Войнишки паметник на връх Китка над село Салаш

История - Паметници

Паметник на връх Китка
Историята за намирането на този паметник е горе долу като на "паметника над село Стакевци."
И този паметник е с тъжна история. След втората световна война СССР (България членка на соц. блока) и тогавашна Югославия влизат в конфликт.
Паметника е издигнат в памет на загиналите войници охранявали държавната граница. За една нощ сърбите избиват всички войници в граничния пост. Оцелява само един войник, които е бил пратен за провизии в селото. Като се върнал в заставата, войника изпада в тежко психично състояние. Говори се, че същия войник е проникнал на сръбска територия и убил сръбските войници в сръбската застава която се намира отсреща.
В пограничните райони е имало много малки конфликти. Има много случаи на български войници които са преминали на територията в Югославия избиват войниците или караула в някоя застава и се прибират на наша територия.
Югославските войници ни връщат и така до стопляне на отношенията между Югославия и СССР и целия соц. блок.
През този период сегашното село Раяновци е било превзето от югославски войници за една нощ. При тяхното изтегляне към Югославия, българския караул попада на вражеските войници и открива стрелба, картечницата засича и убиват последните двама войника от изтеглящите се към Югославия.
Застреляни са войниците в стария граничен пост на Стакевци.
Избити са войниците и в заставата над село Крачимир.
През този период на връх Връшка чука е имало КПП/Митница. На върха има останки на запален български джип от сърбите.
Има случаи и на български граничари изменници на държавата убиващи колегите си. Такива случаи има в заставите на Раяновци и Стакевци. За престрелката в Стакевци през 1949г. ще публикувам в най-скоро време разказ от жив участник от престрелката.
Паметник на връх КиткаПаметник на връх КиткаПаметник на връх КиткаПаметник на връх Китка

... Отново сме на границата. На петдесетина метра от това място, известно в историята като връх Китка, е Сърбия. Сред копривата и къпините е този обелиск.
Край него още личат окопите и развалините от военното съоръжение. Днес тук няма път, но някога признателна България е издигнала този паметник.
Това място, както би казал дядо Вазов е един чутовен връх в нашата история.
Годината е 1915 – неделя, 27 септември. 23-ти пехотен Шипченски полк, поема от Белоградчик към Кадъ Боаз. На следващия ден – 28 септември, заедно с 12 пехотен полк превземат връх Китка.
От тук започва епопеята на шипченци, тези които през 1912 година превзеха Одринската крепост, а днес защитават честта на България в международните военни мисии.
Колко кръв е пролята по тези поляни? Колко олово е заседнало в тази земя на раздора и политическите страсти? Колко ли са били черните забрадки на майките, жените и сестрите? Кой оплаква днес невинно убитите в този барутен погреб на Европа?
Година по-късно. Подвигът на българския воин на връх Китка вдъхновява авторите, Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев да подарят на България химна “Велик е нашият войник”:
“Велик, велик, велик.
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен,
Със страшния си вик «На нож».
От Китка литна в миг един,
Прецапа Тимока дълбок,
През Равна, Вина, Орешац,
Черта му път самия бог.”


... На 22 юни 1913 г. 5-та пехотна Дунавска дивизия води боеве срещу сърбите при село Салаш, върховете Росовити камък, Коритска глава, Голаш и връх Китка.

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF