Градец

Общини - Села Видин

ГРАДЕЦ


Книгата на Михаил Михайлов "Въстанието от 1850 година в Белоградчишко", меко казано, "подразни" локалния патриотизъм на някои хора и те се почувстваха "ограбени". Не бяха виждали книгата, но достатъчно беше заглавието, за да реагират свръхемоционално с изрази като: "Белоградчик, Белоградчик... А Видинската кървава епопея?", "Какво е Белоградчик пред клането при Градец?!". Тези реакции ми напомниха един пасаж от книгата на Славчо Стоевски "Грамада в спомените на хората", С., 2007: "Въстанието от 1850 година, наречено от едни Белоградчишко въстание, други - въстание в Северозападна България, е преди всичко Грамадско въстание".

Всички имат право. Би могло да има книга за въстанието от 1850 г. при Хасанова махала (дн. Динково) и Ломско, при Градец и Видинско, Връшка чука и Раковица, и още, и още. Всичко това са отделни моменти, етапи от "Въстанието от 1850 година в България", както най-точно и вярно е озаглавил своя академичен труд, посветен на събитието, проф. Страшимир Димитров.

Така схващат въстанието и всички други изследователи: Д. Маринов, "Политически движения в Западна България" (Видинско, Ломско, Белоградчишко, Ломско и Берковско)", СбНУ, т. III, С., 1890; Вл. Тодоров-Хиндалов, "Видинското въстание през 1850 г.", С., 1926; Д. Косев, "Въстанието на селяните от Северозападна България", С., 1951. И други.

Новата книга на М. Михайлов акцентува върху събитията в и около Белоградчик като неделима част от общата подготовка и ход на въстанието от 1850 г. И, както посочих вече, такива книги могат да се появят още и то "за ползу роду", ако имаше автори като М. Михайлов и кметове като Емил Цанков.

В сражението при с. Градец загиват 217 или 316 души. Не мога да отмина болката на моя стар приятел Борис Бошняшки, който в своя "Първи опит за история на село Градец - Видинско", 2004, пише: "Споменът за тези борби се поддържа от паметна плоча, поставена до чешмата в западната част на селото, там, където са станали тези събития. Почти се забравя традицията за честване на тези събития всяка година на 1 юни, или Спасовден, както е било в миналото, за което човек може само да съжалява.

С много голяма тържественост бе отбелязана годишнината от Въстанието през 1939 г., съчетано с освещаването на двете начални училища."

На Спасовден 1939 г. в село Градец били осветени ДВЕ НАЧАЛНИ УЧИЛИЩА! Днес - 2010 г., в Градец няма училище!

През 1955 г. един от моите осведомители, по повод на близо станало събитие, каза: "Ние, градечене, сме люти ора, биковити". Помолих да ми обясни "биковити". "Те (натиска юмрук срещу юмрук), колкото ни стискаш, толкова сме инат!"

В книгата на Борис Бошняшки изброих имената на 43 "биковити" жители на селото, които вместо ТКЗС - минали границата с Югославия.

Но където и да се намира градечанинът по света, един ден - нощта на Велики четвъртък - той е духом тук, в Градец, в гробището, при предците, при корена.

вестник Видин Брой 38 (1805) 31 май - 2 юни 2010 г.Нинко ЗАЯКОВ



Отначало се е казвало Гърци, а от 1934г. Градец. Името му идва от един грък, който живял тук най-напред и имал ханче, кръчма.

Училището е открито през 1800г. Църквата е построена през 1856г., а през 1896г. се изгражда нова църква. Читалището е основано на 23.11.1928г.

Село Градец е едно от най-големите села в община Видин. Разположено е на 12 км северозападно от град Видин, в долината на река Тополовец. Известно ни е, че тя извира от най-западната част на Стара планина (Връшка чука), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци - местността "Чобан кюприя". Общата и? дължина не надвишава 50 - 60 км
Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век. Селото има и български вариант на името - Гърци. Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани. Най-големият си разцвет достига през 1956 г. - над 4000 жители.
Първата църква в селото "Св. Пророк Илия" е построена през 1854 г. Около три десетилетия след това е разрушена и на нейно място през 1896 г. е завършена сегашната, носеща същото име.
На 10 км западно от селото се намира Алботински скален манастир
Традиционен селски събор - всяка година в неделята най-близка до 2-ри август
Известни личности:
проф. д-р Радослав Гайдарски - хирург, началник на хирургичната клиника в Правителствена болница Лозенец
проф. Радко Поптодоров - Духовна семинария
Литература : Борис Бошняшки, „Първи опит за история на с. Градец - Видинско“, Ниба Консулт, София, 2004 г., ISBN 954-451-024-9

Кметове на селото за периода от 1897г.  до наши дни

Кръсто Попов –                     1897-1900г.

Мито Ценков -                       1901-1902г.

Димитр Георгиев -                1903г.

Кръсто Ковачев -                   1904-1905г.

Мито Ценков-                        1906г.

Първул Георгицов-                1908г.

Първан Д.Ламбов -                1909-1910г.

Ванко Станов -                      1911г.

Блажо Цоков -                       1912-1914г.

Кочо Пантов -                        1914-1915г.

Кръсто Попов -                     1915-1918г.

Марин Шликов -                    1918-1919г.

Блажо Цоков -                       1919-1920г.

Стоил Бекиров -                    1921-1922г.

Йончо Стоянов -                   1922-1924г.

Димитр Найденов -                1924-1925г.

Въко Ст.Шликов -                 1925г.

Нистор Клисарски -              1925-1926г.

Флоро Георгицов -                1926-1928г.

Нистор Клисрски -                1928-1929г.

Костадин Цанов -                  1929-1931г.

Кръсто П.Нинков (Кюто)      1931-1932г.

Борис К. Пантов                    1932-1933г.

Кръсто Блажев                      1933г.

Ангел Първанкин                  1933-1934г.

Крум Митев                           1934-1935г.

Георги Иванов                       1935-1944г.

Георги Попов (юли-август)   1944г.

Йончо Петров                        1944-1946г.

Славко Ковачев                     1946-1947г.

Порфир Г.Попов                   1947-1948г.

Нистор Викев                        1948-1949г.

Иван Младенов                      1949-1950г.

Никола Атанасов                   1951г.

Йордан Цеков Цанов             1951-1952г.

Кръсто А. Милчев                 1952-1954г.

Никола Атанасов                   1954-1955г.

Емил Ив. Младенов               1955-1956г.

Кръсто А. Милчев                 1957-1959г.

Ванко Д. Кечашки                 1959г.

Ранджо Радославов               1959-1963г.

Славчо Флоров                      1964-1966г.

Димитър Томов                     1966г.

Илия Гайдарски                     1966-1969г.

Гинка Ангелова                     1970-1979г.

Герасим Пусуликов               1980-1982г.

Пенка Шишкова                     1982-1988г.

Никола Дочков                      1988-1990г.

Богомил Николов (врем.управа)      1991г.

Никола Дочков                      1992-1995г.

Валери Стефанов                  1996-1999г.

Борис Пантев                         1999-2003г.

Анжел Дуцов                         2003-2007г.

Никола Дочков                      2007-2011г.

44° 2' N, 22° 45' E
Население: 1 560
Надм. височина: 87 m
Пощ. код: 3780
Тел. код: 09315
МПС код: ВН (Вд)

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF