Изпрати стари снимки от Видин и областта

Асен Йорданов даде нещо на човечеството

История - Граждани

Асен Христов ЙордановАсен Христов Йорданов е роден на 2 септември 1896 г. във Видин. Той е едно от петте деца на д-р Христо Йорданов, защитил доктората си в Рощок, после специализирал в Аахенската политехника по текстилно производство, както и в Италия. Владеел немски, френски, италиански и руски език. Ерудирана, всестранно развита личност, Христо Йорданов се занимавал със стопанска, техническа и обществено-политическа дейност. Той е и един от основоположниците на Българското икономическо дружество, редом с Михалаки Георгиев, Димитър Хранов, Стоян Брънчев, д-р Иван Златаров, Петко Дичев и други известни личности - радетели за икономическото възмогване на видинския край. Д-р Христо Йорданов е живял и работил във Видин по покана на д-р Иван Златаров, председател на Видинския окръжен съвет и допринесъл за усъвършенстването на производството въз фабриките на Ванко Джонов, Тома Лозанов и мелницата на братя Торосян. Тогава е избран за член на Научния комитет при Българското икономическо дружество в София. Трябва да бъде считан и като основател на копринарството в България, както и инициатор за производството на бикфордов фитил във фабриките на Ванко Джонов. Превеждал е много трудове, написал е свои научни трудове, участвал е с реферати, както и в дебатите (препирните, както са ги наричали тогава) на българското икономическо дружество. Това говори за една генетична наследственост на Асен Йорданов, това са моралните, интелектуалните и финансовите възможности на елегантно интелигентния си предприемчив баща, неговото всесветско познание, практическа предприемчивост и перспективност на делата, острия ум, тънкото наблюдение и похвалното родолюбие. Бащата участвува като доброволец в Сръбско-българската война и е награден с медал. Синът е доброволец в Балканската война и също е награден с медал.

Кой е Асен Йорданов?

За него има написани много страници от Радул Милков, Цветан Цаков и още именити военни историци, Нека цитираме, че в енциклопедичния сборник "Кой какъв е в Америка" името на Асен Йорданов е вписано два пъти - през 1941 и през 1955 г. И да поясним че тази енциклопедия не скрива българския произход на Асен Йорданов. Трябва да отбележим, че в този сборник се публикуват имената на тези, които са дали нещо ново на човечеството. Това говори, че Асен Йорданов, роден в България, във Видин, е дал нещо много на света.

Насочвам вниманието на онези любознателни читатели да потърсят сп. "Отечество", бр. 23 от 1979 г., с. 26-28, както и книгата "Балканските орли" на Цветко Цаков и там ще намерят почти всичко, свързано с живота на Асен Йорданов.

В поредица от материали, публикувани в печата и архивните документи на Военноисторическия музей, е посочено, че Асен Йорданов ще бъде една добра сила в авиаторството. Той е сполучил да въведе едно изобретение в аеропланите, щото последните да могат самостоятелно да се издигат във въздуха без непосредствената помощ от хора. Авиаторът се качва в аероплана, туря в действие мотора и след като всичко е в изправност, самостоятелно се задвижва по земята, набира скорост и полетява във въздуха. Откритието е от голямо значение за военните и те трябва да подкрепят и окажат съдействие на младия изобретател. Така пише в. "Дневник", 13 юли 1912 г.

Следват години на оживена конструкторска дейност, редуват се успехи и пълни провали, но това не отчайва Асен Йорданов. Но това струва и много пари за пътувания във Франция, закупуване на самолетни части. Стига се до разорение и на семейния бюджет на баща му. Едва през 1915 г. конструираният и сглобен с подръчни материали и майсторски изработени части самолет полита безотказно. "Конструкторът Йорданов беше смел пилот, познавал добре работата си, - пише Константин Попвасилев в дадената писмена справка за бойната дейност на Асен Йорданов, която е в архива на Военноисторическия музей. - Ние спокойно излитахме с него, знаехме, че самолетът е в сигурните ръце на подпоручик Йорданов, кавалер на ордени за храброст, проявена през Първата световна война".

След войната Ньойският договор е непоправима съсипия и за българската авиация. За Асен Йорданов това е трагедия. България остава без авиация. Той е принуден да стане шофьор в една мина. Но съдбата се оказва благосклонна, той научава от едно съобщение за организираната от Американския аероклуб с американски самолети въздушна регата по маршрут Ню Йорк -Япония - Китай - Индия - Багдад - Рим - Париж - Лондон - Ню Йорк.

В архивен документ, собственоръчно написан от Асен Йорданов и негов колега Александър Стоянов, четем: "Значението на конкурса е безспорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенство всички цивилизовани народи, респективно техните духовна мощ и делова енергия. Ние отиваме да участваме в този велик конкурс, за да представим пред света всички позитивни качества на българския характер и дух. Културата е мерило за достойнството на народите. Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички признати за цивилизовани народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име" (ръкопис, фонд Военноисторически музей). С разрешение на премиера Александър Стамболийски отделят от оскъдните средства на държавния бюджет и двамата авиатори заминават за Ню Йорк през 1922 г. Пристигат и там се оказва, че те са единствените желаещи да участват в този "велик" рицарски конкурс. Там остава само Йорданов. Очаква го лопата да рине сняг и там му хрумва идеята, че когато камионът тръгне на заден ход, цяла преспа сняг се изтиква назад. Предлага на шофьора за сложат широка дъска и с не да правят пъртини. Това нововъведение "хахва" американец. Той бързо насочва българина да патентова това изобретение.

Йорданов му предлага сътрудничество, но благородният човек му казва час по-скоро да направи чертежите и ще го откара в рационализаторското бюро. Спечелил голяма сума от новаторството, приложено в стотици автомобили, Йорданов се заема с други рационализации. Намира работа в самолетостроенето. Завършва и образованието, вземайки в съкратени срокове изпитите си. Знаменитият Едисон му предлага съвместна работа за конструиране на хеликоптер.

Нашият съгражданин от Видин Асен Йорданов сякаш е роден под щастлива звезда - той встъпва в брак с внучката на един от бившите президенти на САЩ генерал Юлисис Грант* Зетят на генерал Грант и неговата съпруга Алис първоначално живеят щастливо. Йорданов започва през 1931 г. интензивна работа при филмовия магнат Парамаунт. Той участва във филми и сам прави филми за учебни цели. Обучава американските летци в навечерието и по време на Втората световна война. Но силата на Йорданов е в конструирането на самолети. Участва в разработването и конструирането на "Боинг В-27" - известната "летяща крепост" по време на войната. Възможностите си той манифестира при построяването на универсалния транспортен самолет "Дъглас-3". Основава своя компания "Йорданов Евейтън Корпорейшън", обслужва всички самолетостроителни компании в САЩ. Написва книги, сътрудничи на списания, издадени във Франция, Великобритания, Япония, Китай, СССР, за жалост не и в родната му страна. Книгата "Ваши криле" съдържа всичко за летенето, което може да бъде научено чрез слово, образ и хумор. Недостижимо помагало за истински полет. Един неповторим и ненадминат буквар на световната авиация.

Съдбата, както на мнозина знаменитости, е злополучна. Йорданов се заема да конструира "Джорданофон" - телефонно съоръжение, което записва гласа на този, който търси, а ответника го няма. Това води до нежелателна жестока с всички позволени и непозволени средства конкурентна борба, която е борба на живот и смърт. Хвърляйки се в тази борба срещу монополите, Асен Йорданов рухва физически и материално. Всичко гори около него - запалва се и магазинът на третата му жена, от която семейството му се е препитавало. Топят се и последните долари от застраховката. Америка няма повече какво да му предложи. -Макар че още може, никой не го търси. Физически и морално рухнал, той не може да започне с оная лопата от 1922 г.

На 18 октомври 1967 г., след кратко боледуване, той умира на 71 годишна възраст. Смъртта го заварва в Ню Йорк, далеч от родината.

Така идва краят на един от разпилените от превратностите на живота български таланти. Прахът му разпръснали над Америка.

Преди няколко години в София бе чествана стогодишнината на българската авиация. Неговото име бе споменавано в докладите и научните съобщения, написаха се и много материали в столичната преса. На посещение в България висш офицер от военновъздушните сили, в интервю заяви, че той и американските летци са се учили от Асен Йорданов.

И както пише полк. Цветан Цаков "Той остави дири за всички човеци. Не бива да го забравяме и заличаваме."
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин