова, Савина Димитрова, Цветана Божкова, Цветанка Стоянова, Цецка Михайлова и Недка Николова.

Tags: