Георги Савчев

Писателят Георги Савчев брат на Васил Савчев е роден на 10 октомври 1883 г. в гр. Белоградчик. Произхожда от будно, интелектуално семейство. В дома на Савчеви често гостуват видни културни дейци и писатели като Тодор Г. Влайков, Найчо Цанов, Антон Страшимиров и други. Брат му Никола Савчев е бил депутат в Народното събрание в началото на миналия век, председател на читалището в родния си град и училищен настоятел. Притежавал е и книжарница.

Любовта към книгите и четенето определя и бъдещето на Георги Савчев, който по-късно става писател и журналист. И до края на своя живот - 4 ноември 1949 г., той се занимава само с творчески труд, който се превръща в смисъл на живота му, призвание и начин на препитание. Пише стихове, разкази, повести, романи, пиеси. Сътрудничи на вестници и списания като "Ново време", "Червен смях", "Работнически вестник", "Барабан", "Българан", "Развигор", "Народ" с художествени и публицистични материали. Издава и собствен вестник "Бран" (1931-1934 г.) - за политика, култура и стопански живот. Своите творби Георги Савчев подписва и с псевдоними: Г. Савел, Савел, Савченко, Жорж Боне, Несретник, Ирин-Пирин, Буревестник, Уамас Блан и др.

Освен че написва роман, посветен на Христо Ботев, който излиза през 1935 г. и претърпява още две издания през 1941 и 1943 г., той публикува и други исторически романи: "Дякон Левски", "Новата борба", "Баташкото клане", "Черните камионетки", "В гръцки плен". Издава и сборник със стихове "Към звездни висоти" и пиесата "На сянка в пустинята". А критиката оценява като ценни за българската култура спомените му за Пейо Яворов и Димчо Дебелянов, очерците му за Димитър Петков и Йосиф Хербс, а също така - етюдите, посветени на Цанко Церковски и Стилиян Чилингиров. Но на малцина хора и приятели на българската книга е познат романът на Георги Савчев, посветен на Христо Ботев. В него на 332 страници са представени най-интересните моменти от живота на войводата поет. Те са обединени в отделни заглавия като "Майчини грижи", "В Задунаевка", "Среща с Раковски", "Празникът на Кирил и Методий", "Първото сражение" и др. Отделните части се четат на "един дъх", тъй като повествованието е динамично и държи читателя в напрежение. Поместени са и илюстрации от неизвестен автор, който се подписва Р. Матов. Те не се отличават с някаква особена художествена стойност, но добавят своеобразен щрих към образа на Ботев.

За творчеството на Георги Савчев има публикувани рецензии. Например в. "Заря", брой 4161 отбелязва: "В областта на историческия роман Георги Савчев върви уверен, смело, без да излиза от рамката на историческата правда. Тоя жанр му се отдава... Книги като "Дякон Левски" и "Христо Ботев" трябва да бъдат гордост в духа на нацията ни." А в. "Дъга", брой 91 съобщава: "След "Дякон Левски" Георги Савчев ни поднася новия си труд, историческия роман "Христо Ботев". Една рядка книга от подобен жанр, която изобилства с художествени идеи, образи и учудва с поетичните си откровения."

С публицистика се е занимавал и другият брат на Савчев - Васил Савчев, юрист, който известно време е съдия-следовател във Враца. Поручик Васил Савчев, адютант на 3-а пехотна дружина на 15-и пехотен Ломски полк загива на 16 март 1913 г. Ето как е описан неговия подвиг в есно по-ранно съобщение в този Лист:

http://groups.yahoo.com/group/belogradchik/message/91

Този млад офицер е бил адютант на 3-а дружина на 15-и пехотен Ломски полк. Скромен, добър по душа, той знаеше, че всеки Ломец, каквато и длъжност да заема, трябва в случай на нужда да се жертва, за да се постигне общата победа.

И когато на 16 март 1913 година трета дружина от полка настъпи към чифлика Арнауткьой - залива на Мраморно море, в който турците бяха направили десант, юнаците от тази дружина трябваше бързо да се хвърлят срещу противника, за да го изтласкат в морето.

Използвали мъглата и проливния дъжд, турците смятаха безнаказано да разширят своя успех.

Време за губене нямаше.

В момента, когато се беше завързал ръкопашен бой, юнашкото сърце на поручик Савчев не издържа. Той не можеше повече да остане зрител на борбата и сам се хвърли в нея, за да помогне на една група войници.

Намесата на поручика оказа своето въздействие. Турците трябваше да отстъпят. Но към края на тази борба Ломци дадоха скъпа жертва. Поручик Савчев Васил падна убит, но спаси честта на полка.

Името на този скромен герой от Балканската война и до днес [1939] е живо в сърцата на Ломци, защото подвигът при чиф. Арнауткьой на поручик Савчев е само краят на всички онези дела, които той беше извършил през време на тази война.