Изпрати стари снимки от Видин и областта

Лодки за разходка

История - Дунав

Разходка с лодка по река Дунав
Не само умиление будят спомените за колоритните някогашни екипажи. Днес обаче все по-рядко виждаме по видинското крайбрежие лодките за разходки. А преди десетилетия обективите на тогавашните фотографи са ги запечатили - традиционни за града и в хубаво, и в по-лошо време.

Всеки от по-възрастните видинчани ще каже:
- По видинското крайбрежие, от пристана на градската градина до средновековния замък "Баба Вида" и обратно - това бяха маршрутите на малките разходки. А по-големите стигаха до отсрещните острови или румънския град Калафат.

И започват да изреждат имената на лодкарите - бай Стоян, бай Личко, Цибърлията... и на лодките - "Здравей", "Радост", "Вида", "Лилия", "Матрос". Сред колоритната видинска "флотилия" мнозина видинчани и гости на града ще си припомнят и "капитан" Гого Мартинов. Наричаха го така, защото той носеше с достойнство зиме и лете подарената му от параходство "Българско речно плаване" капитанска фуражка.

Всеки лодкар имаше и своите доброволни помощници -"юнги". Това бяха момчетата, които се въртяха около морския клуб и с желание и огромна радост отиваха да гребат при разходка. По-жилавите отиваха срещу течението и получаваха най-искрени похвали и от пасажерите, и от собствениците. Нека добавим, че сред най-старателните помощници бе юношата Богдан Иванов, чиято воля и амбиция, закалена в гребането срещу течението и участието му в дунавските походи, го изведе след време до големите му спортни успехи и званието "Заслужил майстор на спорта".

Лодкарите имаха свои постоянни клиенти, които често трябваше да чакат повече, за да се поразходят и поразговорят именно със своя лодкар.

С особено ускорен "трафик" през тридесетте години* се движеха лодките през жарките неделни дни. Тогава стотици видинчани се преселваха на пясъчната ивица на отсрещния остров. На помощ идваха и рибарските лодки.

Създаден беше своеобразен "картел" - единна такса и "график" за използването им. Стриктно се спазваше дежурството, на "вахта" се стоеше редовно. Усилена работа лодкарите имаха най-вече през август, по време на прочутия традиционен видински панаир.

Около лодкарските пристани се настаняваха амбулантните търговци - лимонададжии, шурупчии (продавачи на сладък сироп), сладоледаджии. Там имаше и малки навесчета, под които се продаваха прочутата кошавска бира и ароматичните видински кебапчета. В края на лятото добре вървеше и печената на скара царевица.

Тогавашните шофьори добре си спомнят как пак с лодки прекарваха колите си до румънския град Калафат. Трябваше само да се спазарят с няколко лодкари, да се направи сал, скован от борд до борд на лодките. Понякога такива платформи пътуваха чак до Лом, за да превозват най-верните привърженици на спортния футболен клуб "Спортист" (е "Спортист" по онова време е играел футбол и сегашният народен представител на Видин акад. Пантелей Зарев).
Публикация във в. "Дунав експрес**. 17 юли 2001
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин