Северозападна България може да има план за развитие

Новини - Регионални новини

Северозападна България може да има план за развитие
София ще преговаря с Европейската комисия за специални мерки за региона, но отделни пари само за него надали ще има


Смолян ще бъде пътеводната светлина за развитие на Северозападна България. Планинската община в Родопите, която до края на тази година трябва да има интегриран план за развитие, ще бъде използвана като пилотен проект, по който България ще иска от Европейската комисия да позволи финансирането на такъв проект за съживяване и на Северозапада. Това съобщи вицепремиерът Зинаида Златанова по време на обсъждане на Споразумението с ЕК със Икономическия и социален съвет. "Смолян е малка, планинска община с висока безработица", обясни Златанова, като това според нея я прави добро поле, върху което да се тества подобен проект в по-голям мащаб. Изборът на Смолян като тестов град, чието развитие да се последва от Северозапада, е интересен, тъй като градът има висока безработица, но също така има и добри перспективи за развитие - близо е до Гърция, наличието на развити зимни курорти, добра кредитна култура на домакинствата.

Какво включва проектът

Проектът ще включва кросфинансиране от различни фондове, за да се субсидира заетост, икономическо и социално развитие на най-бедния регион в ЕС, и трябва да бъде реализиран през периода 2014 - 2020 г. Не стана ясно дали предварителни разговори по въпроса са водени с комисията, но от Брюксел отдавна са принципно против да има специално внимание, отделено на Северозапада.

Вариантът, на който държи комисията, е големи общини от Северозападна България да са част от програмата "Региони в растеж", но не да имат отделно финансиране специално за тях. Друго предложение на Брюксел е да има по-високо ниво на съфинансиране за региона, както и допълнителни бонус точки, когато се състезават проекти от различни райони.

Като цяло според Златанова ЕК е доволна от последния вариант на споразумение, изпратено миналия месец, и вниманието трябва да се фокусира върху различните програми. На общественото изслушване Добринка Кръстева, която ръководи звеното за програмиране на средствата от ЕС, обясни, че България е свела приоритетите до четири: Образование и квалификация; Иновации; Свързаност и зелена икономика; Добро управление. От Икономическия и социален съвет, който обхваща различни работодателски и браншови организации, както и синдикатите, имаха доста забележки към правителството относно новия програмен период.

Според Милена Ангелова един от най-важните проблеми от този период е "неопределеността на финансовите корекции", които одитиращите органи налагат на различни проекти в изпълнение. Тя спомена, че бенефициентите не могат да обжалват корекциите, тъй като съдът не ги разглежда като административен акт.

И проблемите

Друг от проблемите са печално известните банкови гаранции, които се искат за обезпечаване на авансовите плащания. Според Ангелова това обезсмисля аванса, а по-късно председателят на "Подкрепа" Константин Тренчев даде пример за държавни научни институти, които са изправени пред същия проблем, тъй като не могат да залагат нищо пред банки като обезпечение. Министърът на околната среда Искра Михайлова отговори, че в момента се търси решение на проблема, вероятно чрез създаването на специален гаранционен фонд. "Навремето проблем бяха общините, затова създадохме фонд ФЛАГ, сега проблемът е друг, ще направим следващата крачка", обясни тя. Михайлова се ангажира също така да има ясни правила за корекциите, въпреки че поне за общините и към момента горе-долу е ясно кои процедури подлежат на корекция - предимно неправилно проведени обществени поръчки.
capital.bg

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF