Димитровден - Духовен празник на Видин

История - Празници

Нека да се върнем отново далеч в миналото във връзка с нашия ВИДИНСКИ ДИМИТРОВДЕН и свързания с него 1 ноември-Ден на народните будители. Този празник на града ни започва да се чества след построяването и освещаването на големия катедрален храм "Св вмч Димитър". Нека имаме предвид, че тук за първи път в България е създаден първият смесен хор - с участието на жени, които пеят в черквата - и това е дело на един български възрожденец, учителят Руси Коджаманов, продължил традициите на плеяда народни будители, които са много на брой и в нашия край. Видин може да се гордее с имената на Дядо Антим I, Петко Каравелов, Михалаки Георгиев, Драган Цанков, Илия Цанов, Димитър Мишев, Антон Страшимиров, Георги Добринович и още десетки народни будители. Тук с пълно право можем да причислим имената на Бай Георги Иванов, д-р Теодоси Витанов -апостолът на здравната просвета в България и знаменитият лекар, общественик и кмет на Видин д-р Бърни Бончев, а те са имали мнозина свои верни последователи и радетели за благото, за доброто на населението от Видин и Видинския край.

Димитровден не е само църковен празник, той е бил празник и си остава такъв като професионален национален празник на българските занаятчии. За това има много архивни документи и стари видински хроники и в този дух да подчертаем, че патронен празник на основаното преди повече от век видинско музикално дружество "Китара" е приело за свой патронен празник ДИМИТРОВДЕН. В един афиш от онова време четем, че в театър "Вида" на 26 октомври, Димитровден, ще даде по случай годишния си празник МУЗИКАЛНО УТРО "... от 10 и половина часа, след черковен отпуск.

А в черквата "Св. Димитър" има един знаменателен стенопис на народните будители - и там Господин Желязков, известният български художник, е изографисал образите на Левски, Ботев, Каравелов и други бележити народни будители.

Не веднъж сме споменавали за Димитровден - този традиционен и с особена голяма почит религиозен и светски празник. Религията ни от векове е свързана с нашата родна българска история. И не случайно казваме, че Димитровден е най-видинският празник. Чест прави на Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан, който през 1991 г. отправи писмо до кмета на града ни за вземане решение и обявяване Димитровден за празник на Видин. Дядо Дометиан писмено подновява предложението и едва от 26 октомври 1992 г. това се осъществява.

Катердрален храм св. ДимитрърЕто и пълният текст на второто писмо на Видинския митрополит до кмета и общинските съветници. Цитирам:
"От дълбока българска древност селищата и особено градовете по нашите земи са имали свои празник с небесен покровител из календара на светата ни Православна църква.
Нашият град се краси с величествен храм - столетник "Св. вмч Димитрий", катедрала на старопрестолния Бдин, Видин.
Това ни дава основание да предложим кметството да вземе под внимание нашите разсъждения, извикани от родолюбиви чувства, да се обсъди предложението на 26 октомври, празникът на Св. вмч. Димитрий, да се прогласи за Ден на нашия град с небесен покровител светеца, избран от достойните ни деди за патрон на катедралния храм.
Искаме да вярваме, че този цървковно-народен празник ще се превърне в тържество на добрата народна памет, на любовта ни към родния град и мила Родина, светла изява на здравите български традиции. Призоваваме Божието благос-ловение над Вас и Вашите сътрудници и оставаме с дълбока почит."
Подпис: Дометиан, Видински митрополит

Тази напомка, повторно написана от Дядо Дометиан, предизвика гражданската съвест на кмета и общинските съветници, те вземат решение и оттогава най-редовно, всяка година ДИМИТРОВДЕН СЕ ОБЯВЯВА за празник на Видин, както и тържествените делници, превърнали се в празници около Димитровден във Видин...

Ще се спрем на още един съществен въпрос. Отдавна се знае, че Димитровден се е славел и като празник на занаятите. Димитровден от край време е празник на занаятчийството в България. По непонятни за мнозина хора причини от преди няма и десетина години самозванци занаятчии, самозвани лидери на родното занаятчийство се събрали, умували, умували и си гласували и в противовес на съществуващите устави и конгресни решения решили да определят за патронен празник на българските занаятчии Петровден. Някои смятат, че историята започва от тях, че летоброенето започва от тяхното време. И вместо да се спазват и утвърждават добрите традиции, от чиято история би следвало да се учат, напротив, те не се интересуват от онова, което е било, и това, което са си наумили, това си правят.

Не случайно отново повдигаме този съществен въпрос за Димитровден като празник на занаятчийството. Нека разграничим същественото от несъщественото. Занаятчиите или еснафите са онова родолюбиво съсловие, което заслужава почит и достойно уважение, достойна признателност от поколенията. Именно те построиха църквите и манастирите, построиха и величествения храм-паметник на българщината - катедралния храм "Св. Димитър".

Написани са и са отпечатани книги и в миналото, и днес за този храм, за неговата история, посочени са имената на майсторите и баш майсторите от еснафските сдружения - дюлгери, строители, абаджии, златари, бакърджии и там, до имената на видинските митрополити Екзарх Антим I, Дядо Кирил, Дядо Неофит, до имената на Найчо Цанов, Димитър Мишев, Младен Иванов, Димитър Балев са изписани имената на първостроителите Никола Димитров от абаджийския еснаф, хаджи Петко х. Петков от брашовянския, т.е. железарския еснаф, Мито Велев от бояджийския еснаф, Николов от обущарския еснаф, Пенчо Бойов от кожухарския еснаф, Христо Цоков от златарския еснаф, х. Камен Попов от папуджийския еснаф, Пунчо Петров от терзийския (шивашкия) еснаф...

Върху бита и психологията на нашето еснафство има какво да прочетем и научим от много книги и писания още от времето на нашето Възраждане. По този въпрос би следвало да разлистим и книгите на Димитър Мишев, Иван Хаджиев, Ефрем Карамфилов, Димитър Цухлев, Михалаки Георгиев, д-р Бърни Бончев, а също и книгите "История на видинския катедрален храм Св. Димитър", през 2000-та година "Видинските катедрални храмове", издателство Видин, както и прекрасното издание "100 години катедрален храм "Св. Димитър", реализирано и подпомогнато от президента на фирмата "Фанти Г" г-н Илия Йорданов...

В потвърждение на това съществуват документи за основания през 1901 г. Промишлено-занаятчийски съюз. В писмо от 18 декември 1902 г. четем за споразумението на ръководствата на занаятчиите и музикалното дружество за провеждането на традиционния видински концерт за Димитровден в салона на театър "Вида". Още доказателства в това отношение - това е една официална ПОКАНА, отпечатана във видинската печатница на Яким Божинов, има и подписи, има и печат на занаятчийското сдружение, цитирам я дословно:
"ВИДИНСКО ОБЩО ЗАНАЯТЧИЙСКО СДРУЖЕНИЕ
ПОКАНА
По случай патронния празник на занаятчийството в България, Димитровден, Видинското общо занаятчийско сдружение Ви учтиво кани да присъствате на същата дата сутринта, в черквата "Св. Димитър", където сдружението със знамената ще отслужи тържествена ЛИТУРГИЯ, а след отпуск на черквата ще има ДИМИТРОВДЕНСКО УТРО u ще приеме поздравленията от официалните лица."

Има и други такива писма. Показвах ги няколко пъти на днешните лидери на видинското занаятчийско сдружение, както и на централното им ръководство в София, но те не са виждали подобни документи и много-много не се интересуват от това смятат, че историята започва от тях и летоброенето започва от няколко години, откакто са избрани за някакви шефове...

Музикално дружество КитараИ още нещо за празника Димитровден, в утвърдения от Министерството на народното просвещение УСТАВ на ВИДИНСКОТО МУЗИКАЛНО ДРУЖЕСТВО "КИТАРА" е посочено, че патронен празник на дружеството е също Димитровден, потвърждавам го с още няколко документални доказателства. Това е една покана-програма за тържествения традиционен концерт на видинските певци и музиканти, като в литературно-музикалната програма са включени:
* „Отечество", марш, изпълнява дружественият хор „Китара".
* „0, слънце", дует от операта "Лучия ди Ламермур", музика Доницети.
* „Сбогом, роде мили", изпълнява дружественият хор.
* Български старонародни песни: "Сбирайте се, аргати", "Стани, моме, отвори ни", "Знай, Раде", "Никола кротко играй".
* Български народни песни.
* Интродукция из операта "Ернани" на Джузепе Верди, акомпанира на пиано г-ца Рени Кохенова.
* „Толкоз по-добре", дует от водевил.
* Китка от български народни песни, аранжирал (Панайот Пипков, изпълнява хорът и солистите Димитър Иванов и Манол Хаджипърванов.
* „Вечерни звон".
* „Топола", балада, рецитира Тодор Добринович.
* „Шильонски затвор" от Байрон, декламира Лазар Филков
* "Дай ми го, бабо", изпълнява дружественият хор...

Така е било в по-далечното и по-близкото минало, така е и днес. И хубавото е, че тази добра културна традиция във Видин бе възстановена.

В наши дни и през тази година* се проведоха още по-мащабни културни прояви, свързани с Димитровден, празникът на нашия град. Това е един своеобразен духовен празник за населението от Видин и Видинския комитет "Васил Левски", на който последните 11 години бях председател. Този комитет най-активно и целенасочено се включва в организирането и провеждането на редица културни прояви на града по време на празниците на Димитровден.

Издаденият по този повод вестник "Димитровден" напомня на поколенията за първите видински вестници, като се почне от зората на българския ден, от времето на Българското възраждане - от 1 януари 1874 г. с появата на първия видински и първия селскостопански вестник "Ступан", после първия следосвобожденски вестник "Свобода", следват в. "Видин", "Народен лист", "Вестник на учителското дружество", "Медицинска беседа", "Праг", "Просвета", "Видински общински вестник"...

Спомням си, че часове преди откриването на изложбата ми казаха, че трябва да произнеса кратко слово и там, в Кръстатата казарма, поглеждайки към юбилейния вестник "Димитровден", казах: "Днес е Димитровден, празник и за 125-годишнината на видинската журналистика, празник и за видинския периодичен печат, празник - имен ден е на бележити видински журналисти - творци на печатното слово, като се почне с Димитър Хранов, Димитър Мишев, Димитър Валев, Димитър Благоев..."

За тазгодишния Димитровден имаше пак много празници. Незабравими за мнозина наши съграждани ще останат театралните празници с участието на изявени видински и столични театрални артисти. В рамките на празниците на Димитровден бяха поредица от певчески и музикални концерти, изложбите на живописците и на първо място творбите на Чавдар Петров. Достойно място заема и промоцията на книги и на първо място заслужава внимание летописът "135 години Регионална библиотека "Михалаки Георгиев", спортните турнири, състезания и т. н., и т. н.

И тук отново възниква въпросът почувства ли се от всички граждани на Видин Димитровден - празникът на нашия град? На този въпрос всеки може сам да си отговори...
Христо Лишков - Из старите видински хроники

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF