Свети Петър и Змей горянин

История - Легенди

Кръстьо Джонов

На 16 км западно от стария Бдин, от двете страни на прашния път, който води за село Турчин, са разположени малките селца Мусумане, Гузулия и Молалия, а там зад баира, разстлало своята огромна снага, е село Гърци.

Покрай тия села тече малка рекичка, в чийто бистри води играят зиме и лете на воля едри, с маслинени гърбове, мрени. Тази рекичка не е нито пълноводна, нито безводна. Тя води началото си от склоновете около село Турчин, лети, развява пенливата си грива по едрите мъхнати камъни, а стигне ли долу в равнината, изморена и изтощена, тя започва да влачи своите ръждиво червени води, между едри кукурузи, жита и слънчогледи, за да се слее с водите на Дунава.

Тук над Мусумани и Гузулия от двете страни на реката растат вековни липови гори. През деня пътникът слуша над главата си само жуженето на милионите пчели, привлечени от ароматните цветове на липите, а нощем вижда над гората да прелита крилат змей, на когото от устата, очите и опашката гърмят огнени езици.

Змеят живее из вековните липови гори. Денем той се къпе в бистрите и прохладни изворни води, които се изливат на югозапад от баира на село Молалия и се влива в Турчинската река. А нощем, разперил грамадните си криле, той лети над гори и планини. Страшилище е Змей Горянин за стари и млади из този край.

Лети той, най-хубавата мома избира. Моми и ергени от седейки и тлъки пъди.

Години наред момата, избрана от змея, никакъв друг ерген не искала да види. От баща и майка се крие, започва да вехне, да съхне и линее. А дойде ли знат ден Петровден, змеят своята избраница грабва, прелита с нея над гората, в извора се гмурка, в широко му гърло се губи.

Нещастни, проклети са тия родители, чието чедо змей Горянин за своя любима избира.

Късна нощ. Светлата луна отдавна е забулена в тъмните облаци. Йон Предов от Молалия, изморен от дневната ангария, беше потънал в дълбок сън.

Дъщеря му Петра се връщаше от тлъка. Дворът, хамбарът и плевнята им светнаха. Бащата скочи и видя на огнените крила на змея своята любима дъщеря. На третата сутрин в тъмни зори змеят безшумно остави в бащинския дом Петра. За случката в село разбраха всички. Момците вече я отбягваха. Отбягваше и Петра всички. Никъде не ходеше, с никого не се виждаше, с никого се не срещаше.

Бащата и майката ден и нощ плачеха и се молеха: бащата горещи молитви към свети Петър отправяше, кълнеше му се, че той чедото си на него е кръстил, на св. Петър още като малко го е врякъл, на него сега иска да го даде, но от Змея да го отърве.

Идва змеят в Молалия често. Селото рано се прибирало и заспивало. По улиците жива душа не се мяркала. Наближавал Петровден. Змеят започнал да идва всяка вечер.

Седем деня преди Петровден Петра изчезнала. Змеят се страшно разсърдил. Ден и нощ той летял над села, гори и планини. Синори пали, имоти обира, с гръм канари разтърсва, реки и извори запира, ниви и ливади изсушава. Петра искал да види жива или умряла.

Рано сутринта на Петровден, водата на извора се силно раздвижила, гърлото й закипяло, излетял змеят и полетял в гората, но скоро забелязал, че недалеч от извора стои старец с дълга бяла брада. В едната си ръка старецът държи голям железен ключ, а с другата Петра. Змеят направил няколко кръга над гората и се спуснал при извора. Полетял да грабне Петра, но тя се притиснала силно до стареца. Беловласият старец не казал нищо, той издигнал големия ключ и ударил с него змея. Чул се силен гръм. Змеят се пръснал на парчета. Гореща кръв оросила стареца и Петра, после беловласият, без да се съблича, влязъл в извора, изкъпал се добре, изкъпал и Петра. Лицето й светнало ... с песни тя се отправила към своя дом.

От този ден големият извор зад село Молалия по пътя за село Турчин (сега цар Петрово) се казва свети Петър. Водите му станали лековни. Всички, които имали някаква болка в душата си и силно вярвали, че ще оздравеят, идвали всяка година тук на Петровден, къпели се във водите на извора и оздравявали. Тук вярващите по-късно направиха и манастир, който също се казва „Свети Петър”.

Казват, че старецът, който убил змея и спасил Петра, е сам св. Петър. Всички казват, че всяка година на Петровден тук св. Петър идва, пръв, най-рано се потапя в извора и всички, които след него се окъпят, ще бъдат здрави, а болните ще се излекуват.
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF