Изпрати стари снимки от Видин и областта

Вълчо Даскалов

История - Граждани

РОДОЛЮБЕЦЪТ ЕНЦИКЛОПЕДИСТ - ВЪЛЧО ДАСКАЛОВ
„Няма направено добро - ненаказано!"
"Всеки ден четете, пишете и рисувайте"
Каквито и суперлативи да се напишат за една личност, ако делата и обществените изяви, моралът и човеколюбието, не се побират поне в нормалните изисквания за човешко поведение, то написаното остава, като красиво словесно упражнение... Мисля, обаче, че има хора, за които не е необходимо да се пишат хвалебствени тиради, защото сътвореното от тях, оставя трайна следа сред съвременниците и се помни от идващите поколения.
Една такава личност е скромният към себеизтъкване видински енциклопедист Вълчо Даскалов. Това, че е правнук на Пую войвода и внук на даскал Вълчо, жертвали живота си за свободата на Отечеството, не е белег за единствената му добродетел. Явно генетично е наследил духа за справедливост, свободомислието, човечността, добротата, уважението и взаимопомощта, все качества ръководили целия му съзнателен живот.
Роден през 1892 г. във Видинското село Бойница, той получава първоначалното си образование в местното училище. След това постъпва във Видинската гимназия, която завършва с медал за отличие през 1911 г. Особено пристрастен бил към математиката и спорта - гимнастиката (лост, халки, успоредка). Известно време учителства в родното си село и през учебната 1911 г. записва математика в Софийския университет. На следващата година спечелва конкурса за висша математика в Берлинския университет, където става пълен стипендиант. След две години (1913 г.) стипендията му е прехвърлена в Сорбоната и завършва образованието си в Париж. През есента на 1915 г. се завръща в Родината с две дипломи - по математика и по философия.
Участва в Първата световна война като артилерийски офицер, отличен за изключително точни артилерийски разчети. През учебната 1918 г. до първия срок на 1920 г. е учител по физика във Видинската девическа гимназия. След това заминава за Берлин, където довършва започнатото в Париж следване и по право. Дипломира се през 1921 г. и постъпва като стажант - адвокат при известния видински юрист Ванко Георгиев.
В продължение на 33 години (1922 г. - 1953 г.) Вълчо Даскалов работи във Видин, където застава в центъра на целия интелектуален, духовен и културен живот.
Голяма и всеобхватна е обществената дейност на всестранно подготвения специалист. От 1920 г. до 1944 г. е деен член на ръководствата на дружествата „Юнак" и „Запасни офицери". От 1920 г. до 1944 г. е в ръководството на читалище „Цвят". През 1925 г. става председател на организираното от него и Хр. Риба-ров, Ал. Видинлиев и Ив. Игнатов Видинско журналистическо дружество.
През 1926 г. заедно с Дим. Младенов, Владимир поп Лозанов и други създават Дом за печата и изкуствата, на който е подпредседател до 1944 г
През 1929 г. заедно с д-р Бърни Бончев, Васил Атанасов, Дим. Стоянов, Константин Йосифов и други учредяват Комитет за културно повдигане на Видинския край, на който е подпредседател до 1944 г.Особено активен и актуален, Вълчо Даскалов се изявява като плодовит журналист и публицист. Публикувал е повече от 500 статии по исторически, политически и културни въпроси в местния и централния печат. Голяма част от статиите му са четени по радио София.
В продължение на десет години (1924 г. - 1934 г.) е гл. редактор на окръжния вестник „Видински демократически сговор". През 1920 г. става член на Народно - прогресивната партия на д-р Да-нев и Атанас Буров и е ръководител на младежката и организация във Видинския край. На конгреса през следващата година е избран за съпредседател на централното ръководство.
На 9 юни 1923 г. временно е назначен за кмет на Видин, но отказва да остане за титуляр на поста. По време на септемврийския метеж през 1923 г. той и Ванко Георгиев, като ръководители на Демократическия сговор, не допускат никакви репресии и категорично забраняват да се потопи в река Дунав, натъпкания с политически метежници шлеп. Дълбоко човечен и добре разбиращ ужаса от погромите, които биха последвали, Вълчо Даскалов убеждава Иван Чонос да не вдига размирици в града и да не поставя в опасност живота на невинни хора. Нещо повече, лично той осигурява на Чонос и семейството му паспорт, за да заминат за Виена.
През 1927 г. Даскалов е избран за народен представител в 22-то Народно събрание. Той е най-младият депутат и заема поста секретар и член на Комисията за просвета и култура. Тук става близък съратник на проф. Ал. Цанков, който е Министър- председател и министър на просветата - неговата най-голяма любов. Реформите и нововъведенията в просветата направени от него, са валидни и до днес ...
През 1927 г, когато в България пристига големият индийски писател Рабиндрант Тагор, Даскалов го придружава до отпътуването от името на Народното събрание.
Демократ по дух и ревностен закрилник на Конституцията, Вълчо Даскалов, макар и правителствен депутат, гласува против Закона за амнистия на виновниците за двете национални катастрофи. Той считал, че цар Фердинанд е трябвало да понесе своята отговорност!
През 1941 г. заедно с д-р Бърни Бончев, Иван Чонос и Кръстьо Ножаров учредяват Българо-съветско дружество във Видин. През пролетта на 1943 г. Вълчо Даскалов се обявява решително против репресиите срещу евреите и по тоя повод напуска Съюза на бойците от фронта. Заедно с колегите си адвокати Асен Ми-цев и Мишо Михайлов организират сред Видинското гражданство подписка за спасяване на Боян Чонос.
Израснал като интелектуалец с широк кръгозор за 33 години работа във Видин, Даскалов е изнесъл повече от 100 сказки. В града и окръга уреждал изнасянето на сказки и на своя приятел от студентските години - писателя Николай Райнов. Чрез Райнов се сприятелява с Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Людмил Стоянов, проф. Асен Златаров, проф. Стоян Райнов. Вълчо Даскалов е близък и с д-р Ганчо Ценов, с когото са роднини по сватовство.
Огромните познания и богатата ерудиция на бележития Вълчо Даскалов му отреждат престижно място сред интелектуалците на България. Автор е на книгите: „Пуйовата размирица", „Село Бойница в миналото", „Искри в мрака" и „Видинското въстание 1850 г".
Подготвя ръкописа на книгата си „Златни отломки" - повече от 1 000 страници, която не успява да издаде. Владеел писмено и говоримо четири езика - френски, немски, руски и сръбски.
След 1944 г. е уволнен от работа и до края на живота му, не му се разрешава да работи, защото бил „Враг на народа"!
Заради голямата си обществено-политическа, културна, просветна и литературна дейност. Заради всичко, което е направил за доброто на хората от Видин и окръга Вълчо Даскалов получава уволнение, обвинения и репресии, защото не е достатъчно „идеологически стабилен"!
В края на живота си, анализирайки своите дела за благото на обществото, често повтарял на синовете си Здравко и Маринчо думите на дядо си даскал Вълчо, предадени му от неговия баща: „Няма направено добро на този свят, което да е останало ненаказано"! Сега разбирам какво е искал да каже мъдрия ни праотец..."
Много често съдбата на най-достойните е най-нерадостна!

от книгата "Градът на завоя" на Йоцо Йоцов

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин