Хвала им на дарителите

История - След освобождението

ХВАЛА ИМ НА ДАРИТЕЛИТЕ

В архивните документи на читалището, намиращи се на съхранение в Държавния архив – Видин се пазят множество свидетелства за дарителска дейност. Едно от най-ранните дарения е това на Видинския митрополит Кирил. На 21 март 1904 г., на събрание по случай празника на читалището – Цветница, председателят Н. Петков поставя въпроса за изграждане на читалищен дом. Митрополит Кирил пръв подкрепя идеята с думите: “Това решение да се тури в изпълнение още днес.” и веднага прави дарение за тази цел от 3 000 лв. За друго дарение на митрополит Кирил от 10 000 лв. в полза на читалището има данни в книгата на Г. Ст. Пашев “Златната книга на дарителите за народна просвета”, т. 2, 1923 г. Проследявайки строителството на читалищната сграда, започнало през 1926 г., преминало през кризата от 30-те години и II световна война и приключило през 1948 г., ставаме свидетели на широко разгърнало се дарителство.
През 1926 – 1927 г. Видинска градска община, видинска банка, Акционерна банка “Богатство”, Видинска търговска банка, Министерството на благоустройството, черковното настоятелство при черква “Св. Димитър”, Видинска окръжна постоянна комисия, съдилищата и частни дарители подпомагат читалището с общо 55 254 лв. През 1927 г. Популярна банка – Видин подарява 50 000 лв.
За своя роден край милеят и много бивши жители на Видин. Дарение от 10 000 лв. прави през 1930 г. Георги Добринович. Видинската дружба в София не остава настрана и дарява 1 000 лв. през 1935 г. През същата година читалището получава крупно дарение по завещанието на арх. Никола Пигулев в размер на 100 000 лв. Поради нужда от средства за разплащане по строителството на читалищната сграда през 1940 г., настоятелството изтегля тази сума. Три години по-късно средствата се възстановяват, за да се ползват според волята на завещателя – от лихвите да се купуват книги за читалищната библиотека.
През м. август 1944 г. адвокатът от Видин Евстати Попов подарява
9 000 лв. Друг адвокат – Д. Станишев, защитавал интересите на читалището по гражданско дело през 1946 г. се отказва от хонорара си.
Видинските занаятчийски сдружения – текстилно-бояджийското, кожаро-калпакчийското и въжарското – през 1937 г. даряват 20 000 лв. за строителството на сградата.
По своеобразен начин в построяването на читалището се е включило населението на Видинско.
Читалищното настоятелство отпечатва през 1923 г. марки – “тухлички” от по 1, 2 и 3 лв. на обща стойност 500 000 лв., които се пласират чрез държавни учреждения, културни дружества и частни лица в сградата. Средствата от обособения по този начин фонд “тухлички” са ползвани за довършване на сградата.
Обзавеждането на читалищното кино “Цвят” също става с прякото участие на видинчани, които закупуват столове или предоставят средства за тази цел. В знак на благодарност, настоятелството решава да се набавят надписи с имената на дарителите, които да се прикрепят на столовете в читалищното кино.
През целия период на своето съществуване читалището получава големи дарения от книги или средства, предназначени за закупуване на книги. През 1913 г. Соломон Аладжем подарява една етажерка с 368 тома книги за читалищната библиотека. Никола Пъдарев – дългогодишен народен представител от видинския избирателен район, подарява през 1927 г. 50 000 лв. за създаване на фонд “Н. Пъдарев”, с лихвите от който ежегодно да се закупуват книги за читалището.
Книги и шкафове на стойност 300 000 лв. подарява бившият председател на читалищното настоятелство Никола Петков.
Параскева Христова, съпруга на Игнат Христов – магистър-фармацевт от Видин, след неговата смърт подарява през 1932 г. 396 тома книги и списания заедно с шкафа, в който да се съхраняват.
В памет на своята починала дъщеря Нора Пизанти, през 1936 г., Челеби Пизанти подарява пиано, а в продължение на няколко години подарява по 100 тома художествена литература годишно за библиотеката на читалището.
В отговор на апел от читалището за подпомагане, за увеличаване и разнообразяване на книжния фонд на библиотеката, през 1947 г. Стоян П. Задгорски внася по сметката на читалището 100 000 лв. за закупуване на книги. В послепис на своето писмо до читалището дарителят отправя молба “на настоящето да не се дава гласност”.

Светлана КРЪСТЕВА, 
Държавен архив – Видин

***
На 26 октомври 1935 г. читалищният театър откри театралния сезон с “Възкресение” от Л. Н. Толстой. Представлението биде предшествано от сбита и отмерена реч на гимназиалния учител г-н Кръстев върху значението и нуждата от театъра като едно възпитателно средство. След него поднесе приветствие г-н Стефан Киров, председател на Съюза на артистите в България.
Хубавата игра на артистите биде заслужено преценена и бурно аплодирана от публиката.
Ние пожелаваме успех на ентусиазираните служители на театралното изкуство за по-вече просвета и радост на мил, роден край.

/Видински общински вестник, бр. 173 от 1935 г./

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF