Ще се оправим, но само когато Тефтерчето на Левски стане Конституция на България

Новини - Регионални новини

Ще се оправим, но само когато Тефтерчето на Левски стане Конституция на БългарияГошо Петров Найденов е роден през 1956 г. в кулското село Големаново - едно от най-младите селища във Видинско. Създадено е през 1800-1801 г. от преселници от Тетевенско, най-вече от Лесидрен.
Доказателство за това, според сегашния кметски наместник на селото и етнографите, е, че една от най-големите фамилии там са се именували Лесиндренски. Известно е още, че на това място преди много години е имало хан на пътя от Кула за Велики извор и Зайчар.
Преди тетевенци около него са се заселили 13 семейства от Бойница. Големаново се разраснало, а хората се замогнали, затова се и „големеели”... Имали, а имат и до днес най-голямото землище в община Кула – цели 26 хиляди декара. През 1881 г. там са живеели 1127 човека. 1910 година – 2089, 1926 г. – 2141, 1946 г. – 2085, 1956 – 1629, 1975 – 833, 1985 – 532. През 2011 г. в Големаново остават 126 човека. Селото ни е на 4 километра от границата със Сърбия, разказва кметският наместник на Големаново.
Оттатък е Велики извор. (В Сръбско всичко е „велико” - отбелязва с лека ирония той. - Говорът им обаче и диалектът, особено на по-възрастните хора, е абсолютно идентичен с нашия. Знам, защото много пъти съм бил и там, и в Халово и в Зайчар. Повечето хора там също са преселници от Тетевенско и имат много роднини в България.)

„В Големаново нямаме магазин и не можем да имаме заради малкото хора, които са останали на доизживяване тук. А и още по-притеснително е, че повечето от тях са цигани. Безработни, неграмотни. В отминалите години имаше бум на кражбите по домовете, но като че ли вече не остана нито къща неограбена, нито железце неприбрано от дворовете и сега вече нещата се поуспокоиха. Мога да кажа, че напоследък е настъпило „пълно затишие”, защото след разрухата няма повече какво да се краде.
А по документи в селото има около 680 къщи. Големи и богати някога, сега в руини. В наши дни постоянно обитаеми от тях са 15-16, с по един-двама човека. Останалата част от населението е от малцинствата. Имаме и 13 ученици – циганчета. И добре че ги има, защото заради тях всеки ден тук идва едно бусче, което ги откарва до училището в Кула, а то е и единствената връзка на хората ни със света. Тази година очакваме да се родят още 3 дечица, пак от малцинствата, естествено.”
Родната къща на кметския наместник също е една от възможно обитаемите в Големаново, само че той рядко остава в нея. Баща му и майка му отдавна са се поминали, а заради децата Гошо и семейството са се преместили в Кула.

Докторът ни се разболя, не идва, пощата ни я закриха, магазинът фалира и също го закриха, и в тази голяма сграда останах само аз, казва кметският. По професия Гошо Найденов е ветеринарен фелдшер, но по стечение на обстоятелствата освен стоката се налага да лекува и хора. „В Големаново сега се живее трудно – казва той. – Тук са останали предимно възрастни хора, работили някога в ТКЗС-то, с ниски пенсии, поминък никакъв. По програмите за временна заетост имам 8 човека, но българин между тях няма. Основното, с което се занимават, е да чистят храсталаците, които избуяват по улиците, а през зимата да правят пъртини през снега. Освен всички несгоди, нямаме и нормален обхват на телефоните. При мен в кметството някакъв сигнал се появява само ей там, в дъното на коридора...

Падне ли сняг, пътят до Кула става непроходим Тази зима на два пъти така закъсвах с джипа си, че е цяло чудо как успях да остана жив. Замръзнаха стъклата, вратите – разкъртих ги с ритници...”
Въпреки че в Големаново живеят предимно възрастни хора, в селото няма клуб на пенсионера. Читалището е закрито отдавна, вратите и прозорците са изтърбушени, покривът е срутен, не е далече и времето, когато ще се срутят окончателно и стените. Подобна е съдбата и на някогашното голямо училище. От подовете на класните стаи са израснали високи дървета. За социален патронаж не става и дума. Хлябът се докарва сутрин към 8, пикапът остава на спирката в центъра на селото около 1 час. От него може да се вземе и най-необходимото: кибрит, сапун, олио, сол и захар, пакетирани сладкиши, безалкохолни... В лошите дни през зимата обаче бусчето не пристига и тогава кметът докарва и хляба, и необходимите провизии за съселяните си със своя джип Другото бусче, което пристига сутрин по същото време в Големаново, е на пощата. От него се вземат вестниците и се раздават и пенсиите.

„Да си кмет на такова село е неблагодарна работа – казва кметът. – Семейството ми е в Кула и затова всеки божи ден пътувам до там и обратно със собствения си джип. Човек на такова дередже се превръща не в кмет, а в слуга на хората. Всеки се примолва, идва с бележка и парички да му купиш лекарства или нещо от аптеките и магазините в града. Не можеш да откажеш, ама ако бях аптекар или магазинер, то и за мен щеше да остава по нещо. Но в случая бензинът си е за моя сметка, командировки няма, всичко ми е от джоба, така че голяма част от заплатата ми потъва в бензиностанцията.

В Големаново отдавна няма нещо, което да се направи без проблем. Може би нямаше да го има и малкото бусче, което е единствената връзка на хората със света, ако ги нямаше 13-те циганчета, които пътуват до училището в Кула. А и не виждам перспектива за в бъдеще. Като се поминат и малкото останали възрастни българи, ще си тръгнат и циганите, и тук няма да остане никой. Няма да звънне и камбаната на църквата „Свето Рождество Богородично”. Строена е през 1883 г. Осветена 3 години по-късно, когато е поставена и камбаната, дарена от руския император Александър Втори. По-късно тази камбана е преместена в църквата в съседното Халово (сега в Сърбия), когато селото е било към община Големаново. През 79-а година завърших училището в Ловеч и веднага започнах работа като фелдшер в Големаново. Тогава от 3-4 къщи се събираше по бюлюк овце, от 7-8 – бюлюк кози, не по-малко от 40 глави. Сега няма и за едно стадо да се направи.

Има една баба, на 80 години, гледа 20-30 овце, ама защо ги гледа, и тя не знае. Нито агънцата продава, нито дои млякото - мъчи и себе си, и животните. Друга жена пък гледа двадесетина крави, но пък всеки ден сама откарва млякото до Кула, защото никой няма да дойде до тук да й го вземе.

Разрухата на българското село ще доведе до края на тази държава. А после - подмята кметският, - после, който остане, да му мисли. Но за да тръгнем отново, може би трябва Левски да възкръсне и той да ни стане министър-председател. И най-важното – да има закони за всички, и всички да ги изпълняват, а не закони за тия, които нямат, и закончета за тези, които имат много пари. И ще се оправим, но само тогава, когато махнем усуканите параграфи и изберем Тефтерчето на Левски за Конституция на България. И не за в парламента да избираме хора от някакви партии, а да търсим и да избираме човеци измежду хората. Аз не съм бил и не съм член и сега на нито една партия. Член съм единствено на Ловно-рибарския съюз. Там плащам и членския си внос и само там ще го плащам. Ловец съм от 1989 г., а ако знаете какви успехи има дружинката ни през този сезон, може би ще ни позавидите”, усмихва се Гошо.
bgnow.eu

Добави във

Submit to Delicious Submit to Digg Submit to Facebook Submit to Google Bookmarks Submit to Stumbleupon Submit to Technorati Submit to Twitter Submit to LinkedIn
Pin it
Joomla SEO powered by JoomSEF