История - Граждани

На 6 юли се навършват 137 години от гибелта (1876 г.) на Николай Алексеевич Киреев – руски офицер, командуващ дружина от български доброволци в Сръбско-турската война.

Руският капитан от гвардията на руската императрица, загинал в местността между селата Подгоре и Раковица, там се намира и общият гроб на руските войници.

През 1872 г. Видинският митрополит Антим и след това патриарх български заедно с близките на загиналия руски офицер пренасят тленните му останки до Раковишкия манастир, където и до ден днешен се намира гроб с паметник в негова чест.

35-годишният офицер е царски дворянин от Петербург. Той е първият руски офицер, паднал за освобождението на България от турско робство преди началото на освободителната руско-турска война.

Всяка година пред паметника се поднасят венци и цветя в чест паметта на този висш офицер, загинал за свободата на България.

Връщайки се от Раковишкия манастир, когато се пренасят мощите на кап. Киреев по молба на жителите на безименното до тогава село, което е било известно като Раковишки колиби митрополит Антим и братът на кап. Киреев Александър минават през селото и с водосвет дават днешното име – Киреево.

В знак на признателност на загиналите руски воини освободители когато е построен читалищния дом в селото, тогава е издигнат и бюст-паметника на кап. Киреев и посмъртно е произведен в по-висока степен.

Преди пет години паметникът на кап.Киреев е бил ремонтиран, посадени са цветя около него, добре се поддържа и в днешни дни.

Винаги, когато има голямо тържество паметта на героя се почита от местните хора с поднасяне на цветя, заедно с почитане паметта на загиналите български воини във войните от 1712 до 1945 г. Има и издадена книга за живота и делото на Николай Алексеевич Киреев от варненския митрополит.

На 6 юли 1876 г., начело на 1000 доброволци българи в бушуващата Сръбско-турска война, загива капитан Николай Алексеевич Киряев – секретар на Петербургския Славянски комитет. Загива в открито сражение сред узрелите жита край с. Раковица, покосен от пет куршума. До последен дъх повтаря своя призив: “Вперед, братцы!”

Русия е потресена от неговата смърт. Гръмват в скръбен набат камбаните на хиляди православни храмове. Екват упокойни молитви. Прочувствени слова на духовни йерарси начертават мисията на руската отговорност за свободата на брата роб.

< Предишна		Следваща >