-

Йорданъ Венедиковъ
VII. Действията на доброволцит? северно отъ Балкана.
4. Участието на доброволцит? въ усилията да се разк?са обсадата на Видинъ.
Наст?плението на Л?тящия отрядъ отъ Ломъ и на доброволцит? отъ Б?лоградчикъ. Излазътъ на подпоручикъ Тодоровъ. Боятъ при Гайтанци.
Подпурчик Тодоров
Следъ като капитанъ Узуновъ не можа да попречи на сърбит? да обсадятъ Видинъ, надеждата му остана въ Летящия отрядъ. Още на 10-и ноемврий, когато сърбит? обкр?жиха града, той изпрати началникъ щаба си, ротмистъръ Дерманчевъ, съ запов?дь до началника на Летящия отрядъ да наст?пи веднага въ тила на сърбит?, съ цель да ги принуди да дигнатъ обсадата и да противодействува на сръбското наст?пление къмъ Ломъ. Още с?щия день вечерьта Дерманчевъ предаде запов?дьта. Но началникътъ на Летящия отрядъ капитанъ Тодоровъ по съветит? на военния министъръ чакаше обещанит? подкрепления. Обаче на капитанъ Узунова не б?ше за чакане; той настояваше отрядътъ веднага да наст?пи и понеже една отъ пречкит? за наст?плението б?ше, че батареята н?мала снаряди, той вечерьта на 12-и изпрати съ парахода такива отъ Видинъ и запов?да отрядътъ да наст?пи за с. Войница.

Следъ толкова настоявания, когато вече б?ха пристигнали повечето отъ подкрепленията, началникътъ на Летящия отрядъ реши да наст?пи. Той по съветит? на военния министъръ реши да си осигури и помощьта на часть отъ Б?лоградчишкия гарнизонъ. За тая цель той изпрати писмо за началника на тоя гарнизонъ.

Между това на 13-и ноемврий вечерьта поручикъ Дворяновъ б? се върналъ отъ Чупрене въ Б?лоградчикъ и, както се каза, изпратиха писмото за примирие, донесено отъ парламентьора до капитанъ Тодоровъ въ Ломъ. Следъ това къмъ 1 ч. презъ нощьта, току-що б?ха заспали, събуди ги конникъ, изпратенъ отъ капитанъ Тодоровъ съ следващата записка:

Господину поручику Чолакову.

Днесъ, 5 ч. сл. пл., тръгва летящиятъ отрядъ на помощь на Видинския гарнизонъ. Отрядътъ ще нощува въ с. Слива (между Ломъ Паланка и Акчаръ), утре, 14-и ноемврий, к?де 7 ч. ще нападне неприятелския баталионъ, разположенъ въ Акчаръ.

Вамъ предстои задача:

1) Да оставите часть отъ отряда си въ Б?лоградчикъ да пази крепостьта да не би неприятельтъ отъ Чупрене или Кад?боазъ да нападне.

2) Съ останалата часть отъ гарнизона тръгнете по шосето Видинъ—Б?лоградчикъ съ такъвъ разчетъ, щото утре, 14-и ноемврий, въ 7 ч. сутриньта да б?дете въ Александрово (Османие) и ще пазите нашия отрядъ отъ обходъ отъ сърбит?, които могатъ се появи отъ къмъ Кула, Грамада и Видболъ. Въ случай че неприятельтъ ви потисне, и не усп?ете да се присъедините къмъ насъ въ Ачкаръ, то отст?пвайте пакъ въ Б?лоградчикъ. Забележете, че заедно съ нашия ударъ въ тилъ на неприятеля, и Видинскиятъ гарнизонъ ще направи излазъ.

Вземете колкото конника имате и отъ Александрово ще пратите разезди по всички направления, и старайте се да откриете правилно съобщение съ нашия отрядъ въ Акчаръ.

Началникъ на летящия отрядъ капитанъ Тодоровъ.

Началникъ щаба на северния отрядъ ротм. Дерманчевъ.

Датата да тая записка — 3 и ? ч. сл. пл., 13-и ноемврий — тури въ недоум?ние двамата поручици. По думит? на парламентьора известието за примирието било получено отъ Княжевецъ въ с. Корито на границата въ 12 ч. на об. и какъ е възможно да не знаятъ за него въ Ломъ въ 3 и ? ч. сл. пл. с?щия день? Като допустнаха, че има измама отъ страна на сърбит?, т? усилиха стражата при парламентьора, повикаха Пл?венската получета отъ Чупрене и решиха, поради това че Чолаковъ е боленъ, да замине за Акчаръ поручикъ Дворяновъ съ Сандровската и Русенската доброволчески чети и съ трит? опълченски чети и 8 конници.

Въ 6 ч. сутриньта тоя малъкъ отрядъ отъ 700 пушки и 8 саби тръгна по п?тя Калугеръ — Лагошевци — Акчаръ. Отрядътъ мина въ страни отъ Александрово безъ да б?де обезпокоенъ отъ сръбската конница въ това село и въ 12 часа стигна въ Лагошевци, дето се даде почивка и по чаша вино.

На излизане отъ Лагошевци Дворяновъ забеляза една кола, съпровождана отъ 4 сръбски конници. Той веднага изпрати 4 отъ своит? конници, които нападнаха сърбит? и отнеха колата и 9 живи овце, които караха съ себе си. Въ колата се указаха 62 пити хл?бъ, единъ чувалъ фасулъ и едно буре 150 литри вино.

Около 1 ч. сл. пл. се чуха топовни гърмежи отъ къмъ Акчаръ. Отрядътъ усили крачката. Презъ полето леко се върв?ше, но скоро настана гора, въ която п?тя б?ше т?сна п?тека, при това кална, а пъкъ бойцит? б?ха съ царвули. Къмъ 4 ч. сл. пл. отрядътъ се изтегли изъ гората и се събра юго-източно отъ с. Дражаница на д?сния бр?гъ на р?ката Акчаръ. По л?вия бр?гъ на р?ката се вид?ха десетина сръбски конници, които изчезнаха следъ като авангардътъ даде по т?хъ н?колко залпа. Веднага следъ това падна г?ста и студена мъгла. На 20 крачки нищо се не виждаше. Поручикъ Дворяновъ постави охранение и изпрати на капитанъ Тодорова следното донесение:

„Намирамъ се при село Дражаница съ 700 чов?ка. К?де е противника? Очаквамъ запов?дь”.

Понеже не знаеше нищо за противника, не позволи да се кладе огънь.

Въ 7 часа вечерьта ординарецътъ се върна отъ Акчаръ съ следващето писмо отъ началникъ щаба на северния отрядъ:

„Останете съ отряда си въ село Дражаница да пазите фланга ни, защото се опасяваме да не ни атакуватъ отъ Видинъ. Вие тогава ще ударите въ флангъ сърбит?. Ние днесъ разбихме сърбит?”.

Следъ получаването на записката Дворяновъ разреши да се запалятъ огньове. Бойцит? се стоплиха и изсушиха; заклаха овцет?, разд?лиха отнетия отъ сърбит? хл?бъ, направиха една хубава вечеря, която подсладиха съ отнетото вино и легнаха да спятъ.

Капитанъ Узуновъ б? известенъ за наст?плението на Летящия отрядъ. Въ Видинъ се чуха и топовнит? гърмежи отъ боя при Акчаръ. С?щия день привечерь се забеляза намаление и движение на сръбскит? войски предъ Видинъ. Като предвиждаше, че на следния день — 15-и ноемврий Летящиятъ отрядъ ще даде решително сражение на обсадния корпусъ, бързиятъ и съобразителенъ капитанъ Узуновъ веднага намисли да предприеме единъ излазъ, съ който да подаде р?ка на капитанъ Тодоровъ.

За тая цель вечерьта на 14-и капитанъ Узуновъ събра воененъ съветъ, въ който се взе решение да се направи излазъ още с?щата нощь и на разсъмване да се атакуватъ сърбит?. Понеже това решение съставляваше гол?ма тайна, то не се съобщаваше никому до последния моментъ.

карта 1885 г

За началникъ на излаза се избра най-храбриятъ офицеръ въ гарнизона — подпоручикътъ отъ пионерната дружина Тодоровъ, а въ състава на излазъчния отрядъ вл?зоха две роти (чети) Шуменски доброволци, командувани отъ четницит? Доневъ и Ковачевъ, 4-а запасна Пл?венска рота, командувана отъ подпоручикъ Иосифовъ и 2-а запасна Бдинска рота, командувана отъ портупей юнкера Поповъ

Въ 4 ч. пр. пл. на 15-и опред?ленит? за излаза части б?ха при комендантското управление. Подпоручикъ Тодоровъ повика четирмата ротни и четни командири и като отвори на масата кроки на м?стностьта, показа разположението на противника и пункта на атаката и обясни плана на действието, който се състоеше въ следното.

Ц?лиятъ отрядъ ще изл?зе презъ крепостната порта Страшенъ бр?гъ на Бр?говското шосе въ колона по 4. Въ главата на колоната ще върви четата на Донева, следъ нея — четата на Ковачева, ротата на подпоручикъ Иосифова и най-после Бдинската запасна рота. За охранение ще се изпратятъ 3 патрула отъ войници, които ще се държатъ съвсемъ близо до колоната. Въ този редъ колоната ще се насочи право въ окопит? на р. Тополовица, които обезпечаватъ л?вия флангъ на неприятелскит? траншеи, и ще нападне тила на последнит?. Когато колоната наближи неприятеля, патрулит? ще се стараятъ да заловятъ или умъртвятъ сръбскит? часови, а трит? предни чети и рота ще се нахвърлятъ стремително съ викъ „ура” въ неприятелскит? окопи една следъ друга; Бдинската рота ще остане въ резервъ и ще поддържа викътъ „ура”, а въ случай на неусп?хъ ще подкрепи преднит? части. Никой н?ма да стреля, но ще действуватъ изключително съ щикъ, като вс?ки предупреждава противника си съ думит? „стой, не пуцай”. Следъ като овлад?е двата флангови окопа, колоната ще се пом?чи

да проникне нав?тре, да завлад?е укреплението задъ кръчмата при Алибегово и да открие отъ топовет? на сръбската батарея, разположени тамъ, огънь по самит? сърби или да откара ор?дията въ крепостьта, или въ краенъ случай да ги разруши; за тая цель въ отряда влизаше команда отъ артилеристи и пионери, снабдени съ динамитъ.

Отъ крепостната ограда тр?бваше да се подеме викътъ „ура”, а тр?бит? да свирятъ и барабанщицит? да биятъ атака. Само тия участъци отъ неприятелския фронтъ, които не се атакуватъ, ще се обстрелватъ отъ крепостната артилерия.

Въ 5 ч. пр. пл. — б?ше още тъмно — отрядътъ тръгна въ казания редъ, като имаше на чело едно доброволческо знаме. Колоната паз?ше строга тишина. Б?ше запретено да се пуши. Разстоянието отъ портата Страшенъ бр?гъ до сръбскит? окопи, които се падаха въ л?во, а не право предъ нея — колоната измина за ? ч., защото отъ време на време тя се спираше и услушваше.

Между това щомъ се получи известието за поражението на Акчарския отрядъ „мрачни мисли овлад?ха Щаба на сръбската Тимошка армия”. Командуващиятъ армията оцени критическото положение, въ което биха могли да изпаднатъ войскит? му, ако българит? предприематъ енергически действия отъ крепостьта и въ тила му. Още вечерьта на 14-и той изпрати 1-и баталионъ отъ 8-и полкъ 2-и призивъ въ с. Видболъ въ поддръжка на Акчарския отрядъ, за който не се знаеше к?де се намира. Но тъй като българит? отъ крепостьта непрестанно натискаха на сръбския центъръ, то началникътъ на Тимошката дивизия запов?да 3-и баталионъ отъ 13-и активенъ полкъ отъ л?вото крило да се прем?сти въ центъра. Въ това време баталионътъ конвоираше обсаднит? ор?дия, които така с?що б?ха изпратени отъ с?щото крило да усилятъ центъра.

Презъ нощьта срещу 15-и сърбит? чуха гол?мъ шумъ въ Видинъ. Тоя шумъ въ свръзка съ пристигналит? отъ Акчаръ известия ги държеше на щрекъ. Т? работиха ц?ла нощь за усилване профилит? на окопит? и за изкопаване съединителнит? окопи. Командирит? на полковет? бд?ха. При все това, въ тъмнината, усилена отъ необикновено г?стата мъгла, изненадата на сърбит? б?ше гол?ма. Сръбскит? часови б?ха изловени отъ българскит? патрули и обезор?жени, безъ да дадатъ знакъ на своит?. Четата на Доневъ въ походна колона се хвърли съ викъ „ура” върху сръбскит? окопи, а следъ нея така с?що въ походна колона се хвърли съ викъ „ура” четата на Ковачевъ и ротата на подпоручикъ Иосифовъ; последната, обаче, въ тъмнината и мъглата се б?ше заблудила и изл?зе на р?ка Тополовица, която премина. Въ резервъ остана на м?стото си 2-а Бдинска рота. Тъй като 4-а Пл?венска рота или по-гол?мата часть отъ нея се заблуди и тъй като четит? атакуваха въ походна колона една задъ друга, то се разм?сиха въ тъмнината и пръснаха. Подпоручикъ Тодоровъ, обутъ въ обичнит? си царвули и обл?ченъ въ б?ло к?со кожухче съ гола сабя въ р?ка, веднага се върна при ротата въ резерва и запов?да на ротния командиръ да бърза напредъ, защото българит? въ окопит? били твърде малко и сърбит? щ?ли да ги избиятъ и веднага пакъ се върна напредъ. Портупей юнкерътъ поведе ротата б?гомъ въ походенъ редъ, защото така б? запов?дано. По п?тя той се натъкна на много заблудени въ тъмнината доброволци и войници отъ преднит? части, а въ бързото си движение и много отъ неговит? войници изостанаха въ мъглата, така че и той стигна окопит? едва съ 20—30 души — съ он?зи, които въ гол?мия шумъ можеха да чуватъ гласа му, другит? продължаваха да пристигатъ. „Тукъ, около окопа — пише ротниятъ командиръ — имаше наши убити, а въ самия окопъ сърбит? б?ха оста

нали съвсемъ малко на брой, и т? б?ха уплашени и не се против?ха, а повечето се преструваха на умр?ли вср?дъ убитит?. Въ тъмнината не можеше да се познае, легналиятъ убитъ ли е, или не. Като вид?хъ, че тоя окопъ е нашъ, азъ поведохъ войницит? къмъ втория; около него имаше по-малко убити, но самиятъ окопъ б?ше пъленъ съ сърби, които не само че не стреляха, но не см?еха и главит? си да подадатъ отъ окопа, дотолкова б?ха изплашени. Даже при навлизавето ни т? почнаха да ни се молятъ отъ окопа и да ни ц?луватъ полит? на шинелит?, за да не ги убиваме. Работата изглеждаше на привършване, ние готв?хме команда да заведе плененит? въ крепостьта, когато изведнъжъ се чуха изстрели отъ този край на окопа, к?дето плененит? се събираха и отъ к?дето ние б?хме се вече отдалечили. По този знакъ ние бърже отлет?хме назадъ, защото се опасявахме да не би плененит? да с? се ободрили противъ слабата на брой конвойна команда, което изл?зе истина. При нашето явяване сърбит? подновиха своето покорство, но притворството имъ не премина даромъ, а следъ като ги обезор?жихме, в?роломството имъ б? моментално и жестоко наказано.

Следъ това ние пакъ се повърнахме въ окопа, и при всичко че сърбит? лежеха свити въ дъното, нашит?, ядосани отъ първата имъ в?роломна пост?пка, промушкваха ги съ щиковет? си и не искаха да оставятъ нито единъ здравъ задъ себе си. Като продължавахме да вървимъ по такъвъ начинъ напредъ изъ окопа, чу се гласъ „чакайте, че т? се опиратъ”. Изведнажъ изл?зохме отъ окопа изъ в?трешната страна, за да ги нападнемъ отгоре.

Понеже сърбит? въ окопит? не стреляха азъ не можахъ да си обясня тая стрелба иначе, освенъ че тя иде отъ къмъ сръбския резервъ и не обърнахъ особено внимание на това, като см?тахъ, че сполуката напълно е наша, и че до разсъмване ще очистимъ това пространство отъ сърби.

Тукъ въ тъмнината азъ съзр?хъ нашето знаме, то се разв?ваше надъ главит? на сърбит?, и б? заобиколено отъ 7—8 войници и доброволци, които викаха на опиращит? се сърби: „долу ор?жието!”

Ако и да б?ха 10—12 души, сърбит? не искаха да се предадатъ, а когато следъ това единъ доброволецъ Отъ залпа падна тежко раненъ знаменосецътъ, който б?ше черногорецъ и ротниятъ командиръ леко въ р?ката”. гръмна върху имъ, то т?, както б?ха насочили пушкит? срещу насъ, моментално дадоха залпъ.

( Ротниятъ командиръ Поповъ е билъ юнкеръ, уволненъ отъ 1-и специаленъ клась: при мобилизацията той е назначенъ за фелдфебелъ на ротата, а когато ротниятъ командиръ следъ пл?няването на капитанъ Георгиевъ пое командата на запасната Бдинска дружина, той пое командата на ротата въ строево отношение. Отъ него е напечатано въ „Воененъ журналъ” год. 11 книга 8 и 9 и подробно описание на боя при Кула на 3 и ноемврий и на излаза на подпоручикъ Тодоровъ. )

Българит? б?ха нападнали л?вия флангъ на сръбския центъръ, к?дето заемаше позиция 1-и баталионъ отъ 8-и активенъ полкъ, който баталионъ влизаше въ състава на сводния полкъ. Отъ сърбит? едни изб?гаха, други се предаваха, а трети се съпротивляваха. Р?чната борба въ окопит? трая 3/4 ч. Командирътъ на 13-и активенъ полкъ откри огънь косо на л?во и биеше предъ окопит? на сводния полкъ. 3-и баталионъ отъ 13-и активенъ полкъ, който придружаваше обсаднит? ор?дия къмъ центъра, получи запов?дь да остави ор?дията и б?гомъ да се спустне къмъ с. Алибегово да помага на атакуванит?. Активниятъ ескадронъ така с?що б? изпратенъ на л?вия флангъ на сводния полкъ, а въ с?щото време наст?пиха въ казаната посока и резервит?. Между това подпоручикъ Тодоровъ — началникъ и душата на излазъчния отрядъ — падна убитъ. Доброволцит? разказватъ, че подпоручикътъ билъ раненъ и въпр?ки това, запов?далъ да го носятъ напредъ, обаче другъ куршумъ му свършилъ живота. Така загина героятъ на Видинската отбрана [*]. При все това българит?, следъ като очистиха окопит? на баталиона, по групи се насочиха къмъ сръбската батарея задъ кръчмата прй с. Алибегово. Но т? изведнажъ се почувствуваха обстрелвани отъ вс?к?де и най-убийствено отъ самата крепость. Споредъ запов?дьта на коменданта всички въ крепостьта знаеха, че отрядътъ на подпоручикъ Тодоровъ н?ма да открива огънь, а ще действува съ щикъ и като вид?ха стрелбата, мисл?ха, че това с? сърбит?, и н?кои доброволци и опълченци започнаха да стрелятъ. Въ тъмнината стрелбата стана причина въ крепостьта до помислятъ, че излазътъ е пропадналъ, и началникътъ на артилерията, за да попречи на сърбит? да вл?затъ въ крепостьта, откри отъ 5-и бастионъ артилерийски огънь именно по м?стото, к?дето действуваше излазъчния отрядъ. Б?ше се съмнало вече. Остатъцит? отъ разпиляния български отрядъ по разни п?тища по двата бр?га на Тополовица се събраха задъ една могила на д?сния бр?гъ, тамъ к?дето р?ката възвива отъ северо-западъ на северо-изтокъ. Но и тукъ т? попаднаха подъ убийственъ огънь на сърбит? отъ двата фланга, а особено отъ косата стрелба на 13-и активенъ полкъ.

Капитанъ Узуновъ изпрати на помощь Страшимировата сотня подъ командата на поручикъ Златановъ, и подъ негова команда отрядътъ отст?пи въ най-гол?мъ редъ.

Между убитит? е и командирътъ на доброволческата чета Доневъ. За съжаление за него н?ма никакви сведения

Следъ два деня, когато б?ха преустановени военнит? действия, българит? натовариха на коли убитит? при излаза, които сърбит? б?ха изнесли предъ окопит?. Т? б?хо тържествено погребани отъ ц?лото духовенство, начело съ митрополита. Т? б?ха 44, а по-сетне се намериха още трима. Числото на раненит? е неизвестно, а безъ весть с? пропаднали 60 души. Споредъ сърбит?, обаче, българит? оставили въ рововет? около 150 души убити и освенъ това гол?ма часть пл?нени.

Сърбит? загубиха: 30 убити, 70 ранени и 70 безъ весть пропаднали; отъ последнит? 25 б?ха заведени въ пленъ въ крепостьта.

Следъ като излазъчниятъ отрядъ се прибра въ крепостьта, сражението се превърна въ оглушителна артилерийска канонада, която почна да утихва къмъ 10 ч. пр. пл. и следъ това последва примирието.

Отъ всичко казано, естествено, се идва до заключение,, че въ Северния отрядъ както при Кула така и въ отбраната на Видинъ Шуменската доброволческа дружина изпъква като най-храбрата, най-надеждната часть. На нея се възлагатъ най-тежкит? задачи. Че дружината напълно заслужава тая честь се вижда отъ загубит?, които е дала. Ранени офицери, общо взето, се падатъ въ ц?лата армия 13.25 %, а въ дружината отъ двамата офицери, които я командуваха, единиятъ е раненъ, а другиятъ е убитъ.

Ринени и убити редници и подофицери въ ц?лата армия с? 8.65 %, а въ нашата дружина 11.5 %. Но докато раненит? въ другит? части с? 7.5 %, въ дружината с? само 7 %; напротивъ, докато убитит? въ армията с? само 1.17 %, въ нашата дружина с? 4.8 %; съ други думи дружината е дала сравнително четири п?ти повече убити, отколкото всички други части. Въ ц?лата войска тя е дала най-гол?мъ процентъ убити. Въ дружината пъкъ най-гол?ми загуби е далъ градъ Шуменъ.

Тая гол?ма загуба отъ 47 убити, отъ които 7 с? родомъ отъ градъ Шуменъ, се обяснява отъ една страна съ това, че дружината се състоеше отъ ученици, студенти и учители, въобще интелигентни хора, пропити съ патриотизъма отъ епохата на Възраждането и надъхани съ една възвишена храбрость, която ги караше да предприематъ.

*( Вл. Джорджевичъ, стр. 1321. Очевидно е, че цифрата е обикновенъ слухъ и преувеличение. Бендеревъ пише по сръбскит? източници, че българит? оставили на бойното поле 150 души убити, 30 ранени и 30 пленени. Източникътъ му ще да е цитираниятъ. )

най-см?ли нападения, отъ друга страна неумението имъ да воюватъ и липсата на офицери да ги р?ководятъ въ боя допринесе много за гол?мит? загуби.

Капитанъ Узуновъ прибърза съ излаза на подпоручикъ Тодоровъ. Едва когато излазъчниятъ отрядъ се върна въ крепостьта, командуващиятъ сръбската Тимошка армия изпрати помощь на Aкчарския отрядъ 3-а и 4-а роти отъ 13-и полкъ, 1-и баталионъ отъ 3-и полкъ и две ор?дия отъ 4-а полска батарея. Ц?лиятъ отрядъ б? поставенъ подъ командата на майоръ Радивоевичъ. Частит? получиха запов?дь да се събератъ въ с. Гайтанци, дето б?ха отст?пили и разбитит? при Акчаръ две роти. Баталионътъ, който б? подъ Видинъ, замина за Гайтанци право по шосето. 3-а и 4-а роти б?ха въ Видболъ. Третата тръгна веднага, а 4-а дочака двет? ор?дия и тръгна съ т?хъ.

С?щия день — 15-и ноемврий — тръгнаха за Гайтанци българскит? отряди отъ Лагошевци и отъ Акчаръ.

Въ 4 ч. пр. пл. на 15-и ноемврий поручикъ Дворяновъ въ Лагошевци получи следната записка:

„Сега въ часа 2 или 2 и ? тръгваме за с. Глотница и по-нататъкъ за с. Жеглица. Вие съ отряда си дръжте се по шосето Б?лоградчикъ — Видинъ, като наст?пвате все к?де Жеглица, да пазите фланга ни и тила.

Акчаръ, 15/11, 1885 г.

Часа 1 и 3/4 сутриньта.

Началникъ щаба на Северния отрядъ

Ротмистъръ Дерманчевъ.

Моля изпълнете това движение

Капитанъ Тодоровъ”.

Поручикътъ веднага събуди бойцит? и следъ като ги почерпи по чаша вино въ 5 и ? ч. ги поведе по указания п?ть. Въ това време конникъ донесе отъ капитанъ Тодорова следната записка:

„Чакайте ни на п?тя между Акчаръ и Гайтанци, за да се присъедините къмъ насъ. Пращайте разезди къмъ Глотница и Б?лоградчишкото шосе и дръжте съ насъ съобщение”.

Отрядътъ ускори крачката и се насочи къмъ Гайтанци, дето поручикъ Дворяновъ реши да дочака Летящия отрядъ. М?стностьта б?ше прес?чена и обрасла съ шума и гора, почвата разкаляна. Лежеше г?ста мъгла и не позволяваше да се види на 40—50 крачки. Всичко това прав?ше похода труденъ и отрядътъ едва въ 7 и ? ч. пр. пл. стигна при с. Гайтанци, и тъй като сърбит? б?ха напуснали селото, отрядътъ се събра на поляната надъ селото.

Капитанъ Тодоровъ така с?що тръгна отъ Акчаръ за Гайтанци съ Летящия отрядъ — 7 роти, 2 чети опълчение и 2 ор?дия. Къмъ об?дъ и той пристигаше при Гайтанци и запов?да да се съср?доточи отрядътъ на поляната, на която се съср?доточаваше и Б?лоградчишкиятъ отрядъ.

Следъ като събра отряда си, поручикъ Дворяновъ извика своит? конници, разд?ли ги на разезди, заведе ги при селската кръчма и повика тамъ кмета, за да иска отъ него проводници за разездит?. Кметътъ му съобщи, че надъ селото при отряда дошелъ единъ капитанъ съ гол?ма брада, който го вика Дворяновъ се досети, че това е капитанъ Тодоровъ и отиде при него. Въ това време се зададе по Акчарския п?ть главата на Летящия отрядъ. Въ тоя моментъ вь селото се чуха изстрели и конниятъ ординарецъ на Дворянова пристигна кариеръ, и съобщи, че противникътъ е дошелъ при кръчмата и че има топове.

Както се каза, б?ше паднала г?ста мъгла, не можеще да се види на 50 крачки. При това ц?лата околность б?ше покрита съ г?ста шума и гора. Ориентирането б?ше немислимо. Сръбскит? ор?дия подъ прикритието на 4-а рота нав?рно с? върв?ли по Б?лоградчишкото шосе и като наближили Гайтанци, отбили се къмъ него. Ув?рени, че другит? сръбски части с? въ селото, ор?дията, безъ да подозиратъ опасностьта, изл?зоха напредъ и се насочиха къмъ селото.

Въ това време предъ селската кръчма б?ха Дворяновит? конници, а именно: доброволцит? Иванъ Кирковъ, Тодоръ Илиевъ, Андрей Вълковъ, Никола Каракашевъ, Каменъ Живковъ, конниятъ стражарь Цено Петковъ и опълченецътъ Андрей Мартиновъ (черногорецъ), коненъ ординарецъ на Дворянова. Освенъ това тамъ се намираше барабанчикътъ Али Ибраимовъ, циганинъ, изпратенъ да купи тютюнъ. Т?зи конници, приготвени за разезди и сл?зли отъ конет?, ненадейно въ мъглата забелязаха сръбскит? ор?дия. Т? б?ха имали вече подобна случка въ Б?лоградчикъ. Бърже се съобразиха, свалиха карабинит? си и откриха огънь по ор?дията; Андрей Мартиновъ, който б? възседналъ, се спустна да обади на Дворянова, а пъкъ барабанчикътъ заби атака.

Ор?дията б?ха запр?гнати съ по два впр?га. Конницит? убиха подседления конь на процепния впр?гъ на едното ор?дие и раниха въ плешката подр?чния отъ предния впр?гъ. Н?колко души сърби около ор?дието откриха пушеченъ огънь и усп?ха да отведатъ едното ор?дие. Щомъ чу изстрелит? и думит? на своя ординарецъ, Дворяновъ се спустна къмъ Сандровската и Русенската доброволчески чети, които чакаха готови на поляната, поведе ги, и като наближи 40 крачки отъ оставеното ор?дие, съгледа ор?дието, откачено отъ предника, и при него двама войници работятъ н?що. Отъ начало преоположи, че ще стрелятъ, но скоро разбра, че т? изваждатъ повдигателния механизъмъ, съ който изб?гаха, като оставиха и ор?дието и предника съ двата впр?га.

Доброволцит? пръснаха верига презъ селото. Въ с?щото време прикритието на сръбската батарея б? пръснато верига и наст?пи да си отнеме ор?дието, но б? срещнато съ огънь и принудено да се оттегли, да залегне и да открие честъ огънь.

Г?стата мъгла още не се б?ше вдигнала. Двет? страни не можаха да узнаятъ нищо една за друга. Капитанъ Тодоровъ запов?да на поручикъ Дворянова да вземе м?рки за охранение на л?вия флангъ на бойното разположение, за да не б?де изненаданъ отрядътъ въ флангъ и тилъ отъ шосето, като го предупреди да не се увлича въ атака, защото е рискувано въ мъглата. За охрана на д?сния флангъ капитанъ Тодоровъ изпрати Раховскит? опълченци.

За да обезпечи л?вия флангъ поручикъ Дворяновъ разсипа въ верига Сандровската доброволска чета перпендикулярно на Пл?венската съ фронтъ на западъ.

Поручикъ Чилингировъ, който б? въ авангардъ на Л?тящия отрядъ, поведе двет? челни роти, увлече се и дойде въ съприкосновение съ сърбит?. Той завърза съ т?хъ бой и стана нужда да усили бойната си линия, за което извика още една рота отъ запасната дружина.

Като се чуха изстрелит?, майоръ Радивоевичъ, който върв?ше по шосето, свърна отъ п?тя право за с. Гайтанци, като изпрати една рота въ верига да отнеме ор?дието, но доброволцит? на Дворянова я отблъснаха. Другото ор?дие се присъедини къмъ прикритието си и заедно съ нея вл?зе въ бой. Ротит? на майоръ Радивоевича свърнаха на изтокъ и се съединиха съ другит? роти на Акчарския и Видболския отряди (отъ 1-и баталионъ на 13-и активенъ полкъ, командувани отъ капитанъ Бркичъ) и съ общи усилия атакуваха българит?, но б?ха отблъснати около 3 ч. сл. пл.

Въ това време опълчението на д?сния флангъ на българит?, като слушаше стрелба предъ себе си, започна и то да стреля въ мъглата въ най-гол?мъ безпорядъкъ. Съ гол?мъ трудъ началникътъ на отряда и началникътъ на опълчението усп?ха да прекратятъ стрелбата и да турятъ редъ.

Докато ставаше това, поручикъ Дворяновъ подъ градъ куршуми, за да освободи предника отъ убития и ранения коне, прер?за тегличит?. Тъй като куршумит? падаха наоколо и б? възможно да причинятъ взривъ, Дворяновъ отвори предника, извади намиращит? се въ него 14 гранати,

1 картечъ, 30 заряди и 40 запалки и ги изпрати на р?це при резерва. Отъ най-близкия оборъ докараха единъ волъ и една крава. Съ т?хъ запр?гна ор?дието и го закара при резерва.

Следъ отбиването на сръбската атака боятъ утихна. Сърбит? даваха сигнали за наст?пление, но не наст?пиха, нав?рно искаха да прикриятъ отст?плението си. Понеже г?стотата на мъглата прав?ше невъзможно управленивто на боя, капитанъ Тодоровъ реши да изтегли и ротит? и четит? отъ бойната линия. Изтеглянето, обаче, стана извънредно трудно и се завърши едва къмъ 4 и ? ч. сл. пл.

Загубит? на сърбит? при Гайтанци с?: 30 убити, 25 войници и едно ор?дие пленени. Загубит? на българит? с?: 1 офицеръ и 87 войници убити и ранени и 17 пленени.

Загубит? на Б?лоградчишкия отрядъ б?ха двама опълченци ранени.

Следъ като престана боятъ, началникътъ на Летящия отрядъ, като взе предъ видъ „неизвестната численость на неприятеля и крайно неизносното положение при Гайтанци на една поляна, заобиколена отъ вс?к?де съ г?ста гора”, реши да се оттегли презъ с. Дражаница и да изл?зе на шосето Видинъ — Б?лоградчикъ презъ Лагошевци, дето има добра позиция”. Това решение съ нищо не може да се оправдае, защото сърбит? б?ха отбити и не см?еха да предприематъ никакво нападение.

Още с?щата вечерь капитанъ Тодоровъ заведе двата отряда въ Дражаница. На другия день той заведе Летящия отрядъ въ Лагошевци, а на Дворянова запов?да да заведе отряда си въ Б?лоградчикъ. Последниятъ още с?щия день вечерьта, имайки на чело на отряда си пл?нения топъ, вл?зе въ Б?лоградчикъ, посрещнатъ тържествено отъ гражданит?.

„И сега, пише поручикъ Дворяновъ — още ми се к?са сърдцето при спомена, когато ние на 15-и ноемврий при с. Гайтанци, господари на полесражението, не натъпкахме въ Дунава сръбския баталионъ и батарея и изпустнахме сигурната плячка, която ни очакваше на 15 километра около Видинъ, като устроимъ р?дка въ историята на войната катастрофа за обсаждащия крепостьта Видинъ. Но т?зи дни, както на 15-и така и на 16-и ноемврий, началникътъ на Летящия отрядъ, вижда се, се е намиралъ още подъ впечатлението отъ боя на 4-и ноемврий при Кула, или же по други съображения, и остана пасивенъ. А азъ съ разбито сърдце се върнахъ въ Б?лоградчикъ, к?дето пристигнахъ въ 7 ч. сл. пл. съ скромния си трофей (топа), за който тр?бваше да направя 80 километра п?ть и два деня гладуване”.
promacedonia.org

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF