Изпрати стари снимки от Видин и областта

Д-р Александър Цанков Сталийски

История - Граждани

Роден: 10 септември 1893 Видин.
През 1912 година участва в Балканските войни като доброволец. В периода 1913-1918 година учи в Юридическия факултет на Софийският университет и участва като офицер в Междусъюзническата и Първата световна войни.

През 1923 година защитава докторат по конституционно право във Вюрцбург. В периода 1923-1927 година е член на парламентарната комисия по външна политика. От 1928 до 1944 година работи като адвокат и членува в националсоциалистическата организация "Родна защита".

През 1944 година е назначен за министър на правосъдието. Осъден е на смърт от Народния съд, пет милиона лева глоба и конфискация на имуществото. Реабилитиран посмъртно от Върховния съд на 26 август 1996 година.

Починал: 1 февруари 1945 София.
wikipedia.org


Родът Сталийски – българска история в три поколения
Когато отвореше адвокатската си уста в 36-то народно събрание, залата се взривяваше. Всички го помните, нали?

Бившият министър на отбраната, а сега адвокат Александър Сталийски твърди, че вече е омекнал. Може да бъде намерен в кантората му на ул. “Веслец” в столицата. Седи зад бюрото си почти закрит от книги и закони. Телефонът звъни постоянно.
Бурният му характер не е случайност. Целият му род е такъв – сложна смес от различни политически възгледи и съдби.
Точно срещу видния антикомунист е портретът на Иванка Топенчарова, съпруга на академик Владимир Топенчаров, видна антифашистка и обичана леля на адвоката.
“Ако не беше тя, сега нямаше да разговаряте с мен”, казва Сталийски. Това изчерпва обясненията му. Общо взето, тя го е измъквала от лагерите, върнала го в университета. Сложно! Комунисти, антикомунисти, легионери – на практика цялата политическа история на България сякаш се е пресякла в съдбата на бившия министър. Баща му е убит от комунистите, а в същото време видните комунисти Вълко Червенков и Топенчаров са в рода.
Историята започва с дядо му Цано Сталийски. Той е роден във Видин, град, прочут с комунистическото си минало. Цано обаче бил само широк социалист, оправдава го внукът му. Той бил известен и уважаван в града. По онова време е бил директор на гимназията във Видин. След това обаче се премества в София, където също става директор на училище.
Кръщава сина си Александър. Той ще бъде първият с името Александър Сталийски, защото след това той ще кръсти сина си със същото име, а внукът му ще бъде кръстен на него. Та Александър I се захваща с право и политика. Бил е изключетелно интелигентен човек. Владеел е 5 езика. Завършил е право в Софийския университет. Когато избухва Балканската война, се записва доброволец. През Първата световна война вече е офицер. Бил се е на три фронта и получава за спомен три рани.
След войната завършва докторат по конституционно право във Вюрсбург, Германия. До 1944 г. работи като адвокат в София, но в същото време се захваща с политика. На сина си казвал, че политиката е като краста, няма отърване от нея. Оказва се прав, защото се отказва от нея, когато Народният съд го осъжда на смърт именно заради политическите му пристрастия. Активната му дейност започва през 30-те години, когато организира и става водач на фашистката организация в България. Като основа на движението служи неговата книга “Фашисткото учение за държавата”, издадена през 1929 г. Като член на Демократическата партия изкарва и един мандат в XXI Народно събрание.
Влиза в правителството на Иван Багрянов на 12 юни 1944 г. След 9-ти септември е арестуван и Народният съд го праща на разстрел.
“За цялото време като министър съм го виждал два пъти. Когато го арестуваха, ме пуснаха на свиждане за 20 минути и толкоз”, разказва Александър Сталийски. Свиждането пак било издействано от леля му. Въпреки че бащата на Сталийски се е водел за фашист, а чичо му Владимир Топенчаров за червен, двамата никога не говорели за политика. Били в прекрасни отношения, а когато Сталийски-старши бил министър, бъдещият академик се криел от властите във вилата му в Драгалевци.
Въпреки че не обича комунистите, адвокатът е имал доста приятели сред тях. Например седял на един чин с Димитър Станишев, баща на сегашния член на ИБ на БСП Сергей Станишев. Когато Димитър бягал от училище, за да се занимава с антидържавни дела Сталийски му пазел гърба. По-късно, по времето на комунизма, Станишев му се отблагодарява, като му намира работа като адвокат в Чепеларе, след като Сталийски за пореден път е бил съкратен от работа.
“Той беше един честен и почтен човек, когото много обичам”, казва бившият Александър Сталийски. Бъдещият министър на отбраната се захваща с активната политика на 19 години, когато веднага след 1944 г. създава младежката Демократическа партия. Естествено комунистите не са го търпели дълго. Някъде през юни 1946 г. партията имала събрание в Музикалния театър. В това време пристигнала мощна агитка, организирана от Държавна сигурност, и започнала да ги провокира. Веднага започнал бой, в който размахвал юмруци и Сталийски. Сетне той и приятелите му били арестувани, а още на следващия ден го изпратили в Богданов дол, където изкарал 3 месеца и 11 дни. Оттогава започва и одисеята му. След това преминава през Куциян и Белене.
От Богданов дол излиза благодарение на Трайчо Костов. Той е бил близък приятел на Владимир Топенчаров, пък и често идвал в дома на Сталийски преди 9-ти септември.
“Като видях, че той е шеф на комисията по пускането, си казах – излязохме. И излязохме”, спомня си той.
По лагерите се запознава с много от от сегашните политически личности, като покойния Петър Дертлиев и Милан Дренчев.
При един от поредните карцери го оставили два дни без храна.
Тогава Петър Дертлиев му подал едно парче сланина, закачено на пръчка, и промъкнато през някаква дупка. По-късно му казал “Сашко, злато ти дадох.”
Въпреки това Сталийски твърди, че приказките за зверско отношение към лагерниците са измислица. “Бях в Белене – нямаше такива работи. След мен може и да е имало, но не допускам. Да кажа, че са ни гладили с перо, че храната е бил прекрасна – не мога. Но определено бе по-хубаво, отколкото сега в “Пирогов”", казва Сталийски.
Наскоро съпругата му си счупила крак и това, което видял в болничното заведение, го убедило, че там е по-зле от Белене.
Въпреки че Александър Сталийски е роднина на толкова видни комунисти, така и не успява да пребори системата. Както споменахме, Вълко Червенков е втори братовчед на майка му, а синът му ген. Чавдар Червенков, който сега е шеф на кабинета на министър Бойко Ноев, му е братовчед. Това обаче не помогнало. До 10 ноември постоянно е гонен, съкращаван. Работел е като адвокат в Дулово, в Своге, Чепеларе, но все се намирал някой да го гони пак. Сега твърди, че не питае желание за мъст. “Аз не искам да получавам пари за нещастието си. Комунистите убиха баща ми. Три пъти съм бил по лагери и един път в затвора, три пъти съм съкращаван като адвокат. Не искам никакви пари, защото вие трябва да платите нещо, за което нямате вина”, декларира Сталийски.
Той се гордее, че когато го избрали за министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров, 27 депутати от групата на БСП гласували за него. След избора попитал Георги Пирински защо е гласувал за него. Социалистът му отговорил “Г-н министър, де да бяха всички като вас. Във вас няма злоба, въпреки това, което ви се е случило.”
По време на депутатския си период той има много приятели комунисти. Първият според него от тях е Йордан Школагерски.
“Друг човек, когото много обичам, бог да го прости, беше Николай Добрев, макар да беше комунист”, спомня си министърът.
Третият, за когото твърди, че му е бил също много близък, е, колкото чудно да звучи, Андрей Луканов. След като казва няколко ласкава думи за политическите си противници, пак се връща към възмущението. Бившият военен министър не може обаче да се начуди откъде извира носталгията за времената на СССР сред левите депутати.
“Казвам им: няма го Ленин, няма го Сталин, няма СИВ, няма Варшавски договор. Останал е само часовникът на Кремъл, но и той е руски, и той ще се развали”, пробва пиперливия си език. Неслучайно Сталийски ще остане в аналите на политическата реч с фундаменталното си изречение, че “бивша курва, бивш негър и бивш комунист няма”.
Така, както той не обича да мълчи, така третият Александър Сталийски – синът му – не обича да говори. Както казва адвокатът, “я каже нещо на два дни, я не”. Въпреки това малкият е наследил горещия характер на клана. Преди време хванал крадец да изнася черна техника от дома му. Срещата донесла на бандита дълго лечение в “Пирогов”.
Кръвта вода не става. Единственото, от което се е поучил Александър III, е да не се докосва до политика. Това е гаранция, че родът ще оцелее.
nobilitybg.blog.com

 

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин