Гомотарци

Общини - Села Видин

Оброчен паметник в село Гомотарци
с.ГОМОТАРЦИ

Един документ от Видинския съд от 1775 г. регистрира "насилствена смърт" на аргатина Иван в имота (не е посочен Видът на имота -чифлик, пчелин, ферма и др. - Н.З.) на някакъв еничерски началник и друг подобен случай Вв чифлика на Баш чауш в село Гомотарци. От тук научаваме за наличието на две значими стопански единици В землището на днешното с. Гомотарци, притежавани от турски военни лица. Животът на обслужващата тия имоти рая е бил подложен на жестока експлоатация и сурова разправа.

Навред за наличието на тези поземлени отношения говорят запазени спомени, следи и имена на местности. В местността Биволари (З, 2), равнище с лозя, било турско стопанство за отглеждане на биволи - една стока, която не е била популярна в битоВата практика на местната рая. Името Чаир, Чаире (източно до селото) означава на турски "ливада, пасище", какъвто характер местността запазва и до днес като селска мера. Същото значение има и Мирия (З, 4) - от турски език със значение "държавна земя, обикновено пасище", бивша турска собственост, закупена някога от Видинската община.

За друга форма на турско присъствие говорят местностите: Караула (И, 1) - Висока местност на брега на р. Дунав с ниви и останки от стар градеж; Тънпан (И, до селото) - има останки от строеж и спомен за турска казарма, където с биене на тъпан известявали военни команди. Аналогичен е случаят с възникването на селищното име Гол тупан (дн. с. СрацимироВо)...

Стари имена са още Джеран, Извоница, Моила... В Извоница има още видими следи от старо селище. Много Вероятно името да напомня за него.

Според писмени извори най-стара давност има името на селото - Гомотарче в данъчен регистър от 1560 г. Ако изходим от най-ранно засвидетелствана форма Громотарче=Громо-тарци, името може да се изведе от старобългарската дума ГРОМЪ (срВ. ГРОМОТНИК, епитет на Свети Илия В народна песен) и наставка -АР за обозначаВане на място, действие или състояние. В такъв случай ГРОМОТАР ще е означаВало "място, където пада гръм" или "място, където се гърми".

От началната форма Громо-тар е получено жителското име Громотарци, което се у твърждава като селищно название и загубва първоначалното си значение "жителите от или на Громотар". Българската наставка -ци е предадена в турските писмени документи като -че. След XVI В. Вероятно поради ограничаване и отпадане от говора на старобългарската дума ГРОМЪ, ГРОМОТ и избледняване на значението от името изпада звука Р и до наше време достига формата ГОМОТАРЦИ.

Едно предание разказва, че някога селото е било много голямо и се е намирало в местността Караул. По Време на чумна епидемия настанал страшен мор. В една нощ престанали да димят завинаги комините на много бордеи. Умрелите били толкова много, че било невъзможно да бъдат погребани по обичая. В уплахата си живите разрушили бордеите и запалили селото. Така и мъртвите погребали, и чумата "пропъдили". Дълго димяло чумавото място, а оцелелите бягали през поля и гори, без да погледнат назад. Минали месеци, преминала уплахата, стихнала и мъката, останала да пари болката по голямата река. И по-лека-лека отново отсядат на Високия бряг, пак изкопават землянки, и пак задимяват огнища и заживява Гомотарци на сегашното място.

Старата форма на името Громотарци стои във връзка с народното прозвище "Громотник" на Свети Илия, чийто оброчен паметник и до днес се извисява на високия дунавски бряг в местността Уния Алба (Бялата фуния) като защитник и покровител на селото и неговото землище.

Нинко ЗАЯКОВ вестник Видин брой 14 , 22-24 февруари 2010

Храмът "Св. св Петър и Павел"

Строителството на църквата "Св. св. Петър и Павел" В с. Гомотарци е започнало през 1910 г. и е завършило през 1916 г., когато и била осветена от митрополит Кирил. Изградена е със средства на жителите на селото, дарения от съседна Румъния и дървен материал от селата от Предбалкана.

Църквата е изградена по подобие на катедралния храм "СВ. Димитър" във Видин с двойно препечени тухли. Релсите за металната конструкция са дарени от Букурещ, както и едната от камбаните. Другата камбана е закупена със средства събрани от селото от Виена, Австрия.

Във времето, когато черквата е била осветена, кмет на Гомотарци е бил Иван Попов.

Преди години на Петровден цялото село се е събирало в двора на черквата - тогава се е празнувал селският сбор. Традицията е била гостите от съседните села също да се посрещат тук. Имало е бирарии, музика, а виното и лимонадата са се изстудявали от селския леденик - дълбока землянка в двора на църквата, В която специално за Петровден селяните подреждали през зимата пластоВе от сняг, които се вледенявали и запазвали до лятото.

вестник Видин брой 14 , 22-24 февруари 2010


Емблематичната някога Помпена станция - Гомотарци е проектирана изцяло от български инженери и специалисти през 1956-1958 г. Въведена в експлоатация 1959 г., със своя капацитет от 12 куб. м/сек за времето си е била най-голямата на Балканския полуостров. До 1996 г. е напоявала 240 хил. дка земеделски площи на територията на бившия Видински окръг, а вода от нея е стигала чак до Дунавци, Бела Рада и Градец...

След разрушаването и разграбването на съораженията вече четиринадесет години помпите стоят неизползваеми, а Помпената станция се превръща в легенда за идните поколения.

вестник Видин брой 14 , 22-24 февруари 2010



Селото има странна история. Някога е било на друго място, на километри от сегашното. След като страшна чума натръшкала голяма част от жителите му, оцелелите решили да изгорят къщите си и да търсят ново място за заселване. Избрали големия речен завой, а високият бряг привличал и заселници отвъд Дунава, където водата често заливала низината. Дали му името Гомотарци, което означава шум, врява от събиране на много хора на едно място. Препитавали се със земеделие и рибарство. За пръв път за него се говори в документ от 1560 година. В началото на миналия век били 2000 души, днес са едва 900, макар селото да е оцеляло от опустошителната миграция към градовете, започнала в средата на миналия век. Работели във Видин - в химическите заводи, в шивашката фабрика "Вида стил", в завода за помпи, но не оставали в града. Четири автобуса тръгвали сутрин от селския площад с работници, вечер ги връщали обратно. Строели къщи, копаели градини и лозя, отглеждали животни. Когато в началото на 90-те предприятията хлопнали врати, те останали на село. Започнаха да обработват върнатите си ниви, но нямаше кой да изкупува продукцията, спомня си кметът. Избрали гурбета като спасение. Сега във всяка втора къща се говори повече за Италия и Испания, отколкото за България. Знаят какви са лихвените им проценти, колко е инфлацията. Над 120 души - млади, здрави, образовани, работят зад граница. В Италия са земеделци, каквито са били и в Гомотарци. Работят в градини, най-много - в оранжерии за зеленчуци и за цветя. Със земеделска работа печелят и жените, избрали Гърция и Кипър. Само в Испания пробили в строителния бизнес. Като тръгваха, до един казваха, че заминават временно. Да работят, за да хранят децата и старците тук, и да съберат някой лев за градско жилище в България, казва управникът. В началото на 90-те мъжете заминавали сами, но после дошла модата да прибират и жените, а през последните години - и децата. Нови деца идват на бял свят в чужбина. Кметът забелязал, че в актовете за раждане, които им изпращат от чужбинските градове, фигурират нови имена. Синът на Любен е Костас, на Марин - Александро. През последните две години петима гурбетчии си купили къщи в Испания, двамата братя Николови - в Италия. Казват, че няма да карат там старините си, но им било изгодно да си купят жилища. По-спокойно им е, а и смогват редовно да си погасяват кредита. В Испания, щом продадеш жилището си, връщат ти това, което вече си изплатил по заема, разказвали новодомците. Повечето обаче си купуват апартаменти във Видин, заключват ги и пак заминават. Само двама стегнали къщите си в Гомотарци. Напоследък много от съселяните ми гурбетчии се затвориха в себе си, казва Стоянов. Идват си за кратко време, не общуват с много хора. Гледат да свършат някоя работа на старите и пак тръгват. Конкуренцията за местата им сега била по-голяма отколкото преди години, оплаквали се гурбетчиите. През последната година и някои от възрастните им родители успели да отидат до Италия и Испания, за да видят как там живеят децата им. И те като тях, обясняват видяното само с едно "добре са", обяснява Стоянов. Тези, които остават в Гомотарци, търсят работа във Видин. В селото едва 20 семейства храни държавен дом за деца с умствени увреждания, още толкова преживяват от програмите за социална заетост. Чистят улиците и площада, помагат на персонала в основното училище и детската градина. Малцина обработват земята си, създадената преди години кооперация е пред закриване. Няма на кого да дадат нивите под аренда и голяма част от 5-6-те хиляди дка плодородна земя пустее. Почвата е песъклива, ако не се полива, нищо не може да се отгледа, обясняват местните. В Гомотарци е построена най-голямата помпена станция у нас по Дунава. Собственикът й - фирма "Напоителни системи", я опазила, но четирите спомагателни станции и уникалната подземна система от тръби за напояване - не. Крадци са изровили полето заради тръбите и помпената станция вече стои напразно. Хващаме крадците с полиция, държат ги по 72 часа и ги пускат. Никой не е осъден, вдига рамене кметът. Нямаме сметка от земята, но я орем пущината, признава 78-годишният Марин Станков. Той и синът му Ромил с техника обработват 100-те дка собствени ниви. Надяват се само на Господ за дъжд. Житото ни купуват по 12 ст. за кг, царевицата - още по-малко. Не сме забогатели, но не гладуваме. Ама не сме и сити, казва накрая човекът.

Било е център на околните села и всички са се събирали там по важни въпроси. От думата „гомот” – мнозинство. Основано е след 1700г.

Другата версия е – от името „гръм” – място, където пада гръм.

От 1934 до 1947г. се е именувало с.Евдокия (княгиня Кобурготска).

44° 5' 17" N, 22° 58' E 
Население: 851
Надм. височина: 50 m 
Пощ. код: 3772 
Тел. код: 09343 
МПС код: ВН (Вд)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF