Изпрати стари снимки от Видин и областта

Воеводата Дядо Цеко Петков

История - Граждани

Дядо Цеко Петков е дясната ръка на Раковски във Втората легия в Белград2009 е юбилейна година за парламентаризма в българската държава. Навършват се 130 години от полагането на неговите основи. Това става на 10 февруари 1879 година в Търново, където е свикано Първото учредително Народно събрание. В него ентусиазирано работят немалко строители на нова България, сред които е нашият земляк Воеводата Дядо Цеко Петков.

На петото заседание, състояло се на 25 февруари 1879 година депутатите предлагат то да се председателства от най-възрастния народен представител – Дядо Цеко. След неговото кратко слово, откривайки заседанието, той предлага да бъде избран председател на събранието. От присъствалите 260 нотабили само 51 гласуват против предложения бивш екзарх Антим I Видински за председател, а за подпредседатели – Петко Каравелов, Дядо Цеко и Тодор Икономов.

Обикновено, когато говорим за Воеводата, винаги имаме на преден план неговата революционна дейност в родината и зад нейните предели. Аналите на отечествената ни парламентарна история го представят и в друга светлина. Е, той не блести с ораторски качества, но както отбелязват хронистите – липсва му силата и блясъка на словото, острата реплика, ироничния звън. Неговата мощ обаче е в добре построената мисъл. Особено е силен в диалога си с хората, в раздумките. Затова като подпредседател на Учредителното Народно събрание той е една от централните негови фигури. Неслучайно всички оратори – противници или съмишленици – са насочвали погледите си към него с редица въпроси, в това число и по проблемите на образованието.

Без съмнение този факт не остава незабелязан от Константин Иречек. В своята книга “Български дневник”, той пише, че Дядо Цеко тактично и любезно помолил принц Хенрих от антуража на княз Батенберг и японския посланик във Виена принц Яманучи, на връщане от Прага и Виена, да минат през Лом и оставят на секретаря на общината Цветко Павлов “всичко ценно и полезно, каквото могат да намерят и донесат в полза на просветата и образованието.”
Пак Иречек е изключително много впечатлен от духовната красота на Воеводата. Впрочем, влизалите в пряк досег с него са на мнение, че това е човек богат на народни изрази, ясни и точно прилагани мисли в изказванията му по определен повод. “Беседите му са полезни, защото са изпълнени с мъдрост и спокойствие. И ако искат българските държавници да не грешат, трябва ежедневно да се срещат с Дядо Цеко” – пише Иречек.

На заседанието от 10 март 1879 година подпредседателят Тодор Икономов предлага следния дневен ред: 1. Да се довърши избирането на 15-членна комисия за разглеждане на Органическия устав. 2. Да се определи срок на тази комисия, за да представи рапорта си след разглеждането на устава. 3. Да се изслуша записката на проф. Марин Дринов. 4. (Ако остане време) да се разгледат и някои други решения и поздравителни писма, изпратени до събранието.
След приемането на дневния ред е прочетен дневник VIII от 6 март и е призовано събранието да си направи бележките върху него. После започва остро пререкание между депутатите Греков и Цанков, съпроводено с обидни реплики.
Дядо Цеко – с червената рубашка в средата – произнася прочувствено слово при връчването на Самарското знаме на 6 май 1877 година в Плоещ
Дядо Цеко от своя страна забележи “че само се губи времето в тия разправии, без да се гледа работа и че виновниците на тия разправии заставят събранието да слуша неща, които не се отнасят до работата.

Четири дни по-късно на заседанието председателят Антим I поставя на дебат отпуска на народните представители. Възниква спор. Дядо Цеко предлага “щото и в отпуска да се туря ограничение. Иначе мнозина както се е и случило, ще искат отпуск, за да бъдат другари по пътя.” Тая бележка на Воеводата е “взета во внимание от г. подпредседателя Каравелов”.

С воеводската си униформа Дядо Цеко е в парламентаМалко по-късно в същото заседание са обсъждани писмата до бюрото на събранието. Дядо Цеко предлага “за утешение поне на македонците да се отговори на писмо, изпроводено от Високопреосвещенния Натанаил, за да не би с тех да се случи това, което се случи преди толкова години с братята ни, които се преселили в Банат и Бачка.” Подпредседателят Каравелов отговаря на Дядо Цеко, че бюрото ще отговори на писмото, за което е речта му.

С не по-малък ентусиазъм Воеводата брани и отстоява народните интереси и в Първото обикновено Народно събрание. На десетото заседание, състояло се на 3 ноември 1879 година, се завързва спор дали Стефан Стамболов е на 30 или на 25 години, за да се види спазено ли е изискването на Търновската конституция – лица под 30-годишна възраст не могат да бъдат народни представители.
Министърът на вътрешните работи Бурмов докладва, че е пратил телеграма до Одеската семинария, където Стамболов е учил, за да докажат неговата възраст. Оттам казват, че е на 24 години. Воеводата взема думата: “Радвам са, като слушам, че Министерството е търчало да телеграфира чак в Одеса за сведение за депутата. А не е взело да телеграфира в България да пристигнат протоколите (става дума за протоколите за избора на Първо обикновено народно събрание - бел. ЮЙ) и представителите, които още чакаме. Това ми е чудно! (Ръкопляскания, веселост, “Браво!”)”

Председателят отговаря на Дядо Цеко: “Днес получихме всичките протоколи. Може би няма протоколи от едно-две места, но за това не зная точно.
Въпреки това дебатите около възрастта на Стамболов продължават още дълго. В тях отново се намесва Дядо Цеко: “За чудо ми е колко пъти се повтаря същото. Това ми изгледва като ония двама комшии, от които единият отишъл да иска магарето на другия. Оня му казал, че го нема магарето му, когато в същото време магарето изревало зад плета. Той му казал – ето магарето е тука, на което получил отговор “На магарето ли верваш или на мене!” Ето го тука човека, питайте го на колко години е. Защо отивате чак през море? Зная как отиват тия работи. Аз съм свидочил (бил свидетел – бел. ЮЙ) за едно момче, което дойде в Белград, за да постъпи в училище, което после открадна 15 дуката, и после пак дойде за доктор в Сърбия. Аз би мислил да се пресече това един път.

Участниците в ХI заседание, състояло се в понеделник, 5 ноември 1879 година, гласуват резултатите от изборите за Първо обикновено Народно събрание. Докладчикът Ил. Цанов: “Във Видинския окръг, Акчарска (Арчарска – бел. ЮЙ) околия при втори избори гласоподаваха 1090 избиратели, от които Младен Цеков получи 1062 гласа и Цеко Петков – 888 гласа. Ломскийт окръг е бил разделен на околии и, както се вижда из протоколите, първите избори са станали колективно, т.е. всяка околия е подавала гласове за по три лица. Подир това, когато се представили протоколите на окръжния съвет, се считали гласовете и се показало, че най-много гласове са получили Негово блаженство Антим Видинский – 2744 Цеко Петков – 3821 и Трифон Панов – 1511.

На следващото заседание от вторник, 6 ноември 1879 година, се избира тайно комисия от 12 души, която да подготви отговора на княжеското слово. След станалите разисквания за състава и, Дядо Цеко е избран в нея. В края на заседанието той взема думата: “Аз ще кажа само две речи, ако е възможно. Дошле сме има вече 20 дена. Молил би да ни се дадат по-скоро пари.” Председателят му отговаря: “Днес подписах две бумаги до министерството да ни открие кредит в казничейството или в банката за пътните разноски и за надничарските пари. Аз вервам, скоро ще получим пари.

В понеделник, 12 ноември 1879 година, се отваря ХIV заседание. При обсъждане отговора на княжеското слово, Воеводата изказва мнение: “Аз би питал като чух от некои господа, че нема още всичките депутати и че 30 души отсъстват, известно ли е кога ще дойдат? По градовете едного затварят, другиму не дават билет – затова не сме дошле. Ний трябва да пристъпим да одобрим отговора; да почнем да работим, а не да губим време. Народът ходи бос по снега, без сол хляб яде, а ний тука само губим време. Казват, че немало злоупотребления – как няма. Ако на 1828 година някой спахия е имал воденица при някое село с 20 дюлюма земя и после превзел 100 дюлюма от сиромасите, защо сега да не продават воденицата на селото, а дохождат странни поданици и плащат двойни цени. Погледнете на жандармите. Той като доде на едно село, то е като една евакуация, трябва да го хранят, да му служат, а народът е беден. Сол не може да си купи като я поскъпнаха. (Веселост). Като кара един человек едно магаре в града, да му вземат един грош; като иде за един ден три пъти в града, да му вземат три гроша. Всичкият свет се плаче. Може вий да не го знайте, но мислим, че го знайте и ако го не поправите, срамота е за вас. (Веселост).

По време на ХV заседание във вторник, 13 ноември 1879 година, се приема онези депутати, които са избрани от 2-3 места, да се приеме да останат само на едно. Дядо Цеко Петков: “Аз приемам за Лом. Във Видинска околия да си изберат друг.
Народните представители приемат състава на група, която да връчи отговора на княжеското слово. По предложение на д-р Цачев Воеводата Цеко Петков е избран за член на групата. На 24 ноември 1879 година – събота – на своето ХХ заседание Първото обикновено Народно събрание е разпуснато.
Второто обикновено Народно събрание започва своята работа на 23 март 1880 година – неделя – от 11,15 часа с реч на княза. Депутатът Бръшлянов предлага заседанието да се открие от най-стария народен представител, съгласно член 88 от Конституцията. А Драган Цанков: “За да може да се разисква нещо, трябва да седне най-старият на председателското място. Кой е той?” Залата гръмогласно произнася “Цеко Петков! Воеводата Цеко Петков!” Той заема своето място, а колегата му Даскалов предлага да си вземе двама помощници. За такива Дядо Цеко посочва Драган Цанков и П.Р. Славейков и за писари господата Зелев и Генчев.

Влязал в ролята си на председател, Воеводата произнася слово, в което казва: “Днес е празник и аз бих молил да не почнем нищо. Утре е князовий ден.” и предлага да се отложи заседанието за в сряда. При тези думи Петко Каравелов реагира: “Трябва да се пита най-напред какво ще каже Народното събрание.” На питането на Дядо Цеко депутатът Бурмов заявява: “Председателят има право като председател да продължи или да закрие заседанието. Следователно Дядо Цеко се ползва със своето право като председател и закрива днес заседанието. Каравелов: “Без правилника председателят не може да затваря заседанието!” Бръшлянов: “Аз мисля, че въпросът на Дядо Цеко си нема место, тъй като се избира съгласно Конституцията за председател на временното бюро и ние трябва да изберем според Конституцията под неговото председателство бюро.

В завързалия се казус, отношение взема и подпредседателят Цанков: “Вие казвате, че се съгласявате с Конституцията. Конституцията казва, “че подир отварянето на заседанието Народното събрание завчас захваща да избира бюрото”. Това казва Конституцията наистина, но не казва кой ден и час подир отварянето да се избере председател и подпредседатели. Това зависи само от Народното събрание. То може да го определи. И Дядо Цеко като предложи, за да се отложи заседанието, той го е мислил така. Конституцията истинно казва, че щом се отвори заседанието на Народното събрание, тогаз се захваща да се избира председател. Но това заседание кога трябва да се отвори – за това е господар Народното събрание да го реши. Следователно предлагам Народното събрание да реши този въпрос дали трябва да стане в заседание днес, на този час или утре, или другий ден.

С желанието да разреши проточилия се спор, се намесва и Стефан Стамболов: “Съгласявам се с това. Господин председателят направи по-напред предложение да нямаме днес заседание. Таквоз предложение няма сила, защото се е почнало вече заседанието и аз не виждам как може да правим някакви нови предложения, щом започнахме заседание. Ние трябва да вършим работа и да изберем председател и подпредседатели, и тогаз ще празнуваме. За това да се гласоподава за първото предложение, което предложи Дядо Цеко. Днес да няма заседание и да се пише на бюлетините. Който желае да бъде празник – да пише “Да”, който не желае – да пише отрицателно.
След още няколко мнения Стамболов отново предлага да се вотира предложението на Воеводата. И това става. След избирането на новото бюро Дядо Цеко произнася реплика, която внася разведряване на атмосферата: “Захвалявам ви, че сте ма избрали, но бе за кратко време. Да бехме продължили още, да види князът как ще се уредят под мое водение работите!
Петото заседание, състояло се на 23 март 1880 година, неделя, е председателствано от подпредседателя П.Р. Славейков. Подложен е на обсъждане правилника за вътрешния ред на Второто обикновено народно събрание.

Дядо Цеко отправя питане: “Аз бих попитал кога дохождами как ще зема пари един, който доде три дена по-сетне откак се отвори Скупщината.” Отговорът на председателя е: “То се реши и няма да се връщаме на същия въпрос.
На осмото заседание в сряда, 2 април 1880 година, продължава проверката на изборните резултати. Докладчикът Станчов чете: “В гр. Лом е избран Трифон Панов на 20 януари. Числото на избирателите е 1352, числото на гласоподавалите – 414, получил 87. Дневникът споменува, че изборът е станал повторително. Заявление има от градския кмет, че Гаврил Карастоянов е агитирал в изборите. Комисията го намира съгласно избирателния закон.” Според министър Каравелов в Лом изборът е минал законно.
От Беломирска околия в Берковски окръг е избран Дядо Цеко на 13 януари. Числото на избирателите е 4774, на гласоподавалите – 278, от които е получил 233. В същата околия в този ден е избран и Дядо Анто от тези избиратели и гласоподаватели. Получил е 181 гласа, което няма и една четвърт от цялото число на избирателите. При това положение Народното събрание трябва да касира избора му като незаконен. Такова е предложението на докладчика Станчов.

Подпредседателят П.Р. Славейков е категоричен: “Желателно е да се запише в протокола, но колкото засега този въпрос е решен. Ползвали ли се тези от незнание или от умишленост, ние няма да съдим. Имам чест да заявя, че Дедо Анто, който беше тук в миналото Народно събрание, се е поминал. Дедо Цеко е вече избран в друга околия и трябва да се касира в тази. И работата е свършена.
Седемнадесетото заседание, състояло се в сряда, 16 април 1880 година, под председателството на подпредседателя Славейков обсъжда положението на поборниците и опълченците. Те се оплакват от грубото отношение на властта към тях. Отношение взема и Дядо Цеко: “Аз мисля барем тези човеци, които не се награждават, да не се гонят. Аз пастря 20 години свободата на народа, но сега ма гонят и даже ма затвориха в затвор. (Става дума за издадената заповед от градоначалника на Лом Павел Нечаев – бел. ЮЙ). Аз никакво зло не съм направил, когато дойдоха у дома шест души. Взеха ме и ме закараха. Аз 25 години съм ходил(по затвори – бел. ЮЙ) и сега не ме оставят на мира.” Председателят му отговаря: “Такива се гонят за достойността си, но сега това не е въпроса. Ние ще вземем това во внимание.
На деветнадесетото заседание, състояло се в петък, 25 април 1880 година, под председателството на подпредседателя П.Р. Славейков се обсъжда въпроса за поданичеството. С конкретен казус към депутатите се обръща Дядо Цеко: “Има едно село от сто къщи, които засега се намират в Русия и желаят да дойдат в България. В Ломский окръг дават им се землища; они ще да дойдат, ако ги приемем. Ако не ги приемем, ще останат. Един човек има от тях тук, в София, още от как се отвори Скупщината (по името на сръбския парламент - бел.ЮЙ) и той всеки ден ме пита: “Има ли за нас решения?” Желателно е да им се яви да направят там поне привременни колиби през лятото.
Дебатът по проблема продължава и в следващите две заседания. На двадесет и първото, състояло се в понеделник, 28 април 1880 година, Дядо Цеко отново взема думата: “Аз ще кажа за Добридол. Имало е 300 черкезки къщи със земи и прочее и на това место искат да се населят. Има тук един от представителите, който даде това прошение и десет други, дето чакат в Лом. За това, ако е възможно да се реши прошението. И ония са наши братя, бегали са преди 15 години и днес искат да се върнат. Те до днес и имат кумове и други сродници.” (Става дума за хората емигранти в Русия - бел. ЮЙ). Изгражда се комисия за рапорт до Народното събрание по прошенията на поборниците и опълченците. По предложение на Стефан Стамболов в нея е включен Дядо Цеко.
На двадесет и второто заседание, състояло се в сряда, 30 април 1880 година, се обсъжда прошение от емигранта Али Бей. Той иска да му се даде къща за живеене и 10 000 франка, за да издава вестник на турски и български език. Според депутата Цанов “този въпрос трябва да се отложи”. Възразява му Дядо Цеко: “За сега не е важно. Може да бъде важно за по-после.” Воеводата е избран в комисията за обсъждане проект за закона на българското поданство.
На тридесет и шестото заседание, състояло се в събота, 17 май 1880 година, депутатите обсъждат проблема със заграбената от богаташите земя. Воден от народните интереси Дядо Цеко смело ги отстоява: “И у нас така се узели някои господари: гори, воденици и топраци. Ние искаме да ги вземем за черква и за училище и правителството казва, ако искаме нека вземе и си купи воденица. Но дойде друг я купи без нашето знание за 102 000 гроша, дето ние я опазарихме за 30 000 гроша. Бившият министър Греков без да вика селяните, осъжда да им се плати 3000 франка дензагуба и оние господари да си имат право на онази воденица, а селяните не можаха да я вземат. Те питаха дали да дойдат в София в събранието да молят или да оставят на мене като депутат и така остана, за да ги повикам какво ще направим, ако би потребвало.
На тридесет и седмото заседание, състояло се в понеделник, 19 май 1880 година, се обсъжда гражданското съдопроизводство и мировите съдии. Отношение взема Дядо Цеко: “Тия хора, които се наричат повереници, аз зная, че заплитат работата повече и желая да се турят по-зрели човеци.” На следващото заседание продължава: “Человеците страдат невинно. Казват им: “Бе, недейте да го купувате, това ще да добиете. Между това дохожда некой и пазари се и купи, а за това человеците невинно страдат. После имаше и такива человеци за председатели на съдилищата, които не знаят ни за Бога, ни за вера, ни за душа. Ако
би могло такива человеци да се изключат, макар да им се даде пенсия, а да дойдат на кормило человеци знаят за Бога, за вера, за душа.

На четиридесетото заседание, състояло се в сряда, 21 май 1880 година, се дебатира въпросът за училищата, докладван от министър Гюзелев. Дядо Цеко предлага: “По мое мнение не треба толкова дълго време да се учат. Досега в нашите училища се пращаха децата, когато беше по-лесно на родителите. Но при всичко това ние имаме майстори, писари и чиновници както ги немат нито гърците, нито турците. В летно време дете не може да отиде на школо, но требва да волува и да бразди. Истина, че не требва дете да игра по селото, но такова по закона, което да е на възраст и може да иде в школо, са във всеки случай не може да се определи задължителността.” На това заседание се предлага Ломската реална гимназия да стане правителствена.
В следващото заседание пренията по проблема продължава, а с нея Дядо Цеко предлага: “Аз искам да попитам за земеделската школа и за занаятчийската ще ми се земат некакви мерки, които ми се видят потребни.

Във връзка с това председателят пита: “Това е особено предложение. Има ли пет души, които да поддържат предложението на г-н Цеко Петков, относно земледелческото училище? Има. Тогава то остава за утре на дневния ред.
Не един и два са фактите, които красноречиво говорят за авторитета на Воеводата като първостроител на българския парламентаризъм. Това ярко се оценява от Петко Каравелов, Стефан Стамболов и други тогавашни политици. Неслучайно Иречек макар и шеговито го нарича “Адютант на Каравелов”.
literaturensviat.com

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it


Радио Гама
Pin it

Дарение

Подкрепа за сайта
Paypal

Исторически календар

Знаете ли, че ....

Емайл за Новини

Име:
Email:

Коментари

Казанлък :: Студентски град :: Варна Online :: kazanlak.com :: резерват северозапад :: снимки и картинки ::targovishte.com :: Обувки Мегияс :: Психолог онлайн :: Take.bg :: Новини Бургас :: Спортни новини от Плевен
Vidin-online.com благодари на :
Краси Каменов, Тодор Цеков, Десислава Димитрова, Радио Фокус, Радио Гама, Ина Тонина, Вестник НИЕ, Вестник Видин