Изпрати стари снимки от Видин и областта

Учителят Петко Кичашки

История - Граждани

Учителят Петко Кичашки е роден на 18 април 1925 г. в с. Бойница. "Роден съм в петък, на Великден, точно когато са се правели перашките, затова са ме кръстили Петко", казва той.

Баща му и майка му са били шивачи, бедни занаятчии. От малък обиква учителската професия, към която (и поточно към историята) го насочва леля му - учителката Тотка Дамянова. След гимназията, обаче, записва право в Софийския университет, заедно със съученика си Емил Савов, но малко по-късно се прехвърля в исторческия факултет. Още като студент използва знанията си по стенография и започва да сте-нографира лекциите, за да спестява от парите за учебници.

Първият му преподавател по стенография е учителката Карабачева, още като ученик в 4 клас в Кула. "Тогава пишехме с перодръжки - обяснява Кичашки, - не с молив или химикалка, а с мастило и перо. Това бе през 1938 г. След това продължих да се занимавам със стенография в пети клас в гр. Видин при учителката Мария Харалампиева."

Петко КичашкиСлед казармата Кичашки постъпва на работа като секретар на съда във Видин, където се запознава и обиква машинописа. "Започнах с двупръстната система, тъй като тогава още не бе позната десетопръстната - казва той. - В университета също ползвах пишещата машина, на която дешифрирах стенограмите от записките на лекциите не само от историческия, но и някои по-важни лекции от юридическия факултет, които посещавах. Това ми помагаше да се издържам и да завърша висшето си образование."

Кичашки завършва история с втора и трета специалности философия и археология. Разпределен е на работа в Русе като археолог, но по настояване на родителите си се премества във Видин. Тук е назначен за уредник на музея "Боян Чонос" и успоредно с това започва да преподава стенография и машнопис в гимназията. "За една година успях да подготвя съпругата си Анастасия Кичашка като преподавател по стенография и машинопис, за да може да се прехвърли от град Брегово, където беше разпределена като преподавател по немски език и литература, във видинската гимназия. Заедно с нея усвоихме десетопръстната система и станахме стенодактилографи - хора, владеещи едновременно стенография, дешифровка и машинопис. От 1952 година започнахме да провеждаме курсове по стенография и машинопис.

За всичките тези 40 години, в които работех активно, през моята школа са преминали над 5000 ученика. След промените, през 1991 г., създадох и своя фирма - "Бързопис 1952", но с навлизането на компютъра в ежедневието на хората, машинописът и стенографията постепенно останаха на заден план."

Според Кичашки, въпреки всичко, компютърът няма бъдеще. "Компютъризацията ще ликвидира нацията", казва той. И е съгласен със сина на създателя на компютъра Джон Атанасов, който при посещението си у нас казал, че компютърът ще изживее своето време. "Какво ще дойде след него не зная, но аз вярвам, че след компютъра машинописът (десетопръстната система) и стенографията, която е в забвение в настоящия момент, ще прогресират. Защото всякаква електроника в определен момент може да те подведе. Затова и до днес в Народното събрание всички заседания продължават да се стенографират. От там и изразът "ще се позовем на стенограмата" остава да битува и до днес", убеден е старият учител.

През 1957 г. Петко Кичашки участва на световно първенство по стенография в Прага и се класира трети по бързина. Напрегнатата дългогодишна работа, обаче, преуморява зрението му. Стига се до операция на дясното око, но зрението му не се възвръща. Лявото все още е живо, въпреки и с перде...

"Във Видин преподавах стенография, история, машинопис, занимавах се с фотография, с компютри. Ръководех многолюден кръжок по история в гимназията, в който участваха над 120 души в осем различни секции - етнографи, нумизмати, археолози и т.н. Създател съм на кино-фото клуб "Бдинец", чиито възпитаници са Хари Яръмов, Боян Иванов, д-р Борян Калчев, Въто Иванов, Георги Георгиев и редица още видинчани. Много от филмите, създадени от клуба, бяха отличени с престижни награди. Някои от тях пък бяха спирани от ръководителите на БКП, като филмът "Защо, мамо?".

През всичките тези години винаги съм поставял на преден план обществената работа в интерес на младите хора и на град Видин", отбелязва Кичашки. И отново се връща в спомените си, за да отбележи, че като ученик във видинската гимназия е посещавал кръжока на д-р Бърни Бончев, който го е запознал с богатото историческо минало на родния край, а по-късно сам се е опитал да продължи неговото дело като общественик, историк и родолюбец. За всичко, което е направил за хората от нашия град е отличаван с множество награди. Но не те са най-важното, смята той. "През целия си живот съм се стремял да предам своите чувства, отношение и сърце към родния край на своите възпитаници. Сега, от разстоянието на времето, спомняйки си за десетки от тях, мисля, че съм успял. Съжалявам, че в наши дни във Видин остана само един преподавател по стенография и машинопис, а в гимназията след моето пенсиониране през 1985 г. нямаше кой да продължи цялата дейност, която поддържах до тогава."

Днес, вече на преклонна възраст, Петко Кичашки казва, че това, което го крепи в живота, е физическата работа. Грижи се за три лозя - във флорентин, на Рациария и в Новоселци. "Затова все още се чувствам жизнен, дори и на тази възраст, не преставам и да чета, въпреки и с повредено зрение."

Стотици са хората в нашия край, които пазят сърдечни чувства и чисто човешка благодарност към учителя, историка и общественика Петко Кичашки. На много от тях той е помогнал да вземат хляба в ръцете си след завършване на школата "Бързопис 1952". На други - да погледнат с други очи и обикнат своя град. Да опознаят миналото на Видинския край и да продължат неговата изследователска, събирателска и научна дейност.
Петко Кичашки със свой ученици - среща по повод неговия 85-и рожден ден

"Винаги съм го чувствал близък - пише за него д-р Иван Ценов, бивш кмет на Видин. -Изключителен човек със силно развито чувство за справедливост, отличен преподавател, историк и общественик, той ни даваше знания, съвети и ни окуажаваше в трудни моменти, оформяйки нашия светоглед".

"В инвентарните книги на музея във Видин завинаги ще остане записано името на учителя по история и родо-любие Петко Кичашки. Освен многобройните дарени от него предмети от старинния бит на населението от Видинско, при пенсионирането си той направи щедър и родолюбив жест като дари богати колекции от народно облекло и особено ценните накити от края на XIX век - общо 249 предмета. Както тогава, когато приех дарението, така и сега, когато не съм в музея, му благодаря от сърце", пише Маргарита Николова.

"През годините той беше за мен "другаря Кичашки", "Г-н Кичашки", а по-късно и "Учителю", и "Бай Петко". Има еволюция в обръщението, което ни прави по-близки, но промяна в уважението и респекта няма", лаконичен е етнографът Нинко Заяков.

Тези дни бай Петко навършва 86 години. Да ни е жив и здрав!

Ненчо СЛАВЧЕВ

Осъден по бързата процедура Във връзка с 80-годишнината на този истински видински реформатор (д-р Бърни Бончев, б.р.), учителят-историк Петко Кичашки пише: "През 1957 г. бе създаден инициативен комитет с председател Гено Петков за честване 80-годиш-нината му. Поради намесата на самозвани "патриоти" честването се провали. Единствената му вина бе, че имаше син и зет зад граница".

Някои нискочели примитиви от тогавашния Околийски комитет на БКП са преценили, че е много "опасно" за идеологията да се чества юбилея на една и без това много популярна личност, която "не е наш човек", защото има син, напуснал България и живеещ в чужбина!

...Нещо повече, те подложили на жестоко преследвнане и репресии организатора на инициативния комитет за това честване -учителят Петко Кичашки. По изпитания бол-шевишки сценарий те "намерили доказателства", че учителят Кичашки е англо-американски шпионин и служи за връзка на сина на д-р Бърни Бончев (живеещ в Америка) с баща му и с враговете - заговорници и конспира-тори срещу народната власт във Видин (по думите на репресирания Кичашки). Нещо, което скромният учител по история не е и сънувал!. Заради тази долнопробна клевета, честният учител е осъден по бързата процедура и изпратен на остров "Белене" като каторжник. Йоцо ЙОЦОВ

(Из книгата "Градът на завоя")

вестник Видин Брой 28 (1884) 14-16 април 2011 г.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин