Изпрати стари снимки от Видин и областта

Стоян Пешов Раковски - войводата

История - Граждани

ГЕНАДИ ВЪЛЧЕВ

Село Раковица
, Кулско, е едно от големите и будни български села във Видинския край. Поради особеното си местоположение в близост до сръбско-турската граница, особено след възстановяването на сръбската държава през 1804 - 1806 година, землището му е арена на много сражения и кървави сблъсъци през целия XIX в. Тия обстоятелства способстват за формирането на буден български дух, който ражда много борци против турското робство. Един от най-заслужилите е войводата Стоян Пешов Раковски.
Стоян Пешов РаковскиСпоред надписа върху надгробния му паметник в с. Добри дол, Ломско, той е роден през 1821 г. в с. Раковица, Кулско. Баща му се казвал Петър /Пешо/ Диков, а майка му, Дойна, била заклана от турците, когато носела хляб на комитите в Раковските колиби. Не разполагаме с данни дали е имал братя и сестри и как е протекло детството му. Стоян Пешов не получава никакво образование, въпреки че близо до Раковица имало килийно училище още от 1833 г./в Раковишкия манастир "Св. Троица"/ и за цял живот останал неграмотен.
В същия този манастир през 1850 г. се провежда първото Велико народно събрание на представителите на общините в Северозападна България /Кулско, Видинско, Белоградчишко и Ломско/. Тук се събират кнезовете, баш кнезовете и селските първенци от селата на споменатите каази. На това събрание е разработена стратегията и тактиката на въстанието, избран е главен въстанически комитет, ръководителите на направления и главатарите на "особени" чети.
Раковишката депутация е най-многобройната. Това се обяснява, както с близостта до мястото на събитието, Раковишкия манастир, така също и с готовността на раковчене да участват в едно такова рисковано събитие - въстанието. Заслужава да се отбележи, че при избиране на ръководители на направления са избрани само раковчене - за щурма към Лом -капитан Кръстьо, към Видин - Първан Върбанов и към Белоградчик - Игнат Бояджията /1/. Името на Стоян Петров /Пешов/ не се споменава в цялата библиография за това въстание. Тогава той е двадесет и девегодишен мъж и е изключено да не е взел участие в Това въстание. Той обаче е един от многото неизвестни, един от стотиците раковчани, които с оръжие или без оръжие се събират на сборния пункт при "Паликовец" /близо до с. Буковец -там, където се събират въстаниците от Мали извор /днес -Извор махала/, Кула, Старопатица, Раковина, Полетковци, Бранковци, Пседерци /днес - Коста Перчово/, Горни Турчин / днес Шишманово/, Вълчек, Грамада, Урбабинци /днес - Тошев-ци/, Чичил, Водна, Гол Тупан /днес - Срацимир/ и Медешевци - 100(1 - 1500 души. След неуспеха на въстанието през 1853 г. Стоян Пешов емигрира в Румъния и там постъпва волентир / доброволец/ в "Греческнй" волентнрски батальон на ген.-ма-йор Иван Салос, грък по произход. В състава на тази доброволческа част постъпват над 4000 български доброволци, най-известни измежду които са Иван Попкиров Кишелски от Котел, пленил английски генерал и достигнал до чин генерал от руската армия /3/, бившите организатори и водачи на въстанието от 1850 г. в Северозападна България Стоян Николов от Горни Турчин /4/, свещеник Панталеймон от Белоградчик /5/, Димитър Панов Гинин /6/, Димитър Проданов от с. Дългошевци / днес -Замфир/ /7/, Ломско, Цеко Петков /8/, Каменчо Панов /9/ , Първул Станков от с. Салаш, Белоградчишко /10/, Петко Спасов от с. Орешец, Белоградчишко /11/ и Димитър Петров от Силистра /12/.
Името на Стоян Петров /Пешов/ е записано под N 576 в списъка на прикомандированите към Украинския егерски полк от август 1854 г /13/. Стоян Пешов се сражава на страната на русите в боевете при отбраната на Севастопол по време на Кримската война през 1854-1856 г. и за проявен героизъм и себеотрицание е награден с Георгиевски кръст за храброст /14/ . При уволнението си от доброволческия батальон той получава 50 рубли /сребърни/ и заминава за Сърбия. Там се установява да живее в с. Вратарница, Княжевачки окръг, намиращо се срещу родното му село Раковииа, през границата. Там сърбите, вместо Пешов, го наричат Пешич и така си остава в документите и историята. Оженва се и създава свой дом.
През 1856 г. взема участие в Димитракиевата буна с център с. Влаховнч /днес - Подгоре/. Войвода на буната е Димитър Петрович, негов другар от Кримската война. По това време във Вратарница живеят много раковчене, избягали от турското насилие, като: Герго Цветков Капитански и брат му Нино, Нинко Андреев, Цвятко Андреев /бивш кмет на Раковица/, Нинчо Иванов /15/, Цеко Петков /16/. Попаднал в средите на българската емиграция в Зайчарско, той се свързва с Иван Кулин от с. Медковец, Ломско, бивша Ломска кааза, който сформира бунтовнически чети и ги изпраща в Турция, за да смущават спокойствието на агите. През 1863 г., заедно с Герго Цветков Капитенски, Стоян Пешов, като войвода на малка чета, минава в Турция. За тая чета българският историк Георги Димитров пише: " На 14 април 1863 г дядо Иван Кулин изпроводил войводата Стоян Пешев /живущ сега в с. Добри дол. Ломско/ и Герго Капитански от с. Старопатица /живущ във Вратарница, Сърбия/ наедно с 18 души българе, които след като предали на огън всичките турски чифлици в пограничната местност на Видинско и Белоградчишко, издържали на едно силно сражение с турците в гробищата на с. Макреш, което траяло 8 часа и в което паднали 11 турци, а от българските въстаници - само двама. Сравнително с цифрата на въстаниците, турската сила е била огромна, която можеше да уничтожи няколко такива чети в това време, но селяните извадиха своите бъчви и врати, които са служили за укрепления на въстаниците и спечелили победата. След като се стъмнило и четата се спасявала от белоградчишкия гарнизон, който се движел към сръбската граница, за да пресече пътищата за отстъпление, тя се оттеглила през границата в Сърбия" /17/.
Никола Вълчев, събирал сведения от съвременници и от сина на Стоян Пешев, Кирил, през 1969 г. съобшава допълнителни подробности за този бой и за участието на Стоян Пешев. Според Н. Вълчев четата на Стоян Пешев вероятно на 15 юни 1863 г. е била в с. Макреш да нощува и рано сутринта на 16 юни започва боя... Под напора на многобройната турска потеря позицията бива пренесена през реката, на 500 м в гробищата с гъсти вековни дървета. Те и големите каменни кръстове били отлично прикритие. От. двете страни имало долове, дълбоки до 15 м и противникът е могъл да настъпва само по пътя, през тясна ивица земя, силно обстрелвана от много добре защитените българи. 3-атова четата дала само двама убити. Един починал, вероятно от тежките рани после, така че на мястото на боя са погребани тримата, поставени един до друг. Две години по-късно са поставени кръстове с една и съща дата 1865 и с имената Петко, Илия, Младен. Ча това сражение Феликс Каниц пише следното: " В 1864 г Макреш е бил арена на кървави борби между нахлули сръбски хайдути и турски заптиета." Каниц посетил Макреш в I 870 г. Посрещнали го Мишо Вълчев, баш кнез на нахия Сахра /след Петко Маринов от Грамада/, Рангел Цолов, кнез на Макреш и старейшините, които му разказали за този бой. Те не си спомнят добре годината и затова Каниц цитира 1864-та.Те нарочно го излъгали, че четниците били сръбски хайдути, смятайки го за царски /турски, султански, бел. а./ човек. Така са казвали и пред пашата, който дошел навремето да пали селото. По сведение на Кирил Стоянов Пешев, най-малък от синовете на Стоян Пешев, 77-годишен през 1969 г, в бон при с. Макреш баща му, Стоян Пешев, войвода на четата през 1863 г., бива ранен в дясното бедро и се укрил някъде в шубраците до сутринта, през което време по-мошник-войводата Герго Капитански прехвърлил четата през границата успешно. На сутринта циганин, куриер с пощата, съгледал Стоян Пешев ранен и му казал, че като предаде пощата, ше се върне и ще му помогне. И не го излъгал. На връщане го превързал отново, качил го на коня си, завел го до Раковишките колиби, дето е сега с. Киряево, и го прехвърлил през границата. /18/ Така войвода Стоян Пешев се проявява като страшилище за турските аги и бейове и страшната му слава се разнесла из целия Видински пашалък. /19/
След оздравяването си се завръща към мирен труд. През 1867 г. в семейството му се ражда и първата рожба - син Милош /20/. За да преживее, той оре, сее, жъне, но не прекратява близките си връзки с водача на българската емиграция в Зайчар - Иван Кулин и неговите другари. През същата 1867 г., по решение на "Добродетелната дружина" в Букурещ, в Турция е трябвало да бъдат прехвърлени 20 доброволчески чети, които да се съединят в Стара планина и по този начин да предизвикат общо въстание. Г. С. Раковски прави същото внушение, а Белградският български комитет, начело с "новия" революционер, Любен Каравелов и при съгласието на сръбския княз Михаил Обренович, се заема със сформирането на голяма българска чета в Зайчар, която трябвало да премине границата и по Стара планина да се срещне с преминалите през Дунава чети на Филип Тотю и Панайот Хитов. Цялата подготовка на тая чета става под ръководството на Любен Каравелов, който лично записал 300 доброволци.
Трескава дейност закипява в Зайчар и в съседните села сред емиграцията. В центъра на тази дейност е Иван Кулин; който привлича в подготовката на четата такива изпитани революционни дейци като Терго Капитански и Стоян Пешов, живеещи във Вратарница тогава, Тено Минков от Старопатица, Никола Пенов от с. Долни турчин /днес Цар Петрово, Кулско/ и други емигранти. Те разгръщат успешна агитация за вербуването на доброволци-снабдители с оръжие и муниции. Стоян Пешев Раковски заявява пред Коста Маринкович, помощник Зайчарски началник, че лично той имал намерение да доведе 200 души от Княжевачки окръг и че, "ако събирането е продължило още два дни, доброволците биха станали не 600, а над 20(H) души" /21/ В резултат на тази дейност около 1200 души изявяват желание да минат границата в Турско.
На 20 юли 1867 г. българските доброволци се събират около Връшка чука и в подножието на Шашка планина, близо до Суходолския манастир и полагат клетва пред вехтото знаме на Г. С. Раковски, знамето на Първа българска легия от Белград 1862 г., под което и сам Васил Левски се сражава против турците в Белград. За войвода на четата Иван Кулин представя Еремия П. Българов. родом от с. Мокреш, Ломско и неговите помощници Герго Цветков Капитански и Найден Пешов от Лом и им поверява командването. Българинът-свещеник в Сърбия, Петър Велков Добриновски от Белоградчишко, освещава знамето и го предава на Цеко Спасов от с. Старопатица. В редиците като един от стотниците-войводи е и Стоян Пешов Раковски. След полагането на клетвата четата премината в Турция. Същия ден началникът на Княжевачки окръг, Йоцо Наумович, който внимателно следи действията на доброволците, изпраща телеграма до министъра на вътрешните работи на Княжество Сърбия, в която визира името на Стоян Пешов. Ето и самата телеграма: 20 юли 1867 г, Княжевац До г-н Министъра на вътрешните работи - Белград От достоверен източник узнах, че в Зайчар, същи окръг, особено около Връшка чука, са се събрали около 600 хъша, за да идат в Турция. Те са въоръжени. Имат три кола муниции, тръби, знамена. Чрез известния Стоян /Пешов, м. м. Г. В./ във Вратарница са подстрекавани да вървят и някои от нашите /има предвид от Княжевачки окръг, б.м. Г. В./ Наредих да им се попречи, ако се появят и в нашия окръг. Чувам, че такива чети идват и от вътрешността. Да се стреля ли, ако не сложат оръжие? Чувам, че днес ше полагат клетва на Връшка чука и нощес ше удрят Кула. Началник: Й. Наумович /23/
Два дни по-късно Ко£та Маринкович отново споменава Стоян Пешов в своя телеграма до министъра на вътрешните работи: Зайчар, 22 юли 1867 г. Почитаеми господине, Тъкмо сега получих допълнителни сведения от някой си Илия Владич, влах от Шарбановци, който е бил с дядо Иван /Кулин/ и който се задължил да доведе към 90 момчета и да им бъде като старей-шина. Той ми каза истината колко момчета са били на сборното място. Били са всичко 48, но колко са преминали в Турция, не му е известно: да бягат хабер им сторил техният другар Стоян, хайдутин от Вратарница, да бягат, защото идвал г. капитан Милоевич с редовна войска, за да ги излови." /24/
След минаването на четата на Иван Кулин. Гено Минков и Стоян Пешич се връщат обратно в Сърбия, за да доведат и прехвърлят нови доброволци през границата в Турция. В това време сръбските власти започват разгонването и разоръжаването на прииждащите в Зайчарско нови доброволци. На 24 юли Стоян Пешич е заловен от сръбските власти и дава показания пред Йоцо Наумович, който задава въпросите, а секретарят на окръжния началник записва отговорите в протокола за разпит. Стоян Пешич е третият по ред, разпитан от Йоцо Наумович този ден. В протокола е записано: "Стоян Пешич от с. Вратарница, Княжевачки окръг, земеделец. 40-годишен, неосъждан. На поставените въпроси да каже какво и откъде знае за организирането на четата, той отговаря: "В понеделник, преди "Св. Илия", Георги Гочов ни донесе хабер на мене и на Герго Цветков да идем в Зайчар. Аз не съм бил в къщи. И така. във вторник преди Илинден отидох в Зайчар. Не знаех кой ме вика, но в Зайчар намерих Найден Атанасков. Найден познавам, тъй като преди 10-15 дни идва във Вратарница и търси мене, и когато се срешнахме, ми каза, че е българин. Тогава нищо не ми говори. В Зайчар Найден ми каза да ида в дома на дядо Иван. Но тъй като не знаех къщата, намерих Никола Н. от Зайчар, който бе заловен с въстаниците, които бяха разгонени, и той ме заведе в къшата на дядо Иван. Тук заварих Найден, Иван и един човек, за когото ми казаха, че е Еремия, младши сержант във войската, и когото в Белград намерил българина Каравелов. Найден ми каза, че е родом от Лом паланка, Турция, че е бил в Русия и че оттам е изпратен. В дома на дядо Иван ме питаха събрал ли съм доброволци, за да ида с тях в Турция. Аз им казах да не се грижат за мене и моите другари, но имат ли разрешение от властите? Те ми казаха, че властта не им забранява. Аз не се съгласих с това, докато не питам моя началник, защото аз съм от друг окръг. Но те ми казаха - защо да питам, когато в Зайчар не им се забранява. Казаха ми, че имат достатъчно джепане и за това да не се грижа. Казаха ми, че ше се съберат околО 300-400, а възможно е да бъдат около 500. Ще се разделят на три чети и така ще навлязат в Турция. В Зайчар всички знаеха, че те се готвят, защото тук се събираха, а и сам ги видях. Тръгнах за вкъщи и им казах, че отивам да съобщя на властите, но по пътя срещнах сам капитана и се върнах във Вратарница. В сряда вечерта те започнаха да се събират около Връшка чука. Същата вечер от тяхната група дойдоха шестима с един тръбач и тръгнаха за църква, та утре, когато дружината се събере, да идат на Връшка чука. Но сутринта, чувайки за тях, г. капитанът ги нападна и те се разбягаха неизвестно къде, тогава всичко разказаха на капитана. В сряда под Връшка чука непрекъснато пристигаха хъшове. Отидох и аз при тях. Тогава дойдоха около 20-30, за да заемат място, а по-късно, когато се мръкна, дойдоха още 150-200 хъша. За да не им пречи стражата, когато се събираха, те имаха своя парола. Паролата беше "Дунав". Понеже бяха разпръснати от нашите милиционери, те се разбягаха кой къде можа, но миналата събота дойде при мене Стамен Н. от Турция, но живееш в Сърбия, и ми каза, че между Извор, Зайчар, Пърлите и Гърляне в кукуруза пак има събрани хъшове около 100 души и ме викат да ги предвождам, иначе щели да ме убият. Съшият Стамен ми каза, че това са нови хъшове, събрали се извън разпръснатите. Аз не можах да се озова на тая покана. Дядо Иван и Найден имаха по целия Зайчарски окръг свои хора, които вербуваха хъшове, и ми е чудно как не им е попречено. - Имаш ли оше нещо да кажеш? - Нямам. Освен това, че прътът за байрнка на споменатите хъшове го направи Никола Гергов от Медковец, за когото споменах по-горе." / 25/
Естествено пред сръбските следствени власти Стоян Пешич се стреми да омаловажи своята дейност във връзка с организиране на четата. След неговия разпит Йоцо Наумович изпраща до министъра на вътрешните работи специална шифрована телеграма, в която съобщава: "Цялата работа е на дядо Иван, който живее в Зайчар, на Найден, живял в Кишинев и на Еремия Н. Те са подвели хората и някой си българин Каравелов, който живее в Белград. Узнавам, че сега пак се събират нови хъшове по царевиците на Зайчарски окръг между Гърляне и Пърлите. Те са викали известния Стоян, за да ги предвожда. Еремия с неколцина се върнал от Турция без Найден в Зайчарски окръг..." /26/
Докато Йоцо Наумович разпитва заловените и съобщава наученото при разпитите, то четата на Еремия П. Българов, известна в историята като "Зайчарска чета", води сражения в района на с. Раковица и Раковишкия манастир. Планът предвижда най-напред да се освободи Раковица, където селяните с нетърпение очаквали четата. Оттам трябвало да овладеят Кула и Белоградчик и с взетите оръдия да се отправят към Видин и Лом. До това време четите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Ильо Марков трябвало да разбунтуват Тракия и Македония. А колкото се отнася до помощта на Русия и Сърбия, тя трябвало да дойде като заключителен акорд на освободителното дело. / 27/
Още на границата въстаниците атакували турските постове и ги овладели. Войводата на четата, Еремия П. Българов, пише за това: "Придвижих хората, отидохме в Раковишкия манастир и хванахме калугера на манастира. Разпитах го как е и какво има по Раковица. Тогава аз разположих четата в манастира и наредих на калугера да приготви вечеря за хората. Така прено-щувахме, а на сутринта на 22 юли тръгнахме и отидохме край Раковица и там останахме цял ден в очакване на други хора и когато дойдоха, тогава слязохме в Раковица. Всички турци се бяха изпокрили. Тогава тръгнахме през полето и изпопалихме турските постове, откъдето всичко беше избягало." /28/ Докато Еремия Петров и Найден Пешов се сражавали с предните турски части и подготвяли едно по-голямо настъпление, преминала и четата на Никола Пенев, събрана от Болевац и силата на четниците нараснала. Cafao за няколко дена в този участък на границата била струпана многочислена турска армия около 2000 души. Няколко часа, след като Еремия Българов довел новите доброволци от четата на Никола Пенов - 82 души, в землището на с. Раковица пламнало отново ожесточено сражение. Българите с пристъп овладели позициите на турците и с ръкопашен бой ги прогонили на няколко километра от селото. В няколкодневната битка с турците, въпреки че те използвали артилерия /5 топа/, кавалерия и пехота, българските въстаници все излизали победители. Околността била осеяна с трупове: 40 души паднали на бойното поле, а "от турците, както разказвали жителите на Кула, които пренасяли мъртвите и ранените, били закарани на втория ден 18 коли, пълни с ранени солдати и около 35 души убити на място и закопани в източния край на Връшка чука." /29/
На 27 и 28 юли турците преминали в контранастъпление. Войводата Еремия П. Българов дал нареждане на въстаниците да отстъпят към Балкана. Но малко след това ненадейният огън на скритата в засада турска част покосила редиците им. Притиснати от двете страни, доброволците били принудени да отстъпят към сръбската граница. В този напрегнат момент българите чули пушечни изстрели зад гърбовете си с викове: "Предай се, брачо!" Така, притиснати във фронт от турците и ударени в гръб от сръбската милиция, българските въстаници били разбити и пръснати. /30/ Организаторите и ръководителите, заловени от сръбските власти, били изправени да отговарят пред закона. Пред следствието 51 арестувани са давали показания. В показанията на някои от тях откриваме данни за ролята и значението на стотника Стоян Пешич. Главният организатор на четата, Иван Кулин, казва, че той, Гено Минков, Герго Капитански и Стоян Пешев, първият от Зайчар, а останалите от Вратарница, "... спогодихме се всеки да събере по 50 души, да съберем колкото се може повече под Връшка чука, да преминем и да се бием с турците..." /31/
От всичко, писано за Зайчарската чета през юли 1867 г., се доказва ръководното участие на Стоян Пешов Раковски като един от организаторите и стотниците на четата, въпреки че той не е изправен пред Черноречкия /Зайчарския/ съд, зашото по политически съображения сръбските власти ограничават числото на подсъдимите до четирима души - Иван Кулин, Еремия Българов, Герго Цветков Капитански и Найден Пешов, който като руски поданик, бива освободен преди да бъде съден. Освен това присъдите били минимални - 4 и 6 месеца затвор.
Освободен от ареста, Стоян Пешич е трябвало да хване ралото, за да прехранва семейството си и да чака нов случай, за да се включи отново в борбата за свобода. През 1869 г. се ражда дъшеря му Дона, а през 1873 г. - вторият му сйн Милой /Мито/ /32/ През 1875 г. той пак минава с чета във Видински саиджак и отново безпокои видинските аги и бейове. Заловени ятаци на неговата чета - Митко и Камен Тафраджийски от с. Държаница биват хвърлени през тази година във Видинския затвор и освободени от там, едва при освобождението на Видин на 16 февруари 1878 г. /33/ През 1 876 г. се ражда третият му син Марко /34/ . През тази година, макар и 55-годишен, на 18 юли постъпва в доброволческа чета на Симо Соколов, формирана в Зайчар. Заедно с доброволческите чети на Панайот Хитов, Филип Тотю и Ильо Марков, подир обшата команда на майор Николай А. Киреев, заминават за прохода Кадъ боаз с цел да преминат в Белоградчишко и предизвикат въстание в тила на турската армия, сражаваща се при с. Велики извор. На 21 юли четите достигат с. Корито и започват сражение с турски башибозуци. Дават се първите жертви. На тази позиция четите остават до 27 юли. В последния бой на същата дата Стоян Пешев е ранен на две места и изпратен на лечение в дома му. Войводата Симо Соколов му издава следното УДОСТОВЕРЕНИЕ Подписаният бивш войвода Симо Соколов уверява, че Стоян Пешов Раковски беше доброволец в моята чета от 18 юни до 8 юли миналата година. Участва в сражение при Кадъ боаз, с. Корито. В Корито се е борил достатъчно. При второто сражение /на 27 юни/ там беше ранен н затова замина на лечение в своята къща. 2 февруари 1877 г. Бивш войвода /п/ С. Соколов Белград /32/
След освобождението си Стомн Пешов напуска с. Вратарнн-ца и се завръща в новоосвободеното си отечество. Назначен е от Михалаки Георгиев, управител на Видинската митница, на служба в същата, където е бил обкръжен с особено внимание / 35/ Довежда и три от децата си и се оженва втори път за кулченката Цонка, родена 1854 r., с която създава ново семейство и му се раждат още трима сина и три дъщери" Милева, р. 1878 г, Елица - 1882, Драго - 1887, Христа - 1889 и Кирил - 1892 г. /36/. Правителството му отрежда земя за обработване и 130 франка за обзавеждане. Дават му от държавната земя в с. Галово, Оряховско, а по-късно се заселва в с. Добри дол, Ломско. Започва упорит труд за оцеляване. Гърдите му са окичени с ордени и медали, но с тях не могат да се нахранят гладните гърла на многобройната му челяд. Изхранвал е семейството си с 48 дка, крайно недостатъчни. Завъжда добитък, построява си къща и започва всичко отначало. Преодолява трудностите, поддържайки същевременно връзка с другарите си поборници. Взема участие в тържествата при освещаване на храма-паметник при с. Шипка. /На една от снимките на опълченците със Самарското знаме в първата редица, третият до знамето е Стоян Пешов от Добри дол/ /36/ Той е бил среден на ръст, с черни очи и кестенява коса. изправен, говорел силно, спомня си за него най-младият му син Марко при срешата си с художника Никола Вълчев /37/
По време на Сръбско-българската война в 1885 г. Стоян Пешов отново грабва оръжието, за да защити отечеството си от вероломния брат - сърбите. Постъпва доброволец в Първа четн-рифутова батарея на капитан К ьрджиев и участва в сраженията при селата Арчар и Гайтанци на 14 ноември. Ето и самият документ
N 36 СВИДЕТЕЛСТВО
Дава се настоящето от командира на летящия отряд на Стоян Пешов Раковски в удостоверение на това. че той действително е участвал в сражението на 14 ноември 1885 г. при селата Арчар и Гайтанци, което с подписа си удостоверявам. 17 ноември 1885 г Командир Летучий отряд с. Гайтанци капитан Тодоров /Централен военен архив, В. Търново, Ф, 111-6. on. 1, а.е. 64, л. 49
През 1887 г. Стоян Пешов изпраща молба до Пенсионното отделение да му се отпусне поборническа пенсии вместо дадената му земя, която не може да обработва, тъй като е доста отдалечена от Добри дол и била неплододаваша. В Пенсионното отделение при Министерството на финансите оспорват правото му на пенсия, защото свидетелството му за участие в Сръбско-турската война през 1876 г. е подписано от Симо Соколов, непознат на членовете на пенсионната комисия и четата му не е включена в забележката към Закона за подобряване на положението на поборниците и опълченците. /38/ Трябвало е да се помири с получаването на още земя за обработване и пари за обзавеждане. В прошение до Народното събрание и Министерството на земеделието от 19 октомври 1894 г. Стоян Пешов пише, че е принуден да се изхранва само с дадената му през 1886 г. земя в Добри дол и че е принуден да работи чужди земи с тежка изполица и наеми. Той пише: "Предвид неелното ни положение без достатъчно пространство работна земя, което ни е докарало до най-ниската сиромашия и мизерност". Настоява да му се отпуснат още 40-50 дка земя от държавата в района на Добри дол. в местността "Гарван", "Матнцата" или в "Крива падина". С отстъпването на тази земя ще се даде подръжка на многочленното му бедно семейство, състоящо се от девет сина и дъшеря, две снахи и едно внуче, жена му и него
Стоян Пешов Раковски Семейство
Осмото обикновено народно събрание в Х11-то си заседание на 5 декември 1894 г. разглежда прошението му, в което той се оплаква от контрольора по десятъка през 1891 г., Цветан Поп-димитров, който не искал да дойде да измери кукуруза на нивата му, ако и да е бил викан от просителя Стоян Петров Раковски. След това съшият го молил да дойде оше няколко пъти, но той не дошъл, а само позволил да прибере кукуруза в селото и да го тури на сушина, като обещал да дойде там и да го премери. Било петъчен ден. Контрольорът казал, че ще дойде в неделя, да се приготви обяд и той ще дойде да го премери. Обядът бил приготвен, но контрольорът не дошъл, а му съставил акт, че е прекарал кукуруза си и му наложил глоба от 261 лв и да му се вземе десятъка." Стоян Пешов подава жалба и до видинския окръжен управител, но тя бива оставена без последствие. защото проверката била възложена на един стражар, който отишъл в Арчар, където била общината, погулял с кмета и дал заключение, че е несправедливо оплакването. Причината, според Стоян Пешов била, че преди това контрольорът му поискал през лятото два наполеона, а той не му ги дал. Поискал му пет гъски, а Стоян Пешов пак му отказал, зашото имал 16-членно семейство. Прошетарната комисия счела за справедливо и моли Народното събрание да опрости молбата от 261 лева от десятъка за 1891 г. Освен това препоръчва на надлежния министър да възбуди углавно преследване против тоя контрольор, който искал рушвет от Стоян Пешов Раковски. Оказало се, че и при други обстоятелства е вършел подобни работи като бивш съдебен пристав в Ломския окръжен съд, против когото имало 20 заведени дела за злоупотреби, заради което е осъден на три години затвор. По време на дебатите в Народното събрание Коста Арсениев, ломски народен представител, изтъква, че просителят Стоят Пешов е беден стар човек, че той е прекарал половината си живот в борба за нашето освобождение, че е носел пушка, бил е участник в много чети и е бил другар на Г. С. Раковски, върнал се след освобождението, за да се наслаждава на свободата, оставил пушката и взел ралото. "Аз мисля - заявява Арсениев. - че чувството на справедливост и човеколюбие ни задължава да погледнем с поголямо внимание на това прошение и да дадем удовлетворение на просбата на просителя. Този човек не иска да му се прости десятъка, иска да му се прости глобата." В дебатите се намесва и депутатът Иван Краев, който потвърждава изнесеното от Стоян Пешов, подкрепя обвинението на Арсениев за корупцията на чиновниците, отправяйки същевременно обвинения към окръжния управител във Видин, който не обръща внимание на оплакванията. И трети депутат, Гено Неделков, подчертава, че Стоян Пешов е "сиромах, стар. немощен, вън от това е заслужил за отечеството, борил се е за него" и т. н. В пледоарията вземат участие и народните представители Христо Конкилев, Иови Воденичаров. Вълчо Ненчов. Народното събрание отменя глобата на Стоян Пешов и е повод за повеждане на борба против корупцията в нашия чиновнически апарат. /39/
Големият наш етнограф и историк, бивш ломски учител, Димитър Малинов и историка Георги Димитров, се срешат със Стоян Пешов в Добри дол и събират от него сведения за своите трудове по българска история. /40/ А Стоян Пешов е знаел много - два пъти е ходил в Русия, живял в Сърбия доста време, владеел говоримо доста добре руски, сръбски и турски. Много обичал Русия и русите. Умирайки, все питал: "Какво става с войната между Русия и Япония?" /41/
Заобиколен от най-голямото богатство на тоя свят, многолюдната челяд, на стари години имал сили да понася стоически немотията, мизерията, несправедливостта и неволите и да гн превъзмогва със задружния труд на всички. На 1 1 ноември 1904 г.. на 83-годишна възраст, Стоян Пешов Раковски умира в с. Добри дол, където е и погребан с всички полагащи се почести на достоен поборник за свободата, на един достойно живял и борил се човек. На гроба му и до днес стон скромен паметник с надпис: "Тук почиват останките на Стоян Пешев Раковски -поборннк за свободата" /42/
БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА
1. Маринов Д; "Политически движения и въстания в Западна България", СБНУК, т., 1890 г., С; с. 90-97
2. Пак там, с.99
3. Тодорова М.; "Българските доброволци в Кримската война"; "известия на българското историческо дружесго", kh.XXXVII,C.1985, с.425
4. Улунян, А. А. "Документа об участии болгар в Кримской войне в национально - освободительной борьбе в 60-е годм XIX века", "В памет на академик Михаил Димитров, С. 1974. г., с. 741
5. Пак там
6. Пак там
7. Пак там, с. 610
8. Пак там
9. Пак там
10. пак там
11. Пак там
12. Тадоров М. Цит. съч; с. 426, N543
13. Пак там с. 427
14. Маринов Д. Цит. съч; с.97
15. Кузманов П. "Документи за Иван Кулин и Димитракиеяата буна -"Истотически преглед", 1970, с.93, док. N4
16. Кузманов П. "Кнез Иван Кулин", С. 1971 г., с. с. 262
17. Димитров Г. "Княжесво България" ч. П., Пловдив, 1896. с.273
18. Вълчев Н. Цит. съч.
19. По сведения на информатора Тодор Алексиев от Добро дол, 65 грдипен, записани от мен 1994 г. и съхранени в моя архив
20. НБКМ БИА пд зп566, л. 2/удостоверение №295 от8.Х.1894 г.
21. Кузманов П., "Кнез Иван Кулин ...", с.231
22. Пак там с.233
23. Кузманов П.; "Документи за четата на Иван Кулин през 1876 г. из архива на Сърбия в Белград'- военно - исторически сборник, 1969 г; kHl,c.66,N»IV
24.Пак там, c.67,NVI
25. Кузманов, П. "Кнез Иван Кулин...", с. 247,248
26. Пак там, с.238
27. пак там с.233
28. Пак там, с.2351 бел.^ЗЗ
29. Пак там с.2391 бел.М545
30. Пак там с.2421 бел.М555
31. Пак там
32. НБКМ БИА пд зп 566, л.2
33. Лазаров М. "Хайдутството в Северозападна България", в."Червено знаме", бр.108 от 1979г.; "Ценен документ за освобождението на Видин", в. "Факт", бр. 16/1993 г.
34.НБКМ БИА пдзп 566, л.9
35. Вълчев Н., Цит. съч.
36. Пак тамa
37. Пак там
38. НБКМ БИА пдзп 566, л.18
39. Стенографски дневници на Осмо обикновено народно събрание, XII заседание, с.235 - 240
40. Маринов Д., Цит. съч., Димитров Г., Цит. съч.
41. Вълчев Н., Цит. съч.
42. Надгробен паметник на Стоян Пешов Раковски в гробищата на с. Добри дол, Ломско


Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин