Изпрати стари снимки от Видин и областта

Саша Попов

История - Граждани

 

МАГЬОСНИКЪТ С ДИРИГЕНТСКАТА ПАЛКА - ПРОФ. САША ПОПОВ
"...Своят ме Видин, Враца, Плевен и Ловеч ...!"

 

 

Едно от най - големите дарования на българското музикално, цигулково и диригентско изкуство безспорно е проф. Саша Попов. Неговият корен тръгва от Видин, защото е син на роденият във видинската махала "Джантарата" изключителен български музикант Димитър Христов Попов.
Преди повече от 60 години, видният интелектуалец, общественик и дългогодишен кмет на Видин д - р Бърни Бончев, написа в своята "Видинска книга" много данни за най - изтъкнатите музикални дейци на града и България. В нея четем :
Жалко, но факт и тук като че ли се оправдава максимата, "никой не е светец в родното си място".. При това Видин даде на България музикални сили от първа величина, които прославиха името му. Тях прецениха, обаче, другите а техните съграждани не се погрижиха дори да хроникират преценките които другите направиха за тях.
Като ирония на съдбата, улиците покрай блатата -"Джантарата", "Хаджи Спасова" и "Страшен брег", дадоха най - популярните и заслужилите музикални сили в България: - Саша Попов, проф. Вапорджиев и Александър Кръстев, които образуват едно щастливо трио, което се допълва
/д -р Бончев Б., "Видинската книга ", стр. 79 /.
Предполага се, че д-р Бончев, като кмет на града е разполагал с точни данни за произхода и месторождението на големия музикален виртуоз Саша Попов.
След раждането си, синът на Димитър Попов е живял до третата си годинка при баба си във Видин. После е при бабата и дядото от Русе, откъдето е майка му. Там учи в основното училище. Едва четири годишен, Сашо хваща цигулката и тя става част от неговия живот до края на дните му. Когато става в първо отделение /8 -годишен - б.а./дава първия си концерт.
През 1904 г. семейството се премества в София, където Саша започва обучението си при най-големите музикални педагози - Петко Наумов и Йозеф Швернер. Когато завършва средното си образование, бъдещият виртуоз постъпва във Виенската консерватория при световноизвестния музикант проф. Шевчик.
Първият концерт на Саша Попов е във Видин, откъдето започва концертното му турне в цялата страна.
Израстването му като музикант е стремително. Голямата слава на българското цигулково и диригентско изкуство се разнася в цяла Европа и Америка от Саша Попов. Даровитият музикант изнася концерти абсолютно във всички столици на Европа, както и в прочутата "Медисън Скуер Гардън" в Ню Йорк.
Много от симфоничните оркестри в България се създават със съдействието на Саша Попов. През 1935 г. той става диригент на Академичния симфоничен оркестър, а на следващата година този оркестър се влива в състава на Царския симфоничен оркестър.
През 1939 г. 40-годишният професор по музика е на върха на славата и възможностите си. Той, естествено, като всяка знаменитост става обект на засилен журналистически интерес, както и на ангажименти от музикалните къщи по цял свят. Това повдига самочувствието му /съвсем оправдано/:, което личи от експресното интервю, "изкопчено" от журналистите на Илюстрованата радио седмица "Доминанта", което ще цитираме дословно :
"Усилията ни да го намерим цяло след пладне пропаднаха. Пътищата му се кръстосват между няколко официални канцеларии и тази на Царския симфоничен оркестър, на който Саша Попов е и сърцето и душата. Най - после, по указание на секретаря на оркестъра, го "заловихме" у дома му на ул. "Хаджи Димитър" 19.
Уютен апартамент в партера. Четири с вкус наредени стаи, в които царува млада и мила домакиня.
С какво мога да ви бъда полезен ?
Едно интервю.
Интервюта не давам.
Но ние искаме само някой малки сведения, от които се интересуват нашите читатели. Обществото знае Вашата дейност, но то се интересува и от живота Ви.
Тогава питайте десет минути; след това имам служебна среща.
Къде сте роден?
Професионална тайна.
?!
Професионална тайна, защото няколко градове смятат, че съм техен гражданин. Ако е много необходимо, ще ви кажа: роден съм на 15 август 1899 г. в Русе. Днес обаче ме "своят 4 - Видин, Враца, Плевен и Ловеч - градове, в които съм живял като малък и в които баща ми е служил като капелмайстор.
Детството ми премина между цигулката и концертния подиум. Концертирах за пръв път през 1905 г. в София -Аудитория 45. Седемгодишен започнах концертна обиколка из страната. От 1908 до 1910 г. при Карл Прил и после -при Шевчик, като през 1915 г. постъпих във Висшия отдел на Виенската академия.
Давал съм концерти във всички градове на България и извън нея - Петербург, Одеса, Стокхолм, Виена, Грац, Линц, Залцбург, Инсбрук, Варшава, Хърватско, Цариград и в 74 германски градове.
Заемах последователно длъжностите: професор по цигулка в Държавната музикална академия, диригент на Академичния симфоничен оркестър, концертмайстор и диригент на Народната опера и сега - шеф - диригент на Царския военен симфоничен оркестър...
Десет минути минаха.
Кажете ни нещо за Царския оркестър?
По този въпрос изявления не правя. Публиката има възможност да ни слуша често и това е огледалото на нашата работа.
Кое е най - голямото Ви увлечение?
Работата.
А най - голямата Ви страст?
Да направя от Царския военен симфоничен оркестър един от най -добрите оркестрови апарати в Европа; както сега е най - добрият на Балканите.
Най - голямото Ви желание?
Да бъда оставен спокоен да работя.
Приключихме нашето интервю. Гостоприемството на домакините е ограничено от работата - работа, която не е включена в рамките на работен час, която продължава всяко време.
Някои биха казали, че успехът на един артист почива преди всичко на дарованието. Ние ще добавим - за успеха на един артист са достатъчни само десет процента талант, стига той да би имал волята да прибави към тях 90 процента работа. Но щом като към стоте процента дарование на Саша Попов са добавени и 100 процента работа, това му осигурява един траен успех, който не може да бъде подровен никога и от никого.
ДОМИНАНТА, 1939 г. /в-к " Прелом"бр.17/2006г./
От това интервю на "изловения" в домашна обстановка музикален гении лъха известна доза надменност и самочувствие, които не са лишени от основание. Дори и не съвсем точното определение за първият му концерт, не намалява обаянието от този изключителен музикант. Истината е, че първият концерт на малкото тогава момче е започнал във Видин, където баща му Димитър Попов е искал да покаже на родния си град и своите приятели, както личните си постижения като музикант и педагог, така и вече оформящия се талант на своя син.
От разговорите ми с Борис Георгиев- Чиняка /"Мир на праха му'7, с когото бяхме добри приятели и който е бил на "ти", както с Димитър Попов, така и със сина му Саша си спомням: "Саша не беше много очарован от живота си прекаран във Видин...изглежда не са се разбирали добре с баба си, до като е живял при нея...защото рядко говореше за Видин".
Чий е проф. Саша Попов? Самият той правилно е определил, че го "своят" няколко града, но той се е родил безспорно само в един! Той е определил, че това е Русе, защото с него са свързани най-милите му спомени, Но докато не се намери оригиналното Кръщелно свидетелство, издадено от Църквата /както е бил редът тогава - б.а./, не може да се отхвърли твърдението на някогашния видински кмет д-р Бърни Бончев, че той е роден в махала "Джантарата"... Независимо от това, дали Видин или Русе ще са родното място на Саша Попов, той си остава едно голямо музикално дарование, чийто корени започват от старопрестолния Видин. Градът на големия завой на р. Дунав, дал такива музикални таланти като: Руси Коджаманов, Димитър Попов, проф. Стефан Вапорджиев, Петър Михайлов, Александър Кръстев, Иван Бърдаров, Борислав Михайлов и много други.
Безспорна е пионерската роля на Видин за възраждането на музикалната култура и духовността в Третата българска държава. Затова имената на тези истински музикални апостоли са ценени и уважавани, чествани и обичани в цялата страна и извън нея. Само не и в родния Видин! Където някой от тях са дори и непознати...

 

 

За първи път песента била изпълнена на благотворителен концерт от Катедралния хор на Варна в съпровод на оркестъра на Флотата . Тя била като въведение в програмата на тържеството. Залата на Прошек била препълнена, като част от местата били запазени за бежанците от Добруджа. Авторът Александър Кръстев дирижирал хора. Ефектът от изпълнението бил неописуем. Възторжени и бурни аплодисменти тресели залата. Наложило се трикратно изпълнение на песента. "Хората от Добруджа и голяма част от зрителите плакали като деца...В края на програмата публиката на крака още веднъж изслушала песента и от този момент тя става любима песен на целия град"/Рег. Биб -Видин, д-р Бончев Б., "Видинската книга " - III част, стр. 80 /.
Особено трогателно с възторг и радостни сълзи било тържеството в Добрич след освобождаването му. Катедралният хор, Флотската духова музика и Струнния състав от Варна били причакани на гарата от цялото гражданство. Възторжено ура посрещнало изпълнителите. Още на гарата, посрещачите на импровизирана сцена искали да чуят "О, Добруджански край"!
Песента гръмнала, но ...само до втория куплет. Хилядното множество заплакало от радост и умиление. Вълнението обаче, обхванало и хористите. Сълзите задавяли певците, докато най -после хористите спрели, не можейки да пеят! Окръжниятуправи-тел не довършил започнатата реч, задавен от сълзи! Признателните граждан /на Добрич обсипвали видинския композитор Александър Кръстев с цветя и венци. Множеството целувало с вълнение ръцете на митрополит Симеон, който бил начело на Варненската делегация.
Така, изведнъж, далечният Видин станал скъп и близък на добруджанци, а музиката на Александър Кръстев проникнала дълбоко в душите им...
Същата вечер се състоял тържествен концерт с участието на всички състави от Варна. Първият номер от програмата , както и последния заключителен били "О, Добруджански край ". Накрая целия организационен комитет, начело с кмета и първенците на града се качили на сцената, за да поздравят изпълнителите. Председателят на комитета,".. .с прочувствено слово поднася на Александър Кръстев разкошна диригентска палка от слонова кост с надпис : "Господину Кръстеву - дар от комитета за свободата", Добрич, 4.IX.1917 г. " /пак там, стр.82/.
Цялата страна е завладяна от тържествената песен "О, Добруджански край", а композиторът получава безброй телеграми и писма от всички краища на Родината. Проф. Ст. Брашованов казва: "...тази песен е епохална, защото рисуваше един живот, развиващ се в цяла епоха...". Вестник "Добруджански глас" бр. 342 /1917 г, след многото суперлативи завършва с думите: "Александър Кръстев, ти живя в душите през дните на черната робия, от сега ще пребъдеш в нашия нов живот". Телеграмата на добруджанската организация завършва така:".. .Добруджанският химн, възпитал поколенията в любов към Добруджа, освобождението на която бе подхранвана от божествената мелодия на Александър Кръстев". Варненският кмет Мустаков - след многото ласкави думи телеграфира: "...звуците на Вашия Добруджански марш укрепваха разколебаната българска душа...вливаше вяра и надежда за светлия утрешен ден на нашия народ и скъпата ни Родина...". Варненската студентска дружба "Христо Ботев" в писмото си до Александър Кръстев от 15.1Х.1940 г. пише: ".. .с красивите мелодии на Александър Кръстев той същи да вплете живата вяра на българския народ в неговото светло бъдеще...той не допусна нашия изстрадал народ да изпадне във вредно отчаяние"!
Ласкави отзиви за видинския композитор Александър Кръстев има и във френския "Ла Прес Мюзикъл" и в английския "Тай-мс" - те се свеждат до следната преценка за композитора Александър Кръстев : "...един човек, който не от нашето време -който е изпреварил съвременниците си с десетилетия - който като че ли не живее с хората от XX -то столетие" /пак там, стр. 90/. Това не са думи само израз на известната френска и английска любезност. В тях музикалните критици от Запад, пестеливо, но изразително, в концентриран вид, разкриват огромния потенциал на едно изключително музикално българско дарование...
За дълго време, през втората половина на XX - и век, при дехуманизираното управление на страната много от най - мелодичните и патриотични песни на България бяха забранени! Нис-кочели идеологизирани "културтрегери" бяха преценили, че песни и маршове като "О. Добруджански край", "Бдинци лъвове титани", "Велик е нашият войник", "Шуми Марица"/дългогодишният химн на страната - б.а./, "Край Босфора шум се вдига" и др. са "шовинистични" и не възпитават българина в интернационализъм и вяра в "сияйните върхове"! Авторите и творбите им бяха покрити със забрава...
Днес, което е много жалко, малко граждани на Видин знаят нещо за живота и творчеството на своя именит съгражданин, композиторът и музиковедът Александър Кръстев.

 

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин