снимки може да видите тук

Средновековният комплекс "БАБА ВИДА" едни определят като цитадела, други като замък. Той е крепост и жилище, който удовлетворява изискванията за сигурност и обитаване.
Сред населението е много популярно преданието за Баба Вида. То гласи, че най-възрастната от трите дъщери на местен владетел Вида съгражда замък в своето наследство. Неомъжена, тя прекарва живота си в него.
Замъкът, известен като Бабини Видини кули, Кулите на Баба Вида или само Баба Вида, се намира на дунавския бряг във Видин. Той е неразделна част от вековното минало на града, един от най-добре запазените паметници на българското средновековно строителство.
Крепостта Баба Вида е издигната върху ъглова осемстенна североизточна кула на римската крепост Бонония. В замъка се различават два строителни периода - в края на X и през XIV в.
Крепостта е построена за областните управители. Изпълнена е по подобие на строителната техника в Плиска и Велики Преслав, като наподобява царския дворец в Търново, но с по-малки размери.
Първоначално укреплението има формата на правоъгълник с кули в неговите ъгли. Заема площ от около 900 - 1000м2. Достъпът до вътрешността му се осъществява от северозападната кула.Във вътрешния двор са битовите и стопанските сгради, помещенията за прислугата и охраната.
Характерно за първия строителен период е употребата на големи по дължина каменни блокове, с плътно замазани помежду им фуги. От X-XI в. датират първите сведения за Баба Вида от византийски хронисти. През Втората българска държава (1187-1396) ролята на Бдин нараства. По времето на Шишмановци започва преустройство на цитаделата. Тя става жилище на цар Иван Срацимир и неговото семейство.
През втория строителен период(XIVв)четириъгълният корпус на укреплението е заобиколен с каменна стена (2.20м) и усилен с нови кули. Изкопан е воден ров с подвижен мост. Вътрешната стена има една входна кула. На вътрешната стена има 7 кули от които днес са запазени две. До кортината на крепостната стена се достига по открити стълби покрай нея. За тази цел са използвани някои от кулите. Към вътрешната стена на замъка в двора са пристроени помещения. При разкопки е открита малка църква за управителя или за царското семейство. Тя се намира в близост до Срацимировата кула.
Вътрешната и външната стена, както и кулите, имат зъбери(бойници) за прикриване на защитниците.
Характерно за крепостния градеж по времето на Шишмановци е употребата на декоративни тухлени пояси, слепи аркирани ниши и фризове, геометрични фигури и др. изпълнени от тухли, а също така и тухли в зидовете. В замъка Баба Вида са октрити стрели, каменни гюлета, оръдия на труда, моенти, керамика и човешки погребения. В замъка са посрещани посланици на други държави, в него за известно време пребивават : византийските императори Василий II (1003-1004), Алексей I Комнин(1114) и Йоан Палеолог(1366), Стефан Урош III Милутин-сръбски крал (1292), Людовик I Анжуйски-унгарски крал(1365), Сигизмунд V Люксембургски - унгарски крал (1396), Владислав II Ягело (Варненчик) - полско-унгарски крал (1444) и др. Замъкът Баба Вида е обект на архелогически проучвания. При първите разкопки (Стоян Михайлов и Йордана Атанасова) при входа е открит североизточният ъгъл на римската крепост Бонония. Разкопките продължват прз 1978г. Извършени са реставряция и консервация, уредена е музейна експозиция, летен театър, направени са възстановки на стенобитни уреди. Баба Вида е един от стоте туристически обетки в България. По своята значимост той заема съществено място сред средновековните паметници на културата в региона на Балканския полуостров.
Обявен е за архитектурен и строителен паметник с национално значение. Държавен вестник N69, 29 юни 1927 и N 85 27 октомври 1964г.

БАБА ВИДА

Неговата реставрация е начената още в 1689 г. от генерал Ветерани, който заповядал да се изкопае и рова около него, за да може да се пълни с вода и направи подвижен мост над рова, както това е било в средните векове, а турците съвършено го преустроили вътрешно, като го приспособили за артилерийско укрепление, съгласно съвременното, от XVIII в., фортификационно и строително изкуство. Зазидали вътрешните стаи за живеене с каменни сводове и ги превърнали в ниши за артилерийски материали, направили някои подпорни стени около тях и отдушници за проветряването им, особен тунелен коридор към северната страна за изкачване на артилерия на горния етаж /тераса/, който бил насипан с дебел пласт земя и го оградили с бели дебели, яки стени, високи около метър и половина с приспособление за наслагане на топове откъм североизточната и северозападната страни, т.е. към Дунава и течението му, а откъм южната му страна – ремонтирали двете му стари наблюдателни четвъртити кули, като отпред ги защитили с особена дебела стена, висока около два метра през цялото протежение на терасата. Ремонтирани били и другите две кули – онази над входната врата, в която се помествал уреда за издигане и спущане на подвижния мост над вънкашния ров и другата, по-ниска – към Дунава, прилепена към вънкашната северна стена, за наблюдение и отбрана на Дунава. Приспособен бил и вънкашния двор за пушечна стрелба, като за целта по стените му са били направени продълговати тесни отвори за стрелците, а на югозападната му страна била реставрирана широка и продълговата засводена стая със зигзагообразни прозорци за стоянка на войниците. Долният /подземният/, етаж не претърпял никакво изменение и старата му църква си останала в същото положение, каквото е имала и по-рано.