Аврам Пинкас

Златен век", най-високото отличие на Министерството на културата получи проф. Аврам Пинкас при последното си долитане до България. Министър Вежди Рашидов го определи като световноизвестен творец и педагог и не по-малко важно - племенник на най-прочутия художник, роден в България, Жул Паскин. Професорът от парижкото висше училище за изящни изкуства благодари на сравнително добър български. Сред почитателите му бе и президентът Желю Желев. Няколко етажа по-надолу в галерията на културното министерство изложбата на Пинкас "Манто на светлината" посрещаше поредните посетители. След малко и художникът слезе сред картините си. Непохватно запали цигара. Предстоеше му полет до Париж. А след това обратно в София. Отново завръщане в родината и изложба.

Голямата къща с петнадесет стаи, богатството, планините зърно, с което търгуват родителите му, парите в банката, за които непрестанно се говори, това запомня четиригодишният Абрахам Пинкас, когато през 1949 година семейството му тръгва от България за новата си Обетована земя, току-що създадената държава Израел. В спомените е, разбира се, и Дунав. С плуващите светлини на корабите и рибарите, сухи и смръщени, пийнали и добри. Град Видин ще остане неизбледняващата картина, която малкият Абрахам ще носи в съзнанието си през всичките години, в които ще бъде далеч от него.
На пет години момчето вече взело първото си сериозно решение в живота. Ще стане художник. Рисувало, без да спре, учителите го хвалели. Но тези негови успехи въобще не впечатлявали бащата. Старият търговец бил абсолютно убеден, че синът му трябва да се занимава с нещо сериозно: лекар, адвокат или поне банкер. Ако искаш да умираш от глад, ставай художник, мърморел бащата и упорито го тикал към медицината. Аврам намерил компромисно решение - медицина, но ветеринарна. Отишъл в една ферма, за да види с какво точно се занимават хората от тази професия, но това, което видял, никак не го възхитило. Деветнадесетгодишен, с 300 долара в джоба, той пристигнал в Париж.
За да не скърши хатъра на баща си, все пак записал ветеринарна медицина, но почти не стъпил в института. Занесъл картините си във Висшето училище за изящно изкуство и попитал: "Е, ще ме вземете ли?" Приели го веднага. През 1967 година завършва пластични и графични изкуства и веднага става асистент на любимия си учител проф. Габрит. Предложението било приемливо: Ще работи осем часа седмично, шест месеца в година. А това веднага означава - много време за рисуване. На 38 години става един от най-младите професори в Академията. Днес Аврам Пинкас продължава да преподава в отдела по техника на рисуването във Висшето училище по изобразително изкуство. Чете лекции и прави изложби по целия свят. Животът го понесъл така, че дълго време пътищата му заобикаляли България. Връща се отново преди около четвърт век. Първата му работа е да иде във Видин. На улицата среща стар познат. Къщата с всичките си петнадесет стаи си е на мястото. Онези архаични български приказки, който слушал от майка си като дете, но никога не бе изговарял, изведнъж изплуват в съзнанието му и напират към езика. Днес професорът носи навсякъде малко картонче с Кирило-Методиевата азбука и винаги когато има време, го срича А, Б, В.

Голямата къща с петнадесет стаи, богатството, планините зърно, с което търгуват родителите му, парите в банката, за които непрестанно се говори, това запомня четиригодишният Абрахам Пинкас, когато през 1949 година семейството му тръгва от България за новата си Обетована земя, току-що създадената държава Израел.

Пинкас се връща отново след 25 години. Вече като парижки професор по техника на рисуването и известен художник. Отива веднага в родния Видин, който му изглежда както преди. Дори между хората, които среща на улицата, има стари познати. Оттогава често е в родината. Води и своето семейство. Синовете му определят България като по-хубавата Швейцария.

Наскоро артистът получи най-високото отличие на министерството на културата - медала "Златен век". Тогава Вежди Рашидов спомена, че вуйчо на Аврам Пинкас е най-известният в света художник, роден в България - Жул Паскен. Един гений, сполетян от трагична съдба. Дете чудо, прочут бохем, богат и почитан, Жул се обесва и заедно с това прерязва вените си само на 42 години. Остава бележка: "Сбогом, Люси". Люси е неговата любовница. В този ден всички парижки галерии затварят вратите си.

Двама отдавнашни приятели и колеги - живеещият в Париж професор Абрахам Пинкас и художникът Захари Каменов, ще си дадат среща на 9 юни от 18 ч. в галерия "Средец" на Министерството на културата. Общото между тях е не само приятелството, което започва преди години в Париж около общата работа по реставрирането на гроба на Жул Паскин, но и някои от темите в творчеството им. Изложбата се организира от МК със съдействието на Френския културен институт в София. Озаглавена е "Манто на светлината" и представя текстил и живопис. Експозицията продължава до 6 юли.

Абрахам Пинкас показва оригинални интерпретации по уникална техника на рисуване върху коприна. Експериментира с различни техники, свързани с народните обичаи. Авторът (от фамилията на световноизвестния художник с български произход Жул Паскин, Паскин е анаграма на името Пинкас) е роден в София през 1945 г. и на 4-годишна възраст семейството му се мести в Израел. Пинкас завършва "Пластични и графични изкуства" във Висшето училище за изящни изкуства в Париж. След това остава там като асистент, по-късно става професор в отдела по техника на рисуването, където работи и днес. По време на пътуванията си в Азия, Европа, САЩ и Близкия Изток Пинкас създава и развива следните теми: "огледала и отражения", "сянка и светлина", "птици в полет", "отражение и цвят", "прозрачност и покривала", "облекло от светлина и кожа" и др.

Захари Каменов представя в различна и уникална форма вечните теми в изкуството. Дълбоко впечатлен от силата, виталността и отношението към красивото на каракачанския етнос, Каменов от години развива в различни художествени техники темата за непреходното. З. Каменов е роден на 30 юли 1949 г. във Видин. Завършва НХА "Н. Павлович", специалност живопис. Живее и работи в София. Твори в областта на графиката, керамиката (теракота) и живописта. Има много изложби в Холандия, Франция, Япония, Турция. Предишната обща изложба на Пинкас и Каменов е била през 1995 г. във Видин в памет на художника Жул Паскин.