Епископ Кирил

История - Манастири и църкви

ЕПИСКОП КИРИЛ (1872 – 1874)

и бъдещи видински митрополит /1890 – 1914/ се родил на 15 юлий 1833 г. в гр. Берковица. Първоначално образование получил в родния си град, а след смъртта на родителите си отишъл в Чипровския манастир като послушник. Тука той бил подстриган в 1857 г. в монашество и ръкоположен в йеродяконски чин. Следната 1858 г. той заминал за гр. Сремски Карловец и постъпил ученик в тамошната сръбска духовна семинария, която следвал до 1863 г. На връщане в родното си място, той се отбил във Видин. Но поради едно спречкване с местния гъркоман учител Горски, както това видяхме по-рано, той бил обвинен от турското правителство за бунтовник и изпратен на заточение в гр. Сивас.
Тежко било положението на дякон Кирила в заточение. Затворен в един манастир, той добивал прехраната си от милостиня и подаяние, но и на тези трохи му завидял местният манастирски бакалин и по негови интриги той бил преместен в съседния почти необитаем скит /малък манастир/, в който положението му станало съвсем лошо. Нямал нито средства, нито кой да се погрижи за неговото освобождение. Случайно тук той се запознал с един турски ходжа, а този, последният, го препоръчал на местния каймаканин. На тях дякон Кирил разправил своите теглила от гърците, които описал за най-върли врагове на турското царство и те от своя страна обикнали нещастния заточеник и му помагали в прехраната. Под ръководството на ходжата той изучил в съвършенство турския и арабски езици. В 1866 г. се свършило заточението му и той се върнал през Цариград в Тулча, където се условил за учител и дякон при местната българска църква. Учителствал 4 години и в 1870 г. привременият български синод в Цариград го назначил за управляващ Силистренската епархия, като предварително бил ръкоположен от видинския митрополит Антима /в битността му в гр. Тулча/ в чин архимандрит, според нареждането на същия синод. Тази длъжност той изпълнявал две години.
В 1872 г. Негово Блаженство екзарх Антим извикал архимандрита Кирила в Цариград и Св. синод решил да бъде ръкоположен в епископски сан на белоградчишката епископия. Ръкоположението извършил Н. Блаженство в съслужение на Св. софийския митрополит Доротея и Св. самоковския митрополит Доситея и той получил титлата “Св. белоградчишки” и бил назначен за викарий на Негово Блаженство и управляващ видинската епархия, след което заминал за Видин.
Във Видин епископ Кирил престоял две години и управлявал Видинската епархия под ръководството на екзарха. През това време той живо се интересувал от вътрешната уредба на епархията и развоя на учебното дело в нея, за да се подготвят свещеници и учители, от каквито се чувствувало голяма нужда. В това отношение той имал големи успехи. Учебното дело в градовете закрепнало и се развило в трикласни училища. Във Видин било основано /в 1872 г./ и ученическо дружество “Надежда” с цел да основе библиотека за саморазвитие на учениците, да помага на бедни ученици и да поддържа селски ученици в градското училище, за да се приготвят за учители в своите села. Били открити първоначални училища и в по-големите села на епархията. Той успял да ръкоположи и настани свещеници и в много селски енории, като навсякъде доставял и снабдявал църквите с нови църковно-славянски богослужебни книги. Изобщо, навсякъде из епархията се дал силен тласък към възраждане в духа на делото на Св. Св. Кирила и Методия, празника, на които бил вече възстановен навсякъде из целия санджак. Но в 1874 г. станало нужда да бъде освободен от тази длъжност и изпратен в сърцето на Македония – в Скопие. За това той бил извикан в Цариград и назначен за управляващ Скопската епархия на мястото на митрополита Доротея, който бил вдигнат от Скопие, а след една година бил избран от местното население за клир и за каноничен Скопски митрополит. Такъв той останал до края на турското робство, след което се върнал в България и в 1889 г. бил изпратен да управлява повторно Видинската епархия, след смъртта на митрополита Антима, а в следната година бил избран и за титулярен митрополит, какъвто и останал до края на живота си в 1914 г

Светското име на митрополит Кирил е Коста Стоичков. Той е роден на 15.07.1832 г. в будния възрожденски град Берковица. Дните на неговото детство са белязани с недоимъка и терзанията на всяко българско семейство по това време. С неимоверни усилия го записват в местното килийно училище, където получава първоначалното си образование. Междувременно родителите на малкия Коста почиват и той остава кръгъл сирак. След завършване на образованието си, осъзнал своето духовно призвание, той се отправя към Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски”, където постъпва като послушник.
В манастира любознателният и ревностен младеж с готовност изпълнява възложените му послушания, като заедно с това се укрепва и утвърждава във вярата. Издържал изпитанията на строгия манастирски живот, през 1857 г. той е постриган в монашество с името Кирил, а скоро след това е ръкоположен и в йеродяконски чин.
Воден от желанието за придобиване на по-високи богословски познания и с подкрепата на манастирското братство, което го насърчило морално и материално, през 1858 г. йеродякон Кирил заминава за гр. Сремски-Карловци, Австро-Унгария. Там в продължение на четири години прилежно учи в местната сръбска духовна семинария, като в свободното си време има възможността да се запознае и с богатото историческо и културно наследство на страната.
Извън учебните занимания отец Кирил силно е повлиян и от нарастващото недоволство сред българското население срещу османските поробители и гръцкото духовенство, като поддържа постоянни контакти с българската емиграция и следи с жив интерес събитията, свързани с българския народ и отразявани в европейския печат.
През лятото на 1863 г., завършил своето богословско образование, йерод. Кирил се завръща в родината. Едва стъпил на родна земя в гр. Видин, по давление на тогавашния гръцки Видински митрополит Паисий, който предварително бил информиран за неговото пристигане, той е арестуван. След щателен обиск на личния му багаж, турските власти откриват в него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен Втори, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред съда.
След необосновани обвинения и фиктивен процес младият инок е осъден на заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия. Там в продължение на три години е принуден да изтърпи жестоки издевателства и унижения, съпътстващи всички дни на неговия престой, които въпреки всичко не отслабват патриотичния му борчески дух и каляват апостолската му ревност за бъдещото високоотговорно служение.
Бидейки освободен през 1866 г., той се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритско достойнство и назначен за председател на българската църковна община в град Силистра. Навсякъде архим. Кирил изпълнява възложените му послушания с необходимото разбиране и взискателност, което дава основание на новоизбрания Български екзарх Антим I и Светия Синод да му възложат по-отговорно служение. Повикан в Цариград, през 1872 г. в българския храм „Св. Стефан” той е хиротонисан в епископски сан с титлата „Белоградчишки” от Екзарх Антим I и архиереите Самоковски Доситей, Нишавски Партений и Софийски Доротей (по-късно Скопски) и е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 г. От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а на 23.07.1875 г. е избран за Скопски митрополит. След започването на Руско-турската освободителна война, през 1877 г. митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София, където е „митрополит на разположение” на Св. Синод. От 1887 г., след отстраняването на Софийския митрополит Мелетий, той е управляващ Софийска епархия, а след смъртта на Видинския митрополит и бивш екзарх Антим от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия.
На 21.03.1891 г. е избран за Видински митрополит. В своята нова богодарувана епархия митрополит Кирил има възможността да изяви целия свой потенциал, като доразвива започнатото от екзарх Антим и същевременно обновява клира и възобновява храмостроителството. Всеизвестна е неговата строгост към подчинените му свещенослужители, от които изисква достойно поведение и изряден външен вид.
Като член на Св. Синод дядо Кирил е принципен деятел за развитието на църковно-просветното дело на Българската православна църква. Благодарение на своята монашеска пестеливост, през 1902 г. той става и един от основните дарители за построяването на сградите на Софийската духовна семинария, като дарява 50 000 златни лева.
В последните години от своя живот митрополит Кирил живее твърде уединено и скромно. Часовете му преминават в молитва, четене и размишления. Преживял много превратности в своя земен път, той склопява очи с твърдата увереност, че е допринесъл според силите си за развитието на Българската православна църква и своята епархия. Почива на 21.05.1914 г. в гр. Видин. Погребан е до видинския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF