Изпрати стари снимки от Видин и областта

Арх. Камен Петков

История - Граждани

/Тази биографична справка се базира на лекция за живота и творчеството на арх. Камен Петков изнесена от синът му арх. Георги Каменов Петков пред колеги от Съюза на архитектите в България през май 1989 година ./
Арх. Камен ПетковАрх. Камен Петков е роден 1863 г. в малкото селце Белоптичене /днес Ружинци/ — Белоградчишко, син на Петко Симеонов. След завършване на гимназията във Враца, изслужва военната си служба и няколко години учителствува. Искал е да следва Художествената академия, но тогава стипендии за художествена академия не са давали — считало се е, че на България повече й трябват строители — инженери и архитекти. Така, като държавен стипендиант Камен Петков заминава да следва архитектура в политехниката на Карлруе, Германия от 1892 до 1896 година, когато се дипломира. След дипломирането си се завръща в България и започва работа във Враца, Видин и известно време в София, където заедно с художника Александър Божилов и други взема участие в кръжеца “Българан”.
През 1898 г. се установява в Пловдив, обиква прекрасния град на тепетата и работи в него 47 години до смъртта си / 17. 02. 1945.
По времето, когато арх. Камен Петков идва в Пловдив, там работят още арх. Йосиф Шнитер, с когото той се сприятелява, арх. М. Пернигони, с когото участва в проектирането на няколко сгради, арх. Андроникос и арх. А.Торньов, който при напускане на града пише в местния вестник, че “... е спокоен, тъй като тука ще го замести арх. Камен Петков...”
В Пловдив арх К. Петков се оженва през 1903 г. за Радка Георгиева Попова, дъщеря на виден общественик от Трявна, Георги Попов, съратник на В. Левски и член на неговия революционен комитет. От техния брак се раждат четири деца — една музикална педагожка, една филоложка, един журналист и един архитект. Синът му арх. Георги К. Петков /1917 — 1991/ посвети на Пловдив като архитект целия си живот. Внук му арх. Камен d . Петков /1950 — 1993/ също проектира и строи в Пловдив до преждевременната си смърт. Сега като архитект в Пловдив работи правнук му, арх. Георги К. Петков /1973 — /. Така професията, на която арх. К. Петков посвети целия си живот продължава и до днес в потомството му.
От арх. К. Петков са проектирани и построени само в Пловдив около 800 сгради. Освен това — в Казанлък къщите на Орозов и на Шипков /по—късно използвана за Градски народен съвет, във Видин — къщата на д—р Т. Витанов / впоследствие ползвана за Младежки дом, в Бургас БН Банка. Доста къщи в Пловдив са вече съборени — къщата на Самоковлиеви, съборена при строежа на тунела под Небет тепе, къщата на Калчеви, на мястото на Партийния дом и много други, едни съборени за нови строежи, други рухнали от времето. Някои от проектираните от арх. К. Петков сгради се налагат отчетливо в архитектурния облик на града. Те все още маркират главните ансамбли на центъра и очертават архитектурния скелет на следосвобожденския Пловдив.
По времето, когато арх. К. Петков започва работа стените на сградите са били винаги масивни — основи и изба от каменна зидария, а нагоре носещи тухлени зидове. Междуетажните конструкции са почти винаги дървен гредоред или железни греди с профил „двойно Т“, запълнени с плоски тухлени сводове /пруски свод/. Покривните конструкции са винаги дървени, покрити с керемиди /много рядко с ламарина/. Този начин на изпълнение е обуславял едноличното проектиране — архитектът е бил единственият автор на сградата и е решавал всички архитектурни и конструктивни въпроси включително налагащите се изчисления. Разбира се с навлизането на железобетона в строителството, след 1930 г. изчисленията започват да се правят от инженер —конструктор.
Тук се появява и въпросът за детайлите — врати, прозорци и най—вече мазилките и щукатурите, които в архитектурната пластика на арх. К. Петков изобилстват. Често е било направо невъзможно всички детайли предварително да се изчертаят — това е ставало на местото на строежа, по ръчни скици и указания на проектанта, с по няколко опита на изпълнителя, като архитектът е имал задължението и правото да изисква няколко проби и да подбере това, което намери за най—добро и подходящо.
Също така голяма роля в строителството са играли и занаятчиите изпълнители на строителните детайли — мазачи, дърводелци и железари, които архитектът сам е подбирал и които са познавали неговия вкус и изисквания и са могли само по някоя скица до разберат мисълта и желанието на автора и да го изпълнят със занаятчийския си опит, без да е нужно да се изработват безбройни чертежи. Така например, проектът за сградата на Еврейското благотворително дружество „Шалом Алейхум“ е разположен на един единствен лист, с размер 60/80 см , но ако сравним проекта с изпълнената сграда не можем да открием никакво различие.. Ще установим, че и най— незначителният детайл — парапет, врата, прозорец, ламперии по стените или мазилкови детайли са изпълнени точно по този проект изчертан само на един лист. Това, което не е могло да бъде изразено в чертежа е много подробно изяснявано по време на авторския надзор. При това сградата съвсем не е бедна откъм детайли. Аналогичен е и случаят с проекта за жилищна сграда с магазини на Д. Кондодимо на Главната улица №9. Прекрасната фасада, която и до днес радва окото с изящните си парапети от ковано желязо няма начертан детайл. Същото се отнася и за сградата на ул. „Р. Даскалов“ 5, чиито детайли за драпериите на декоративните пиластри , ръчно нарисувани от автора в м. 1:1 дълги години се съхраняваха в дома му.
Системата на еднолично проектиране /само от архитект/ разделя годината на два периода — зиме се проектира и чертае, а лете се ръководят строежите. Така чрез непрекъснат действен авторски надзор са се строили сградите, чието изпълнение днес буди нашето възхищение и възторг.
В зряла възраст арх. Камен Петков получава една крупна задача — със средства отпуснати от Ватикана , като помощ за пострадалото от голямото земетресение през 1928 година католическо население в Пловдив и селата наоколо, да извърши проектирането на няколко обекта: възстановяване на католическата катедрала „Св. Лудвиг“, католическото училище „Св. Андрей“ и католическата митрополия, и трите в Пловдив, както и католическите църкви в селата Генерал Николаево, Секирово, Белозем, Парчевич и Борец. Задачата Арх. Петков получава след като спечелва конкурс между няколко наши и италиански архитекти. Журирането се извършва във Ватикана.
Католическата катедрала„Св.Лудвиг“ в Пловдив първоначално е построена по времето на монсеньор /владика/ Андреа Канова от 1850 до 1861, когато е осветена. Архитектът и строителят се неизвестни. От земетресението църквата пострадва значително — съборена е главната фасада, с две малки кулички от двете страни, при което едва не е загинал папския нунций, монсеньор Ронкали, когото познаваме по— късно като Папа Йоан XXIII. Земетресението става на връх Великден, по обяд.
Арх. Петков проектира през 1929 —1930 г. новата челна фасада в духа на италианския неокласицизъм. След като главната фасада е възстановена през 1931 г. , катедралата се запалва през 1932 г., покривът изгаря, част от запазените стени се събарят и се налага сградата да бъде основно ремонтирана. Този път арх. Петков разработва и цялостния интериор, като запазва основните очертания и части от основите на трикорабната базилика и насочва своето творчество предимно към вътрешното пространство. Над новопостроения основен обем се излива касетирана железобетонна плоча и над нея се построява дървен покрив , покрит с керемиди. В църквата е погребана царица Мария Луиза, майката на цар Борис III. Над саркофага е поставена портретна статуя на царицата от бял мрамор Саркофагът и статуята са осветени през чудесен витраж с български и бурбонски гербове. Камбанарията е построена през 1902 от арх. Мариано Пернигони.
Католическа митрополия, Пловдив . След земетресението 1928 г.- едновременно с възстановяването на катедралата, арх. Петков проектира и митрополията, която се намира непосредствено до нея. За разлика от католическата катедрала, митрополията е с подчертан сецесионов характер.
Училището „Св. Андрей“ /Впоследствие Техникум по озеленяване/ е построено през 1931 г. като трети елемент в композицията.
Католическа църква, село Генерал Николаево. Католическа църква, село Секирово —завършена 1931 г.. Към спечеления във Ватикана конкурс спадат и няколко църкви в католическите села близо до Пловдив. Най—големите от тях са тези в селата Ген. Николаево и Секирово — днес квартали на град Раковски. Те са построени по почти еднакви проекти, което се дължи на дългогодишното съперничество между двете села, недопускащо едната от църквите да е по—голяма или по—различна, което би могло да се тълкува като „по—хубава“. Има известна разлика във фасадното оформление. Решени са като трикорабни базилики побиращи около 2000 богомолци, с по две квадратни камбанарии.
Католическа църква, село Белозем — завършена 1931 г. Църквата е по—малка от тази в Ген. Николаево, също с две камбанарии, които са с по—българско третиране — не са италиански кампанили, а осмоъгълни вертикални обеми. Католическа църква, село Парчевич —завършена1931 г , днес квартал на град Раковски. Тази църква е значително по—малка от предишните, трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход. Католическа църква, село Борец —завършена 1931 г. Проектът и изпълнението са същите като този на църквата в село Парчевич.
Униятска църква, Пловдив — завършена 1931 г. Трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източно православното църковно строителство. Проектът за витражите е на български художник, а изпълнението на цветните стъкла и оловни рамки е направено във Франция. Под църквата има голяма крипта, където редом с портретите на Папата и на Петър Парчевич се пази и портрета на арх. Камен Петков.
БН Банка, ул.”Р.Даскалов” 51, строеж 1898 — 1900. Първоначално за банката има изготвени идейни скици от швейцарския архитект Анри Майер. Впоследствие ръководството на банката възлага на арх. К. Петков да изработи окончателен проект и работни чертежи, както и да поеме ръководството на строежа, за което той бива назначен в банката. За неговата взискателност към строителите той често и критикуван в местната преса /в. “Западна България”, бр. 35 от 1899 г.; в. “Пловдивски ек”, бр. 14 от 11. 05. 1900 г. През 1928 г. Към основния корпус на банката е достроено северо—източно крило, което запазва напълно стила и характера на проекта и не може да се отличи от първоначалната сграда. Цялата сграда е много функционално решена и досега изпълнява предназначението си. Доходно здание на Сиди и Ково /Нармаг/ на главната улица — 1890/
— Доходна сградата с магазин на Д. Кондодимо, ул „Р. Даскалов“ 5, 1901—1902 г.
— Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ ул.„Н.Геров“14 — 1901 — 903. /Бившият Куклен театър./
— Доходни сгради с магазини — Дагоровото здание, някога белгийска банка и магазин и работилница за кожени изделия на И.Стефанов, площад “Джумаята”, 1907 г.
— Доходна сграда с магазини на наследниците на Хаджи Гьока Павлов — 1908 г.
— Френски девически колеж, Пловдив — 1915 г. /Сега се ползва от ВМИ./ Първоначално сградата е била двуетажна, с голям залесен двор и малък параклис. След земетресението 1928 е надстроен третия етаж. Силно стилизираният и геометризиран детайл на релефната украса на фасадите свидетелстват за за стиловото влияние на Сецесиона.
— Еврейско благотворително дружество “Шалом Алейхум“ ул “Н. Геров”20 — 1924 г.
— Жилищна сграда с магазини на Д. Кондодимо на Главната улица №9
— Тютюневи складове “Картела”, ул.”Ив. Вазов” ъгъла с ул. “Екзарх Йосиф” — 1925 — 1932 г. Отличен пример как дори в един чисто функционален обект може да се вложи усет за мащаб и пропорции. Едри многоетажни сгради с 4 до 6 етажа и мансарден етаж носен от мощни конзоли. Ъгълът на улиците “Ив. Вазов” и “Екзарх Йосиф” е бил увенчан с изящен купол, който, обаче, се е срутил през 1928 г.
— Западно крило на френския мъжки колеж. /сега ПУ “Паисий Хилендарски”/— 1932 г. Основният корпус на колежа е строен доста по—рано от арх. Пернигони Доближавайки се до характера на първоначалната страда арх. К. Петков проектира разширението в строги геометрични линии.
Още голям брой еднофамилни къщи из централната градска част са проектирани и построени от арх. Камен Петков. Само по главната улица в Пловдив могат да се преброят запазени десет сгради. Фасадите са типично сецесионово решение подчертано от мощни еркери, с ъгли украсени с гирлянди. Стените също са третирани с венци, пана с розетки и букети стилизирани цветя. На някои фасади виждаме декоративни сецесионови колонки и канелирани пиластри, завършващи с композитни капители. Друг често срещан елемент са триъгълни и полусводести рамки над прозорците, пластично изработени щукатурни драперии, цъфнали дръвчета, женски глави, вмъкнати в декоративни раковини и т.н. Като цяло всяка фасада представлява завършена пластично стилизирана композиция.
През 30—те години арх. Камен Петков, като активен член на ИАК /Инженерно—архитектурна камара/ и по случай 70 годишния му юбилей бива честван в София и е награден от Министерството на строителство и архитектура с орден “За гражданска заслуга”. През 1992 Общинският съвет на град Пловдив нарече на негово име една оживена улица. В продължение на 60 години арх. Камен Петков проектира и строи за град Пловдив и много от творбите му все още могат да се видят и илюстрират творческите търсения в развитието на съвременната българска архитектура.
wikipedia.org , снимка Борислав Тошев

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин