проф. д-р Стефан Младенов Стоянов

Четвъртък, 20 Януари 2011 03:25

Написано от ivailo

В Календара на Държавен архив - Видин на по-важни кръгли годишнини за м. декември 2005 г. срещу датата 15 е отпечатано "125 години от рождението на академик Стефан Младенов".

Нека разтворим Българския исторически календар и срещу дата 15 декември 1880 г. пише: "Във Видин се ражда Стефан Младенов, един от най-именитите български езиковеди със световна известност.

Професор в Софийския университет "Св. Климент Охридскичлен на Българската академия на науките и на редица други академии в чужбина... Академик Младенов е забележителен още с това, че той е един от първите, а може би и единствен първи полиглот, човек, владеещ много чужди езици..."

Освен тази официална информация, необходимостта от това да научим нещо повече, да преоткрием името и делото на академик Стефан Младенов е продиктувана и от желанието на няколко видински жители с адрес ул. "Академик Стефан Младенов* да научат нещо повече за своя именит съгражданин

Именитият наш съгражданин е роден на 15 декември г в семейството на потомствени занаятчии - бакърджии, изчукали безброй казани, котли, телсии, тенджери, тигани, прочутите медени и калайдисани големи - мащрапи (както ги наричат по-възрастните), както и джезветата за варене на кафе, а понякога в домовете в ретро стил може да бъдете почерпени с ароматно кафе, поднесено в изящни бакърени филджанчета, ювелирно изработените творения на бакърджийското изкуство Спомням си, че е автобиографията, която изучавахме в часовете по български език още в отделенията и прогимназията, в първите редове ни припомнят, че Петко Рачев Славейков е бил син на Рачо Казанджията. Така и Стефан Младенов се е гордеел и никога не е забравил, че е син на прочутия еснаф бай Денчо казанджията. От ранни години редом със своите братя той учи занаят в работилницата, намираща се наблизо до черквата "Св Димитър* на ул. "Бакърджийска" За тези години Христо Бръзицов в едно интервю, взето от акад Младенов, и публикувано на страниците на в. "Литературен глас*, бр , 22 от 10 февруари 1929 г„ а през 1976 г същия материал срещаме в едно прекрасно спретнато книжле, с любопитното заглавие "При големи хора по халат и чехли". Това интервю носи заглавието "Професор Стефан Младенов за българския език". Ето част от интервюто:

"Известният български и световноизеестен учен ме прие в дома си, потопил краката си в един голям леген с топла вода. "Не се притеснявай от това, което виждаш .Това го правя за здраве и още нещо, този леген е изработен от моите ръце, имам и още много такива вещи. Те ми напомнят за моя роден град Видин, и трябва да ти кажа - що казани съм изчукал и едновременно с това с отличие съм завършил трикласно училище през 1892 г. После през същата година постъпих в класическия отдел на прочутата Скобелева гимназия". Запомнил съм много неща от Видин и на първо място тържественото откриване на прочутия театър "Вида*, за построяването на който и ние бакърджиите щедро развързахме кесиите си и направихме дарения. Дарения сме правили и за изграждането на прочутия видински катедрален храм "Се. Димитър

Научен на упорит труд и в бакърджийницата, и в училището Стефан Младенов дружи с турчета и влахчета и за учудващо кратък срок набързо може да разговаря с тях на родния им език.

Той търси приятелство с циганета и арменчета и езиковата му култура се обогатява с нови чужди езици. Но системното му образование и огромна любознателност към латинския, немския, френски език, придобит от класическия отдел във Видинската гимназия, системният и упорит самостоятелен труд, го правят редовен читател в библиотеката на учебници, вестници и списания, книги с най-разнообразно съдържание и той свободно чете и превежда първоначално немски автори и се появява още през 1898 г. първият му превод на новелата "Спокойна съвест" от Ал. Киланд. Неговите учители, читалищните дейци и лично видинският митрополит Кирил го насърчават да продължава в тая насока и ето той още по-системно и още по-упорито се захваща говоримо и граматическо правилно да овладява самостоятелно френски и английски език.

По горещата молба на членовете на театралното дружество "Вида" той превежда и предава на печатницата драмите на Ибсен "Призраци" и "Морска жена". През 1898 г. се явява на конкурс и получава стипендия по славянска филология в Софийския университет (тогава още Висше училище). И там той с часове се рови в богатата университетска библиотека и другите софийски библиотеки. В свободните си вечери се среща със знаменити личности в обширните зали на "Славянска беседа". Има възможност да разговаря със своите земляци проф. Иван Шишманов, Михалаки Георгиев, Г. Добринович, Димитър Мишев, Т. Влайков, Илия Цанов, среща се и с Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Константин Величков и мнозина първенци на българската литература и културната общественост. Във Видин той е изучил перфектно сръбско-хърватския език, в София той обогатява лингвистичното си богатство с още славянски езици -чешки, словенски, полски, а като прибавим, че още от гимназията системно чете и превежда руски език - това за него е едно огромно богатство, както самият той много пъти е казвал. И въпреки всичко, той добавя: "Аз бях беден студент, мъчно би могло да преживея, ако нямах стипендия, която едва ми стигаше за плащане на квартира, храна и облекло. Пестях всяка стотинка и с лосъбраните си парици от преводите и написаните няколко научни студии по вестници и списания си купувах по някоя книга за личната ми библиотека, където се намираха много настолни и крайно необходими за мен книги".

През 1901 г. Стефан Младенов обнародва "Сборник за народни умотворения", първия си научен труд "Към въпроса за националната принадлежност на Ново село (Видинско)". Той намира признание и в чужбина.

След дипломирането си през 1902-1903 г. той учителства в Шуменското педагогическото училище, а следващата - в Първа софийска мъжка гимназия. След това е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация във Виена при Константин Иречек. После специализира в Санкт Петербург и Прага, където през 1905 г. защитава докторска дисертация на тема "За промените на граматическия род в славянските езици". Изключителната му работоспособност дава своите резултати. Стефан Младенов усвоява старогръцки, новогръцки, староиндийски, арабски, немски, шведски, датски, норвежки, турски, английски, френски, литовски, италиански, албански, румънски, унгарски, всички славянски езици. И това не стигаше на този с огромно душевно богатство човек, както пише в статията си "Академик Стефан Младенов на 75 години" д-р Бърни Бончев на страниците на видинския печат; "Със Стефан Младенов се познавахме открай време, свързваше ни сърдечна дружба, той винаги се отзоваваше на поканата ми като председател на Комитета за културното повдигане на Видинския край, канел съм го и като кмет на Видин, да гостува в родния си град Видин, да изнесе някой реферат в театър "Вида", да посети видинската гимназия, прогимназията и основните училища. Той говореше бавно, плавно и увлекателно, с умни приказки и ето спомнихме си, че той като военнопленник в Гърция на остров Трикери не пропилява времето си, не хаби минутите си и се сприятели с неколцина арменци и перфектно усвои още един език • арменски".

А сега нека прелистим страниците на Български исторически календар и срещу името на академик Стефан Младенов ще прочетем много страници, свързани с исторически дати и събития. Напосоки срещу датата 20 септември 1926 г., пише: "Във Видин Стефан Младенов пише предговор към капиталното съчинение на немски език "История на българския език", в който се казва: "Нека този опит за история на българския език поне малко допринесе за това, да се повишава все повече интересът към българския език у славистите и другите европейски езиковеди, и езиковедите от другите континенти".

Едва през 1979 г, тя за пръв път излезе и на български език. Но както се казва по-добре късно, отколкото никога. Къде е 1926-та, къде е 76-та?

Много, много трябва в България, а най-много в родния му град да се пише и говори за академик Стефан Младенов.

Той е бил и преподавател в Софийската духовна семинария, после е доцент по история на българския език в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Още през 1915 г. като български офицер през войните той е изпратен в Сърбия, където заедно с проф. Боян Пенев проучва говорите в Тимошко и Моравско. Още тогава той пише редица статии по въпросите на етимологията и диалектната общност на българо-македонския език. Като подчертава, че македонското наречие е производно на чистия български език, че българският език е извънредно богат. "Под перото - пише Стефан Младенов, - могат да се прегънат всички наречия от единия до другия край на пръснатото ни българско племе. Литературният български език не само може, но и трябва разумно да използва хубавия български език, на хубавите български наречия от Черно море до Охрид и от Дунава до Бяло море. Нашето богатство се увеличава, защото ние си имаме хубави български звучни думи и кому са необходими думи като имитирам. като си имаме наша българска дума -още от старобългарския език подражати или подражавам, защо казваме база вместо основа, а какво е това генерация вместо нашата българска дума поколение."

Известно е, че той е написал стотици статии в това направление и в неговите критични бележки се е борил за чистотата на българския език. И тук нека посоча, че през 1936 г. видинлията от арменски произход Оник Торосян, френски възпитаник, на страниците на "Видински общински вестник" пише. иДа, колко е прав проф. Младенов, че трябва да се пази чистотата на българския език. Ето и във Франция има написан и прилаган закон за чистотата на френския език. Там се налагат крупни глоби за нарушения и те са свързани с използването на чужди думи в печата и кореспонденцията. Глоба и уволнение грози всеки, който си позволи да ползва чуждици, след като си има техни френски думи. А в България навред започна стихийно наводнение от непонятни чужди думи."

Не знам какво би казал и какво би написал Стефан Младенов за неразбираемите названия на изтъпанените на магазините фирми на латиница, безобразни нашествия на съкратени думи и срички но за това са необходими и възпитание, и граждественост, МОСТ, образование и култура Но това е въпрос на криворазбрана цивилизация, криворазбран стремеж към така наречената Европа и зад океана. Това е в пряк смисъл на думата казано байганьовщина.

Както посочихме, Стефан Младанов често се завръщал в своя роден край. През 1938 г, той произнася слово при откриването на паметник на Васил Левски, което е отпечатано на страниците на видинските вестници "Просвета" и "Свободна дума". През 1943 г имах възможността да го чуя в училище "Отец Паисий", където той подари на училището няколко свои книги, речници и ученическото списание "Родна реч",

Академик Стефан Младенов е академик с европейска известност и то редом с Българската академия на науките, той още през 1920 г е дописен член на Руската академия на науките в Санкт Петербург, член е на Полската академия на науките в Краков, както и на академиите в Лондон, Прага и Берлин. През 1955 г станах свидетел на похвалната инициатива на видните видински граждани д-р Бърни Бончев, Стефан Тодоров, Соломон Аладжем, Оник Торосян, Атанас Минков и други видни граждани читалище "Цвят" да организира честване на 75 годишнината от рождението на академик Стефан Младенов в родния му град. За жалост намериха се зложелатели и наклепаха организаторите на предстоящото честване. Вестникът беше вече публикувал статията на д-р Бончев, наказан бе отговорният редактор, честване във Видин нямаше, но видинското землячество в София и главно по настояването на д-р Бончев и срещата му с височайши силни на деня държавно-партийни отговорни фактори в столицата на 27 декември 1955 г., както отбелязва Българският исторически календар, цитирам:"Българската академия на науките и цялата културна общественост в България оказва дължимата почит към делото на Стефан Младенов, като чества тържествено неговата 75 годишнина. Той е рядко явление - между другото води системна, упорита борба за правилната българска реч чрез списанието за средношколци *Родна реч".

И накрая, в една брошура на Държавен архив - Видин, озаглавена „Календар на по-важни кръгли годишнини през 2003 г" срещу датата 1 май е записано "40 години от смъртта (1963) на академик Стефан Младенов, езиковед, родом от Видин".

Със съжаление трябва да отбележим, че почти нищо не се направи във Видин. Малко място и малко време бе заделено за този велик българин и в местните медии.

И правейки една малка равносметка какво е направило признателното видинско поколение и това на землячеството от столицата, ще кажем: в миналото се знаеше цената на този наш голям съгражданин, говоря по времето на д-р Бърни Бончев и неговите съратници, съмишленици и почитатели. И ако в близкото минало се правеше нещо, като изпращането на малобройна група от Видин през 1955 г. на юбилейното честване в Народния театър, произнесеното приветствено слово, благодарствен адрес и разкошна художествено изработена ваза от порцелановата фабрика. Да добавим, че на 15 декември 1980 г. по повод 100-годишнината от рождението на акад. Младенов група видински интелектуалци, подкрепени от Тома Томов от Комисията за духовно развитие при Окръжния народен съвет бе организирано общоградско честване. Редом с това дейно участие взеха читалище "Цвят", Държавен архив и Регионалната библиотека "Михалаки Георгиев". Написани бяха и няколко материала в рубриката "Старите видински хроники" и в сп. "Отечество".

И това е всичко, което направихме в миналото, далечно и по-близко, а днес не правим почти нищо, добре, че имаме поне улица, назована на неговото име. И не е ли крайно време поне едно училище, примерно така наречената Английска гимназия, която носеше името "Лиляна Димитрова", а сега е Гимназия с преподаване на чужди езици, не приеме името на най-известния по Европа български езиковед и човек, владеещ толкова много чужди езици, да употребим гръцката дума полиглот. Не е ли достоен той да бъде патрон на това наше видинско училище?
Христо Лишков - ИЗ СТАРИТЕ ВИДИНСКИ ХРОНИКИ

проф. д-р Стефан Младенов Стоянов знаменит български лингвист (15.12.1880-01.05.1963)

Роден във Видин на 15.02.1880 г. Завършва класическия отдел на Видинската гимназия. От 1898 до 1902 следва славянска филология във Висшето училище в София (дн. Софийски университет). Специализира във Виена, Петербург, Прага, Париж и Мюнхен. Доктор по филология на Пражкия университет (1905). Редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание в СУ (1921-1948). Основател и редактор на сп. “Родна реч” (1927-1943). Автор на множество трудове по литературно-исторически и езикови въпроси. Член на БАН от 1920 г., на Българския археологически институт от 1922, на Славянския семинар при Кралския колеж на Лондонския университет, на Славянския институт в Прага, на Германската, Полската и Съветската академии на науките. Езиковедската си дейност започва с изследвания в областта на българската диалектология, историята и етимологията на българския език и другите славянски езици. Занимава се и с въпроси на сравнителното езикознание. Участва в разработването на речници, пише рецензии и практически наръчници. Умира на 01.05.1963 г.

На Стефановден, през 1880 г., в семейството на Евгения и Младен Стоянови във Видин се ражда първородният им син Стефан. По-късно се раждат още петима синове и една дъщеря. Всички те растат и учат в образовано и етично семейство. Двама от братята на акад. Стефан Младенов учителстват, двама работят и управляват работилниците по котларство и бакърджийство, наследени от баща им, а най-малкият брат - Георги Младенов, завършва висше образование по художествена керамика, продължава обучението си по керамично производство в Германия и Чехия и през 1925 г. с помощта на цялото семейство построява във Видин първата (и единствена досега в Северозападна България) фабрика за порцелан.
Акад. Стефан Младенов още като ученик проявява интерес към изучаване на чужди езици. Като студент в Софийския университет се занимава главно със славянските езици и пише статии по въпросите на българското езикознание, но не престава да овладява и други чужди езици. След завършването на висшето си образование той редува учителстването и специализациите в чужбина. Учител е в Шумен и София, на специализации при едни от най-изтъкнатите езиковеди е във Виена, Петербург, Прага, защитава докторска дисертация. И продължава да изучава все нови и нови чужди езици - задълбочено, с диалектите им и развитието им през вековете. Това е необходимо, за да може с успех да използва сравнително-историческия метод в езикознанието. И той, благодарение на феноменалната си дарба и изключителната си работоспособност, овладява около 30 чужди езика. По-късно, вече хабилитиран доцент, специализира в Женева, Париж и Мюнхен и през цялото време публикува статии и трудове у нас и в чужбина. И винаги воюва за чистотата на българския език. В студията си "Старите германски елементи в славянските езици" Стефан Младенов успешно доказва, че германските заемки в славянските езици са значително по-малко, отколкото се твърди и заключенията въз основа на тези твърдения за старата славянска култура са погрешни. Този труд е високо оценен от редица изтъкнати слависти и индоевропеисти, а младият учен Стефан Младенов заема своето достойно място сред колегите си в областта на славянското езикознание. През 1921 г. той е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание. Като преподавател в Софийския университет чете лекции по история на бълрарския език, българска диалектология, български синтаксис, българско ударение, българска етимология, български географски названия, български литературен език, общо езикознание, увод в индоевропейските езици , словообразуване в индоевропейските езици и др. Всички тези курсове той доразвива и обогатява.
През 1929 г. Стефан Младенов е избран за действителен член на БАН, същата година става и дописен член на Академията на науките на СССР, на Полската, Английската и Чешката академия на науките. През 1942 г. - и на Германската академия на науките. Сред най-значителните трудове на акад. Стефан Младенов са История на българския език, 1929 г., Речник на чуждите думи в българския език, 1932 г., Граматика на българския език, 1936 г., Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941 г., Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, I том, 1951 г.
През 1927 г. акад. Младенов, заедно със Стефан Попвасилев, основава научнопопулярното списание "Родна реч". Чрез него акад. Стефан Младенов, като ревностен популяризатор на езиковата наука и култура, изиграва важна роля за опазването на чистотата на българския език. Той отделя много време и за съставянето на учебници и практически наръчници, необходими за обучението на студентите.
През целия си живот акад. Младенов ежедневно се е запознавал с всички публикации, свързани с българския език и езикознанието, и винаги, когато е било необходимо, е публикувал своето меродавно мнение, признато и уважавано от всички негови съвременници. Над 1100 статии, студии, монографии и книги е книжното богатство, което ни е оставил акад. Стефан Младенов. Неговите изследвания и научно творчество получават признанието и уважението на много европейски академии, университети и научни дружества.
Българската научна общност и българската държава високо оценяват приноса на академик Стефан Младенов за разитието на българската наука, образование и култура. През 1950 г. той получава Димитровска награда, а през 1955 г. - орден "Народна република България - I степен.
Учен с изключителна ерудиция и работоспособност, с обществена, културна и научнопопуляризаторска дейност, учен с преподавателски способности, будещи възхищението на студентите, учен полиглот, с богати творчески контакти с учени от цяла Европа, член на редица чуждестранни академии на науките - това е академик Стефан Младенов, допринесъл изключително много за развитието на българския език, а чрез него - за утвърждаването на българската народност и българската държава.
duma.bg

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА
Иван Богоров
Декаденти и семковщина

Михайлова, Е. Стефан Младенов, библиографски принос. С., 1956, 310 с.

Езиковедски изследвания в чест на академик Стефан Младенов С., 1957, 653 с.

Георгиев, Вл. Академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език, № 4-5, 1963, с. 305-312

Попов, П. К. Научното дело на академик Стефан Младенов (1880-1963). – Бълг. език и лит., № 4, 1963.

Bernard, R. Stefan Mladenov. Necrologie. – Rev. etud. slav., 43, 1964, 1-4, p. 306-309.

Селимски, Л. Стефан Младенов и изучение староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 4, 1980, 3, р. 114-118.

Zeil, L. Stefan Mladenows Wahl zum korrespondierenden Mitglied der Berliner Akademie der Wissenschaften im Jahre 1942. Zur 100. Wiederkehr seines Geburtstages. – Ztschr. Slaw., 24, 1980, p. 907-915.

Георгиев, Вл. 100 години от рождението на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 301-305.

Добрев, Ив. Проблемите на българската езикова история в научното дело на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 305-307.

Кочев, Ив. Академик Стефан Младенов и проблемите на българската диалектология. – Бълг. език, 31, 1981, с. 308-310.

Георгиева, Е. Академик Стефан Младенов и сп. „Родна реч”. – Бълг. език, 31, 1981, с. 311-318.

Георгиев, Ст. Изследователска методология и теоретически постижения на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 319-326.

Шимански, Т. Академик Стефан Младенов като етимолог. – Бълг. език, 31, 1981, с. 326-331.

Симеонов, Б. Приносът на акад. Стефан Младенов за проучването на прабългарската съставка на езика ни. – Бълг. език, 31, 1981, с. 332-336.

Заимов, Й. Ономастичните проучвания на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 336-338.

Вакарелска Д. Академик Стефан Младенов и тракийските диалекти. – Бълг. език, 31, 1981, с. 338-340.

Божков, Р. Изследванията на акад. Стефан Младенов върху северозападните български говори. – Бълг. език, 31, 1981, с. 340-342.

Русинов, Р. Историята на новобългарския книжовен език в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 342-346.

Мурдаров, Вл. Приносът на акад. Стефан Младенов в историята на българския правопис. - Бълг. език, 31, 1981, с. 346-350.

Балкански, Т. Словообразователните омоними в “Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език. А-К. С., 1927-1951, съставен от Стефан Младенов с донегдешно участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Бълг. език, 31, 1981, с. 350-353.

Попова, М. Лингвистичната терминология в трудовете на акад. Стефан Младенов. – Бълг. език, 31, 1981, с. 353-358.

Попов К. Научното дело на видни български езиковеди. С., 1982, с. 85-94.

Мурдаров, В. Стефан Младенов. – В: Мурдаров, В. Виена и началото на българската езикословна наука. С., 1988, с. 91-95.

За Стефан Младенов: