Сашо Йончев: Културна полиция или полиция на културата

Новини - Регионални новини

Видин
Тези дни, а може би след месеци отново ще се заговори за промяна в Закона за културното наследство, закон ,писан меко казано от лобисти или в по- лошия случай от хора, едва ли толкова радеещи за културата. Не ми се коментира как е приет от Народното събрание, за да не се върна отново на горното второ определение.

Впрочем , мнението на почти всички, с които съм разговарял е, че това е един ялов закон, неработещ по същността си ,с която би трябвало като културен закон, да не говорим, че няма нищо европейско в него,освен това , че е приет по време на членството на България в Европейския съюз.

Мен ,като колекционер на археологически , етнографски и др. предмети и монети не ме интересува тази част от закона , която регламентира дейността на министъра , на подчинените му институции и изградените съвети към тях, начина на извършване на разкопки и др. За мен , и за хилядите като мен е от значение какво казва закона по отношение на правата и задълженията ми като колекционер.Защото в този си вид закона е насочен срещу мен с цел да ме унищожи като такъв или да ме стимулира да укрия или изнеса зад граница това , което притежавам.

И тъй като работата на министъра на културата е закона да заработи , бе решено това да става не толкова с културните институти, а с помощта на силовото министерство, наречено МВР и съответните му звена, т.е. закона да бъде налаган репресивно и принудително.Особено тази дейност се развихри в последните две години от предишното управление, като предприетите действия могат да се оприличат с полицейски произвол,който се оказа във всички области на живота.Ще кажете , така трябва да бъде - трафикантите на артефакти трябва да бъдат преследвани, рушителите на културни паметници трябва да бъдат задържани.

Да, обаче тях никой не ги закача. По -удобни са колекционерите, тъй като техните неща са известни и са лесни за откриване. А и нескопосаният закон дава възможност те да бъдат обвинявани, че държат незаконно това, което са събирали в продължение на години или са го придобили чрез наследство.

Как точно се случва това:

Всичко започава с „посещение" на група спецполицаи в домовете на предварително набелязаните лица, за които има оперативна информация, че притежават културни ценности. И първият въпрос , който задават е стандартния -имате ли неидентифицирани и нерегистрирани археологически обекти? Отговорът е без значение. И започва ровенето - в кошчетата за боклук, в бельото, в детската стая . Целта е да се намерят поне един предмет, като това могат да бъдат - пръстен от нашите баби, обеца, монета, гърне и др. И това е достатъчно да бъде заведено досъдебно производство. А това са предмети , които ги има във всеки български дом.

На мен ми бе конфискувана колекцията от пръстени от периода на Възраждането, обеци, фибули от римския период, сбирка от вкаменелости- неща , които са моя собственост и никога не съм имал намерение да продавам. Това , че на стената висеше грамота за участие в нумизматична изложба от 1988 г., че имам плакети за участие - не интересува никого.

Но да оставим моя проблем. Мога да посоча мои приятели, които са обвинени, че не са идентифицирали 8 /осем/ бр. пробити турски акчета / малки сребърни монети от 0.5 гр./ от 19 век, или друг, които има парче от бронзова апликация, синджирче от нещо, кремък от византийския период!? На друг в холната секция намират мраморна глава, за която вече се писа,която е съвременна изработка, дори е известен нейния създател. Същата е оценена от вещо лице от Монтана на 2500лв. ,след възражение от пострадалия второто вещо лице - „специалиста -експерт" Елка Пенкова от НИМ я оценя на 12 000 лв. Къде е тук критерият за оценка , къде е единната методика за определяне на стойността - няма такава. Която стойност пък се оказва, че няма значение, след като в България липсва пазар на културни ценности. И като се знае истината за всичко това да се чуди човек в коя държава живее - в страна , членка на ЕС или в Северна Корея.

Но нещата си имат своето обяснение.

Целта бе да се имитира дейност от страна на полицията, т. е. борба с организираната престъпност и за тази цел колекционерите на антики са удобна мишена.

И отново стигаме до прословутия Закон за културното наследство. В него има раздел , касаещ идентификацията и регистрацията на археологически ценности. Там се дава ВЪЗМОЖНОСТ в рамките на една година всеки, които е придобил археологически културни ценности да ги идентифицира в местния музей. Предвидена е и наказателна отговорност за този, в когото след изтичането на срока се намерят археологически обекти. И то каква отговорност - за един предмет -4 г. затвор и 6000 лв. глоба, за три бр.- 6 г. затвор и 15 000лв. глоба. Забележете, този един предмет може да бъде железен връх от стрела, или посочените пробити турски акчета, железен клин, счупена медна монета и др. ценни артефакти.

Такъв статут на тези „ ценности" им се дава в последно време от една „ хвърковата чета" от експерти, учудващо едни и същи по различни случаи в цяла България.Техните имена вече са известни - Елка Пенкова, Любава Карагеоргиева, Бистра Божкова - от НИМ, а напоследък има и знаменосец в лицето на Константин Дочев от ВТ- музей. Та тази група , командирована от двойния агент и не знам вече на коя партия привърженик проф.Божидар Димитров обикаля по съдилищата и като вещи лица убеждават съдиите, че всичко, което е открито при нещастника са археологически обекти ,т.е. държавна собственост. И постановяват конфискации , без да се интересуват, че това е частна собственост, предадена по наследство или владяна по давност. Тези псевдоексперти се установи, че вършат това с цел печелене на пари, и то добри пари.От едно дело 8000лв. от моето-7000лв., от друг -1200лв. И от приложените документи се вижда, че тези оценки са извършвани през работно време. В алчността си стигат до там , че оценят такива предмети ,като 1бр. керамична дръжка, 2 бр. вкаменели зъби, 3 бр. камъни! Това мога да го докажа с документи на който поиска. А музейните работници заслужено искат повишение на заплатите - да се обърнат към вездесъщата група за съвет!

Но да оставим вещите лица за по- нататък, когато ще им дойде редът да им се потърси съдебна отговорност. Защото винаги съм твърдял , че нас не ни съди прокуратурата и съда , нас ни съдят вещите лица ,които правят не само грешни , но и тенденциозни експертизи. Но да се върнем на процеса на идентификация и регистрация.

Споделям мнение, и това трябва да залегне в новата редакция на закона,че този процес не трябва да има задължителен характер, а доброволен такъв. Нека да погледнем как стои въпросът в западните цивилизации. Та кой там като закупи нещо или го има по наследство тича в местния музей да го регистрира и да го обявява , че го притежава.А и тук, в България ,кой може да ми гарантира,че обявявайки в музея няма да изтече информация какво притежавам?

При управлението на предишния министър Вежди Рашидов се стигна даже до парадокс при който той в едно свое интервю по ТВ-7 заявява,че и сега ,след изтичането на срока може да се извърши идентификация на придобитите преди влизането на закона в сила предмети и монети- разполагам с пълния запис на предаването. В същото време неговият заместник арх. Георги Стоев в официално писмо до мен ме уведомява, че пропусната идентификация след този срок представлява нарушение на закона и за този вид нарушение може да се търси наказателна отговорност. Излиза ,че докато първият вае скулптури , а вторият чертае архитектурни проекти през това време полицията върши „културната „ дейност.

И задавам въпрос към правният отдел на министерството: А какво да се прави с онези неща, които все още не са попаднали в ръцете на културните полицаи или са новооткрити такива?Накъде да бъдат насочени те - към границата или да бъдат хвърлени в Дунав и - няма глоби и затвор?

Ето на тези и още много други въпроси трябва да даде отговор новия ЗКН. И докато кухи глави от недалечното минало пишат такива текстове , няма ли кой да погледне как стоят нещата в една Англия,да речем.Само ,че още по -кухи глави ще кажат- там няма кръстопът,няма цивилизация ,те не са третата в света по богатства страна като нас. А там не само стимулират колекционерството ,но и издирването на старини чрез металдетектинг,нещо в което се убедихме при гостуването на кръглата маса в Ловеч на проф. Норман Палмър - адвокат от Лондонска кантора Линкълнс, съветник на правителства и институции по културни въпроси. Там те останаха удивени от нашето законотворчество и състоянито на нещата с металдетектинга. Но защо да се учудват като те си нямат колоси като Б. Димитров и експерт Тодор Чобанов.Те са си наша запазена марка на прехода.

В заключение ще кажа, че тези въпроси ще намерят своето логично обяснение след като започнат да идват резултатите от Страсбург.Но много се надявам дотогава правосъдната система да се е реформирала до такава степен, че да се потърси персонална отговорност от виновните за неправомерно наложената осъдителна присъда.
14.06.2013г. Сашо Йончев Гр. Видин

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF