Изпрати стари снимки от Видин и областта

Ангел Младенов - ПИЗИ

История - Граждани

ОРЕЛЪТ С ПРОСТРЕЛЯНИ КРИЛЕ - АНГЕЛ МЛАДЕНОВ - ПИЗИ
Една рано заглъхнала лира от известния видински род Младенови!
Сред многото достойни граждани, които Видин е родил, на почетно място трябва да бъде поставен нежният лирик Ангел Младенов - Пизи.Той е роден през 1888 г. и е четвъртият брат на българския учен езиковед акад. Стефан Младенов. По-малкият с осем години Ангел, притежавал нежна душа и богата душевност, която изливал в нежни рими, преминавали през всички фази на поетичното страдание и възторзи ...
Името и личността на Ангел се „губят" някак си между по-известните имена от рода на прочутия видински бакърджия Младен Стоянов. Бащата, този скромен труженик- „роб и цар на ба-къра" е имал шест сина и една дъшеря. Най-големият е бъдещият академик Стефан Младенов. Другите братя са Тодор, Илия (Личко), Димитър, Ангел и Георги. Дъщерята се казвала Иванка и била омъжена за богатия видински търговец Христо Рафич.Бащата Младен, заедно с трима от синовете си Тодор, Личко и Димитър били истински бакърени ювелири. Младен имал прозвището „цар на бакъра"! Но в същото време бил и „роб на бакъра". Въпреки че е бил много богат и имал десетина работници и чираци, той продължавал с тримата си сина с усърдие да очуква медната ламарина.
Освен известният по-късно академик Стефан Младенов, другите двама братя, Ангел и Георги, също били пристрастени към науката. Най-малкият Георги е първият български инженер завършил специалността „фина керамика" в Германия. Той бил женен за дъщерята на собственика на първата фабрика в България за промишлена керамика „Изида". Предприемчивата фамилия на Младенови са едни от пионерите в зараждащата се промишленост в града. Георги Младенов е създателят на първата порцеланова фабрика в България - „Бонония", чието производство задоволявало нуждите на страната и се търсело и в чужбина.
Най-злощастна и трагична е била съдбата на Ангел Младенов - Пизи, четвъртия брат от голямата видинска фамилия.
След завършването на видинската Скобелева гимназия, Ангел постъпва в Софийския университет, където завършва „Българска филология". След като се дипломирал се завърнал в същата гимназия, която е завършил и преподавал български език и литература.
През 1905г, едва 17-годишен, все още ученик, издава първата си стихосбирка, озаглавена „Стихове". В нея порасналото вече момче възпява болката, величието, мъката, безсмъртието, любовта, съмнението и страданието - чувства така характерни за душевния мир на всеки начинаещ млад поет.
Има някаква символика и пророческа обреченост в стиховете на много поети, които в рими сякаш чертаят пътя на собствената си участ. Ангел Младенов пише с горест:
„Какви ли неволи в света ще изпитам Ил смърт ще ме ранна сполети! В борба с тъмата аз все ще летея Тъй както орелът лети."
С присъщия реквизит за всички поети - символисти и душата на Ангел Младенов - Пизи се терзае от болка за „света препълнен със зло, неправди, тегло - черна нощ ...", за да търси „ ... далечен, свещен кръстопът...", незнайно къде! Така неясно „философски" объркано, възприема нещата от живота всяко поетично дарование, когато е само на 17 години.
„Обземан често от тъги изпивах аз В песни мойта болка тежка И сещах в себе си веднага аз Мощ и лекост безконечна" Както е присъщо за всички поети символисти, с нежни, рани-ми души, при първите лични успехи, или при досег с чудната магия на любовта, сменят миньорното настроение и изливат трелите си с „новонагласената гусла ..."
Макар и подтиснат от своята „безнадеждност", Пизи призовава приятелите си: „Бъдете оптимисти, па макар и донкихотов-ци" и сам признава, че пише, „...защото страда и няма кому да изплаче своята болка ...!".
Втората стихосбирка на Ангел Младенов, е издадена през 1909 г. или четири години след първата и е озаглавена „Могили". Тя се състои от две части: „В самота" и „Ние двамата".
Книгата е отпечатана в печатница „Конов С-ие Логофетов" във Видин и всяка част съдържа по 20 стихотворения.
Неправдите в обществото, партизанските колизии и ежби в политиката като постоянен спътник в живота на младата българска държава, отекват най-болезнено в душите на поетите. Раздвоен между любовта към Родината и нелицеприятните антагонистични вътрешни проблеми на страната, лиричната натура на Пизи стига до отчаянието и търси спасение в себежертвата. Подобно на един свой, велик събрат по перо и Пизи достига до извода, че е най-добре„... в редовете на борбата, дасинайдаиаз гробът ...", че само така може да бъде полезен на Родината.
Тези чувства А. Младенов е отразил в стихотворението си „Отчаяние". То въплъщава емоции, които не би трябвало да са характерни и да тровят сърцето на един 21-годишен младеж:
„Из ден в ден отпадат сили Покой душата ми жадува Ела, о смърт, па нека гнили Останки червеи да пируват"
Но с поривите на младостта са преодоляни черните мисли и песимизма. Те отстъпили място на светли мечти за красотата, преминаваща през аромата на розите и любовта.
В малкия провинциален град, където всички се познават, Пизи се откроявал като приятен събеседник. Духовит разказвач, той се превръщал в „душата" на всяка компания, в многото уютни
кръчмички във Видин.
С вечно „залепналата" цигара на устните, Пизи с вдъхновение разказвал за поривите на младата душа и с патос рецитирал откъси от модерната тогава „Ода на младостта" от Адам Мицке-вич:
„О, младост, приший ми крила, На мойто възторжено рамо ..."
В новата му стихосбирка миньорния тон е изчезнал, сякаш никога не го е имало, защото е отстъпил място на вярата и оптимизма, които любовта и надеждите събуждат във всяка душа.Любовта - „вечната и святата", това велико чувство, което „жари" само най-нежните фибри в душата на човека и за което точно определение досега все още никой не е успял да даде... е осенило цялата същност на младия видински поет!В ранната си младост, преминал през болките и страданията, терзан от своите съмнения, Пизи може би е „облагородил" тези негативни чувства, прочитайки квалификацията за любовта, направена от френския литературен критик Сент Бьов.
Когато Адела Юго (съпруга на Виктор Юго - б.а.), станала любовница на първия му приятел, при дългото политическо изгнание на мъжа й в Англия, след много и страстни нощи веднъж го попитала: "Приятелю и все пак какво е любов?" Сент Бьов се позамислил малко и отговорил: "Не мога да ти кажа точно, но има ли големи терзания, безсънни нощи и много сълзи, това сигурно е любов...!" Точно такива бурни чувства са вилняли и в душата на Ангел Младенов- Пизи, когато е създавал новата си
стихосбирка.
В стихотворенията му „Ние двамата", „Снежинки", „Копнежи" звученето е ново, оптимистично, вдъхновено, отразяващо обновената му от магическата сила на любовта душа:
„В очите ти, загледана без власт Душата ми бленува и мълчи - О, миг на щастие, на молитви час! Очите ти - две хубави очи ..."
Пизи е само на 28 години, любовта го е превърнала във волен орел, готов да литне в безбрежните висини на живота и да изпие пълната чаша на щастието, ,,...в колесница от златни лъчи ..."!
Но, избухва Балканската война, а Пизи знае стихът на Петьо-фи:
„За любовта, бих дал свободата, Но, за свободата на Отечеството, бих жертвал си живота"
Ангел Младенов е първи в редиците за защита на Родината. Заминавайки за фронта, той поставя стихотворението за своята любов („Очите ти - две хубави очи") в горния джоб на куртката си отляво - до сърцето. Точно през този джоб, при рубежа на кота 1948 „Червената стена" край Битоля, вражески куршум през 1916 г. пронизва любовта и сърцето на този голям родолюбец и поет, останал дълги години неизвестен за своите съграждани и за литературна България.
Един волен орел с простреляни криле, една нежна лира е безвъзвратно пречупена! Жестокият валяк на войната е смачкал не само един човек, но и един поет ...
Ангел Младенов е бил женен за Василка Казанджиева от Кюстендил и са живеели във Видин. Не са имали деца. За съжаление, нито в Държавния архив, нито при племенниците на поета (Никола Киров и Маргарита Тодорова - б.а.) са останали снимки на Ангел Младенов. Според адвоката Вълчо Даскалов, Пизи е бил „висок, строен, с голямо чело и приличал на най-големия си брат Стефан"!
Лично познавах четиримата братя, както и сина на Тодор -Гошо (Мон Блан - както го наричаха - б.а.) с когото бяхме добри приятели.
Всички бяха с висок ръст приблизително два метра и всички си приличаха в чертите на лицето. По аналогия с тях и в съчетание с нежните строфи в стихосбирките на Пизи, се мъчех да си представя образа на този вдъхновен видински поет, незаслужено забравен от своите съграждани.
През 2002 г. известният видински интелектуалец, писател, публицист и общественик Петър Хаджипетров, напуснал този свят твърде рано (Мир на праха му), издири и публикува 43 стихотворения на Пизи в малка книжка озаглавена „Замислена есен". Жалко, че същата е издадена в малък тираж и не е достигнала до масовия читател. В нея съставителят Петър Хаджипетров пише: Присъдата, че напомня по нещо Яворов е справедлива само донякъде. Просто преди Пизи сме познавали Яворов и за нас неговата Пленителна поезия е станала мит, легенда. Стихотворенията на Яворов и Пизи са написани и издадени почти по едно и също време. По строфика, по кострук-ция, по образност, а и по още много други неща те не си приличат. „Хала", „Градушка"и „Очите ти ..."и „Две хубави очи" си приличат само по едно - по мотив и идея. В останалите стихове на Ангел Младенов - Пизи се чуства целият реквизит на българските поети - символисти!" (Рег. библиотека - Видин, Младенов А. Пизи, „Замислена есен",
Шумен, 2002 г., стр. 58). Да, има известна прилика в ритмиката, в разполагането на строфите и най-вече в дълбоките чувства и емоционалност бушували в душите на авторите, когато са ги създавали. Но, за плагиатство от която и да е страна, изобщо не може да се мисли!... Видин и неговите жители трябва да се гордеят със своя голям съгражданин Ангел Младенов. Името му с нищо не е увеко-вечено. Но според мен надписът „Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея", поставен на паметника на централния площад, може да звучи съкровено, лично само за него...

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин