Изпрати стари снимки от Видин и областта

Димитър Мишев - Бележит родолюбец, учен, публицист и книжовник

История - Граждани

Димитър Мишев като ученик в Габровската гимназия през 1875 г. Димитър Мишев - Бележит родолюбец, учен, публицист и книжовник
Роден на 5 декември 1856 г. във Видин, той осиротява без майка твърде рано и расте под грижите на баща си Мишо Папуджията. Въпреки материалните затруднения, бащата праща будното момче в тогавашното килийно училище, където малкият Димитър се изявява с любознателност и изключителни добродетели, както свидетелстват в спомените си неговите съученици Михалаки Георгиев, Найчо Цанов и Тома Лозанов. Неговите качества привличат вниманието на големия български патриот и благодетел митрополит Антим, който го отвежда със себе си в Цариград, а после го изпраща на свои разноски да учи в прочутата Априловска гимназия в Габрово. Едва 20-годишен през бунтовната 1876 г, Димитър Мишев завършва с отличен успех гимназията и става главен учител в Орхание (Ботевград). Освободителната Руско-турска война и боевете край Плевен му налагат да се премести в София, където останал до пристигането на руските войски, благодарение на застъпничеството на друг бележит видинлия - Илия Цанов (брат на Найчо). Упоритото изучаване на чужди езици (френски, английски, румънски, сръбски и руски) му помага да постъпи на работа като преводач на софийския окръжен началник. Покрусен от решенията на Берлинския конгрес и рухването на надеждата за Санстефанска България, той написва прочувственото стихотворение "Македония", отпечатано във вестник "България". "Това стихотворение се носело и преписвало, декламирало и пеело, а военните музики го свирели навсякъде при най-тържествени случаи...".
Сбъдва се и съкровеното му желание да се прибере в родния град, за да отдаде силите и способностите си на своите съграждани. През 1880 г. е назначен във Видинското класно училище, където започва да преподава български език. Пристигането на Димитър Мишев във Видин се почувствало веднага. Натрупал вече много знания и житейски опит, вдъхновен от човеколюбивите идеи на френската революция и българското възраждане, той успява да обедини около себе си родолюбивата видинска интелигенция и да стане радетел на всички политикообществени и културни прояви във Видин. Заедно с Димитър Мишев, в този демократичен кръжок намират своя естествена среда либерално настроените родолюбци Найчо Цанов, Михалаки Георгиев, Александър Цанов, Димитър Балев, Никола Неделков, Желю Димитров, Александър Филипов, д-р Петър Ораховац, Никола Пашич и др., заслужили духовната и материална подкрепа на Екзарх Антим Първи.
Осъзнавайки повелите на времето, тази демократична гражданска общност насочва своята интелектуална енергия за културно-просветното, политическо и стопанско пробуждане на Видинския край. Започва издаването на първия видински следосвобожденски вестник "Свобода", редактиран от Димитър Мишев в тясно сътрудничество с Найчо Цанов, Ал. Филипов и най-известните представители на младата видинска интелигенция. "Вестникът се очаквал с нетърпение и разграбвал от ръцете на продавачите и пощата...". и станал трибуна на всички, които ратуват за защита на конституцията, народовластието, гражданските и човешките права. Отначало в. "Свобода"се печатал на примитивната преса на хърватина Коста Адамович, а от края на 1883 г. - на собствена печатарска машина, закупена от чужбина със средства на редакционния комитет. Осигуряването на тази първа модерна печатница е важен момент за културно-просветния възход на Видинския край.
По времето на издаването на вестник "Свобода" (всичко 32 броя) Димитър Мишев работил при крайно трудни условия и непрестанни конфликти с властващия консерватизъм.
Димитър Мишев в Лозана, Швейцария, през 1919г."И вместо да използва съблазнителните перспективи, които се откривали пред него на държавната трапеза и можели да му осигурят охолен живот и спокойствие, той предпочита неравния, трънлив път в защита на правдата и свободата на своя народ. Затова всички виждали благородните му качества и желаели да се влеят в редовете на неговия идеен кръжок". Той служел честно и безкористно на хората от своя роден край с увереността, че само истината и нравствената чистота ще оформят облика на истинския граждански вестник, което осмисляло усилията му на журналист и общественик.
Вестник "Свобода" става образец за останалите провинциални вестници. В него сътрудничел и сръбският емигрант Никола Пашич, един от водачите на Зайчарската буна, който бил приет радушно във Видин и допринесъл за популяризирането на либералните ценности сред местната демократична общественост.
Вестникът се четял публично и коментирал от всички. Често в редакцията идвали хора от селата, за да канят редакторите на сказки позлободневни теми. Тези непринудени срещи помагали на Димитър Мишев и съратниците му да разбират по-добре хорските неволи и тежнения, да откликват на конкретните им вълнения и да бъдат полезни. Така Димитър Мишев и Найчо Цанов стават най-популярните личности във Видинския край и през 1884 г. били избрани за народни представители.
В София, където се решават съдбините на България, кипи бурен политически и обществен живот. С присъщата си енергия и непримиримост Димитър Мишев разгръща забележителна по своите мащаби дейност в защита на интересите на своите избиратели. Издава вестник "Търновска конституция", където продължава енергичната си борба против бюрократизма, насилията и своеволията на властниците, ратува за духовната свобода и просвещението на своя народ.
Макар и сравнително млад - едва тридесетгодишен - Димитър Мишев впечатлява с аналитичните си изказвания по конкретни законопроекти на Народното събрание, при което поведението му към опонентите е винаги коректно, а изразите премерени, точни и изискани, което контрастирало ярко на фона на всеобщите заядици, взаимни обиди, унизителни партийни противоборства, псувни и побоища.
След свалянето на Батенберг и разтурването на Народното събрание в. "Търновска конституция" бил спрян, а в условията на Стамболовисткия режим за свободо-мислещи личности като Димитър Мишев нямало място. Останал без работа, той не унива и скоро е приет за учител в софийското еврейско училище. Същевременно се заема, заедно със Ст. Костов, да подготви няколко учебника по български език и голяма двутомна христоматия, издадени от Хр. Г. Данов в Пловдив.
Увлечен от бурния политически живот през онези години, Димитър Мишев съзнава, че се отклонява от своето призвание и наклонности да служи на науката, просвещението и обществото. Още по времето, когато редактира в. "Търновска конституция" той започва да издава списание "Свети Климент", което скоро става естествен притегателен център на научните среди в столицата. Неговата всестранна обществена и научна дейност го откроява като бележита и уважавана личност. Признанието не закъснява и на 6 август 1884 г. Димитър Мишев е избран за редовен член на Българската академия на науките.
През 1894 г. той е назначен за учител в Екзархийското училище в Цариград, а само след няколко месеца става секретар на Българската екзархия, където работи до Балканската война през 1912 г. В Цариград Димитър Мишев се отдава с цялата си енергия в служба на своето отечество и в помощ на поробените българи от Тракия и Македония. Там той издава "Църковен вестник", проучва и систематизира огромен по обем изследователски материал за училищата и църквите в Македония, което му позволява категорично да обоснове българския етнически състав и самосъзнание на населението в този край и да напише на френски език своя капитален труд "Македония и нейното християнско население". Издадена в Париж през 1905 г., скоро тя е преведена и на английски, с което привлича вниманието на учени, държавници, политици, журналисти и социолози от Европа и Америка, защото разкрива ужасни и срамни за културата на човечеството страници от трагичната съдба на един злощастен народ.
Завърнал се по време на Балканската война в София, Димитър Мишев остава верен на своя свободолюбив дух и през 1913 г. започва да издава списание "Свободно мнение", около което се групират видни наши учени и общественици. От първата книжка до забраната на списанието през 1919 г. Димитър Мишев и неговите съмишленици решително порицават монархизма и личния режим, като отстояват непреклонно идеала за истинско народовластие и създаване на демократична балканска федеративна република. В списването на "Свободно мнение" участват над 40 наши и чужди професори, писатели и публицисти, сред които срещаме имената на проф. Иван Шишманов, проф. Арнаудов, проф. Мутафов, Стоян Чилингиров, Иван Вазов, Яворов, проф. Златарски, Алфред Йенсен и много други.
Злокобните дни, които настъпват в България след злополучния изход на Първата световна война, изправят народа ни пред нови тежки изпитания. Повалена и оскърбена България е изолирана от света и предоставена безжалостно на злобата и омразата на своите алчни съседи. Подготвя се зловещият Ньойски договор, най-страшното наказание за българския народ, дръзнал да се намеси в световните дела, за да освободи своите поробени братя от Македония и Тракия. В този момент на всеобща психоза, която парализира човешката съвест, надеждите за спасение са отправени към един застаряващ над шейсетгодишен мъж, вглъбен в скръбта по двамата си сина, загинали на фронта. Този голям българин е видинчанинът Димитър Мишев - синоним на добродетелите на своя народ и всепризнат авторитет в борбата за защита на гражданските свободи и общочовешките права. Единствено той е могъл да ангажира световното обществено мнение и да гарантира истинността на българския национален идеал, поради което през 1919 г. е изпратен в Лозана, Швейцария, където създава особена културна мисия, призвана да се противопоставя на злостната кампания срещу България. В Женева и Лозана Димитър Мишев написва и издава стотици книги, брошури и писма, в които аргументирано се оборват несправедливите обвинения и хули на сърби, гърци и румънци срещу отечеството.
Той вече е публикувал своя капитален труд "България в миналото" (Страници от културната история на България), преведен веднага на английски и спечелил за българската кауза множество световноизвестни политици и общественици като Анатол Франс, Барбюс, Жорж Дюамел и много други.
До последния миг от живота си (27 януари 1932 г.) световноизвестният историк, публицист, общественик, книжовник, академик, председател и член на десетки организации и дружества в страната и чужбина, издавал сам повече от 17 вестника и списания, сътрудник в още толкова, написал над 50 книги и 1500 статии и монографии, изнасял хиляди сказки и научни съобщения, Димитър Мишев Димитров, родом от Видин, неизменно и непримиримо следва своя граждански и човешки дълг - умира, като председателства събранието на Лигата за защита на човешките права.
...В желанието си да обедини видинската интелигенция в служба на хората, д-р Бърни Бончев и други уважавани граждани създават "Комитет за културно повдигане на Видинския край". За негов почетен председател единодушно избират "най-заслужилия гражданин на Видин Димитър Мишев"...
В края на земния си път д-р Бончев пише книга (неиздадена до днес) за Димитър Мишев, комуто посвещава към 250 гъсто изписани машинописни страници. Този вдъхновен разказ за изключителните заслуги на Димитър Мишев към Видин и България завършва с искрен човешки вопъл и въпроси, които звучат тъжно и укорно до днес:
"Какво даде Димитър Мишев ние знаем, но какво даде нашият град за овековечаване на неговата памет? Нима ние му се отплатихме? Спокойна ли е нашата съвест?..". (ВИДИН)
в.Видин брой 84 1-4 декември 2011г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин