Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика:
- Искам при мама, искам при татко!
Бабата го успокоява:
- На работа са, пари да изкарват!
Детето без да се замисля изстрелва:
- Тогава защо никога нямат пари?!

Преди малко.
Влиза един полицай в кафенето и казва на барманката:
- Дай ми две кафета, едното за мен, другото нормално!

Две истински случки от един ресторант:
1. Клиент в ресторант към руса сервитьорка:
- Бутилка Мерло, ако обичате.
Тя:
- Веднага господине. Бяло или червено?
------
2. Пак към руса сервитьорка:
-1 шопска салата и 1 пилешка пържола, ако обичате!
Сервитьорката:
-Да, господине. А пържолата вратна или от бута?

Покрай отложения концерт на Pink се сетих за един истински случай.
През деветдесетте години "Джипси кингс" ще имат концерт в София. Концертът трябва да е в неделя. Понеделник вестник "Новинар" излиза със статия как грандиозно е минал концерта, как "мургави съграждани затруднявали полицията" и други подробности. Всичко е ок, само дето концертът беше отложен за понеделник вечерта понеже неделята заваля дъжд.

На турската граница
Български автобус пълен с куфарни,мургави търговци.
Качва се митничаря,засуква мустак и със строг поглед:
- Долар,вар му?
Някой се обажда:
- Йок!
- Чок долар - йок проблем,Йок долар - чок проблем

На гости сме на един съседи. Телевизорът бръчми за фон. По някое време пускат рекламата "Пиратството ограбва". Осемгодишния Христо се обажда небрежно:
- И топлофикация!

Колежката пита един колега:
- Дойдоха ли децата вчера да ти искат прошка?
- Не, идват само като им трябват пари.

Либрето на онлайн оперетата"Издъненият чатър"
Флиртува с Надежда,Вяра и Любов,без да знае,че се
познават.Те случайно разбират,че са получили еднакви писма.
След кратък антагонизъм,се помиряват и се обръщат срещу него.
- Ще му дам аз на него една Любов.
- Толкова много му Вярвах.
- БезНадежден случай е!
На финала,е принуден да смени ник,имейл и сим-карта.

Туристите,дошли в Скопие,като чуели
песента Македонско девойче,винаги се чудели,
защо Македонско,след като е Българско момичето!
Поради тази причина,тамошните власти,
за да докажат разликата,към всеки диск музика,
са били приложени по 5 диска македонска история,
прекопирана от военно историческият музей в София!

Разглеждайки плаката на съквартиранта ми, на който бяха изтипосани тризначки Вяра, Надежда и Любов (Playboy) Олигаро каза:
- Това е photoshop, нали?

Едно лято бяхме на варненски музикални дни.
През нощта концерти,а през деня на плажа.
Колегата Гошо(голям зевзек)да вземе да накара един непознат човек, да седне до косматата колежка Пепа,и на висок глас да я попита
-Прощавайте другарко,но защо не си свалите и чорапите?

От един приятел:
Седим, пием си, гледаме телевизия. Към третата ракия ми казват:
- Гледай бе, Софи Маринова пее с Устата.
- Ами с устата си ще пее, няма с гъза...
(не зацепвам, че става дума за певеца Устата)

Един мъж завел да регистрира за конкурс за домашни любимци кучето си. Човекът на регистратурата възкликнал:
-Не може, та това е козел!
-Е как така!
-Ето, има брада!
-Такава му е породата.
-Ами рогата?
-Я не му се бъркай в личния живот на кучето ми!

Вчера от сайта на столична община беше изтрита една страница, но все още може да се намери в интернет
========
Цитат:
"Борисов е готов и със своя кандидат за нов директор "Топлофикация"-София, след като смени предишния заради липса на прозрачност при формирането на цените. Той предлага за поста зам.-шефа на дружеството Георги Рогачев."

Един столетник празнува своя 100 годишен юбилеи. Приближава се един журналист към него и го пита:
- Каква е тайната на вашето дълголетие?
- Всяка сутрин в 9 часа пия по една чаша вино.
- Само това ли?! Пита журналиста.
- Това и отказа на резервацията ми за Титаник.

През далечната 1973 година България гостува на Бразилия за приятелски мач. Преди него треньорът прави разбор. Разделя с тебешир една дъска на две и казва:
- Момчета, това е нашата половина, а това е половината на Бразилия. В нея вие работа нямате.
(Това е истински случай, а треньорът е бащата на Стефан Орманджиев)

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с един мъж, не си мисля за друг и не желая друг.

Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единствения, който желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение.
Например тази сутрин в осем ми се обади първата ми голяма любов. “Ела да те прослушам в офиса ми”. Отидох, естествено, той ми е първата голяма любов. Така страстно се любихме. Не си и помислих за друг мъж. Нали вече ви казах, моногамна съм. Имахме такава луда история. Невероятни спомени. Винаги е бил до мен, когато съм имала нужда. Както сега. Толкова го желаех. Подпря ме на парното с гръб и ми доказа колко много означаваме един за друг. Върха си беше, какво да ви разправям.
Прибрах се взех си душ, и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам смс: “Долу в барчето под вас съм.”. Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами му пуснах смс: “Ами качвай се де”. Толкова рядко го виждах, не живее в града ни вече идва от време на време. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00 часа.
Поизмих се и тъкмо влязо в ритъма на ежедневието мъжа ми влезе. “Мила, толкова малко време оставаме сами”. Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него не помислям за друг. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята ни, нашата свещена любовна обител. С него секса продължи повече от час. Обичахме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.
Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. Просто и да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефона звъни. Викам си няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесваше така, недосъблечена жена. Казваше: “Все едно не си изцяло моя”. А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. “Обичам те”, повтарях и не лъжех. Обичах го. Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно монагамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента и нямам нужда от друг.

Имало едно време една Българийка. Тя била мъничка такава, джобно гадже, така да се каже. Била малко старичка (била минала вече 1300 лазарника, но това не й пречело да е много ... поврътлива. Старите хора й викали "шафрантия", а по-младите били по-откровени и направо си и викали "к****".
Та тази Българийка била готова на всичко, само и само някой да й го сложи. Каже й Сульо : "Затвори си реакторчетата" , и Българийка - хоп, готово. Каже й Пульо : "Прати си синовете на война срещу Ирак" , и Българийка - хоп, готовоо. Където видела бардак и се набутвала вътре. Вече била членка на един, дето се казвал "НАТО", ама се появил друг, по-нов. На него му викали "ЕС".
Е, да, ама там нещо се чудели дали да я приемат. Българийка изпаднала в дълбока депресия и седнала да мисли защо, аджеба, не я щат в този бардак ...
Ииии, ама защо не ме пускат вътрееее, мислила си тя - ето, реакторчетата си затворих, във войната участвах, бази на НАТО построих, всичко си ми е наред...
По улиците никой не се гърми ... Пък и за какво ли да се гърмят - нали няма нито една дупчица по пътищата... По границите всичко е наред - никой не внася наркотици и оръжие, за 40-годишно месо пък да не говорим. Внасят единствено чехли и джапанки. Е, понякога се оказва, че това всъщност са маратонки, но то е само понякога... За нелегални канали за внос на забранени стоки и дума не може да става. Всички престъпници са в затвора, благодарение на бързодействието на полицията и на съдебната власт ... Няма кражби, няма взривове, няма изнасилвания и убийства на малки деца, няма трафик на жени зад граница, всички живеят охолно, никой не бърка в кофите за боклук ...
Дори народните представители ходят редовно на работа и си гласуват само с техните си карти - и как няма да е така - нали разчитат на една мижава депутатска заплатка и не участват в никакви бордове...
Какво, по дяволите, не ми е наред - блъскала си главицата Българийка денем и нощем.
И изведнъж се сетила !!!
Ами Радко и Пиратко дето си разменяха филми, а ?
Само това ще да е !
Та това е углавно престъпление ! И то да бяха филми като филми, а то - порно ! Актьорите пот са проливали, да изкарат някой лев, а тия двамата им крадат от интелектуалния труд... Какво безобразие само !
И погнала Българийка тракерчетата, вкарала тия престъпници, тия мерзавци Радко и Пиратко в затвора и после ... цъфнала и завързала !
Това било последното нещо, което не било наред, а вече и то се оправило...
И я приели в новия бардак.
А тя ... почнала да се оглежда за друг ...
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития е ... направо очевадна !!!

Извънземни кацат на земята,близо до една бензиностанция и размишляват:
-Жителите на тази планета са същите като нас:спят прави,циферблатът им е на корема,само дето ние не си слагаме оная работа на ухото.

Сизиф бута камъка нагоре към върха, като стигне там камъка се търкаля по склона чак до долу, и после пак го бута нагоре......и това се повтаря нон стоп .Долу под върха стои Едип и го наблюдава. По едно време Едип не издържал и започнал да дава съвети:
-Абе,Сизифе, защо като дотътриш камъка до върха, не го подпреш отдолу с един по-малък камък, та да не пада обратно долу?
А Сизиф навъсено отговаря:
-Абе, Едипе, що не си е..ш майката?!?

Слизам от Витоша с кабинката, страхотен ден-много сняг и яко каране.Вътре срахотна компания-2 баби:
-Баба1: абе тва отсреща да не е Стара планина???
-Баба2: (горе-долу запозната с географията) е че коя може да е, рабира се че е Стара планина!!!
-Баба1: ама западна ли, източна ли, или средна.Требе да разгледам некоя карта, че ми е интересно...

Истинска случка. Трябва да отида до един адрес на ул.Голо Бърдо в "Лозенец". Стигам до улицата и за всеки случай питам един чичко:
- Извинете, нали това е улица "Голо бърдо"?
Чичкото спира, поглежда ме, после поглежда към новите кооперации и отговаря:
- Беше "Голо бърдо", сега е "Голд бърд стриит"...

Срещам един съсед, който работи в БТК. На шега му набирам номера на служебния GSM, като мисля, че вече няма да ми отговори(картата е Мтелска), но телефона му звъни.Питам го:
- Защо не си с карта на "Вивател"?
- Сигурно за да може да говорим нормално.

Една съседка разказва:
Бях за няколко дни на вилата с децата, а мъжът ми остана в София, понеже не можеше да си вземе почивни дни. Един път решил да свари супа. В инструкцията пишело: кипнете един литър вода. Всичко ясно, ама как да измери литър? Помогнала му логиката на програмист. Отишъл до магазина и купил две Загорки от 0.5л. А после ги погледнал и казал: Абе за какво ми е супа?

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: .......
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

Когато случайно имаш наистина лош ден и просто искаш да си го изкараш на някой, направи го но не на някой който познаваш а някой който не познаваш.
Всичко започна когато един ден си седях на бюрото и си спомних за телефонен разговор който трябваше да проведа а бях забравил. Намерих номера и позвъних. Вдигна мъж който каза:
- Ало?
- Здравейте, аз съм Крис. Мога ли да говоря с Робин Картър?
Неочаквано телефона ми беше затворен. Не можах да повярвам че някой може да бъде толкова груб. Намерих верния номер на Робин и и се обадих – бях разменил последните две цифри на номера. След като свърших разговора с нея отново набрах „грешния" номер. Когато някой от другата страна ми вдигна, аз извиках
- Ти си ГЪЗ!!! - и затворих.
Записах си номера с думичката „ГЪЗ" до него и го прибрах в чекмеджето на бюрото. На всеки няколко седмици когато плащах сметки или просто имах наистина лош ден аз звънех на този номер и крещях в слушалката „Ти си ГЪЗ!!!". Това винаги ме успокояваше. Когато програмата „Разбери кой звъни" се появи и в нашия район си замислих че моето терапевтично „Ти си ГЪЗ!!!" трябва да спре. Така че отново му се обадих и казах:
- Здравейте, аз съм Джон Смит от телефонната компания. Обаждам ви се за да разбера дали се интересувате от нашата програма „Разбери кой звъни".
- НЕ! – извика той и ми затвори. Веднага го набрах отново и му казах
- Защото си ГЪЗ!!!
...
Един ден бях до супермаркета чакайки да се освободи място за паркиране. Някакъв пич с черно БМВ ме изпревари и паркира на мястото за което търпеливо чаках. Натиснах клаксона и се разкрещях че аз чакам за това място. Идиота не ми обърна никакво внимание. Тогава забелязах табелката „Продава се" залепена на прозореца така че си преписах телефонния номер от нея. След няколко дни, точно след като звънях на първия „ГЪЗ"(сложил съм си номера му на бутоните за бързо набиране), си помислих че не е лоша идея да звънна на беемве гъза също.
- Ало, вие ли сте човека който продава черно БМВ?
- Да. Аз съм.
- Можете ли да ми кажете къде мога да видя колата?
- Разбира се. Аз живея на 1802 Запад, 34-та улица. Жълта къща и колата е паркирана точно отпред.
- Извенете, вашето име е?
- Казвам се Дон Бъргмайер. - отговори ми той.
- Дон, по кое време сте си вкъщи?
- Всеки ден след 17.00.
- Слушай Дон, мога ли да ти кажа нещо?
- Да?
- Дон, ти си ГЪЗ!!! - и затворих. Добавих номера му в бутоните за бързо набиране.
Сега, когато имам лош ден, имам и двама гъзове на които да звъня. След няколко месеца ми дойде идея. Звъннах на гъз N1:
- Aло? – попита той.
- Ти си ГЪЗ!!! – но не затворих.
- Още ли си тук? – попита той.
- Да, тук съм – казах аз.
- Спри да ми звъниш!! – изкрещя той.
- Нама пък! – изкрещях му и аз.
- Кой си ти? – проклинаше той
- Казвам се Дон Бъргмайер.
- Така ли? И къде живееш?
- 1802 Запад, 34-та улица, ГЪЗ ТАКЪВ! В жълта къща и черния ми баварец паркиран отпред.
- Ей сега идвам Дон. По добре почни да си пееш молитвите! – заплаши ме той.
- Мухаха! Като че ли ме е страх от теб ГЪЗ смотан!
След това звъннах на гъз N2:
- Aло? – каза той.
- Здрасти бе ГЪЗ сплескан – казах аз, отново без да затварям.
- Само да те намеря... – се развика той.
- И? – прекъснах го аз – Какво ще направиш?
- Ще те спукам от бой!
- Е, значи това е твоя шанс – казах аз – Ей сега идвам да видим!
След което затворих и незабавно се обадих в полицията и им казах че живея на 1802 Запад 34 улица, и в момента се прибирам за да убия моя любовник. След което звъннах в Новините на 9 канал за да ги уведомя че двама гейове се бият на 1802 Запад, 34-та улица. Бързо отидох до колата и тръгнах към 34-та улица. Там имаше двама задници които се пребиваха от бой пред 6 патрулки, полицейски хеликоптер и репортерски екип от новините!

Истинска история:
Жена ми и дъщеря ми отиват в кино "Арена". Отиват да видят какви детски филми дават. Оказва се, че дават само "Мадагаскар" и дъщеря ми(на 7 години) казва гордо на касиерката:
- Ние този филм вече сме го гледали на компютъра и няма да го гледаме при вас.

Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на
дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг. Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:
- Алоо, радиото ли е?
- Да радиото е - отговаря радиоводещия - коя дума ще предложите?
- Ами думата е "Тиго".
- "Тиго"? Момент така - чува се прелистване на голям тълковен речник - тиго,тиго... Няма такава дума! И сега, за голямата награда - екскурзия
до Слънчев Бряг - какво изречение ще предложите с тази дума?
- Ми... Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика.
Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения,обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист,но общо взето - скука. И три минути преди края на предаването се обажда
поредния....
- Алооо?
- Добър ден, приятно ми е да ви чуя - веднага реагира водещия - коя дума ще
предложите за участие в играта?
- Ми... "Пасъм"!
- Момент така - прелистване на тъмнокафявия речник.... - не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
- Ми... Пасъм аз бе, тиго навра...

Действието се развива в град Шарлот, Южна Каролина.
Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания.
В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото!
Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив.
Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката.
Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.
След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.

История, публикувана в Таймс, след събитията на 11 септември в Ню-Йорк.
Един мъж, който работел в сградата на Световния търговски център, по случай, че жена му била в командировка
решил да не ходи на работа и да прекара утрото с любовницата си.
Към десет часа му звъни мобилния телефон и развълнувана жена му, естествено чула по новините, го пита:
- Къде си?
- Как къде съм? В офиса съм си...-невъзмутимо отговорил той.

(ИЗБРАН НОМЕР: 44-44-44)
44-44-44: Моля?
Аз: Ало? Добър ден.
44-44-44: Добър ден.
Аз: Извинявам се много, може ли да ви помоля за малка услуга?
44-44-44: Да? Каква?
Аз: Ами, имам телефон с шайба... Може ли да се обадите на Бърза помощ, защото пръстът ми заседна на 4-ката...

Истински случай от снощи (23.08.04)
Телефона звъни към 22часа и малко. Вдигам, а отсреща:
- Стефка?
- Моля?
- Стефка търся.
- Аа, имате грешка сигурно.
- Така ли?
- Да, кой номер избирате?
- 9786523...
- Нее, тук е 9786522.
- Ами тогава Галя дали е там?
- Ама грешка имате!

Така приключи разговора и после много се смях!

Истинска случка от времето на старата "Всяка Неделя"
Влиза жена в детски магазин и пита продавачката:
"Случайно да имате Пинко Розовата Пантерна, ама в синьо, че е за момченце?"

Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих.
Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия.
Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден, започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.

Разправя се като истински случай в Икономическия институт през 80-те години...
Имало предподавател, за чийто изпит се знаело, че ако се занесат три бутилки коняк тройката е уредена.
Та отишъл един студент и като сядал за изпитване оставил до стола си плик, в който се виждало, че има бутилки коняк. Предподавателят веднага му взел книжката и му написал тройката. А студента казал:
- Благодаря! Довиждане!
...взел си плика с бутилките и си заминал.

Истински случай!!
Седя на предната седалка в маршрутка. Шофьорът говори със свой приятел и наближаваме кръстовище. Свети червено. Шофьорът към приятеля си:
- Абе мога да мина, ама знам ли кои идиот ще мине на зелено и ще ми пресече пътя.!!!!!

Истинска случка, съвсем наскоро...
Една колежка(вече бивша):
- Абе тук има един и-мейл на английски, аз сега на английски ли да им пиша....

/ Истински случай/

Преди десетина години спират Сена в Англия за превишена скорост.
- Ти да не се мислиш за Нейджъл Менсън?
- Не, аз съм Айртон Сена...

" На Поморие сме, голяма компания и отиваме на заведение. Поръчваме доста неща, между които и 15 кюфтета.
По някое време идва при мен келнера и ми казва на ухото:
- Пич, кюфтета няма...Абе има само едно, но то е мое..ако си много на зор ще ти го дам!
--------------------
Истинска случка е ...