Изпрати стари снимки от Видин и областта

проф. Георги Бадев

История - Граждани

Снимката на проф. Георги Бадев (вдясно) и Божидар Ноев е от личния архив на РАДМИЛА ПЕТРОВА - ученичка на проф. Бадев, концертмайстор на Видинската държавна филхармония и преподавател по цигулка в НМУ "Л. Пипков" - София.На 27 март се навършват 40години от обявяването на виртуозния цигулар проф. Георги Бадев за почетен гражданин на Видин
ГЕОРГИ БАДЕВ е роден във Видин през 1939 г. Шестгодишен започва да учи цигулка при вуйчо си Петър Хаджиангелов. Изключителната му музикалност скоро привлича вниманието на педагозите и през 1950 г. е приет в интерната за даровити деца в София. През 1962 г. завършва Консерваторията в класа на проф. Владимир Аврамов. Лауреат на световния фестивал в Москва през 1957 г., първа награда от конкурса "Кралица Елизабет " в Брюксел през 1959 г., лауреат и първа награда на конкурса в Монреал-Канада през 1966 г. и др... Професор в Софийската консерватория,а от началото на 90-те години води майсторски клас по цигулка в Токио.
Почетен гражданин на Видин от 27 март 1973 г.
Бах в творбата си "Изкуството на фугата" дори не е упоменал какви инструменти да я изпълняват! Днес я свирят камерни оркестри, свирят я на две пиана, пеят я хорови състави - написана е съвсем абстрактно. Трудно е... трудно е да говоря за музиката...
Роден съм на 24 юли 1939 г. във Видин... С цигулката ме свърза вуйчо ми. Беше концертмайстор в самодейния тогава видински оркестър, който после стана държавен. Вуйчо беше юрист - адвокат и съдия, но паралелно учил и музика, и то при добри педагози - Кох и Силаба, чешки музиканти, които са работели тук по негово време. Детски спомен ми е традицията военната музика да свири в градската градина във Видин пред Военния клуб и семейството беше между тези, които ходеха да слушат там увертюри, подтпури и т.н. - първите ми музикални впечатления... Също и уроците, които преподаваше вуйчо ми - живеехме заедно. Естествено чуваше се, слушах, музиката странно навлезе в ежедневието ми. Той съчинил за мен песничка още когато съм се родил, свирил ми я е, имаше ме като син...
Цигулката - почнах при него, от шест години, докъм десет-десет и половина. Не споменах ли името му? ПЕТЪР ХАДЖИАНГЕЛОВ. По негова покана професор Владимир Аврамов гостува на Видинския оркестър. Коя година? Трябва да е било когато съм бил на осем години... на седем... Та той ме чува... Сигурно вуйчо е бил на дъното... Какво съм свирил - не помня. Но Аврамов казал: да дойде в София. Баща ми никак не се двоуми: на влака - и в София... Цялото семейство. Дали е вярвал в таланта ми?! Сигурно, бащите вярват...
Талантът е нещо много сложно. Не е само даденост, но и способност да се работи, да се реализира. Упоритост, скромност, пробивност, може би... Моят късмет е, че от най-ранна възраст попаднах при роден педагог, при когото завърших Консерваторията. Педагогът, големият педагог, трябва да е личност. С личността си да въздейства върху ученика, та ученикът, дори и подсъзнателно, да възприема нещата, които той иска да му внуши... Така е било в моите взаимоотношения с Владимир Аврамов.
Професор Аврамов дълги години беше водач на единствения квартет в България, а музиката за квартет всеки знае, е най-чистата, най-дълбоката музика. Две години живеехме в една и съща сграда, ежедневно бях у тях, слушах репетициите, слушах първи изпълнения, срещах се с композитори, с Големинов, с Хаджиев, заедно ходехме на концерти. Общуването ми с музиканти тръгна в най-естествена обстановка. След това имах възможност да работя с най-добрата пианистка Снежина Гълъбова, позната на всички като идеална партньорка, от нея много съм научил!...
Днешният ми репертоар е от трийсет и пет произведения със съпровод на оркестър. Преценявам, че не е малък. Разбира се, по света има изпълнители, които свирят "всичко". Моята лакомия не стига дотам, макар че всяка година подготвям по една или две нови творби, тъй че и лакомия не ми липсва... Избирам внимателно - накъдето е ориентиран вкусът ми и възможностите, естествено, надареността, специалната надареност. Има цигулари, които цял живот не си позволяват да изсвирят концерта от Бетовен. Други не си позволяват Паганини - просто няма да постигнат най-доброто. Това е професионално и честно: предпазват се от посредственото ниво. Този отказ изисква самочувствието, че си силен в своята област, а за всекиго има собствена област - и това е много хубаво. Аз лично никога не съм страдал от недостиг, макар че Паганини например не съм свирил. Впрочем капричиите му -да, но концертите - никога. А го обичам, много го обичам! Но -да го слушам. Концертът номер пет, да кажем, който Минчо Минчев така блестящо свири по света!... И за себе си не съм го свирил, пък и смятам, че е малко късно да се ориентирам нататък. Ами защо... Изисква се много специална нагласа, качества, които не виждам в себе си. Необходимо е вродено предразположение към тази музика и вродени възможности за техниката, която тя изисква. Това безкрайността като нагоре и надолу с лъка - то може да се научи донякъде, но ако не е вродено, няма да блесне с ефекта и красотата му...
Има моменти, когато наистина съм загрижен за посоката, в която върви нашият музикален живот,... моментите на обезценяване на големите стойности, на изкривяване на вкуса, на поднасяне на творби без достатъчно качества... Страхувам се от голямото количество музика от всякакъв род, която звучи ежедневно, от стремежа на някои хора да завладеят и нас, и света... Толкова много концерти! - никак не съм убеден, че всички са на ниво и значи -че трябва да се осъществяват... Че трябва да има толкова много концертиращи артисти, щатни и нещатни, звани и незвани, толкова много композитори... Ниските критерии могат да прогонят публиката от залите, а още по-лошото е, че могат да я научат на лош вкус...
Аз съм много амбициозен педагог! Голямата амбиция е всъщност откриването на таланта - колкото може по-рано, в детската възраст, за да може да се оформи. Защото в Консерваторията е вече късно. Постъпват седемнайсет-осемнайсетгодишни, обучавани някак си, придобили дефекти, които трудно или никак не се отстраняват... Липса на основа. Пак ще спомена Владимир Аврамов: на девет-десет години аз имах вече в главата си ясно поставени от него задачи - как да премина от първа на втора позиция, как да постигна тези преходи, как да работя върху гамите... Т.е., същото, което Шеринг, голямото световно име, звездата, обясняваше и показваше на срещата си с наши цигулари. Как се преминава от една позиция в друга -точно това, но на възрастни... Да, за съжаление, малко са хората у нас, в школите и в музикалните училища, които обръщат внимание върху това, а без него просто не може! Повечето гледат да блеснат с някакви такива "вундеркиндски" резултати, да вземат някоя награда от някой конкурс... Пък после да става каквото ще...
(По книгата на Георги Стойчев "Ехо от автопортрети", 1987 г.)
Петър ХаджиангеловСмятам, че нашата музикална общественост не е забравила първия концертмайстор на Държавния симфоничен оркестър във Видин - Петър Хаджиангелов. Започнал да свири още като дете през 1918 г., като юноша вече е отличен цигулар и участва в гимназиалния оркестър. По-късно се включва в градския самодеен симфоничен оркестър като помощник на известния тогава цигулар инж. Балуш Балушев, от когото научава тайните на цигулковото изкуство.
По препоръка на Балушев младият цигулар взема уроци при именитите през двадесетте години цигулкови педагози проф. Кох и Йозеф Силаба - концертмайстор на Софийската опера, които му отварят вратите и към педагогическата подготовка.
След заминаването на Балушев за столицата Петър Хаджиангелов заема неговото място като концертмайстор на Градския симфоничен оркестър. Големи са заслугите му за одържавяване на симфоничния оркестър във Видин.
През своя творчески път музикантът и общественикът Петър Хаджиангелов заема едно от най-достойните места в развитието на видинската музикална култура. Във всички симфонични концерти,опери,оперети и други музикални изяви той е бил водещ цигулар.
Спомням си - през 30-те години като юноша започнах да свиря на флейта. Колко много се радвах, че попаднах в редиците на тогавашния самодеен градски симфоничен оркестър, дирижиран от Петър Михайлов. Първите ми стъпки бяха плахи, неуверени, но добрият човек и прекрасен цигулар бай Петър Хаджиангелов след една репетиция ме прегърна и каза: "Добре свириш, от теб ще стане добър музикант!" Колко много се радвах и никога няма да забравя този миг.
Петър Хаджиангелов беше колоритна личност с изявено гражданско съзнание и роден музикант. Не случайно професорите Петко Стайнов, Саша Попов и Владимир Аврамов дават високи оценки за неговите качества и държат след одържавяването на оркестъра да продължи концертмайсторската си дейност. Това беше голяма придобивка за нашия град и негова лелеяна мечта.
Своята педагогическа дейност Петър Хаджиангелов развиваше с голяма любов. Той е един от първите преподаватели в Детската музикална школа. Под негово ръководство израснаха такива цигулари и музиканти като тримата братя Деневи, Александър Рибаров, Лиляна Маринова, която после го замести достойно като концертмайстор. Неизмерима гордост и радост за Петър Хаджиангелов е неговият племенник, именитият български цигулар проф. Георги Бадев, на когото е пръв учител.
Независимо, че първият концертмайстор напусна творческите ни редици, той не остана настрана от музикалния живот на Видин. Със своите компетентни критични и честни бележки той напътстваше, помагаше и се радваше на успехите ни. Не търсеше награди -той бе гражданин.
Борис Георгиев - Чиняка в.Видин Брой 23 (2060) 25-27март 2013 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин