Сланотрън

Общини - Села Видин

с.СЛАНОТРЪН

Името произлиза от „слан”, „солен”, „тръни”. Има минерален извор, а селската мера е покрита с магарешки тръни.

Училището е открито през 1886г.

Историческата съдба на с. Сланотрън илюстрира широко известни факти и процеси от 500-те години османско "присъствие" по нашите земи. В първите десетилетия на робството бедствие помита и СЕЛО ИСЛАНЕТРЪНЕ и в тимара ( малко полуслужебно феодално земевладение, с чийто данък турската държава обезвъзмездява военнослужащи) на хаджи Ибрахим фигурира "МЕЗРА ИСЛАНЕТРЪНЕ -пуста е и изоставена". С "мезра" се назовава изоставена обработваема земя; землище на изселено или унищожено се-лище. В 1454/5 г. това пусто място и изоставено землищне носи на въпросния тимари-от никакъв доход, защото лип-сва раята (-феодално зависимо население в Османскат-империя), която работи и оси-гурява приходи... Тимариоти-те имали интерес да привли-чат население и отново да съживяват запустелите селища...
В 1560 г. намираме "СЕЛО СЛАНОТРЪНЕ" в хаса на Синан бей вече като приходоно сен обект.
Освен даждия към отделни владелци раята изпълнявала и повинности към държавата. В 1752 г. жителите на "СЕЛО ИСЛАНЕТРЪНЕ" осигурили 79 греди за изграждане във Видин на укрепление - шарампол.
Независимо от формите на собственост и стопанисване на земята наоколо Сланотрън като име и селище присъства в актове от различен характер натурската администрация във Видин. От регистър на видинския съд научаваме, че турчин чифликчия притежава в Сланотрън през 1780 г. голяма животновъдна ферма. Друг турчин - хаджи Сансароглу Салих ага през 1773 г. дава под наем на военослужащия Мехмед ага остров в Дунав срещу селото с площ около 700 декара. От друг документ научаваме, че в жиотновъдната ферма имало много слуги и след смъртта на чифликчиятахаджи Мехмед оставил неизплатен дълг за въз Втората съставка на името награждение на слугите.
Селищното име Сланотрън има старинен български езиков произход и е съставено от две думи: СЛАН и ТРЪНЕ. Старинната дума СЛАН престанала да се употребява в съвременните български говори, но е означавала СОЛЕН и стои във връзка с вкуса, мириса и други качества на водата - почвата. И сега съществуващият минерален извор в селото отговаря на тези показатели. Думата СЛАН и нейнитпроизводства се радва на честа употреба в българската топонимия и се отнася до обекти с подобна характеристика: ТРЪН, ТРЪНЕ е свързана с изобилието от нискорастящ бял трън по мочурищата и ливадите в землището на селото. Чифлиците около Сланотрън привличат и преселници от Влашко. Власите идват от се-лата Маглавит, Чуперчени, Шо-пърла и др.Унгурановите прех-върлят отсам през Дунава цялата си покъщнина и големи стада овце. Стари фамилии са: Гицулещи, Кирцой, Стойкан, Букулещи, Янкови, Мирови, Букови и др.
В най-високата част на селото се е намирала чифлишката кула на турчина Ахмед, който след Освобождението разпродава имотите си на местните жители и заминаава за Турция.
Жители: 1880г- 495
1910г. - 1075
1934г. - 1418
1956г. 1497
2003г. 729
Нинко Заяков вестник ВИДИН брой 19 (1786) 15-17 март 2010г.

Сланотрън е село в Северозападна България. Също е известно и под името Станотърн, както го наричат неговите жители и жителите от селата с влашко население от Видинска област. Едно от предположенията за произхода на името на селото е, че то е наречено по името на първият заселник на това място Стан. Предполага се, че същият се преселил със семейството си от съседна Влахия. Стан е умеел да плете кошници от върбови вейки и така изхранвал семейство си. Така след известно време когато и други заселници се настанили около неговия бордей или землянка (дом,жилище) сред блатата, нарекли го Стан-търнар(Стан-кошничар). Друго предположение за произхода на името на селото е, че то е наречено по минералните извори в района, които са солени(стара дума за солено е слано) В месноста имало и много тръни, та селото е наречено Сланотрън (солени извори и тръни) В книгата "Видин и видинския санджак"пише,че "Станотърне е основано от четри домакинства".Това име фигурира в един автентичен документот1848 г. дарение "Дъруире".Съдържанието е написано на влашки език със старобългарски букви. Този документ е притежание на И.Г. който го е онаследил от неговия пра-дядо.Пише следното:"Аз,поп Костантин свидетелствам, че родителите даряват земеделска нива на техния най-малък, умен и любим син в местността "Татария" до селото Станотърне и т.н."Следва годината 1848 г. и отпечатъци от палците на няколко души вместо подпис.Според пистеля Антон Страшимиров преселници се настанили тук през 18век преди Осман Пазвантоглу(1789 г.-1874 г.)вж. списание"Родна песен"кн.8/1935 г.

Първоизточниците на най-старите фамилии в Сланотрън: Букъ, Гицъ, Васил, Миря, Стойкъ, Буря, Велку(Унгуряну), Гържалиу, Дръгуц, Янку, Лападат, Герчо, Стефан, Трандафир, Кирцой

Списък на загиналите през войните 1912-1945 години от с.Сланотрън:Флоро Гаврилов Попов,Йончо Йонов Лападатов,Атанас Петров Буков,Петраки М.Герчев,Илия х.Янев,Георги Ф.х.Кръстев,Георги А.Гицов,Йон Г.х.Крачунов,Флоро Г.Каменов,Марин А.С.Гицов,Фацо Крачунов Опров,Яно И.Стойков,Колчо М.Маринов,Нистор Г.Гаврилов,Цено Ф.Миров,Георги Г.Керанов,Димитър Г.Василев,Георги Н.С.Янков,Димитър И.С.Гицов,Петър Г.Ванчев,Димитър И.Лападатов,Марин И.х.Колов,Атанас Г.Буров,Флоро Г.Василев,Кръсто Г.Гумътърчанов,Георги Ф.Василев,Георги Г.Гумътърчанов,Белчо х.Крачунов,Крумчо К.х.Крачунов,Дионис Параскевов,Петър Петров,Георги Керанов,Петър Петров Младенов.
  • Източно православен храм "Успение на Пресвета Богородица"-1850 г.
  • Народно основно училище "Св.Св.Кирил и Методий"-1887 г.
  • Големия мост (Поду ал маре)-
  • Мелницата на Флоро Ф.Г. Коконов и съдружници-1920 г.
  • Потребителска кооперация "Съзнание"-1920 г.
  • Земеделско училище-
  • Народно читалище "Светлина"-1926 г.
  • ТКЗС "Земен рай"-1950 г.
  • Минерален извор(банята)-1958 г.
  • Физкултурно дружество "Минерал"-
  • Дружество "Асоциация на власите в България"-2001 г.
  • Пенсионерски клуб "Минерални бани"-2009 г.

Имената на кметовете след 9.09.1944 г. в с.Сланотрън до понастоящем:

  • Герасим Тодоров Йонов Георгиев Буков
  • Райна Йончева Гаврилова Йончева Лападатова
  • Флоро Илиев Фацов
  • Герасим Маринов Фацов
  • Крум Митруцов Стойков
  • Боян Кирилов Колчев
  • Северина Гервасова
  • Велизар Пасков Гаврилов Маринов Янков
  • Иван Станчев Дичев
  • Людмил Емилов Костов
  • Венелин Неофитов Павлов

Историческа справка на църквата "Успение Пресвета Богородица".

Преди 1850 година в с.Сланотрън не е имало църква. Според сведения дадени от стари хора, християните се черкували в съседното село Кошава. Сланотрън е било малко село с около 40-50 къщи. Връщайки се веднаж от черкуване от с.Кошава по пътя селяните решават да изградят свой храм, който са направили около 1850год. Храмът е бил малък по размери, построен в чест на "Успение Пресвета Богородица". Пръв свещеник на храма е бил Станко Павлов родом от село Кутово.След Освобождението селото бързо се разраснало. Храмът се оказал малък за населението на Сланотрън. Ревностните християни в едно с енорийски свещеник Станко Павлов решили да съборят стария храм и в место него да построят по-голям и по-удобен. За целта били използвани около 40 000 стари оки 20 000 тухли, вар, съяо камък от старата черква. Имали са около 20 000 лева готови пари и с благословията на Видинския митрополит Кирил на 16.10.1905 година е поставен основния камък на сегашната черква, която е построена от майстора предприемач Стефан Богоев от Дебърско, Македония. Според условията и договора той е бил длъжен до 31.10.1906 година да предаде строежа и я покрие. Впоследствие християните намерили за необходимо да довършат работата като са събирали помощи от местното население и от околните села. С набраните суми успели да довършат напълно църквата през 1908 година и я осветили през 1909 година на храмовия празник. Има и много хубава стенопис, която е извършена от художника Мелетий Божинов, друг македонски българин от Дебърско. Същия е изрисувал и всички икони от иконостаса, много от които са подарени от християнски семейства.

Свещенодействували свещеници:

  • Станко Павлов от с.Кутово
  • Никола поп Иванов от с.Кутово
  • Севастиян Йонов от с.Тияновци
  • Андрей Иванов Попов от с.Гомотарци
  • Велко Борисов Каменов от с.Търговище
  • Ваньо Алексиев от гр.Видин
  • Венцеслав Цветанов Илиев от с.Сланотрън
Селото се намира на 16 км от Видин.
Има минерален извор, чиято вода е сравнявана с тази от Карлови Вари, лекуваща редица заболявания.
44° 2' N, 23° 1' E
Население: 620
Надм. височина: 18 m
Пощ. код: 3769
Тел. код: 09349
МПС код: ВН (Вд)
Кметство:
- кмет Сланотрън
Венелин Неофитов Павлов
дасдсадсада


село Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрън село Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрънсело Сланотрън

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF