Изпрати стари снимки от Видин и областта

Георги Добринович

История - Граждани

Георги ДобриновичГеорги Добринович
Той е една от най-колиритните личности в пантеона на най-достойни граждани на Видин - участник в националноосвободителното движение, доброволец в дружините на ген. Черняев, опълченец, околийски управител на Видин, командир на отряд при отбраната на града през 1885 г. Адвокат, посветил повече от 40 години на общественополезна дейност във Видин. Демократ, съучредител на Клуба на Народната партия и негов съпредседател. Видински депутат в три народни събрания (1884, 1888 и 1911) с голям принос за прокарването на железопътната връзка със София. Малцина знаят, че някога в далечната 1895 г. големият българин и родолюбец Георги Добринович не се поколебал да защитава с юмруци в Народното събрание взетото решение за ж.п. линията до Видин. Кой ли от днешните невзрачни, угодливи и безгласни видински депутати-марионетки би се решил да защитава дори по подобен краен начин обществения интерес.
За случилото се научаваме от неговия автентичен разказ в автобиографичната му книга "Моите спомени ", издадена през 1932 г., откъс от която публикуваме.

Спечелихме с бой и скандал
През месец май на 1894 з. Стамболов подаде оставката на своето министерство, поради което в цяла Бълзария станаха радостни тържества. Към авзуст месец, същата зодина, бяха назначени избори за Осмото обикновено народно събрание. В тия избори бях избран от Видинска околия за народен представител заедно с Петър Гузелски и д-р Минчович. В началото на октомври, същата зодина, се откри Народното събрание. Аз ведназа внесох законодателно предложение за построяване на железопътна линия Мездра-Враца-Видин. То се прие и влезе в министерския проект заедно с построяване на друзите железопътни линии.
През 1895 з. Осмото обикновено народно събрание се разтури. В изборите за Девето обикновено народно събрание Петър Гузелски искаше с чорбаджийска хитрост да ме изиграе, затова зо отхвърлих, взех Найчо Цанов и Николаки Анзелов от село Кирим бег. Те бяха избрани с мен за народни представители в Деветото обикновено народно събрание. От Видинска околия бяхме аз, Найчо Цанов и Николаки Ангелов. Още в първата сесия на това Народно събрание министърът на железниците Михаил Маджаров, ломски избраник, внесе законопроект да се отбие железопътната линия от Брусарци за Лом - не клон, а централна. От Брусарци нататък да няма железопътна линия за Видин, а от Лом покрай Дунава да се даде клон на Видин - така Маджаров беше обещал на ломчани. Такъв клон беше незгден във всяко отношение, но колкото и основателно да убеждавах Маджаров да оттегли проекта си, той си остана на своето и дебнеше удобен случай да го прокара. Аз пък пазех - всеки път оставах до края на заседанията.
Найчо малко се интересуваше, но Н. Анзелов беше с мен. Към края на сесията една нощ пред закриването й, когато бяха останали малко представители в заседателната зала, Маджаров поиска да се раззледа проекта му по спешност. Значи - на първо, второ и трето четене. Изказахме се доста по него, повечето изказвания бяха в полза на проекта и тъкмо да се приеме, видях, че друго спасение няма освен скандал с бой. Сложих Н. Ангелов да ме пази отзад, за да не ме ударят по главата, хвърлих се в бой с противниците, скъсаха ми редингота, нахвърлих се върху председателстващия Христо Иванов от Русе, блъснах го, той падна от стола - там дойде една група, от която изядох няколко юмрука. Председателстващият стана, а аз пак го блъснах. Той избяга и заседанието се закри, защото нямаше кой да го председателства. Всички народни представители бяха на крака в скандала и боя и така си тръгнахме. На сутринта сесията се закри. Така проектът пропадна, а в следващата сесия Маджаров не повдигна повече въпрос по него. Така се спаси железопътната линия от Брусарци за Видин. Иначе по пропадналия проект тия населени места щяха да останат без железопътна линия.
Благодарение на боя и скандала сега имат линия, особено важна за Видин.

вестник Видин - брой 28 - 19-21 април 2010г


За 3000 лв. прострелват адвокат милионер

В деня на покушението Викентий предава на Георги два пистолета с по един пълнител. Вечерта облечен в черно пардесю и с нахлупена шапка последният звъни два пъти на адвокатския апартамент. Когато Добринович отваря натиска спусъка, но револверът засича. Бързо изважда от джоба си втория пищов и стреля три пъти. Побягва и след като се отървава от оръжието отива в квартирата на Ицо.
Тодор Добринович и Викентий Анастасов
НА 23 януари 1915 г. студ и мъгла сковават София. За известния адвокат и общественик Георги Добринович денят е напрегнат и изпълнен с професионални ангажименти. В късния след обяд се прибира в дома си на ул. "Алабин" щ 36 и ъгъла с бул. "Витоша". Преглежда ежедневната преса и към 19 часа сяда да вечеря. В този момент се звъни. Той няма уговорена среща и учуден става да провери кой го търси. Без да пали лампата излиза в коридора и отваря входната врата. Неочаквано в тъмнината изтрещяват няколко револверни изстрела, а атентаторът извиква: "Ти трябва да бъдеш премахнат". Обръща се и изчезва във вечерния мрак.
Съпругата на адвоката Евгения чува стрелбата и надава викове за помощ. Заварва го паднал на пода и стенещ от болки да се държи за стомаха. От горния етаж на сградата слизат съседи, които помагат простреляният да бъде откаран в близката болница на д-р Балсамов. На местопрестъплението идват полиция и представители на следствените власти, които предприемат разследване. Намерени са гилзите на три патрона, а на сутринта в близката улица "Цар Асен" са открити захвърлени два пистолета, с единия, от които е извършено престъплението. От разказите на живущите в съседните кооперации става ясно, че предишната вечер наоколо се навъртал непознат тип, който разпитвал кога обикновено се прибира от работа Добринович. Няма други улики, които да хвърлят светлина върху покушението.
В следващите дни адвокатът е опериран, здравословното му състояние постепенно се подобрява и животът му е вън от опасност. Това дава възможност той да бъде разпитан, но не дава смислени обяснения на въпроса кой стои зад нападението.
Извършеното злодеяние предизвиква интереса на софиянци към личността на Добринович. Роден е в Ломско, завършва гимназия в Белград и още 18-годишен участва като доброволец в Сръбско-турската война /1876 г./. По-късно се подвизава в четата на Панайот Хитов, включва се в българското опълчение през Руско-турската война. Учи правни науки в Русия /1881-1884 г./ и след завръщането си в България открива адвокатска практика във Видин. В средата на 90-те години на XIX в. Добринович се премества в София и се захваща с активна политическа дейност. Депутат е в няколко Народно събрания, но същевременно в битието му настъпва рязка метаморфоза. Той започва да се занимава с лихварство и трупа солидни печалби от раздадените срещу ипотеки заеми. Съвременници изчисляват богатството му на крупната за онова време сума от над 1 милион златни лева. Десетки са задлъжнелите) към него и това му спечелва много недоброжелатели и врагове. В началото на декември 1914 г. Викентий Попанастасов от Кратово, Македония, чиновник в Сметната палата, с помощта на своя ученик от Скопското педагогическо училище Милан Манолев се свързва с анархиста Христо /Ицо/ Сантов от Кукуш /днес град Килкис в Гърция/ и Георги Илиев от Търново, беглец от армията, който се мотае безработен из софийските улици под името Стефан Василев или с прякора Дезертьора. Викентий им предлага да ликвидират адвоката, за което ще получат 3000 лева. Те приемат охотно идеята за престъплението, но все пак искат да знаят мотивите за него. Попанастасов им обяснява, че дължи на лихваря по една полица крупна сума и за да не плаща дълга си той трябва да бъде убит. По-късно по време на следствието се допуска и възможността злодеянието да е инспирирано от сина на адвоката - Тодор, който иска да наследи огромното състояние на баща си. Изготвен е план за нападението, според който Ицо и Георги ще чакат Добринович пред дома му и при удобен случай ще го атакуват. За тази цел Викентий предварително ги запознава с обстановката около и вътре в кооперацията, показва им къде трябва да чакат и пътя по-който ще изчезнат след атентата. Разногласия възникват за оръжието, с което да бъде извършено престъплението.
Георги Илиев и Ицко Сантов
Предложението на Попанастасов е брадва или кама, ала то е отхвърлено от останалите терористи като "много касапска работа". Накрая участниците в заговора се съгласяват да се използва револвер, тъй като Сантов и Дезертьора са добри стрелци. Последно се уточнява, че не трябва да се действа на улицата, а във входа на сградата.
В деня на покушението Викентий предава на Георги два пистолета с по един пълнител. Вечерта облечен в черно пардесю и с нахлупена шапка последният звъни два пъти на адвокатския апартамент. Когато Добринович отваря натиска спусъка, но револверът засича. Бързо изважда от джоба си втория пищов и стреля три пъти. Побягва и след като се отървава от оръжието отива в квартирата на Ицо. На следващия ден двамата се отбиват при Викентий, но от вестниците разбират, че лихварят е оцелял. Вбесен от злополучния край на акцията кратовчанинът не им дава обещаното възнаграждение и ги "праща за зелен хайвер". Нарежда им да се скрият за известно време и да се готвят за по-сериозна операция. Има предвид атентата в Градското казино. Така накратко звучат престъпните действия на терористите.
Разглеждането на углавното дело започва на 10 юни 1915 г. в голямата зала на Военния клуб. Процесът предизвиква невиждан интерес, стотици са желаещите да присъстват. Обвиняемите са вкарани през задния вход, освирквани и оплювани от тълпата. На дълга маса под портретите на царя, царицата и престолонаследника се настанява военнополевият съд в състав: председател подполковник Димитър Жостов и членове - майор Никола Станимиров и капитан Димитър Горов. Защитници на подсъдимите са Йордан Табаков, Григор Василев, Сергей Копаранов и майор Димитър Папазов. Макар че остават в "сянката" на атентата в казиното, обвиненията за инцидента с Добринович заемат значително място при разпитите на подсъдимите. Викентий, Ицо и Дезертьора отричат всички направени "самопризнания" пред следователите и категорично заявяват, че те са постигнати с бой и изтезания. Синът Тодор също отхвърля обвинението, че е поръчител на убийството на баща си, въпреки че през последните години отношенията между тях са твърде влошени. Той е с желязно алиби, защото през втората половина на месец януари е на гости при приятели във Видин. Най-сериозна стойност пред съда имат показанията на адвоката. Въпреки че не вижда нищо в тъмнината той изказва съмнителното твърдение че Г. Илиев и И. Сантов са автори на злодеянието и ги посочва с пръст в залата. Що се отнася до причините за покушението, Добринович смята, че зад него стоят сръбските специални служби. Обясненията му обаче звучат твърде наивно и мнозина не вярват в тяхната достоверност. Съдът не взема под внимание обстоятелството, че показанията при предварителното следствие са изтръгнати насилствено. Той не се вслушва и в доводите на защитата, която оборва версиите на прокурора. Изложените от следователите аргументи за извършване на престъплението изглеждат "съшити с бели конци". Прокурорът и съдебният състав ги приемат буквално и ги преекспонират на процеса. Всичко това поражда много въпросителни относно обективността на присъдите. За покушението срещу Добринович Викентий е осъден на доживотен затвор, а за атентата в казиното на смърт чрез обесване. Същата присъда получат Ицо и Георги, но понеже Дезертьорът няма навършени 21 години, наказанието е намалено съответно на 12 и 20 години зад решетките. М. Манолев е наказан като помагач с 10 години строг тъмничен затвор. Тодор е оправдан по недоказаност.
Сградата на ул. Алабин гали окото с красивите си декоративни елементи по фасадата, а надписът в центъра й ни казва, че някога тя е принадлежала на състоятелния софийски адвокат и лихвар Георги Добринович.Свързват престъплението с атентата в Градското Казино РАЗСЛЕДВАЩИТЕ се стараят да свържат разпокъсаните нишки на престъплението, но дознанието не търпи развитие. Изненадващо то е прекъснато от ново сензационно събитие. Гръмва новината за извършен атентат в Градското казино. Вечерта на 31 януари 1915 г. артистите от Народния театър организират традиционен маскен бал с благотворителна цел. В разгара на веселбата, към 1 часа след полунощ, в залата избухва бомба. Загиват четирима души, а ранените са осем. Веднага е образувано досъдебно производство, което е поверено в ръцете на следователите Пано Чуклев и Васил Митаков. В продължение на четири месеца те не дават никаква информация за хода на разследването. Във вестниците се промъкват кратки съобщения и непотвърдени догадки. Едва в началото на юни официално е разгласено, че следствието е приключило и материалите са изпратени на прокурора при Софийския военнополеви съд майор Георги Пенов. Образувано е углавно дело щ 291 от 1915 г., с което под съдебна отговорност са подведени седем души. Те са обвинени не само за атентата в казиното, но и за опита да бъде убит Добринович и за съзаклятие против живота на цар Фердинад. От публикувания обвинителен акт стават известни всички подробности за покушението срещу адвоката Добринович.
Викентий, Георги и Ицко години по-късно стават известни съвсем различни факти, които изцяло променят смисъла на съдебното дирене, но въпреки това Добринович продължава да е убеден, че опитът да бъде ликвидиран е дело на набедените атентатори. През 1932 г. той издава спомените си, в които лаконично отбелязва: "Благодаря на Всевишния, че запази живота ми през януари 1915 г. от бандитите Викентий, Георги и Ицко, които бяха в заговор да ме убият за користни и политически цели". В крайна сметка и до днес не става ясно, кой е вдъхновител на опита за убийството на адвоката и кои са неговите извършители. 
168chasa.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин