Изпрати стари снимки от Видин и областта

Проф д-р Богомил Ковачев

История - Граждани

професор Богомил КовачевБогомил Ковачев е роден през 1932 г. в гр. Белоградчик. Син е на Живко Ковачев - първият следдеветосептемврийски кмет на града. Бащата има приноси в благоустрояването на Белоградчик и особено в развитието на учебното дело в града. Богомил Ковечев е завършил физика в Софийския университет. Бил е директор на Института по астрономия на БАН, председател на Националния комитет по астрономия, представител на България в Международния астрономически съюз. Член-съосновател е на Европейското астрономическо дружество. През 1962 г. Ковачев става инициатор за построяване на Националната астрономическа обсерватория в Рожен, ръководил е нейното изграждане и научни изследвания там. Открил е стотици нови галактики и е извършил тяхната класификация.
Борислав Тошев


Проф. д-р Богомил Ковачев: Направих обсерваторията на Рожен, обявиха ме за шпионин

Богомил Ковачев е роден през 1932 г., завършил е физика със специализация астрономия в СУ “Климент Охридски”. През 1962 г. Ковачев става инициатор за построяване на Национална астрономическа обсерватория и в течение на 28 години ръководи нейното изграждане, пускане в експлоатация и провеждането на научни изследвания в областта на съвременната астрофизика. Открива стотици нови галактики, между които и една огромна - с диаметър 500 000 светлинни години, и извършва тяхната класификация. От 1982 до 1989 г. е председател на Националния Комитет по астрономия и национален представител в Международния астрономически съюз. Член-съосновател на Европейското астрономическо дружество.

Бях ученик в Белоградчик, когато един от дъновистите, приятели на баща ми, който работеше в киното като техник, ми подари лещи да си направя малък телескоп. Уредът се състоеше от обектив и окуляр, увеличаваше около 6 пъти. Взимам го, гледам небето и виждам изумен, че звездите са цветни, не са еднакви. Има червени, сини, зелени.

Стана ми страшно интересна астрономията. С един мой приятел завършихме физика, като най-близка до астрономията наука. Като студент ме направиха председател на кръжок по астрономия. Беше 1955 година …в Борисовата градина имаше малък телескоп. Ръководителят на Катедрата по астрономия професор Бонев (академик Никола Бонев), който е учил в Германия, ми беше позволил да ползвам книгите от кабинета му. Завършвам следването си и питам проф. Бонев: каква работа мога да започна? Той казва: Ще ви направя секретар на Астрономическото дружество. После спечелих конкурс и станах редовен аспирант в Секцията по астрономия на Физическия институт към БАН.

професор Богомил КовачевПускат първия спътник на Земята. Целият свят вече гледа небето. В България правим станция да наблюдаваме спътниците. Засичаме ги и съобщаваме данните в Съветския съюз и по тях изчисляват орбитите им. Но телескопите ни тогава бяха малки тръбички, стара техника. По едно време отговарях и за точното време. Бяхме няколко души, които се занимавахме с астрономия.

Настъпи време и ние да се развиваме. Професор Бонев направи предложение да се построи нова обсерватория. В Българската академия на науките по това време се бяха събрали акад. Георги Наджаков, акад. Любомир Кръстанов и други големи учени. Какво да правят? Искат съвет от Съветския съюз? От Академията на науките в Москва изпращат известния учен астроном доктор на физико-математическите науки Борис Василиевич Кукаркин. Да види с какво може да се помогне на България. След като се запознава с нивото на българската наука Кукаркин пише в доклад до председателя на БАН Тодор Павлов: “Много хубаво се преподава у вас астрономия, но вие се занимавате с някаква архаична астрономия.”

Един ден, след като руският учен си замина, ме вика научният секретар на БАН, Титко Черноколев, и ми казва: “Ковачев, изпращаме те в Съветския съюз да те обучават”… Аз тъкмо завършвах аспирантура в областта на класическата астрономия. Заминах да уча астрофизика (новата астрономия). Първо преминах програма в Държавния астрономически институт „Щернберг” към университета в Москва. След това бях в Ленинград, където се намира Пулковската обсерватория, след това учих и работих в Кримската, където по това време беше най-развитият център на астрофизиката в Съветския съюз…

Запознаха ме с големите телескопи и техните възможности. В Крим - вече имаше еднометров телескоп и се правеше по-голям - двуметров. По-късно в Кавказ започнаха да правят 6-метров телескоп, най-големият в света по онова време. Много щастлив се чувствах. Най-изявените учени в областта на астрофизиката ме приеха с желание да ме научат на знанията, които имат. Изясни ми се, че различните направления в астрофизиката са свързани с определени качества и възможности на инструментите, с които се наблюдават небето и звездите. Дали телескопът може да прониква по-далече, да наблюдава и не толкова ярки звезди и т.н.

професор Богомил Ковачев
От БАН ми бяха възложили да проуча и напиша доклад как да се организира изграждането на новата национална обсерватория в България… Когато се планира строителството на обсерватория, трябва и инструментите за нея да се планират с определена перспектива. Е, разбира се, по-големите телескопи по-далече ще гледат. Но България не може да купи 6-метров телескоп. По това време вече се произвеждаха 2-метрови телескопи, и за нас такъв уред би бил най-подходящ….

Междувременно в София на бърза ръка сключили договор да купят еднометров телескоп от германските оптични заводи “Карл Цайс” - Йена (след войната заводите бяха останали в Източна Германия). Научавам този факт и говоря със специалисти, с директорите на Кримската и Пулковската обсерватории, с други учени. Те казаха: „С този телескоп нова наука не може да се прави…” И аз малко наивно написах писмо до БАН, че не е редно да купуваме такъв телескоп от “Цайс”. Те са търговци, такъв имат, такъв продават. А трябва да се ориентираме към двуметров. “Цайс” вече бяха направили два двуметрови телескопа - за ГДР и за Чехословакия, правеха трети за Азербайджан и имаха опит в изработката на големи инструменти.

Пращам до БАН и становището на съветските специалисти, с които съм се съветвал… В него се казва, че нашето географско положение е подходящо за изграждане на модерна обсерватория - по на юг се намираме и виждаме по-голяма част от небето. България е на широчина, от която могат да се наблюдават и голяма част от южните съзвездия. Има условия за повече наблюдения - достатъчно ясни нощи и затова има смисъл да се направи по-голяма обсерватория.

Междувременно спечелих конкурс за хумболтов стипендиант и бях доста време в големи обсерватории в Западна Германия. Запознах се и със западния “Цайс” - фирмата “Оберхофер”. Научих колко пари са дали за техните телескопи, как се изпробват, какви приемници са направили. Накрая изработвам спецификация - какъв да бъде телескопът - с много условия - пак 2-метров, но с по-големи възможности, за по-мощни приемници. В нашата академия (свалям им шапка) приеха предложението. По това време се появи един нов материал - ситал, който има коефициент на топлопроводност 0, тоест като се нагрява и изстива, нито се разширява, нито се свива. До този момент огледалата на обикновените телескопи се правеха от стъкло. Новият материал би дал великолепно качество на телескопа.

професор Богомил Ковачев
Ситал се произвеждаше в Държавния оптичен завод в Ленинград. “Цайс” не бяха правили огледало от ситал. Трябваше да купят материала от Русия и да го обработят по нов начин, за да направят огледалото за телескопа. В договора, който подписахме с “Цайс”, бях поставил условие и за качеството на оптиката. Примерно светлината, която пада върху огледалото от една звезда и се концентрира в нейния фокус, да се концентрира в кръгче с диаметър половин секунда, за да може цялата светлина да задейства съвсем точно приемника и да се получи по-качествено изображение. И това наше искане беше прието.

Поискахме дифракционни решетки, които разлагат светлината, каквито тогава произвеждаха само американците… Искаме това, искаме онова… Така преговорите с „Цайс” какъв да бъде телескопът, какви качества да има, продължиха дълго. Лека полека се създаде един нов инструмент, какъвто германците не бяха правили дотогава…

Докато текат всички тези уточнения и преговори, в България се пристъпва към избиране на място за новата обсерватория… Трябва да я изградим на подходящо място. Защото немците си бяха бутнали двуметров телескоп в една гора почти на морското равнище, до циментов завод. Чехите отидоха на по-високо място, но не беше планина, а до Прага, където светлините на града пречат на наблюденията. Ние търсим най-подходящото място. Знаех, че обсерваторията трябва да бъде на високо. Да се избегнат долните слоеве мръсен, сгъстен въздух, по-малък пласт атмосфера да влияе върху образа на това, което идва от Космоса.

Направиха ме отговорник за новата обсерватория, с длъжност технически научен сътрудник. Правя основен проект каква да бъде обсерваторията. Тръгвам да обикалям България да търся подходящи места. Тогава чух какви ли не приказки - че най-хубавите места ги избирали за манастири и обсерватории. А пък професор Бонев ми казва: “Ковачев, избираш, избираш, но аз смятам да я правим в Добруджа.” “Защо, професор Бонев?” “Вие не знаете класиката. Йовков пише в един разказ, че в Добруджа звездите са едри.” Казвам: “Не мога да се подпиша - да бъде обсерваторията в Добруджа, на равно, дето има дебел слой въздух.”

Идва пак специалист от Русия, да види възможните места. Много му хареса България - да дава съвети, да обикаля страната. Една командировка, втора. Първият път си заминава със 7 куфара от тук. Той представи становище, че още 2-3 години трябва да се избира место. Тогава написах до Съветската академия - нека така да се избира площадката за обсерваторията в България, че да не бъде чак след 2-3 години, както препоръчва техният специалист. Там се сещат каква е работата и го спират от командировки в България.

Развързаха ми се ръцете - избирам 7 възможни места по разни планински върхове… Седнахме с мой колега над картите на България. Разучаваме така наречения астроклимат - ветрове, замърсяване… На 6 станции монтирахме еднакви малки телескопи и една година правихме наблюдения. Резултатите обработихме по френска методика, за да се види качеството на образите… Оказа се, че добро местоположение за обсерватория е местността Рожен в Родопите. Другото хубаво място беше на Стара планина - данните там бяха същите. Междувременно в Смолян решиха, че и те ще правят обсерватория. Чакайте. Ние една не сме направили… Стигнахме до компромис - националната да бъде на Рожен, в Родопите, над Смолян, все едно, че е и тяхна.

Но да се върнем на телескопа. Започва изработката на новото огледало от ситал. Три пъти го правиха оптичните заводи “Карл Цайс” - Йена. Защо? От “Цайс” поискаха договорът да бъде като между соц страни - да експортират произведения от тях инструмент до българската граница, а оттам нататък ние да си отговаряме за него. Не се съгласихме…

Докарват новия телескоп горе на Рожен, но представителите на “Цайс”, когато разбират, че ще правим изпитания и на тях съм поканил да присъстват най-големи светила в астрономията и техниката от Съюза, си тръгнаха. Почти година новият 2-метров телескоп стои горе и не може да се пусне, защото германците не идват. Изплашиха се. Изпробването на уреда трябваше да докаже дали са изпълнени изискванията по отношение на качеството, залегнали в договора. А известните чуждестранни астрономи, които щяха да участват в експеримента, имаха опит в работата с 2-метров и други видове телескопи… нямаше как да бъдат заблудени.

Пиша тогава доклад до академик Ангел Балевски (председател на БАН по това време – б.р.). Той се разтревожи и праща писмо до Тодор Живков, че така и така не можем да се разберем с германците. Тогава Живков се обажда на Хонекер (държавен и партиен лидер на ГДР – б.р.), а той на директора на ”Карл Цайс” и ето ти ги германците пристигат…

Междувременно в края на май, след като германските специалисти си заминаха, ме вика председателят Балевски и казва: “Ковачев тука има едно писмо от академик Бирман (директор на оптичните заводи)… Виж”. Чета го: „Драги колега, дружба…това онова… нещата със сътрудничеството ни и с телескопа ще вървят… Накрая имам една малка молба към Вас. Понеже вашият представител не се държи добре с моите служители, дори понякога е бил арогантен в преговорите, моля ви, да го замените с друг.” Аз казвам: “Щом като решавате, моля ви се, дотук съм.”. “А, не, възразява Балевски. Я виж какво съм му писал пък аз.” И ми подава своето писмо до Бирман: „Скъпи, … пак думи за дружбата и т.н. ..Накрая що се отнася до вашата молба, с удоволствие,… но нямаме такъв човек…” Балевски си беше хитрец.

Става 9 септември и аз получавам лично писмо от същия академик Бирман: “Скъпи колега Ковачев, поздравявам ви с празника… и т.н.” Абсурдни писма… Идват немците. Аз съм поканил отново светилата на астрономическата наука. Проверяваме уреда, резултатите показват и представителите на “Цайс” бяха принудени да признаят, че не са постигнати параметрите, заложени в договора. Питат ме: “Какво ще правим?” Отговарям: “Има договор, той не е изпълнен. Ще трябва да правите ново огледало.” Те казват: “Ама за това трябва още година…”

Правят ново огледало. Вдигат в завода в Йена нова кула, за да го изпитат по по-модерни начини. Наричат я “Кулата на Ковачев”… Защото ги е яд, че не приехме уреда на доверие и трябваше отново да го правят. Случи се, че второто огледало пък го счупиха по време на транспортирането до Рожен. Така се наложи да правят огледалото за трети път. Можех ли да приема, че всичко е наред още с първото огледало, както искаха някои мои колеги, които написаха донос в ЦК на БКП, че съм пречил бързо да се приеме обектът. Сигурно съм могъл, ако не упорствах да получим уред с качеството, което сме заложили в условията на договора.

Но мен ме е движил винаги и само патриотизъм - в смисъл, че сме българи и искаме да получим това, което сме поръчали. А не това, което някой по-могъщ ни налага. Минава време монтира се огледалото и телескопът е готов. Става март 1981 година. Ще откриваме обсерваторията…
e-vestnik.bg


Астрономът проф. д-р Богомил Ковачев: Хороскопите за деня са пълни с глупости

Проф. Д-р Богомил Ковачев е астроном, 77-годишен. Бил е директор на астрономическия институт на БАН, председател на Националния комитет по астрономия, представител на България в Международния астрономически съюз. Член-съосновател е на Европейското астрономическо дружество. През 1962 г. Ковачев става инициатор за построяване на Националната астрономическа обсерватория в Рожен, ръководил е нейното изграждане и научни изследвания там. Открил е стотици нови галактики, и е извършил тяхната класификация.

- Проф. Ковачев, вие сте човек на науката, но как гледате на звездите от гледна точка на астрологията? Влияят ли ни звездите или това е фантазия?

- Астрономът Кеплер, който открива законите за планетите, е бил придворен астролог в Прага. Питали го как съвместява двете дейности. Той отговорил: Астрологията е глупава дъщеря на умна майка. Майката е астрономията.

Обаче Кеплер си изкарва прехраната с астрология. Какво да ви кажа. Смешно е сега да ви говоря, че планетите влияят на живота ни, на съдбата ни. Това според мен са си пълни измислици… Ей го Юпитер, огромна планета. Какво ни влияе той? Влияе ни нищожно неговата гравитация, някакви излъчвания. Ама ти търсиш съдби…

- Има някои неща, все пак…

- Може би са повече климатични влиянията - че определени характери по масово се появяват в даден месец. Свързано е нещо с годишните времена. Хората, с присъщите си черти, родени през май, обикновено са едни, през февруари - други. Има вероятно някакви локални излъчвания на нашата планета Земя, които може би не са добре изучени и още не сме осъзнали толкова, които влияят върху живота на планетата - както върху хората, така и върху животните, вероятно. Но да се говори за астрология в смисъл, че всеки ден ще ни се случи това или онова?! Ами вие, ако четете хороскопа си за днес - той е пълен с глупости. Това са твърде стандартни писания на хора, които печелят пари по този начин. Не са истински астролози. Може би е имало астролози, които наблюдават планетите и въз основа на това са правили своите прогнози. Но астрологията се разви, когато още не бяха известни всички планети и съзвездия. След това планетите станаха повече… Несъмнено много и безброй неща са непознати на човека, но астрологическите твърдения, разцъфтяващи отново в наше време в представяния вид, са изминал етап на средновековни вярвания и култура.

- Открили сте над 200 галактики и то в едно в място от небесния свод, където американците са отбелязали 7 галактики.

- Тук не става дума дали си голям учен или малък учен. Ако разполагам със съвременен телескоп… Или ако разполагам със снимки или информация от космически телескоп, който снима над земната атмосфера и може да фотографира не няколко минути, поради воала, който създава земната атмосфера, а камерата да бъде отворена с часове и с дни. Тогава се прониква още по-далече. Затова с помощта на такава техника днес имаме информация за галактики отдалечени на милиарди светлинни години.
Аз съм извършвал астрономически наблюдения с мощни телескопи дълги нощи години наред в редица големи европейски обсерватории. Работил съм повече от 8 години в Астрономическия институт на университета в Москва, Пулковската и Кримската астрофизическа обсерватории на Академията на науките на СССР, обсерваторията към Университета Бон, „Макс Планк”, Института по астрономия в Хайделбрг, институтите по астрономия в Мюнхен, Бохум, Потсдам и др. Имах възможности за добра научна работа. Така например успях да констатирам нови физически особености и химически състав за отделни и двойни звезди, изяснявайки по точна картина за тях. Открих газов поток между две звезди и т. н.
Що се отнася до въпроса за галактиките, които съм намерил, просто разполагах с качествена информация от немско-испанската обсерватория Калар Алто, която се намира в планината близо до Средиземно море . Там беше монтиран нов 3-метров телескоп, който дава много качествена информация. Имах честта да ми предложат да анализирам и обработя данните от такива наблюдения. Така намерих тези галактики. Несъмнено след време на същите тези места ще се намерят още повече обекти. Защото ще има още по-чувствителна техника, която ще позволява да се вижда по-далече и откриват още по-далечни звезди и галактики. Изумителното е, че досега колкото по-далече проникваме с телескопите, все още откриваме и наблюдаваме все нови и нови небесни обекти - галактики, свръх нови или избухващи звезди, които излъчват светлина и могат да се видят. Но вече се смята, че ние полека лека отиваме към границите на една разширяваща се вселена, която може би не е безкрайна. Ще стигнем до толкова далечни обекти, които вече са първите, които са излетели при големия взрив. Нашето познание ще стигне до някакви граници и по-нататък няма да може да достига!

- Защо?

- Защото се оказва, че колкото по-далече виждаме един обект, една звездна система, с толкова по-голяма скорост той се отдалечава от нас. Ако сравним със скоростта на светлината, ето какво се получава: светлината от слънцето до нас пътува 8 минути изминавайки 150 милиона км. Вие като гледате слънцето, то не е такова в момента – изглеждало е така преди 8 минути. Но виждате галактики и звезди, все по-далече и по-далече. Вселената се разширява. Ние не сме в центъра, както ни се струва. Ако имате един облак газ с отделни молекули и той се разширява, то ако се намирате на мястото на всяка молекула, ще забелязвате, че всички други бягат от нея. Това е ефект на наблюдението, не че ние сме в центъра. Но се стига до там, че щом галактиките се отдалечават с все по-големи скорости, колкото са по-далече от нас – вече със скорости от една трета от скоростта на светлината, с две трети и т. н., ще се стигне до галактики, които теоретично се отдалечават със скоростта на светлината. Щом се отдалечават със скоростта на светлината, означава, че лъчите им няма да достигат до нас т. е. няма да ги видим.
Разбира се, тук вече идват философия, религия, всички разсъждения, които човек може да направи, или мисли, които му идват от изследванията на много, много хора. Стигаме до там, че се появяват понятия, които трудно можем да асимилираме, да разберем.

- Безкрайна вселена?

- А какво би значело край на Вселената? Ей такива едни понятия… Но да ги оставим на философите… Астрономите се занимават сега главно с изясняване на физическата картина на Вселената. На структурата и обектите – звезди, галактики, купове от галактики и т. н. в наблюдаемата Вселена.
По-рано звездите ги наблюдаваха, за да решат споровете къде се намират те или да гадаят по тях, какво ли не. След това настъпи времето на изучаване на звездите като физически обекти. Картината, която изучава съвременната астрофизика, става все по-дълбока, все по-сложна в различни направления.

- Всеки ден вестниците съобщават за нови открития в Космоса. Какви са очакванията ви за бъдещето на астрономията?

- Какво да ви кажа, стъпка по стъпка вървим напред. Познанието е като един балон. Ние сме вътре. Повърхнината на балона е границата. Вътре е знанието, отвън - незнанието. Познанието разширява балона, но допира до все по-голямо незнание. Става ти ясно - това оттук нататък не го знам. По-рано не сме си и мислили, че трябва да се постави такъв въпрос. И като имате предвид, че този балон на познанието на човечеството е още много малък, едва сега сме почнали, учудващо е, че толкова много неща се знаят вече.
Но от друга страна ни става ясно, че никога, никоя цивилизация, където и да било, няма да има пълното познание за Вселената. Това е абсурд.
Защото ти не можеш една безкрайност да вкараш в една точка, каквато си ти, твоята планета, твоята наука и т. н.
Разбира се, ако имаме повече познания, можем по-добре да си уреждаме живота, въз основа на тези знания. Да имаме по-широк поглед, по-богата информация, обяснения и използване на тия знания. Обаче въпреки всичко не можеш да кажеш, че ти си бог. Нали? (смее се)

- Значи вървим освен към знание и към незнание…

- Винаги е така. Дори и в теоретичната физика. Нютон открива законите за движението на небесните тела. После излиза, че работата е по-тънка. Айнщайн показва нещо друго - че има допълнителни ефекти. След това самият той иска да реши някакви въпроси, които не може, не ги е решил. Въпреки че Айнщайн е последната стъпка на съвременната наука, той казва - това искам да направя, но не можах… Значи пак опира до това, което споменах преди малко - не можеш безкрайността да събереш в една точка, като познание, като предвиждания и т. н. Ние трябва първо да запазим една скромност наред с уважение към развитието на културата, науката, ценните постиженията на човечеството. Но и да бъдем разумни поне в това отношение, че няма да разберем всичко, а и че често грешим.

- Как ще коментирате, задачите които си постави Международния екип, който иска да възпроизведе началото на Вселената, големия взрив с помощта на ускорителя в швейцарските Алпи?

- Не съм специалист в тази област. Но, какво да ви кажа - в лабораторията на Господа трудно ще влезем (смее се).

- Защо хората открай време неизменно гледат към звездите с любопитство и страхопочитание?

- Откак се е появил човека той е гледал към небето. Небето е било тайна. То е било за него нещо величествено и могъщо над него, нещо което не може да проумее, на което се прекланя, почита, боготвори, дълбоко респектира…
Но в днешно време изглежда погледите ни са насочени повече тук, към бъркотиите на Земята. Вместо да кажем: Чакайте нека се осъзнаем - накъде отиваме, докъде сме. Какво можем, какво не можем? Какво правим и на къде водят нашите действия по пътя, по който вървим?

Нашата цивилизация е някак си на граница. Тя все се лашка - дали да тръгне към разума или към безумието.

- Напоследък излезе мода да се подаряват звезди по всякакви поводи. Кръщават звезди на този и онзи… Голяма чуждестранна компания, като влезе на българския пазар, връчи на журналистите удостоверение в рамка, че еди коя си звезда, в еди-кое си съзвездие носи неговото име… Как става това?

- Това е далавера. Но как тръгват нещата. С имена от митологията са кръстени планетите. На кратерите на Луната (понеже са много), започват да дават имена на учени, на забележителности, на земни планини… Това върви. В наблюдателната астрономията - има много хора, които с малки телескопи по цяла нощ гледат небето, фотографират и могат да открият малка планета. Между Марс и Юпитер има поток от късове - там изглежда е имало някога планета, която се пръснала. Има хиляди и хиляди късове. Големи и малки - от каменни блокове до прашинки. Когато някой от тях идва близо до Земята, ако е по-голям, може да се констатира, че минава астероид. Като се наблюдава три пъти последователно, по времето и местоположението му може да му се изчисли орбитата и да се разбере как пътува. С други думи ще се сблъска ли със Земята, да речем. Това си е важен проблем за нашата цивилизация!
Същото се отнася и за Кометите. Кометите обаче обикновено идват от края на Слънчевата система. Там има цял облак от тела. Някои от тях поради привличането на големите планети си изменят пътя като минават по-близо до тях. Привличат се и отиват навътре в Слънчевата система. Като стигнат по-близо до Слънцето, понеже са предимно от лед и прах, обикновено правят светеща опашка. Астрономите наричат кометите видимото нищо. Защото опашката е с нищожна плътност, а се вижда.
Астрономическият съюз решава, че астроном, който открие малка планета има право да я кръсти. Затова има какви ли не имена.
В САЩ има Международен комитет от няколко души отговорни астрономи, който потвърждава откритието. Астрономите, които влизат в него казват: да, това е истинско тяло, съгласни сме да му се даде такова име.
Но има и организация, която е обявила, че раздава имена на звезди. Луна ли искаш, звезда ли искаш, даваш толкова и толкова пари и ти връчват документ, на който пише, че звезда с еди какви си координати е наречена на твоето име. Но този документ е документ от Лукавия. Не ти го е дал Господ… А има и друго - продават парцели на Луната. Можете да си купите примерно два декара лунна площ. Дайте парите, ще ви дадат документа… е, ще имате проблеми с пътните и експлоатацията на имота – те също са си ваши.
e-vestnik.bg
снимки и текст Таня Киркова

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин